РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Първомай, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500009 от 17.02.2025 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на
„Алфа СОТ 2000“ ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение
на чл. 403а, ал. 1 КТ.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат съображения за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че
настоящият случай следвало да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.
28 ЗАНН, тъй като не били настъпили вредни последици, а след осъществената
проверка дружеството било представило екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред и изисканите графици за работа. Също така към момента на проверката не
била налице пълна липса на документация, доколкото били налични графиците за м.
ноември и м. декември 2024 г. Отделно от това счита, че описаното в наказателното
постановление нарушение би могло да се преквалифицира като маловажно по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 КТ. Излагат се още съображения, че не било установено, че не бил
наличен правилник за вътрешния трудов ред. Също така помещението, в което била
извършена проверката, не било такова, в което следвало да се съхраняват документи
на дружеството. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното
постановление. При условията на евентуалност прави искане наказателното
постановление да бъде изменено, като на дружеството бъде наложена санкция,
ориентирана към минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, или да
бъде наложено наказание в минимален размер.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
1
ст. юрисконсулт Т., изразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Алфа СОТ 2000“ ООД стопанисвало офис в
************. На витрината на помещението, както и на паркираните отпред
служебни автомобили били поставени надписи с наименованието на дружеството. В
този офис служителите, заемащи длъжността „охранител“, изчаквали, докато получат
сигнали от охраняваните от дружеството обекти, а също така клиентите го посещавали,
за да заплащат месечните такси за предоставяните услуги.
На 10.12.2024 г. по повод постъпил сигнал от свидетеля А. С. за нарушения на
трудовото законодателство и по-конкретно на работното време, почивките и
полагането на извънреден труд, в посочения обект на контрол била извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив – свидетелят
В. Б. и колегата му М. М.. В този момент в обекта полагал труд свидетелят П. П. на
длъжност „охранител“. Свидетелят Б. изискал от него да представи поименните
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, и правилника за вътрешния трудов ред. Тогава свидетелят П. се
свързал по телефона с неговия пряк ръководител – свидетеля Т. Д. на длъжност
„организатор охрана“, като му обяснил кои документи му е поискал проверяващият.
Впоследствие свидетелят П. предоставил единствено графиците за м. ноември и м.
декември 2024 г., като в офиса липсвал екземпляр от правилника за вътрешния трудов
ред. Свидетелят П. представил по два графика за м. ноември и м. декември 2024 г.,
като обяснил, че едните са официални с подпис на управителя на дружеството и печат
и били предназначени за органите на инспекцията по труда, а другите били
неподписани и по тях реално работели. След като сравнил подписаните и неподписани
графици свидетелят Б. констатирал, че смените и работните часове в тях се различават.
Поради това свидетелят Б. поискал от свидетеля П. да попълни декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, като също така пожелал да разговаря по телефона със свидетеля Т. Д..
Първоначално свидетелят Д. казал, че ще дойде в офиса, но в продължение на
разговора заявил, че е в болничен и няма да успее да отиде. В хода на проведения
телефонен разговор свидетелят Б. попитал свидетеля Д. какъв е периодът на сумирано
изчисляване на работното време и има ли в офиса екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. Свидетелят Д. отговорил, че графикът е на място и той е за
един месец, а в офиса би трябвало да има правилник за вътрешния трудов ред, но той
не знае къде е и не може да дойде да го представи. Тъй като изисканите документи не
били представени на контролните органи, служителите на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Пловдив – свидетелят В. Б. и колегата му М. М., съставили призовка за
явяване на представител на дружеството на 16.12.2024 г. в 15:30 ч. и представяне на
описаните в същата документи, сред които графици за работа и правилник за
вътрешния трудов ред. Призовката била връчена на свидетеля П. П., който написал
собственоръчно, че правилникът за вътрешния трудов ред е при отговорника. След
като получил призовката, свидетелят П. заключил офиса и потеглил със служебния
автомобил, за да се отзове на получен сигнал.
