Решение по дело №152/2021 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            № 260133

                                             гр.Ботевград, 10.11.2021г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети септември  през  две хиляди двадесет и първа  година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия  П. НАД №152 по описа за 2021година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                 Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                          Б.С.И. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от него адв.Л.Н. от САК е обжалвал в законния срок  наказателно постановление №***от ***., издадено от Началника на РУ – гр.П., упълномощен със заповед № ***от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2  от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2, пр.1  от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00лева. В жалбата се   излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за  допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

                   В съдебно заседание Б.С.И. и адв.Н. поддържат жалбата и претендират заплащане на направени разноски в размер на 300лева.

                   Въззивната страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                   Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                  Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                    Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  АУАН №***.; справка за нарушител/водач; картон на НП № №***/***.; пълномощно; заповед № ***г.; заповед № ***.., писмо с вх. № ***. на РУ-П. и приложените към него заверени копия на АУАН №***. и постановление на БРП от 08.01.2021г.- заверени копия и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц.И.Х. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – П. и  Х.Т.Т., се установява следната фактическа обстановка:

 На 03.11.2020г.  С.А.В. от гр.София съобщил в РУ – П., че на 31.10.20г.  в каменната му ограда на наследствения му имот в с.С., обл.Софийска е реализирано ПТрП, след което автомобила е напуснал произшествието.

 На 03.11.20г. свидетелите – Ц.Х. и Х.Т. в състав  на автопатрул при РУ – П. посетили гореописаното място в с.С., обл.Софийска и след проведен разговор с жалбоподателя - Б.С.И., последният им признал, че той е осъществил ПТрП с управлявания от него лек автомобил м.“Опел Астра“ с рег.№ ***, след което напуснал местопроизшествието. Същият ден  св.Х., в присъствието на св.Т.  съставил на И.  АУАН № АУАН №***.. за това, че на 31.10.2020г. в  с.С., обл.Софийска на път ІІІ-308, управлява  л.а. м.“Опел Астра“ с рег.№ ***, като се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, вследствие на което губи контрол над автомобила и самокатастрофира в каменен дувар – ограда на частен имот. Актосъставителят  квалифицирал нарушението като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. И.  подписал  съставения АУАН, и получил препис от същия. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление от общ характер, след което  с постановление на прокурор при  БРП от 08.01.2021г. по пр. пр. ***. било отказано да се образува досъдебно производство.

      Въз основа на така извършената проверка и и цитираното постановление на БРП, било издадено процесното НП №***от ***., от Началник РУ – гр.П..    

                   Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х. и Т., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

                 Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от Х. и Т., като намира, че същите са логични, подробни  и  непротиворечиви както вътрешно така и помежду си. От показанията на двамата свидетели  е видно, че те не са очевидци на твърдяното нарушение, както и че не са установили такива.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                   Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

        Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита,  доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).

      Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство  са допуснати съществени нарушения  на процесуалните правила посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност  на издаденото наказателно постановление.

        Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. 

         Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

От друга страна съдът намира, че по делото не се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят въобще е осъществил твърдяното нарушение.  Актосъставителят и свидетелят на установяване на нарушението не са присъствали по време на управление на МПС от страна на жалбоподателя, не са очевидци, а и в административно – наказателното производство, АНО не се е  ангажирал с други свидетели. По делото не са налице доказателства, сочещи по безспорен начин, че  Б.И. въобще  е управлявал на 31.10.2020г. в с.С. обл.Софийска лек автомобил м.“Опел Астра“ с рег.№ ***.

  С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че  обжалваното НП е неправилно и  следва да бъде отменено изцяло.          

       Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Б.С.И. с ЕГН**********,*** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се  претендира  заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.

     Писмено от ОДМВР – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

     Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на  адв. Л. Н. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от Б.С.И. с ЕГН**********,*** адвокатско възнаграждение е в   минималния размер, определен в   чл.18, ал.2  и  чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

     Предвид  гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Б.С.И. с ЕГН**********,*** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 152/2021г. пред Районен съд Ботевград.

              Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***от ***., издадено от Началника на РУ – гр.П. упълномощен със заповед № ***от 14.05.2018г. на МВР против Б.С.И. с ЕГН**********,***, като незаконосъбразно и неправилно.

                ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на  Б.С.И. с ЕГН**********,*** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 152/2021г. пред Районен съд Ботевград.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.          

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :