Определение по дело №156/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по искане на А. Й. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Софийско шосе, [адрес], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1545061/20.03.2025 г., издадена от старши полицай в 01 РУ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.2, б.м от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на ППС“ – на лек автомобил с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

Искането е инкорпорирано в Жалба вх. № 804/02.04.2025 г., конкретизирана с Писмо вх. № 819/04.04.2025 г. Аргументирано е с това, че от налагането на мярката за жалбоподателя биха настъпили значителни и трудно поправими вреди. Твърди, че автомобилът му е необходим за придвижване до работното му място, тъй като до там няма обществен транспорт, а освен това естеството на трудовите му задължения изисква придвижване до различни обекти с него. В този смисъл сочи, че тъй като автомобилът му се явява и основно средство за изпълнение на професионалните му задължения, а липсата му и невъзможността да го ползва би довело до сериозни затруднения и дори риск да загуби работата си, а оттам до липса на доходи, от което ще му бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди. Отделно сочи, че автомобилът му е необходим за лични неотложни ангажименти, свързани с грижи за семейството.

Искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в хода на висящо съдебно производство по оспорване на административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на специален закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП и не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на него. Затова и по аргумент от разпоредбите на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, то е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество в срока по чл.166, ал.3 от АПК.

Искането е основателно.

Аргументите са следните:

Съгласно чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон, може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Законът предвижда две алтернативи, всяка от които представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на някоя от тях. Значителна вреда ще има, когато поради размера, вида, характера или интензитета и, тя води до несъразмерно отрицателно изменение в положението на адресата и с оглед защитавания от предварителното изпълнение интерес. Трудно поправима е вредата, изразяваща се в отрицателни изменения, които не могат да бъдат възстановени или преодолени.

В случая жалбоподателят сочи обстоятелства и представя доказателства по опис /Трудов договор № 15/05.12.2024 г., сключен между него и *** – [населено място], от който е видно, че А. работи по трудово правоотношение с посоченото дружество на длъжност „гробар“/, сочещи на вероятност, че в резултат на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка – мярка „временно спиране от движение на ППС“ – на лек автомобил с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, за него ще настъпят значителни и/или труднопоправими вреди. Обосновано се явява и твърдението му, че прилагането на ПАМ ще доведе до невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

От друга страна, от обстоятелствената част на оспорената ЗППАМ е записано, че за описаното в нея нарушение, срещу А. Й. А. е съставен и АУАН, т.е. образувано е административнонаказателно производство. По делото не са представени доказателства за хода на същото, респ. дали по него е издадено наказателно постановление и дали е наложено административно наказание. Ето защо, според настоящия съдебен състав, допускането на предварително изпълнение на оспорената заповед в този случай би довело и до нарушаване на разпоредбата на чл.6 от АПК, прокламираща принцип за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

Крайният резултат на настоящият съдебен акт е в съответствие и с тълкуванието, дадено в Решение от 04.05.2023 година по дело С-97/21 година на СЕС, според което доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания/имуществени санкции вследствие на образувано административнонаказателно производство, то не следва да бъде позволен и да се допуска тяхното предварително изпълнение.

Изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, не са предмет на разглеждане в настоящото производство и са правно ирелевантни за преценка наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК.

Предвид горното, настоящият състав на Административен съд – Перник счита, че са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1545061/20.03.2025 г., издадена от старши полицай в 01 РУ при ОДМВР – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.