№ 920
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 260256 от 06.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1925/2020
г., Софийски градски съд, І-9 състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на
Ц. С. С. по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД
сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
увреждания, причинени на 13.06.2017 г. в гр.София от виновно
противоправно поведение на Ц. С. А.-водач на л.а.м. „Рено Еспейс“ с рег.№
***, чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2020 г., като е отхвърлил
предявения иск за горницата над 10 000 лв. до претендираната сума от 80 000
лв. С оглед изхода на делото разпределил разноските между страните.
С решението е оставен без разглеждане предявеният срещу евентуалния
ответник ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка
с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лв. от същото
застрахователно събитие, настъпило от виновно противоправно поведение на
1
Р. П. П.-водач на л.а.м. „Ауди Кю7“ с рег.№ ***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника ЗК „Лев инс“ АД.
Срещу така постановеното решение, в неговата отхвърлителна част на
иска срещу ответника ЗД „Евро инс“ АД за разликата над присъдената сума
от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство Ц. С. С..
Въззивната жалба е подадена чрез пълномощника й адвокат В. О. с
надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно
приложено по първоинстанционното дело л.60.
Поддържа се, че в обжалваната си част решението е неправилно. Твърди
се, че претендираните неимуществени вреди са доказани по основание, но в
нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е
определил изключително занижени размери, като не е приел за доказани
всички претърпени от произшествието травматични увреждания. Поддържа
се, че първоинстанционният съд е възпроизвел неправилно релевантната
фактическа обстановка по делото относно травматичните увреждания
субтотални руптури на медиалния мениск и АCL, реактивни синовиит,
бурсит, посттравматичен околоставен целулит, контузия на долната част на
гърба и таза, хронично посттравматично главоболие, като при анализа и
оценката на събраните доказателства е възприел неправилен подход, довел до
необосновани правни изводи. Развиват се подробни съображения по
съществото на спора.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с
което да уважи изцяло исковата претенция на ищцата. Претендират се
разноски и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД чрез процесуалния му представител
юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно,
приложено към отговора.
Счита въззивната жалба за изцяло неоснователна и незаконосъобразна и
моли съда да я остави без уважение. Счита, че решението в обжалваната му
2
част е правилно, обосновано и изцяло законосъобразно по подробни
съображения изложени в отговора.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендират
се разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор е депозиран и от евентуалния
ответник ЗК „Лев инс“ АД с твърдението, че решението е влязло в сила
спрямо този ответник.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа с писмено становище своята въззивна жалба и моли
съда да я уважи. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Адвокат О. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата. При условията на евентуалност, в случай че
претендиранато от ответника адвокатско възнаграждение е над минималния
размер, съобразно Наредба № 1, заявява възражение за прекомерност.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален
представител в писмено становище оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение 450 лв., за което представя списък по чл.80
от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Ц. С. С. против
ЗД „ЕВРОИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.01.2020 г., между
3
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, както следва:
На 13.06.2017 г., около 16,15 часа, лек автомобил «Рено Еспейс» с рег.№
***, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/116002775258, валидна от 28.10.2016 г. до 27.10.2017 г., управляван от
свидетеля Ц. С. А., се движи в гр. София по ул. «Околовръстен път» с посока
на движение от бул. «Ботевградско шосе» към кв. «Кремиковци». В същото
време в същата посока по ул. «Околовръстен път» в гр. София, попътно и на
известно разстояние след лек автомобил Рено Еспейс, се движи лек
автомобил «Ауди Кю 7» с рег.№ ***, като в района на около 100 м след
кръстовището с бул. «Ботевградско шосе», скоростта на лек автомобил Рено
Еспейс е от порядъка на 43 км/ч, на Ауди Кю 7 - 78 км/ч. В този момент лек
автомобил Рено Еспейс, в който на предна дясна седалка с поставен
предпазен колан пътувала ищцата, предприема маневра «отклонение наляво»
в най-лява пътна лента, в резултат на което траекториите на движение на
двете превозни средства се пресичат и настъпва удар в предната част -
централно на лек автомобил Ауди Кю 7 и задната лява част на лек автомобил
Рено Еспейс. В резултат на удара, двата автомобила променят
първоначалните си траектории на движение и се установяват в
местоположението, фиксирано в огледния протокол.
Установява се, че причина за настъпване на произшествието, са
предприетите действия от водача на лек автомобил Рено Еспейс, който не е
пропуснал движещия се в същата посока от лявата му страна лек автомобил
Ауди Кю 7, за който в конкретната ситуация, процесното пътно транспортно
произшествие е било непредотвратимо, чрез спиране.
В резултат на така настъпилото пътно транспортно произшествие
ищцата е получила следните телесни увреждания: контузия на гръден кош,
разкъсно-контузна рана в областта на езика, охлузвания и отоци в окосмената
част на главата, охлузвания, оток и кръвонасядания на десен горен крайник,
кръвонасядане в областта на корема. Тези увреждания са реализирали
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Установява се, че при нормално протичане на лечението, без
усложнения, възстановителният период при такъв вид увреди е около 30 дни,
4
като първите 15 дни, болките са с по-висок интензитет. Не се очакват трайни
последици от получените увреждания при процесното ПТП.
След пътно транспортното произшествие, ищцата е транспортирана до
УМБАЛ „Св.Анна“-София, където е прегледана от специалисти, направени са
изследвания: рентгенографии на гръден кош, бял дроб и сърце, таз, гръдна
кост, лумбални прешлени, УЗД на коремни органи. След поставена диагноза:
контузия на гръден кош, ищцата е освободена от болничното заведение и не е
оставала за болнично лечение. На 14.06.2017 г. ищцата посетила МБАЛ –
Враца с оплаквания от главоболие. Предписана й е медикаментозна терапия с
Manitoli 10% 500 ml, Dexamethason-1 amp, Dexofen-1 amp. Отново във връзка
с оплакване от главоболие, ищцата посещава на 26.06.2017 г. лекар
специалист, поставена диагноза: хронично посттравматично главоболие,
предписана терапия: Flexistad 600 mg 2x1, Piracetam AL 1200 mg 1+1+0. На
28.06.2017 г. е проведено изследване компютърна томография на главен
мозък. Във връзка с оплаквания от болки в областта на стернома и
гръбначния стълб, засилваща се при дишане, ищцата посещава специалист
съответно на 28.06.2017 г. и 10.07.2017 г., а във връзка с оплаквания от болки
в коляното, на 19.09.2017 г. провежда магнитно-резонансна томография на
ляво коляно, при която са установени: субтотални руптури на медиалния
мениск и ACL, реактивни синовиит, бурсит, посттравматичен околоставен
целулит. Малка проста костна киста на бедрената кост-давностна, няма
връзка с травмата.
Видно от заключенията на експертизите, в тяхната медицинска част, а и
от представената медицинска документация, след острия момент, както и през
първия месец, никъде не е отразена травма на лява колянна става или ако е
имала такава, в острия момент ищцата би трябвало да има някакви
оплаквания. Три месеца по-късно след направен ЯМР на ляво коляно се
установяват непълни прекъсвания /руптури/ на медиалния мениск и предна
кръстна връзка, реактивни синовиит, бурсит, околоставен целулит, като има
вероятност тези увреждания да са възникнали по време на ПТП, но не са
регистрирани в представената медицинска документация, предхождаща ЯМР
(19.09.2017 г.), или са съществували и преди инцидента и той ги е обострил.
От показанията на свидетеля Ц. С. А.-водачът на лек автомобил Рено
Еспейс се установява, че в следствие на процесното ПТП, ищцата имала рани
5
и охлузвания. В къщи свидетелят й помагал около месец и половина, тъй като
я боляло навсякъде. Свидетелят установява, че след като се осъзнал след
произшествието, излязъл от колата и отишъл до ищцата, която не можела да
стане, тъй като изпитвала болки в коляното. Ищцата била в шок, усещала
силна болка в коляното. Свидетелят ставал предимно нощно време да помага
на Ц. да се обръща, да става от леглото, за да иде до тоалетна, защото
изпитвала много силни болки от натъртванията и охлузванията в гръдната
област, които били много големи, изпитвала болки и от коляното. След около
месец болките започнали да отшумяват, с изключение на тази в коляното.
Свидетелят установява случай около два месеца след ПТП, когато ищцата
клекнала и не могла да се изправи, коляното й блокирало. В тази връзка било
направено и изследване на коляното с ЯМР. И в момента ищцата не може да
кляка, защото коляното й блокира. Свидетелят живее заедно с ищцата от
около 15 години и не знае преди ПТП да е имала болки в коляното.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
10 000 лв., поради което уважил предявеният иск до тази сума и го отхвърлил
за разликата над нея до пълния претендиран размер от 80 000 лв.
Първоинстанционният съд е приел за недоказано по несъмнен начин
твърдението в исковата молба, че при настъпване на процесното
застрахователно събитие, ищцата е получила увреди в лява колянна става,
изразяващи се в субтотални руптури на медиалния мениск, реактивни
синовиит, бурсит, посттравматичен околоставен целулит, поради което тези
увреди не са взети в предвид при определяне на размера на застрахователното
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
6
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 28.08.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 28.11.2017 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 13.02.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
7
По възраженията, въведени от въззивницата-ищца с въззивната й жалба.
Същите са частично основателни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил занижен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди, приемайки че част от твърдените увреждания не са
доказани.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
8
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 26 години към датата на произшествието е получила контузия на
гръден кош, разкъсно-контузна рана в областта на езика, охлузвания и отоци
в окосмената част на главата, охлузвания, оток и кръвонасядания на десен
горен крайник, кръвонасядане в областта на корема, които увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За така
получените травми ищцата не е постъпвала в болница за лечение, от тях се е
възстановила в рамките на около 30 дни, като първите 15 дни, е търпяла
болки с по-висок интензитет. Не са налице трайни последици от получените
увреждания при процесното ПТП.
По отношение на твърдените от ищцата увреди в лява колянна става,
изразяващи се в субтотални руптури на медиалния мениск, реактивни
синовиит, бурсит, посттравматичен околоставен целулит, настоящият
въззивен състав намира, че същите са доказани, поради което следва да бъдат
взети предвид при определяне на общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение.
Действително тези травми не са документирани при прегледа на ищцата
в болница „Св.Анна-София“, но това не означава, че не са получени при и в
пряка причинна връзка от процесното ПТП. Налице са достатъчно
доказателства, при съвкупното обсъждане на които се стига до извода за
получените травми в лявото коляно.
На първо място това са свидетелските показания на свидетелят Ц. А.,
които не са компроментирани от факта, че същият живее с ищцата на
съпружески начала от 15 години и не са налице събрани в хода на съдебното
дирене доказателства, които да го опровергават.
На първо място свидетелят установява, че преди произшествието,
ищцата не е имала оплаквания от болки в коляното. Непосредствено след
9
произшествието, в което свидетелят също е бил участник (виновният
делинквент) установява, че ищцата не е могла да се изправи от земята, на
която е била паднала, поради силни болки в коляното.
Действително, при прегледа на ищцата в болница „Св.Анна“ не са
отразени травми в лявото коляно, но видно от извършените й прегледи, в
същност на коляното не са правени изследвания.
Три месеца по-късно и с извършеното изследване безспорно се
установява наличието на субтотални руптури на медиалния мениск,
реактивни синовиит, бурсит, посттравматичен околоставен целулит, които са
с травматичен характер. В периода от датата на произшествието до 19.09.2017
г., когато е извършено изследването не се установява, нито доказва по делото,
ищцата да е претърпяла някаква друга травма с друг произход и характер.
Съдът не споделя виждането на първоинстанционния съд, че от приетите
по делото СМЕ не се установява тези увреждания да са в пряка причинна
връзка с претърпяното ПТП.
Напротив вещото лице д-р Р. Д. сочи, че тези травми може да са
резултат от произшествието, но да не са документирани, а може и да са били
налични и да са се обострили, т.е. д-р Д. не изключва пряката причинна
връзка с оглед механизма на произшествието, при който тялото на ищцата е
летяло назад под въздействието на ротацията на автомобила, при което тялото
й е контактувало с детайли от автомобила, т.е. подобен вид увреждане на
лявото коляно може да се получи именно при контакт с някой от вътрешните
части и детайли на автомобила.
Д-р К. С., участвал в изготвяне на заключението на повторната
комплексна СМЕ и САТЕ, също никъде не сочи, че подобна травма не може
да се получи при този механизъм на ПТП, а само сочи, че не е доказана с
представената по делото медицинска документация, доколкото травмата не е
отбелязана и констатирана при първоначалния преглед, непосредствено след
ПТП.
Ето защо и по горните съображения и при така установения механизъм
на настъпване на произшествието, въззивният съд намира, че тези травми са
доказани и са получени при процесното пътно транспортно произшествие,
поради което и за болките от тях ищцата следва да бъде обезщетена.
Що се отнася до твърдяното посттравматично хронично главоболие,
10
въззивният съд намира, че същото не е доказано да е настъпило в пряка
причинна връзка от произшествието, а и видно от проведеното на 28.06.2017
г. изследване на главен мозък, при ищцата няма видими обособени огнищни
лезии, т.е. не е налице огнищна неврологична симптоматика.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 15 000
лв.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2017 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищцата се явява частично
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до дължимата сума от 15 000 лв.
и съответно потвърдено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над 15 000 лв. до 80 000 лв.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 г. адвокат
О. е осъществял безплатно процесуално представителство на ищцата на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
11
При материален интерес от 80 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., възлиза на сумата от 7 050 лв.
Съответно с оглед така уважената част от иска (15 000 лв.) и
осъщественото от адвокат О. безплатно процесуално представителство на
ищцата пред първата инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адвокат О. адвокатско възнаграждение в размер на 1 321,80 лв., т.е.
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. допълнително
още сумата от 264,30 лв., представляваща разликата над присъдената от СГС
сума от 1057,50 лв. до дължимата от 1 321,80 лв.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса в размер на още 200 лв.,
представляваща разликата над присъдената от 400 лв. до дължимата от 600
лв., както и още сумата от 18,75 лв.-разноски заплатени от бюджета на съда,
съответни на уважената част от исковете, която сума представлява разликата
над присъдената от 37,50 лв. до дължимата от 56,25 лв.
Ответникът е направил разноски общо в размер на 1450 лв., от която:
450 лв. юрисконсултско възнаграждение, 90 лв.-депозит свидетели, държавна
такса СУ-10 лв. и 900 лв.-депозити вещи лица. СГС е присъдил в полза на
ответника, с два отделни диспозитива, общо разноски в размер на 1 718,75
лв., която сума включва и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение,
присъдено изцяло, т.е. присъдени са разноски повече отколкото страна
претендира със списъка по чл.80 ГПК.
Ето защо от общата претенция за разноски в размер на 1450 лв., ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1 177,80
лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска (65000 лв.), т.е.
първоинстанционното решение и в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски над сумата от 1 177,80 лв. до общо сумата от 1
718,75 лв. следва да бъде отменено.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
Общия обжалваем интерес по настоящото дело е в размер на сумата от
70 000 лв. Въззивната жалба е уважена за сумата от 5 000 лв.
За осъщественото от адвокат О. безплатно процесуално
представителство на въззивницата пред настоящата инстанция, въззиваемият
12
ще следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 446,40 лв., което е съответно на отхвърлената част от въззивната жалба в
размер на 65 000 лв.
При обжалваем интерес от 70 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание сега действащата разпоредба на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на сумата от 6 250 лв., от която
сума въззиваемият дължи на адвокат О. 446,40 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от въззивната жалба.
Въззиваемият ще следва да заплати и по сметка на САС държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 100 лв.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, от която сума въззивницата дължи 417,30
лв., съответна на отхвърлената част от въззивната жалба.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260256 от 06.02.2023 г., постановено по гр.д. №
1925/2020 г., Софийски градски съд, І-9 състав в частта, с която исковата
претенция на Ц. С. С. срещу ЗД „Евроинс“ АД с правно основание чл.432, ал.1
КЗ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за сумата от 5 000 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до дължимата
сума от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.01.2020 г., в частта, с която с която Ц. С. С. е осъдена да заплати на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК на ЗД „Евроинс“ АД разноски над сумата
от 1 177,80 лв. до общо сумата от 1 718,75 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на Ц. С. С., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4 адвокат В. В. О. на
основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД допълнително още сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лв.),
13
представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до дължимата
сума от 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, причинени
при пътно транспортно произшествие на 13.06.2017 г. в гр. София от водача
на л.а.м. „Рено Еспейс“ с рег.№ *** с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД „ЕВРОИНС“ АД, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/116002775258, валидна от 28.10.2016 г. до
27.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260256 от 06.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 1925/2020 г., Софийски градски съд, І-9 състав в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 15 000 лв. до
пълния претендиран размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.
В. О. гр.София, ул. „Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4 допълнително още сумата от
264,30 лв. (двеста шестдесет и четири и 0,30 лв.) за осъщественото от него
процесуално представителство пред първата инстанция, както и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 446,40 лв. (четиристотин четиридесет и
шест и 0,40 лв.) за осъщественото от него процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Ивайло“ № 13, ет.2, ап.4 адвокат В. В. О. да
заплати на ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 417,30 лв. (четиристотин и
седемнадесет и 0,30 лв.) разноски направени от въззиваемия пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
14
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на още 200 лв. (двеста лв.), представляваща разликата над присъдената от 400
лв. до дължимата от 600 лв., както и още сумата от 18,75 лв. (осемнадесет и
0,75 лв.)-разноски заплатени от бюджета на съда, съответни на уважената част
от исковете, която сума представлява разликата над присъдената от 37,50 лв.
до дължимата от 56,25 лв., а по сметка на Апелативен съд София да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 100 лв. (сто лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15