Р
Е Ш Е Н И Е
№
387
гр.
Пловдив, 09.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХIІ състав,
в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г. и участието на
прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 60 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Д.И.Г., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.,*** против Решение № 1697/14.10.2021г.,
постановено по АНД № 4966/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш
серия К № 2046995 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Д.И.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изразено е несъгласие с приетото от съда, че възражението за давност е неоснователно. Твърди
се, че давността за преследване започва от деня в който е довършено нарушението
съгласно чл.80 ал.3 от НК и тече до реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Посочва се, че по силата на
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН е приложим чл.80 ал.1 т.5 от НК. Направено
е позоваване на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2014г. и е цитирана практика на Пловдивски административен съд.
Според касатора законовата препратка в чл.189 ал.14 от ЗДвП не се отнася за
електронните фишове. Посочва, че електронния фиш е издаден на 03.08.2018г., от
която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК за връчване на
електронния фиш. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено
становище чрез процесуалния представител ст.юриск. Б.оспорва основателността на
касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата
прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1697 от 14.10.2021 г., постановено по АНД № 4966/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 2046995 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Д.И.Г., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че електронния
фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и
че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Коментирал е съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г., както и снимката от радар с № 11743ca. Приел е за
безспорно установено извършването на административното нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че за извършеното нарушение първоначално е издаден
ЕФ серия К с № 1992114 против законния представител на юридическото лице –
собственик на превозното средство, връчен на 23.04.2018 г. Обсъдена е и
подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. По отношение на възражението
за изтекла погасителна давност в мотивите на оспорения съдебен акт е посочено,
че в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и чл. 82, , като
процесният електронния фиш не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН са
неприложими, а нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е неприложима. Районният съд се
е позовал на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС,
както и на практика на Пловдивски административен съд и е приел, че при ЕФ
субсидиарно приложение намира само абсолютната давност от 4 години и 6 месеца
по чл. 81, ал. 3 от НК. Направил е извод, че е спазена абсолютната давност, тъй
като процесното деяние е извършено на 24.03.2018 г.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изцяло мотивите
на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към
тях.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на
електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Изложените в касационната
жалба възражения, по отношение на изтеклата давност по чл.80 ал.1, т.5 от НК са
неоснователни. Производството
по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае за
нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на
електронния фиш почти винаги съвпада с тази на установяване и заснемане на
нарушението. Затова и след установяване и заснемане на нарушението следва да
бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК. В настоящия случай нарушението
е установено и заснето на 24.03.2018 г. (видно от приложената снимка), а във
връзка с подадена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, първоначално издаденият ЕФ
серия К № 1992114, против законния представител на юридическото лице –
собственик на МПС-то е анулиран и на 03.05.2018г. е издаден процесния – връчен
на 18.06.2021г. Очевидно е, че не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3, във връзка
с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК. Ето защо възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба
за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1697
от 14.10.2021г., постановено по АНД № 4966/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Д.И.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град
Пловдив сумата от 80. 00 / осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: