ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12706
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110108610
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 31254/18.02.2022 г., подадена от
„Етажна собственост на адрес: ..... срещу С. Г. К. и А. Г. К., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на разделност /по 1/2 част за
всяка от ответниците/ на парични задължения в размер на сумите, както следва: 6 300 лв.,
представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода м. януари 2017 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2)
електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-
известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а
именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2017 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв.
месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021г. до изплащане на вземането, както
и 1 357,91 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. при следните квоти: по отношение на С. Г. К. -
1/2, а именно: сумата от 3 150 лв., представляваща неплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. - м. декември 2020 г. в т. ч.
1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на
асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и
наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2017 г. - м.
февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021
г. до изплащане на вземането, както и 678,95 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.; по отношение на А. Г. К. - 1/2, а именно: сумата от 3 150
лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост
за периода м. януари 2017 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2)
електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-
известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а
именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2017 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв.
месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на
1
вземането, както и 678,95 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2017 г. до
15.02.2021 г.
Съдът е констатирал наличието на друг висящ спор част от предмета на който се
припокрИ. с предмета на настоящото дело, а именно: гр. дело № 28094/2019 г. по описа на
СРС, 161 състав, поради което с оглед преценка относно допустимостта на настоящото дело,
което се явява по-късно образувано, с протоколно определение от открито съдебно
заседание на 02.02.2023 г. е изискана справка относно предмета на посоченото дело, ведно с
препис от исковата молба, въз основа на която е образувано то, както и препис от доклада по
делото, обктивиран в определението по чл. 140 ГПК.
По делото е постъпила изисканата информация, като при извършена съпоставка между
тях настоящият съдебен състав констатира, че е налице частична идентичност в част от
предмета на двете дела /от обективна и субективна страна/, а именно: в частта относно
претенцията за главница за неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително /за
календарната 2017 г./ в общ размер на 1 524,00 лв. /127,00 лв. х 12 месеца/, както и в частта
относно претендираната върху нея акцесорна претенция за лихва за забава в общ размер на
563,27 лв., начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г. Това е така, тъй като при
проследяване на обстоятелствената част и петитума на исковите молби, въз основа на които
е образувано всяко едно от двете дела, става ясно, че се касае за едни и същи вземания за
главница за неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост,
отнасящи се един и същи период /за календарната 2017 г., чиято дължимост произтича от
едно и също основание, а именно: взети от страна на общото събрание на етажната
собственост решения съответно по протокол № 1 от 31.01.2002 г. /относно необходимите
разноски и начина на разпределяне на същите/, по протокол № 8 от 15.06.2009 г. /относно
техния падеж/, както и по протокол № 15 от 26.01.2017 г. /относно увеличаване на
месечната вноска за поддръжка и управление на 127 лв./, като ангажирането на
отговорността на ответниците С. Г. К. и А. Г. К. по всяко едно от двете дела се обосновава с
твърдението, че са съсобственици на магазин с площ от 34,00 кв. м., находящ се на ет. 1 в
процесната сграда – етажна собственост. Нещо повече, изводът на съда относно така
констатираната частична идентичност се потвърждава и при проследяване на отразения в
табличен вид начин на формиране на всяка една от отделните претенции за главница за
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари
2017 г. – м. декември 2017 г. включително, както и лихва за забава върху същата тази
главница, начислена за периода от 10.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
В случая, въз основа на служебно извършената справка се констатира, че по гр. дело №
28094/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, е постановено решение от 27.03.2023 г., което
обаче към настоящия момент все още не е влязло в сила. Ето защо, поради констатираната
частична идентичност в предмета на двете дела и висящността на по-рано образуваното
производство, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за частично
прекратяване на настоящото дело. Това е така, тъй като упражняването правото на защита на
ищеца се осъществява по по-рано образуваното и все още висящо дело, което отчасти има
същия предмет, поради което и отправянето на последващо напълно идентично искане за
съдебна защита е недопустимо. Касае се за абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно в хода на процеса, поради което на основание
посочената разпоредба като по-късно образувано настоящото дело следва да се прекрати в
посочените по-горе части. Следва да се отбележи, че това е така както по отношение на
претенцията за главница за неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително /за
календарната 2017 г./, в общ размер на 1 524,00 лв. /127,00 лв. х 12 месеца/, така и по
отношение на претендираната върху нея претенция за лихва за забава в общ размер на
563,27 лв., начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г., доколкото същата има
2
акцесорен характер и се претендира върху изначално недопустима главница. Нещо повече,
прави впечатление, че макар акцесорната претенция за лихва за забава, която е предмет на
гр. дело № 28094/2019 г. по описа на СРС, 161 състав, да се претендира от ищеца за период,
който предхожда по време периода на акцесорната претенция за лихва за забава, предмет на
настоящото дело, то претенцията за главница е заявена от ищеца ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.12.2018 г. до окончателното
плащане, поради което може да се направи категоричен извод, че в тази част също се
наблюдава пълно припокрИ.не на двете отделни претенции за лихва за забава.
Ето защо, на основание посочената по-горе разпоредба производството по делото
следва да бъде прекратено, както следва: 1/ в частта относно претенцията за главница за
разликата над сумата от 4 776,00 лв. до предявената такава от 6 300,00 лв., или за сумата от 1
524,00 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително /за
календарната 2017 г./, както и 2/ в частта относно претенцията за лихва за забава за
разликата над сумата от 794,64 лв. до предявената такава от 1 357,91 лв., или за сумата от
563,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м.
декември 2017 г. включително, начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството в
горепосочената част, следва да бъде обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 11650/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 79 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г., в
частта, с която длъжниците С. Г. К. и А. Г. К. са осъдени да заплатят разделно на кредитора
..... сумите, както следва: 1/ в частта относно претенцията за главница за разликата над
сумата от 4 776,00 лв. до сумата от 6 300,00 лв., или за сумата от 1 524,00 лв.,
представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително /за календарната 2017 г./, както
и 2/ в частта относно претенцията за лихва за забава за разликата над сумата от 794,64 лв. до
сумата от 1 357,91 лв., или за сумата от 563,27 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително, начислена за периода от
11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
Така мотивиран, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 8610/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 79 състав, както следва: 1/ в частта относно претенцията за главница за
разликата над сумата от 4 776,00 лв. до предявената такава от 6 300,00 лв., или за сумата от 1
524,00 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г. включително /за
календарната 2017 г./, както и 2/ в частта относно претенцията за лихва за забава за
разликата над сумата от 794,64 лв. до предявената такава от 1 357,91 лв., или за сумата от
563,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м.
3
декември 2017 г. включително, начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г., като
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г., издадена по ч. гр.
дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която длъжниците С. Г. К. и А.
Г. К. са осъдени да заплатят разделно на кредитора ..... сумите, както следва: 1/ в частта
относно претенцията за главница за разликата над сумата от 4 776,00 лв. до сумата от 6
300,00 лв., или за сумата от 1 524,00 лв., представляваща неплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г.
включително /за календарната 2017 г./, както и 2/ в частта относно претенцията за лихва за
забава за разликата над сумата от 794,64 лв. до сумата от 1 357,91 лв., или за сумата от
563,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м.
декември 2017 г. включително, начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4