2
Впоследствие дружеството жалбоподател, чрез упълномощения си
представител адв. А. Д., представило на контролните органи Правилник за вътрешния
трудов ред, утвърден на 01.08.2019 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от същия за
работещите на длъжност „охранител“ е установено сумирано отчитане на работното
време за период от четири месеца. С Заповед № 2 от 01.08.2019 г. работодателят е
въвел за длъжността „охранител“ сумарно работно време с период на сумиране четири
месеца. След като констатирал, че жалбоподателят е установил сумирано изчисляване
на работното време за период от четири месеца с начална дата 01.08.2019 г.,
свидетелят Б. достигнал до извода, че при извършената проверка на 10.12.2024 г. в
офиса трябвало да са налични графиците за втория четиримесечен период след 01.08.,
т. е. от м. декември 2024 г. до м. март 2025 г. Последните жалбоподателят също
представил впоследствие в хода на извършената документална проверка.
Въз основа на резултатите от проверката актосъставителят В. Б. приел, че към
10.12.2024 г. в обекта на контрол работодателят не държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа – поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време – от м. декември 2024 г. до м. март 2025 г. Поради това бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 16-2500009 от 30.01.2025 г.
срещу жалбоподателя „Алфа СОТ 2000“ ООД за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.
Препис от акта е връчен на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление № 16-2500009 от 17.02.2025 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пловдив, с което за описаното в АУАН административно нарушение по
чл. 403а, ал. 1 КТ на жалбоподателя „Алфа СОТ 2000“ ООД на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В. Б., П. П. (частично), А. С. и Т. Д. (частично),
приложената административноказателна преписка и надлежно приобщените писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Б. като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. В
тази връзка този свидетел дава подробни сведения за извършената проверка в
стопанисвания от жалбоподателя обект, изисканите от проверяващите документи и
дадените от свидетелите П. и Д. обяснения в тази връзка. С доверие се кредитират и
показанията на свидетеля А. С., които служат за изясняване на въведената от
работодателя организация на работа в офиса му в гр. Първомай. Фактът, че към
момента между дружеството жалбоподател и този свидетел е висящо съдебно
производство за оспорване законността на уволнението му, не може да обоснове извод
за недостоверност на показанията му. Напротив, съдът възприема същите като
правдиви и добросъвестно дадени, доколкото съответстват на писмените доказателства
и показанията на свидетеля Б.. Що се отнася до показанията на свидетелите П. и Д.,
съдът не им дава вяра в частта, в която са заявили, че помещението на ************
всъщност представлявало стая за почивка и преобличане. Това твърдение противоречи
както на последващото изявление на свидетеля П., че там изчаквали, за да получат
координатите на сигналите, на които трябва да се отзоват, така и на безспорно
3
установения факт, че на витрината на помещението е било изписано наименованието
на дружеството. В тази връзка е нелогично жалбоподателят да го обозначава като
място, където осъществява търговска дейност, ако се ползва от служителите като стая
за почивка. По тези съображения недостоверно звучи заявеното от свидетеля Д., че
охранителите по цял ден са в автомобила, който непрекъснато се движил между
охраняваните обекти, като посещавали въпросното помещение, за да отидат до
тоалетна, или през зимата, когато нямало подадени сигнали, на които да се отзоват.
Отделно от това съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. в частта, в която е
заявил, че правилникът за вътрешния трудов ред по време на проверката бил на
бюрото. В тази част показанията му са вътрешно противоречиви, тъй като от една
страна в последващ момент е посочил, че не знае къде се съхранява правилникът за
вътрешния трудов ред, а от друга – че не си спомня какви документи му изискали
контролните органи на инспекцията по труда. Тези негови изявления не съответстват
на записаното собственоръчно от него във връчената му призовка, че правилникът за
вътрешния трудов ред е при отговорника. Също така съдът не кредитира показанията
на свидетеля Т. Д., че правилникът за вътрешния трудов ред бил в класьор в офиса,
както и че контролните органи не били изискали да им се представи този документ. В
тази си част същите противоречат на показанията на незаинтересования свидетел Б.,
който подробно е описал какви документи и информация е изискал от всеки един от
двамата служители, с които е разговарял, както и че свидетелят Д. казал, че не знае
къде е правилникът за вътрешният трудов ред и не може да дойде да го представи.
Житейски нелогично е, ако в офиса действително е бил наличен екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, той да не бъде предоставен на контролните
органи, при условие че в същия се съхранява малък обем от документи. Поради това
след съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че
при извършената проверка на 10.12.2024 г. в обекта на контрол са били налични само
графиците за работа за м. ноември и м. декември 2024 г., но не е имало правилник за
вътрешния трудов ред.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
представената Заповед № З-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.
