О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Хасково, 10.12.2019г.
Административен
съд - Хасково, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
административно
дело № 1362 по описа на съда за 2019г.
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 135, ал. 5, предл. второ, вр. ал. 4 от Административнопроцесуалния
кодекс(АПК).
С Определение № 143 от 03.12.2019г., постановено по
гр.д. № 36/2019г. по описа на Районен съд - Ивайловград, подадената от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД жалба против Заповед № 087/27.02.2019г. на Кмета на
Община Ивайловград, с която е прекратен Договор за наем на земеделска земя от
27.07.2018г., е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и
изпратено по компетентност на Административен съд - Хасково. В мотивите към
определението си решаващият състав на районния съд е приел, че не е компетентен
да се произнесе по жалбата, тъй като оспореният акт бил издаден при провеждане
на процедура по чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ и следователно за същия било приложимо
разрешението на т.10 от ТП № 2/2015г., определящо подсъдността при обжалването
им – пред административните съдилища.
Настоящият състав намира така изложените
аргументи за изпращане делото по подсъдност на Административен съд - Хасково за
несъстоятелни по отношение дерогиране характера на оспорения административен
акт, като такъв по отношение на който се явява приложим предвиденият в нормата
на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК особен ред на оспорване.
Следва да се има предвид, че съгласно
§ 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ бр.58/2017г.), индивидуалните административни
актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и
правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези,
издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административно-процесуалния
кодекс, а постановените по този ред актове на районния съд подлежат на
касационно обжалване пред административния съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима
съдии.
Настоящият случай попада именно в
тази хипотеза, в която е предвидено изключение от правилото на общата родова
подсъдност, регламентирано в чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК, респективно това на
чл. 132 от АПК, според което административните съдилища са компетентни да се
произнасят като първа инстанция по всички административни дела.
Оспорената заповед не е акт на общински съвет по
приложението на чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, в качеството му на орган на местно
самоуправление, а представлява индивидуален административен акт на кмета на общината.
В случая не намира приложение постановеното с т. 10 от Тълкувателно
постановление № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегии на ВАС. Компетентността на кмета на общината, като автор на
волеизявлението за прекратяване на сключени вече договори, произтича от
разпоредбите на специалния закон - ЗСПЗЗ, а не от нормите на общия закон ЗМСМА.
Като индивидуален административен акт, постановен по процедура, предвидена в
ЗСПЗЗ и издаден от изпълнителен орган на общината на основание специалните
разпоредби на ЗСПЗЗ, заповедта попада в приложното поле на § 19, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДАПК (ДВ 58 от 2017г./. По същността си прекратяването е властническо
волеизявление, направено от административен орган в изпълнение на вмененото му
от закон задължение. Това го определя като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който в случая засяга правата на ползвател на
земеделска земя, ползвана в резултат на
сключване на договор между процесната община и ползвателя.
Поради това настоящият състав приема, че компетентен
да се произнесе по жалбата е Районен съд - Ивайловград.
В подкрепа на този извод са и мотивите в ТП №
2/03.04.2018 г. на ВКС и ВАС. В постановлението принципно се извежда
разграничителния критерий относно определянето на подсъдността с §19 ПЗР на ЗИД
на АПК, а именно всички индивидуални административни актове и отказите за
издаването им по ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му, с изключение на тези,
издадени от министъра на земеделието, храните и горите, да се обжалват пред
районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Посочва се още, че
граматическото тълкуване на разпоредбата ясно показва, че водещ елемент при
определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е законът, по
който е издаден индивидуалният административен акт, а не видът на акта.
Достатъчно е той да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му. Волята
на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби
срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от
техния характер.
Наред с горното следва да се отбележи, че е налице и
друго основание за определяне на компетентността на районния съд да се
произнесе по обжалването на заповедта на кмета на Община Ивайловград. То се
свежда до факта, че Разпоредбата на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК се явява такава от
нормативен акт от по-висок ранг спрямо нормата на чл. 24а, ал. 5 на ЗСПЗЗ, като
тази норма е и по-нова от тази по ЗСПЗЗ, отделно от това урежда специална
процесуална материя. Ето защо по правилата за тълкуването, § 19 ал.1 ЗИД на АПК
е приложим при определяне на подсъдността по процесното оспорване, вместо
нормата на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
Предвид датата, на която жалбата е постъпила в
компетентния Районен съд Ивайловград – 16.04.2019г., не е налице хипотезата на
§ 19, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ, бр.
39/20.05.2011г., изм. бр. 58/2017г./ Не е налична и хипотезата на § 23 от
Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ, бр. 39/20.05.2011г./, поради което
компетентен като първа инстанция се явява съответният районен съд, който в
процесния случай е Районен съд -Ивайловград.
При тези съображения съдът счита, че следва да се
повдигне препирня за подсъдност между Административен съд - Хасково и Районен съд
- Ивайловград, като с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от АПК да прекрати
делото и да го изпрати на смесения състав по чл. 135, ал. 4 от АПК за
определяне на подсъдността.
Мотивиран от
горното, Административен съд – гр. Хасково,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1362/2019г.
по описа на Административен съд – Хасково.
ИЗПРАЩА делото на смесения състав по
чл. 135, ал. 4 от АПК на ВАС и ВСК за определяне на подсъдността.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.135 ал.7 от АПК.
СЪДИЯ: