СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 14439
по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П.В.И.
срещу решение от 20.07.2016г., постановено по гр.д. № 41944/2013г. по описа на
СРС, ГО, 75 състав, в частта, с която е уважен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 403. 81 лв. - главница,
представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от м.12.2010г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 01.08.2013г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 13051/2013г. на СРС, 86 с-в. С решението са отхвърлени иска
за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 742. 04 лв. и иска
за мораторна лихва за сумата 128. 59 лв. - изцяло и са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Срещу решението в частта за
уважаване на иска за главницата е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника П.В.И.. Жалбоподателят твърди, че с извършеното в хода на
процеса плащане от 630 лв. неправилно били прихванати съдебни разноски, които
не били съдебно установени. Твърди, че от представените доказателства било
видно, че към 25.09.2014г. няма задължения , тъй като по фактура от м. август
2014г. е имал единствено текущо задължение в размер на 13. 74 лв. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска, като му присъди
разноски.
Въззиваемият – ищец не е депозирал
писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата с бланкетна молба.
Третото лице - помагач „Б.Б.“ ООД не
заявява становище.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
По делото е депозирана частна жалба
срещу определение от 09.05.2017г. по ч.гр.д. № 41944/2013г. на СРС, 75 с-в, с
което по реда на чл. 248 ГПК е изменено обжалваното решение, като е осъден
жалбоподателя да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 519. 24 лв. – разноски в
първоинстанционното производство съобразно уважената част на исковете. В
частната жалба, се твърди ,че определението е постановено без жалбодотателя да
е получил препис от молбата на
насрещната страна, както и че не са разграничени присъдените разноски по пера.
Моли се съда да отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не заявява становище по частната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в атакуваната част. Не е налице и
нарушение на императивни материалноправни норми. Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са
установителни искове по чл. 422 ГПК за парични притезания за главница за
незаплатена топлинна енергия в размер на 742.
07 лв. за периода м.12.2010г. – м.04.2012г. и лихва
в размер на 128. 59 лв. за периода 31.01.2011г. – 22.07.2013г., за които е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 13051/2016г. на СРС, 86 с-в.
По делото не е оспорено,
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за претендирания период,
както и че сградата е топлоснабдена и е налице доставка на топлоенергия за претендирания
период. Единственото поддържано в хода на процеса оспорване, направено в срока
по чл. 131 ГПК и поддържано в жалбата, е за направено в хода на процеса
плащане, съгласно представени по делото фискални бонове.
Съгласно
представения по делото фискален бон от 20.03.2014г., на същата дата е извършено
плащане в размер на 630 лв., което е обсъдено в заключението на приетата ССчЕ. В
представения фискален бон е отразено, че с платената сума са погасени съдебни
разноски в размер на 125лв./присъдени в заповедното производство/, дължимата мораторна
лихва от 128. 59 лв. по издадената заповед по чл. 410 ГПК и част от главницата
в размер на 328. 70 лв., както и сумата 47. 71 лв. – начислена законна лихва
върху главницата към момента на плащане, като е отразено във фискалния бон, че дължимата
главница към този момент след
извършеното плащане е в размер на 413. 87 лв. Съгласно заключението на приетата
ССчЕ, размерът на дължимата топлинна енергия за процесния период за отопление и
БГВ е в размер общо на 731. 87 лв. СРС е приел, че с извършеното плащане са
погасени разноски, лихва и частично главница, както е отразено счетоводно в
ищцовото дружество и е присъдил разликата, като е приспаднал и сумата 10. 20
лв. – дялово разпределение като недължима.
Представените по
делото 26 фискални бонове от 14.02.2014г. касаят плащания по фактури след м.
април 2012г., т.е. след процесния по делото период. Поради това доводите в
жалбата, че към 2014г. жалбоподателят няма задължения, поради извършените
плащания и на 14.02.2014г., са неоснователни, тъй като същите са обсъдени от
вещото лице и съгласно констатациите му, тези плащания касаят начислени суми
след процесния период и са неотносим към спора.
По отношение на
плащането на сумата от 630 лв. обаче, е
основателно възражението в жалбата за липса на спазена поредност на погасяване
на съответните задължения. В настоящия казус не се твърди и доказва въззивникът
– ответник да е заявил точно което задължение погасява, поради което, по арг.
от чл. 76, ал.1, пр. 2 ЗЗД, следва да бъде погасено най-обременителното
задължение от двете еднородни задължения /главница за потребена топлинна енергия
или обезщетение за забава/. Безспорно е, че най-обременителното задължение е
главницата, върху която се начислява мораторна лихва. Мораторната лихва
представлява обезщетение за неточно изпълнение и съгласно константната
съдебната практика, за вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД е неприложима. Ето защо с извършеното плащане в хода на процеса
следва да бъде погасена част от главницата, която след плащането възлиза на
сумата 161. 87 лв. Основателни са доводите в жалбата относно сумата 125 лв. - съдебни
разноски, присъдени в заповедното производство, тъй като вземането за същите не
е било ликвидно и изискуемо към момента на плащането. Ето защо за тях е
неприложима нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и неправилно същите са прихванати като
платени от сумата 630 лв., тъй като задължението за тяхното плащане ще
възникне, в случай че бъдат присъдени при условията на чл. 78 ГПК в настоящото
производство. Ето защо, след приспадане на заплатената сума 630 лв., главницата
възлиза на сумата 161. 87 лв. и до този размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния присъден размер 403. 81 лв. – отхвърлен като погасен
чрез плащане.
При така изложеното,
претендираната мораторна лихва от 128. 59 лв. е дължима и не следва да се счита
като погасена чрез плащане, но предвид липсата на жалба от ищеца срещу
решението в частта за отхвърлянето й, въззивният съд не дължи произнасяне, тъй
като решението в частта по иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД е влязло в сила.
С оглед изхода на спора,
въззивният съд следва да присъди разноски в заповедното производство в общ размер
от 125 лв. в полза на ищеца. Същите са дължими от ответника, тъй като същият е
станал повод за завеждането на делото и плащането е в хода на процеса.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на въззивника – ответник следва да се присъдят претендираните и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 179. 74 лв., съобразно
уважената част на жалбата.
Разноски
не следва да се присъждат на въззиваемото дружество, тъй като липсват
доказателства за реално извършени процесуални действия в настоящото
производство от негов представител.
По
частната жалба по чл. 248 ГПК:
С
обжалваното решение ответникът П.В.И. е бил осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата 243. 49 лв. – разноски в първоинстанционното производство съразмерно с
уважената част на исковете, а на ответника са присъдени разноски съобразно
отхвърлената част на исковете, като за заповедното производство не са присъдени
разноски, поради плащането им в хода на процеса.
С
обжалваното определение от 09.05.2017г., по молба на ищеца, е изменено
решението в частта за разноските, като П.В.И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски в размер на 519. 24 лв., а „Т.С.“ ЕАД да заплати на частния
жалбоподател – сумата 4. 94 лв. Определението е постановено след разменени
съдебни книжа и подаден отговор на молбата по чл. 248 ГПК от частния
жалбоподател, поради което оплакванията за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни. По същество определението е правилно, тъй като с него
отговорността за разноски е разпределена с оглед извършеното плащане в хода на
процеса, което не е съобразено при първоначалното присъждане на разноските с
решението, с изключение на сумата за дялово разпределение, за която искът е
отхвърлен като неоснователен. При наличие на плащане в хода на процеса, след
подаване на исковата молба, ответникът е дал повод за завеждане на делото и
дължи разноски по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и съобразно платената
в хода на процеса сума. В присъдената в полза на ищеца сума са включени
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, направени
в общ размер от 525 лв. и присъдени в размер на 519. 24 лв. ,с оглед изводите
на СРС за неоснователност на иска само за сумата 10. 20 лв.
Поради
съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта за уважаване на иска над сумата 161. 87 лв. до пълния присъден размер от
403. 81 лв. и вместо него постановено друго за отхвърляне на иска, като погасен
чрез плащане.
Частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ
решение от 20.07.2016г., постановено по гр.д. №
41944/2013г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, изменено в частта с разноските с
определение от 09.05.2017г. по гр.д. № 41944/2013г. по описа на СРС, ГО, 75
състав, в ЧАСТТА за уважаване на предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П.В.И. иск с
правно основание чл. 422 ГПК за разликата над сумата 161. 87 лв. до пълния
предявен размер от 403. 81 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу П.В.И., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца разликата над
сумата 161. 87 лв. до пълния предявен размер от 403. 81 лв. /за сумата 241.
94 лв./ - стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.12.2010г. до 30.04.2014г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2016г., постановено по гр.д. № 41944/2013г. по описа на
СРС, ГО, 75 състав, в останалата обжалвана
част за уважаване на иска за главницата до размера на сумата 161. 87 лв., ведно
със законната лихва от 01.08.2013г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 125 лв. – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П.В.И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 179. 74 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение
за СГС.
Решението в частта за отхвърляне на иска за мораторна лихва за сумата 128.
59 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на
П.В.И. срещу определение от 09.05.2017г. по ч.гр.д. №
41944/2013г. на СРС, 75 с-в, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на „Б.Б.“ ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.