416, ал. 1, вр. чл. 399 КТ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.01.2025 г. (в тримесечния срок от откриване на
нарушителя), а НП – на 17.02.2025 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от
значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в
4
АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Последното съдържа
реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано
надлежно от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил
ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и
нарушената материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални
документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да
позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата
правна квалификация.
В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателя „Алфа СОТ 2000“ ООД е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ. Посочената норма гласи, че в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на
работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна
работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на
разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Административното нарушение е формално, на просто извършване и за
съставомерността му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици.
За да достигне до горния извод, съдът съобрази на първо място, че
санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен субект на нарушението.
Същевременно проверката е извършена в стопанисван от жалбоподателя офис,
находящ се на адрес: гр. Първомай, ************, където служителите, заемащи
длъжността „охранител“, са полагали наемен труд. В тази връзка съдът намира за
необходимо да изясни, че е ирелевантно, че в сключения със свидетеля П. П. трудов
договор като място на работа е посочено: „Охранявани обекти на фирма „Алфа СОТ
2000“ ООД“, доколкото в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че в
процесния офис служителите на длъжност „охранител“ са се явявали преди да започне
смяната им, там са изчаквали, докато получат сигнал, на който трябва да се отзоват, и
са се завръщали, след като посетят охранявания обект. С оглед характера на
изпълняваната от тези служители работа съдът счита, че периодите, през които те са
изчаквали в офиса да получат сигнал, са включени в работното им време, а не
представляват почивки в рамките на работния ден. По тези съображения съдът намира
за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че обозначеният със знаци на
фирмата офис представлява стая за почивки на работещите. Поради това съдът
приема, че в обекта на контрол работодателят е имал задължение да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов
5
ред и графиците за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. В случая обаче при проверката на 10.12.2024 г. в офиса на
жалбоподателя в ************ не са представени на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред и график за работа за целия четиримесечен
период на сумирано изчисляване на работното време. След като в Правилника за
вътрешния трудов ред от 01.08.2019 г. и издадената Заповед № 2 от 01.08.2019 г.
работодателят е регламентирал, че периодът на отчитане е четиримесечен с начало от
01.08.2019 г., то за четирите месеца от декември 2024 г. до март 2025 г. е следвало да
съхранява график в обекта, но такъв е представен само за м. декември 2024 г. Този
факт се потвърждава от свидетелите П. и С., които са заявили, че в офиса бил наличен
единствено график за текущия месец. Неотносими са причините, поради които
описаните документи не са били на разположение или не са били намерени. Както
беше посочено по-горе, след като в обекта се полага наемен труд, за работодателя
възниква задължение да има правилник за вътрешния трудов ред и да състави и държи
на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време. Също така съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че присъствалият по време на проверката служител на
жалбоподателя – П. П., не е имал право да борави с изисканите от контролните органи
документи, нито е знаел къде се намират. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ
работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се
полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на
инспекцията по труда. По делото липсват данни работодателят да е определил лице,
което да го представлява пред контролните органи на инспекцията. Следователно
съдът счита, че работодателят не е изпълнил и това свое задължение, поради което
неосигуряването на такива лица не може да бъде основание за освобождаване от
отговорност, тъй като е недопустимо да се черпят права от собственото
недобросъвестно поведение. Същевременно съдът намира за необходимо да отбележи,
че смисълът на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ е при непланова проверка
служителите на инспекцията по труда да могат да се запознаят с всички документи, за
да установят дали са охранени трудовите права на работниците като икономически по-
слабата страна в трудовото правоотношение, в процесния случай дали са налице
нарушения във връзка с разпределението и изчисляването на работното време. Поради
това и тъй като тези документи е възможно да се изработят/допишат или поправят за
целта на административнонаказателното производство, именно затова е използван
изразът „работодателят да държи на разположение на контролните органи“.
Следователно задължение на работодателя е да създаде необходимата организация по
всяко време да са налични и достъпни за контролните органи документите, изброени в
чл. 403а, ал. 1 КТ. За съставомерността на нарушението по чл. 403а, ал. 1 КТ е без
значение къде другаде и дали изобщо дружеството работодател е държало някъде
екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време, доколкото същественото е, че тези документи не
се държат на разположение на контролните органи в мястото, където се полага
наемният труд.
Всичко изложено от правна страна и установените от фактическа страна данни
дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че установеното деяние, а
именно непредоставянето на контролните органи в момента на проверката на
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименните графици за работа за
6
целия период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 403а, ал. 1 КТ.
