Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 718

31.10.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №775 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Е.С.Ю.,***, подадена чрез пълномощника му адвокат М.А.Ц.-А., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №80 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №263 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие с материалния, процесуалния закон и константната съдебна практика. 

Излагат се съображения, че не било налице посоченото в Наказателното постановление нарушение, такова не било доказано по безспорен начин във въззивното производство. Не били спазени правилата относно съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Не била спазена процедурата за издаване и връчване на АУАН, не била спазена предвидената в закона форма на АУАН. Липсвало точно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като липсвало посочване на GPS координати и посочване върху карта. Като стигнал до различни изводи, районният съд бил постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен.

Твърди се, че не била спазена също така процедурата по издаване на НП и законовото изискване за форма и съдържание на НП. В последното липсвали мотиви и обосновка дали АНО бил извършил преценката съгласно чл.53 от ЗАНН, а именно защо АНО не считал, че са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че ако било налице нарушение, то представлявало маловажен случай. Едва в съдебната фаза, чрез свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта, се допълвала фактическата обстановка, като се уточнявали факти и обстоятелства включително за количеството/обема на отсечените дървета, липсата на КГМ и прочие, което било недопустимо, и водело до извода, че фактическата обстановка в НП била неправилно отразена. Видно било от мотивите на районния съд, че се твърдяло нарушението да се изразява в неуведомяване на съответните органи за извършената сеч, а не за допускане на същата, и нарушение като допускане на незаконна сеч не можело да се вмени във вина на жалбоподателя.

Възразява се относно извършването на сечта на описаните дървета, като се твърди, че липсвали доказателства, които да потвърждават извършването на сечта по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в подаден чрез процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалбата и претендира обжалваното решение на Районен съд – Свиленград да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че решението на Районен съд – Свиленград е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №1724 от 29.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кърджали, с което на Е.С.Ю. ***, за виновно нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.12„б“, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. 

За да постанови този резултат, съдът е възприел и подробно описал установената фактическа обстановка, констатирал е материалната компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган, и е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление. Приел е за спазени предвидената форма и процесуален ред за издаването на двата акта, обсъдил е, че същите съдържат изискуемите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, като административното нарушение е описано ясно словесно и с посочване на правната му квалификация, по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно защитата си. Констатирал е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушените законови разпоредби, и е преценил, че липсват предпоставки за отмяна на Наказателното постановление поради недостатък във формата на акта или допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1, предл.първо от ЗГ и е преценил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното в АУАН и НП административно нарушение, което не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и законосъобразно е санкционирано с налагане на нарушителя на глоба в минималния предвиден от закона размер.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Същото е постановено при подробно и правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Според настоящата инстанция, съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а Наказателното постановление – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Всички подробно изложени в касационната жалба доводи на практика преповтарят наведените пред въззивната инстанция възражения, на които районният съд е дал подробен и мотивиран отговор. Настоящата инстанция напълно споделя всички изложени в проверяваното решение съображения, поради което не намира основание да ги преповтаря.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано от обективна и субективна страна. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни. От същите се установява по несъмнен начин, че в посочения в АУАН и НП период, и на недвусмислено конкретизирано място, касаторът Е.С.Ю., в качеството си на лицензиран лесовъд, и с издадени позволителни за сеч, обхващащи същия период, в хода на провежданата сеч не е изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ, а именно да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11 (т.е. Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии), до освидетелстване на сечището. Безспорно е установено по делото пред въззивния съд, че административнонаказаното лице не е изпълнило вмененото с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ задължение, след получаването на позволителното за сеч  да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Установеното от контролните органи извършване на сеч на конкретен вид и брой дървета без контролна горска марка в отдел 269, подотдели М и Н на сечището, за което са издадени позволителните за сеч от вида прореждане на маркирани с КГМ дървета, както и образуването впоследствие на отсечените немаркирани с КГМ дървета на временен горски път с дължина 30 м. и ширина от 2 м. до 2,80 м., неотразен в технологичния план, води на категоричния извод за извършване на описаното в Наказателното постановление административно нарушение. В случая законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, като наложената му глоба е правилно определена в минималния предвиден в разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ размер.

Изцяло се споделят мотивите на въззивния съд както относно доказаността на административното нарушение, така и относно липсата на основание за прилагане хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.1, изр.второ от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №263 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г.

ОСЪЖДА Е.С.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – гр.К., ул.„В. Л.“ №.., юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

 

                                                                                            2.