РЕШЕНИЕ
Номер II - 581 03.06.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: трети юни две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 594 по описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.463 ГПК.
Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Оборище“,
ул.“Московска“ № 19, подадена чрез процесуален представител ст.ю.к. Кирил
Кирилов, срещу Разпределение на събрани
суми от 10.12.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20178030401619 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803
на КЧСИ, постъпили след публична продажба на поземлен имот с идентификатор № 57491.10.15
по КККР на гр.Поморие.
В жалбата се
изразява недоволство от обжалваното разпределение, като същото се счита за
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.136 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че е присъединен взискател по изпълнителното дело, по
което ЧСИ е допуснал няколко съществени нарушения при извършване на
разпределението на постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот сума.
Възразява се срещу разпределянето в полза на първоначалния взискател „Холидей –
Н.Ю.С“ ООД на сумата общо от 9 560.45 лв., включваща 400 лв. за вещо лице,
4800 лв. заплатен адвокатски хонорар, 2470 лв. – заплатен хонорар на особен
представител и 1890.45 лв. за авансови такси. В тази връзка се сочи, че
предходното разпределение от 28.03.2019 г. е било отменено от съда, тъй като
таксите от 1890.45 лв. не са платени авансово и ЧСИ неправилно си ги е
разпределил с привилегия, но въпреки това, с обжалваното понастоящем
разпределение ЧСИ отново необосновано е разпределил тази сума, този път в полза
на от първоначалния взискател, като никъде не е посочено тези такси да
заплатени от взискателя. Сочи се също, че са начислявани многократно такси по
т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, като не става ясно по какъв начин са
обвързани с осъществяването на изпълнителния способ по продажбата на поземления
имот с идентификатор 57491.10.15, още повече, че тези такси е следвало да бъдат
заплатени предварително, но не е сторено от взискателя. Според жалбоподателя, в
разпределението има и такси, които не се дължат и ощетяват обезпечения
кредитор, като например таксата по т.11 ТТРЗЧСИ, която се дължи за
присъединяване на взискател в размер на 50 лв., докато в разпределението е
начислена без мотиви такса в размер на 120 лв. По същия начин според
жалбоподателя са начислени и допълнителни разноски по т.31 от Тарифата, но не е
ясно какъв е точно техния вид, за да може да се направи преценка дали се
ползват с предпочтително удовлетворение или не.
На следващо
място се възразява относно включването в разноските на първоначалния взискател
на цялата сумата от 4800 лв. за адвокатски хонорар, като се счита, че
възнаграждението е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения в НМРАВ
минимален размер от 806.91 лв. Отделно, жалбоподателят счита, че при извършване
на разпределението е следвало да бъде определена съответната част от
адвокатското възнаграждение, съответстваща на събраната сума, а не да се
разпределя изцяло претендираното от първоначалния взискател възнаграждение от
4800 лв., тъй като в случая от страна на взискателя са поискани и други
изпълнителни действия и са насрочени публични продани и на друго имущество на
длъжника на значителна стойност, общо 17 недвижими имота, за което се позовава
на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. По същите съображения, се възразява и относно разпределянето
на хонорара за особен представител от 2470 лв., който също се счита за
прекомерен с оглед извършените действия и фактическата сложност на делото, като
при разпределението този хонорар е следвало да бъде редуциран до
законоустановения мининум и до съответната дължима пропорционална част,
съответстваща на събраната сума. Счита се също, че е следвало да бъдат
редуцирани и разноските за вещо лице от 400 лв., тъй като те са направени за
оценяването на всички продавани по изпълнителното дело недвижими имоти, а не
само за оценяването на процесния имот, поради което с разпределението е
следвало да се разпредели за плащане съответната пропорционална част от тази
сума. По горните съображения, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
разпределение.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК
не са постъпили писмени възражения от първоначалния взискател „Холидей –
Н.Ю.С.“ ООД и от останалите страни в изпълнителното производство, същите не
вземат становища по жалбата.
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Таня Маджарова е изложил мотиви по
обжалваните действия, в които е изразено становище за неоснователност на подадената
жалба. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело 20178030401619
по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД срещу длъжника ЕТ „Николай Димитров“,
представляван от Николай Димитров Аврамов, въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2016
г., издаден по гр.д.№ 47321/2013 г. по описа на СРС, за събиране на посочените там
парични суми. Първоначално е било образувано ИД № 20168380407204 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 с район на действие СГС, което по молба на
взискателя е изпратено на ЧСИ Маджарова за продължаване на изпълнителните
действия. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил
на основание чл.18 ЗЧСИ правомощия на съдебния изпълнител да предприеме
служебно действия по насочване на принудителното изпълнение върху всяко открито
имущество на длъжника. Взискателят е поискал да се събере и заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер от 4800 лв. за образуване и водене на
изпълнителното дело, за което към молбата е представен договор за правна помощ
и съдействие.
Съдебният
изпълнител е назначил особен представител на длъжника основание чл.430 ГПК, на
разноски на взискателя, за което същият е заплатил сумата от 2470 лв.
Принудителното изпълнение е насочено към установеното от съдебния
изпълнител имущество на длъжника, както и върху 18 бр. недвижими имоти в
с.Маринка, с.Веселие и гр.Поморие, собственост на длъжника ЕТ „Николай Димитров“,
в които е включен и процесния ПИ с идентификатор 57491.10.15
по КККР на гр.Поморие.
Процесният поземлен имот е ипотекиран от длъжника в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,
вписан в СВп-Поморие, под дв.вх.рег.№ 2312 от 08.11.2011 г., акт 80, том 1,
видно от справката в имотния регистър.
Всички недвижими имоти са описани с протокол за опис
от 26.06.2018 г., оценени и изнесени на публична продан. За оценяването на
всички имоти е заплатено възнаграждение на експерта от 400 лв., платени от
взискателя „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД.
На основание чл.456 ГПК по изпълнителното дело са присъединени като
взискатели по техни молби „Банка ДСК“ ЕАД и „Денста“ ООД за събиране на
вземанията им от длъжника в размери, посочени в представените удостоверения по
чл.456, ал.2 ГПК.
На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното
дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжника,
съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК.
По отношение на процесния имот –
ПИ с идентификатор 57491.10.15 по КККР на гр.Поморие е приключила успешно публична
продан за времето от 27.01.2019 г. до 27.02.2019 г., като с протоколи за
обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 28.02.2019 г.
за купувач на имота е обявена Д. Ж. Д., за сумата от 15 995 лв., като имотът е
възложен на купувача с постановлание за възлагане от 07.03.2019 г., влязло в
сила на 18.03.2019 г.
На 28.03.2019 г. е изготвен и
предявен от ЧСИ Маджарова протокол разпределение по чл.460 ГПК, за разпределяне
на сумата, постъпила от публичната продан на недвижимия имот. По жалба на
присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД извършеното
разпределение с протокол от 28.03.2019 г. е отменено от съда с решение № ІІІ-851/14.10.2019
г. по в.гр.д.№ 1473/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Маджарова
за извършване на ново разпределение, с указания за изключване от първи ред на
привилегиите невнесените авансово от взискателя такси по т.4, т.5, т.11, т.13,
т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 1890.45 лв.
След връщане на
делото, на 10.12.2019 г. с протокол за
извършено разпределение от същата дата е
изготвено и предявено от ЧСИ Маджарова обжалваното понастоящем разпределение по
чл.460 ГПК на постъпилата сума от публична продан на процесния ПИ с идентификатор
57491.10.15 по КККР на гр.Поморие, за
чиито купувач е обявена Д. Ж. Д., за сумата от 15 995 лв..
С обжалваното разпределение в полза на ЧСИ Маджарова е разпределена сумата от 670.82 лв. – начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Остатъкът от 15324.18 лв. е разпределена по следния начин:
- в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – на взискателя „Холидей –
Н.Ю.С.“ ООД сумата от 9560.45 лв.,
представляваща такси и разноски авансово платени от взискателя (400 лв. – вещо
лице, 4800 лв. – адвокатски хонорар, 2470 лв. – хонорар особен представител и
1890.45 лв. – авансови такси, съгласно таблица). В обективираната в протокола
за разпределение таблица „погасени такси“ са описани такси по т.4, т.5, т.11,
т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, дата на начисляването им и размера на всяко вземане
за такса, но липсва отразяване на плащането им, т.е. посочване, че са платени
от първоначалния взискател.
- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на присъединения взискател и
ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 5763.73 лв.
Поради
недостатъчност на събраната сума, неудовлетворени
са останали вземания на първоначалния взискател и на присъединените взискатели.
При така установените факти и с оглед наведените в
настоящата жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. В разпределението следва да бъдат включени вземанията, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника на основание чл.79, ал.2 ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя при съобразяване с установения в чл.136, ал.1 ЗЗД ред на привилегиите, а степента на удовлетворяването им – при спазване на правилото за съразмерност, съгласно чл.136, ал.3 ЗЗД.
В случая, спорът е съсредоточен до разноските по изпълнението, разпределени в полза на първоначалния взискател в общ размер от 9540.45 лв., в която сума са включени разноски за вещо лице – 400 лв., адвокатски хонорар на взискателя – 4800 лв., хонорар на назначения на длъжника особен представител – 2470 лв. и авансови такси по 1890.45 лв. – авансови такси т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, съгласно таблица.
В реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД подлежат на
удовлетворяване в пълен размер вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползуват от тези разноски. Съгласно разясненията в т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК, не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по този ред. С такова право се ползват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят и за образуване на изпълнителното
дело, както и възнаграждението за един адвокат. Не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване никакви разноски на присъединени
взискатели, освен разноските по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, за
каквито разноски няма данни по делото.
Основателно е
възражението в жалбата за неправилно разпределяне в полза на първоначалния
взискател на авансови такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 1890.45 лв. В случая по
изпълнителното дело не се налице данни посочените такси да са заплатени от
взискателя „Холидей Н.Ю.С.“ ООД, нито такива данни се съдържат в обжалваното
разпределение, напротив – в същото липсва отразяване на плащането им в
таблицата „погасени
такси“, т.е. липсва посочване, че така начислените авансови такси са били
платени от първоначалния взискател. По смисъла на чл.136, ал.1, т.1 ГПК
привилегировани вземания са направените от взискателя разноски по изпълнението,
но необходимо условие за тяхното разпределяне в този ред е същите да са
действително извършени. По делото, обаче, липсват доказателства за реалното им заплащане
от първоначалния взискател, което е условие за тяхното присъждане, поради което
сумата от 1890.45 лв. неправилно е разпределена от ЧСИ Маджарова в полза на
взискателя „Холидей Н.Ю.С.“ ООД, в какъвто смисъл
всъщност са били и указанията на съда при обжалване на предходното
разпределение, които в случая не са изпълнени от ЧСИ.
Основателни са и възраженията на жалбоподателя за
неяснота по какъв начин начислените такси са обвързани с осъществяването на конкретния
изпълнителен способ. В т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК изрично е
посочено, че в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, като в този ред могат да бъдат включени и разноските
за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Следователно, ако за няколко имота е приложен един способ на изпълнение, но е
постигнато осребряване само на част от тях, в разпределението на паричните
постъпления ще се включат само разноските, направени за имотите, за които
принудителната продан е осъществена. А от това следва извода, че
разпределението трябва да бъде изготвено по такъв начин, че страните и съдът да
могат да проверят правилността му, т.е. от него да е видно основанието и
размера на отделните включени като разноски суми, свързани с конкретния
изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. В случая, ЧСИ
Маджарова не е отграничила от всички начислени разходи тези, които касаят само
продадения процесен имот ПИ 57491.10.15 по КККР на гр.Поморие. В тази връзка,
БОС намира, че по отношение на начислените такси по т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31
ТТРЗЧСИ в
разпределението не е посочено, а и от данните по изпълнителното дело не става
ясно за кои конкретно извършени действия са начислени сумите за тези такси,
като се има предвид, че са извършени и други изпълнителни действия, както и действия
по изпълнителен способ, който не е реализиран и за които разноски длъжникът не
отговаря – за изпълнението върху 16 броя недвижимите имоти в с.Маринка, чиято
продан е обявена за нестанала. Никакво уточнение по този въпрос не се съдържа и
в мотивите на ЧСИ Маджарова, представени по чл.436, ал.3 ГПК, поради което и за
съда е обективно невъзможно да провери правилното начисляване на посочените в
обжалваното разпределение такси и разноски, както и дали те са свързани с
конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който са предмет на
обжалваното разпределение. Освен това, сумата по т.11 ТТРЗЧСИ в размер на 120
лв. не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване, тъй като касае
такса за присъединяване на взискател, поради което неправилно е включена в
първия ред на привилегиите. Следва да бъде посочено и това, че за начислените
такси по т.31 ТТРЗЧСИ в размер общо от 347.20 лв. не е изпълнено и условието на
забележката към т.31 от Тарифата, съгласно която допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч., а такива
документи по делото липсват. Следва изрично да се посочи, че за да отговаря на
законовите изисквания, в разпределението всяка такса и разноска трябва не само
да е изрично посочена и индивидуализирана надлежно, но и да е документално
обоснована, за което няма данни по настоящото дело. Това обстоятелство само по
себе си е достатъчно за отмяна на атакуваното разпределение като неправилно.
Предвид горното,
съдът намира, че неяснотата за формирането на включените в разпределението
такси по ТТРЗЧСИ в общ размер от 1890.45 лв. и невъзможността те да бъдат
проверени, е достатъчно основание за отмяна на обжалваното разпределение и
даване на указания на ЧСИ да извърши ново разпределение, при което да посочи основанието
и размера на таксите, направени от първоначалния взискател, които са
документално обосновани и са свързани с конкретния изпълнителен способ, постъпленията
от който се разпределят, като разноските за опис и оценка на продадения имот
следва да се изчислят пропорционално на дължимите за всички изнесени на
публична продан недвижими имоти.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че настоящият съд не споделя доводите на
жалбоподателя за неприложимост на привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД по
отношение на неплатените авансово от взискателя такси и разноски. Същите противоречат на
изразеното в т.11 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК становище, че ако взискателят не е внесъл
авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК,
когато той отговаря за нея и едва, когато длъжникът не отговаря за тази такса,
съдебният изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на
чл.410 ГПК. В случая, за всички начислени такси и разноски в изпълнително дело
отговаря длъжника и независимо, че същите не са събрани авансово от взискателя,
те остават в тежест на длъжника според общото правило на чл.79, ал.2 ГПК и
следва да бъдат включени в разпределението като вземане на ЧСИ, включително
като се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. В този смисъл е
практиката на БАС – Решение № 147/16.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 119/2019 г. по
описа на БАС, която се споделя от настоящия състав.