Също така съдът счита, че правилно описаното нарушение е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 1 КТ, която предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за индивидуализация на административната санкция, предвидени в чл. 27
ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се
определи наказание в размер близък до минималния. В разглеждания случай
административнонаказващият орган е отчел, че проверката е извършена по сигнал, в
който се сочат нарушения на работното време, както и че впоследствие са представени
документи, свързани с разпределението на работното време, и правилника за
вътрешния трудов ред, които било възможно да бъдат изготвени, така че да не се
установяват нарушения във връзка с работното време. В тази връзка впечатление
прави, че в подписаната от свидетеля П. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е
посочено, че работи на дванадесетчасови работни смени, както следва: дневна – от
08:00 ч. до 20:00 ч. и нощна – от 20:00 ч. до 08:00 ч., като е предоставил информация и
за графика, по който е работил през м. ноември 2024 г. Същият съвпада с представения
от свидетеля П. неподписан график за м. ноември 2024 г. на служителите на
инспекцията по труда, като свидетелят Б. забелязал, че е налице разминаване между
часовете и смените в неподписания и утвърдения от работодателя график, като пред
проверяващите свидетелят П. е обяснил, че последният е предназначен за органите на
инспекцията по труда. В тази насока са и показанията на свидетеля С., който също е
заявил, че винаги имало два графика. Поради това съдът счита, че се касае за сериозно
нарушение на трудовото законодателство, тъй като, когато графиците на работа за
целия четиримесечен период, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, и правилника за вътрешния трудов ред не са налични при
извършената непланова проверка на мястото, където се полага наемен труд,
последващото им представяне създава предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. Ето защо, като взе предвид, че поради
липсата в обекта на контрол на горепосочените документи контролните органи не са
успели да установят дали действително работниците са полагали извънреден труд,
съдът счита за законосъобразна и справедлива имуществената санкция от 2000 лв.,
която е наложена от наказващия орган.
Също така съдът намира за неоснователно възражението на дружеството
жалбоподател, че случаят е „маловажен“, поради което липсват основания за
преквалификация на нарушението по чл. 415в, ал. 1 КТ. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. специалният състав по
глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в
КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. „Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака:
нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него
да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност
(за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно
7
наказание – парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Съобразявайки
всичко изложено, съдът счита, че настоящата фактическа обстановка не разкрива
предпоставките за прилагане на тази санкционна норма, доколкото по делото липсват
доказателства процесно нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ да е отстранено веднага и то
по ред, предвиден в КТ. Според настоящия състав отстраняване на нарушението в ден,
който е различен от деня на самата проверка на място в обекта, не може да попадне в
хипотезата на нарушение, което е отстранено веднага, каквото е изискването на чл.
415в КТ. Освен това, отстраняването на нарушението не се състои само в
представянето на правилника за вътрешния трудов ред и графиците за работа на
контролните органи, а осигуряване наличността им в самия обект, в каквато насока не
са ангажирани доказателства. В тази насока в хода на съдебното следствие не са
ангажирани доказателства, че екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
поименните графици за работа са се съхранявали в процесния обект и са били на
разположение на контролните органи непосредствено след 10.12.2024 г. Поради това
фактът, че документите са били представени впоследствие, не означава, че
нарушението е отстранено и че документите са на разположение на служителите на
инспекцията по труда. Ето защо и доколкото графиците за целия четиримесечен
период, за който е било установено сумирано изчисляване на работното време, не е
ясно кога са съставени от работодателя, не може да бъде възприето, че последващото
им представяне съставлява отстраняване на нарушението. Именно по тази причина и
за да се установи дали са налице нарушения от страна на работодателя във връзка с
разпределението и изчисляването на работното време, законодателят е предвидил тези
документи да са на разположение на контролните органи във всяко място, в което се
полага наемен труд. Това е така, тъй като по-късното им представяне позволява да
бъдат изготвени по начин, съответстващ на изискванията на трудовото
законодателство.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
наложеното му наказание е правилно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна в полза на учреждението, чийто орган е издал
акта по чл. 58д ЗАНН, следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броят на съдебните
заседания и разпитаните свидетели, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2500009 от 17.02.2025 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на
„Алфа СОТ 2000“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
************, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение
на чл. 403а, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Алфа СОТ 2000“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
9