Решение по дело №108/2024 на Административен съд - Разград

Образувано е по жалба на Д. С. Д. от с. Д., обл. Р. против отказа на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград да му върне отнетото свидетелство за управление на МПС (СУМПС) със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1075-000171/ 12.06.2023 г.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че отказът се явява незаконосъобразен, тъй като оспорващият е изпълнил всички законови изисквания и няма пречки да му се върне отнетото СУМПС. С оглед на това моли съда да отмени оспореният отказ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1075-000171/12.06.2023 г., издадена от началник група при ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“ - Разград, на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Д. Д. до отпадане на основанието за това. Според цитираната разпоредба тази принудителна административна мярка (ПАМ) се прилага спрямо водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. В заповедта е посочено, че при извършената проверка лицето е имало неадекватно, дезориентирано поведение, с което създал опасност за здравето и живота на другите участници в движението по пътищата. Тя е била оспорена по съдебен ред и е оставена в сила с Решение № 109/ 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 121/ 2023 г. на Административен съд- Разград.

С молба до началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград, рег. № УИ 330000-2520/ 22.01.2024 г. (л.51), жалбоподателят е поискал да му се върне отнетото СУМПС. Към нея е приложил Удостоверение за психологическа годност № 852548, издадено на 23.10.2023 г. (л.65- л.66); Удостоверение за психологическа годност № 686744, издадено на 31.01.2022 г., годно до 31.01.2025 г. (л.65- л.66) и Свидетелство за удостоверяване на психичното му състояние № 008791, издадено на 07.07.2023 г. от „Център за психично здраве- Русе“ ЕООД (л. 77).

С писмо рег. № 330000-6066/ 15.02.2024 г. (л. 55), подписано от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“- Разград той е уведомен, че претенциите му са оставени без уважение и СУМПС ще се съхранява в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград до отпадане на необходимостта. В писмото е посочено, че след извършена проверка на обстоятелствата, при които е съставен АУАН серия GA № 760445/10.06.2023г. срещу жалбоподателя, е направен извод, че на 10.06.2023г. той е бил временно дезориентиран, с нарушена възможност за преценка на ситуацията, довело до влошаване на поведението му, което от своя страна е сигнал за наличие на състояние, попадащо в хипотезата на Приложение № 2, т. 5 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории (Наредба №3). Съгласно разпоредбата на чл. 5 от тази наредба при наличието на заболявания и състояния, посочени в приложение № 2 от нея, СУМПС се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК). Той е представил свидетелство за удостоверяване на психичното му състояние, издадено от „Център за психично здраве Русе“ ЕООД, а не от ТОЛЕК, поради което молбата му да се върне отнетото СУМПС не може да бъде уважена.

По своя характер това писмо съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Характерът на акта се определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание. Писмото съдържа писмено властническо волеизявление на административния орган, с което едностранно, пряко и непосредствено се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. От изложеното в него става ясно, че административният орган е разгледал подадената молба, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства, посочил е и възприетите от него фактическите и правни основания, въз основа на които е достигнал до извода, че не са изпълнени законовите изисквания за да се върне на жалбоподателя временно отнетото му СУМПС. При тези данни съдът приема, че обективираното там писмено волеизявление представлява формиран изричен отказ да се върне СУМПС. Същото е надлежно връчено на 16.02.2024 г., видно от отбелязването там. В писмото не се съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се оспори, поради което приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, според която в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца. Този срок е изтекъл на 16.04.2024 г. Преди тази дата Д. Д. е депозирал молба вх. № 330000- 13764/ 04.04.2024 г. С нея той оспорва полученото писмо рег. № 330000-6066/ 15.02.2024 г., като излага своите доводи защо намира за незаконосъобразен отказа да му се върне СУМПС. С оглед на това съдът приема, че тази молба по съществото си представлява жалба срещу писмения отказ на началник Сектор „Пътна полиция“ - Разград, обективиран в писмо рег. № 330000-6066/ 15.02.2024 г., която е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК и е допустима.

Разгледана по същество тя се явява основателна по следите фактически и правни съображения:

По делото е установено, че със ЗППАМ № 23-1075-000171/12.06.2023 г. на началника на група при ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“ - Разград, на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ ЗДвП временно е отнето СУМПС на жалбоподателя. Според цитираната разпоредба тази ПАМ се прилага спрямо водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Действието на ПАМ е ограничено и временно- до отпадане на основанието за това. В ЗППАМ административният орган е описал фактите и обстоятелствата, въз основа на които е приел, че водачът видимо не отговаря на законовите изисквания, но е конкретизирал дали се касае до въведените медицински изисквания или психологически изисквания. Издадената ЗППАМ е била предмет на съдебен контрол и с Решение № 109/ 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 121/ 2023 г. на Административен съд- Разград е оставена в сила. В мотивите към него е посочено, че временното ограничение на правото на управление на МПС е поради сведения, обосноваващи предположението, че лицето няма психологическа годност да управлява МПС. Водачите, спрямо които е приложена такава ПАМ, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г., след което да се направи оценка за състоянието на психологическите им качества и съответствието с изискванията към съответната категория или професионална група. Следователно съдът е приел, че в случая е приложена ПАМ спрямо жалбоподателя, тъй като в хода на проверката е установено, че той видимо не отговаря на психологическите изисквания към водачите. Това решение е задължително за административния орган предвид нормата на чл. 297 ГПК, приложима във вр. чл. 144 АПК.

В чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 36 е посочено, че с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания. Жалбоподателят се е снабдил с Удостоверение за психологическа годност (УПГ) № 852548, издадено на 23.10.2023 г. за целите на чл. 171 ЗДвП от „ГППМП АСТАРТА“ ООД въз основа на Протокол № 96/23.10.2023 г. на ПЛ (психологическата лаборатория). УПГ е издадено съобразно утвърдения образец по Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от психологическа лаборатория, включена в регистъра по чл. 153в, ал. 1 ЗДвП, видно от извлечението (л.111). В него са посочени личните данни на лицето, целта, за която то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория и дата на издаване. Съдържа имената и подписа на психолога, провел изследването, както и печат на съответната психологическа лаборатория. Въз основа на тези данни съдът приема, че УПГ е издадено от оправомощено лице, лице в кръга на неговата служба, при спазване на реда и условията на Наредба № 36, както и на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 7, ал. 2 и чл. 36 от нея. С оглед на това съдът приема, че по своя характер УПГ съставлява официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с формална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. То не е оспорено в хода на производството по предвидения от закона ред и няма основание да не се възприеме от съда. Наред с него, жалбоподателят е представил и доказателства, че са му извършени медицински прегледи от психиатри (л. 75- л. 76), при които е установено, че той е психично здрав и няма данни за наличие на психично разстройство или психически отклонения от нормата.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че представените от Д. Д. доказателства установяват, че е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ и административният орган е следвало да върне отнетото му СУМПС. Приемайки противното, той е постановил своя отказ в противоречие на закона, поради което следва да се отмени.

Твърдението, че жалбоподателят трябва да представи заключение от ТОЛЕК с оглед изискването на чл. 5 от Наредба № 3, тъй като неговото състояние попада в хипотезата на т. 5 от Приложение № 2, се явява неоснователно.

С Наредба № 3 се определят изискванията за физическа годност на водачите, която се установява след проведени медицински прегледи от общопрактикуващия лекар и/или съответните специалисти. Според чл. 7, ал. 4 от нея водачите на МПС, на които е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "а" от ЗДвП преминават задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, неврологичен статус, вътрешен статус и хирургичен статус. В случая ПАМ не е наложена поради видимо отклонение от медицинските изисквания към водача, в който смисъл са мотивите към Решение № 109/ 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 121/ 2023 г. на Административен съд- Разград, поради което Наредба № 3 е неприложима.

Наред с това следва да се отбележи, че преценката дали лицето трябва да се освидетелства от ТОЛЕК е предоставена на общопрактикуващия лекар. В чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 е предвидено, че когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в Приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1, че то подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Посочената разпоредба на т. 5 от Приложение № 2 касае психични заболявания, които причиняват разстройства на личността и поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността и възможността за преценка. По делото няма данни и не се твърди, че жалбоподателят страда от някакви психични заболявания. Напротив, представените от него документи сочат, че след проведени медицински прегледи от психиатър е установено, че той е психично здрав и няма данни за наличие на психично разстройство или психически отклонения от нормата.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени. Преписката трябва да се върне на административния орган, който следва да се произнесе при спазване на дадените указания.

Предвид изхода на делото и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на ОДМВР- Разград следва да се присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателя в размер на 510.00 лв., включващи платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. и държавна такса в размер на 10.00 лв.. Те са своевременно предявени и доказани по размер и основание.

Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград да върне отнетото свидетелство за управление на МПС на Д. С. Д. от с. Д., обл. Р. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000171/ 12.06.2023 г.

ВРЪЩА преписката на административния орган, който следва да се произнесе в 14- дневен срок при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на Д. С. Д. от с. Д., обл. Р. сумата от 510 (петстотин и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението му с касационна жалба чрез Административен съд- гр.Разград пред Върховния административен съд.