По отношение на включените като разноски на първоначалния взискател суми от 4800 лв. – адвокатско възнаграждение, 2470 лв. – хонорар на особения представител на длъжника и 400 лв. – за вещо лице, съдът намира следното: На присъединения взискател не е предоставена процесуалната възможност да обжалва заплатените от първоначалния взискател разноски по изпълнението, както да прави възражение за прекомерност на заплатеното от последния адвокатско възнаграждение, като правото за това е предоставено единствено на длъжника, който е задължен за разноските по силата на чл.79 ГПК. На същото основание, за жалбоподателя като присъединен взискател не е предвидена възможност да оспорва размера на определеното от ЧСИ възнаграждение на особения представител, заплатено от първоначалния взискател. Поради това, настоящият съд не следва да се произнася по наведените в тази връзка възражения в жалбата за прекомерност на платените от взискателя „Холидей Н.Ю.С.“ ООД адвокатски хонорар от 4800 лв. и хонорар на особен представител в размер на 2470 лв.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че при извършването на разпределението горните суми от 4800 лв. и 2470 лв. е следвало да бъдат редуцирани до съответната пропорционална част с оглед събраната сума. Съгласно разясненията по т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД могат да бъдат включени и направените от първоначалния взискател разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но само ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника. Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответната част от възнаграждението на един адвокат. Не се включват в този ред разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. С оглед така дадените разяснения и предвид обстоятелството, че по настоящото изпълнително дело първоначалния взискател е поискал извършването и на други изпълнителни способи, както и са извършени действия по изпълнителен способ, който не е реализиран (нестанала продан на недвижимите имоти в с.Маринка), за които разноски длъжникът не отговаря, БОС намира, че в случая на първоначалния взискател „Холидей Н.Ю.С.“ ООД следва да бъде разпределена част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение и за хонорар на особения представител, съразмерно на събраната сума. При съотнасяне на събраната сума от 15 995 лв. към размера на вземането на първоначалния взискател 36 127.62 лв. се получава коефициент 0.44, с който следва да се умножи заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 4800 лв., като се получава сумата от 2112 лв., която е съответната пропорционална част от възнаграждение. По същия начин на изчисление, с коефициента 0.44 следва да се умножи платения от взискателя хонорар на особения представител от 2470 лв., като се получава сумата от 1086.80 лв., която е съответната пропорционална част от този хонорар. Следователно, в случая е следвало в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД на взискателя „Холидей Н.Ю.С.“ ООД да бъдат разпределени 2112 лв. за адвокатско възнаграждение и 1086.80 лв. за хонорар на особения представител, които суми представляват съответната част, съразмерно на събраната сума. В този смисъл, ЧСИ неправилно е разпределил в полза на първоначалния взискател пълните размери на платените от него адвокатско възнаграждение и хонорар на особения представител, което води до незаконосъобразност на обжалваното разпределение и неговата отмяна.
На плоскостта на горните съждения, съдът намира, че неправилно в полза на първоначалния взискател е разпределена и сумата от 400 лв. за вещо лице. В случая, тази сума е платена за извършване на оценка от вещо лице общо на всички недвижими имоти, спрямо които е насочено принудителното изпълнение. Както бе посочено, направените от взискателя разноски за извършване на оценка на продадения имот следва да се изчислят пропорционално на дължимите, респ. събраните от взискателя за всички изнесени на публична продан недвижими имоти. В случая, при приложение на посочения по-горе коефициент, дължимата съответна част от разноските на първоначалния взискател за вещо лице възлиза на 176 лв. и в този размер е следвало да бъдат разпределени в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, което не е сторено от ЧСИ, който неправилно е включил в разпределението пълния размер на тези разноски.
Предвид всички изложени до тук съображения, съдът намира,
че извършеното от ЧСИ Маджарова разпределение
на суми от 10.12.2019 г., постъпили от
публичната продан на ПИ с идентификатор 57491.10.15 по КККР на гр.Поморие, не отговаря на изискванията на чл.460 ГПК. Ето защо,
съдът намира, че обжалваното разпределение следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, а изпълнителното дело следва да бъде
върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение при съобразяване на
изложените в решение мотиви.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Разпределение
от 10.12.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20178030401619 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803
на КЧСИ, за разпределение на постъпили суми след публична продажба на поземлен
имот с идентификатор № 57491.10.15 по КККР на гр.Поморие.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Таня Маджарова – рег.№ 803 за изготвяне на ново разпределение, съобразно дадените в мотивите на
решението указания.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.