№ 950
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.07.2021г по гр.д. № 8924/2018г. на Софийски градски съд, I - 11
състав, ЗД “Бул Инс“АД е осъден да заплати на С. М. М., действаща лично и със съгласието
на законния си представител В. С. М. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 4 900лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
27.12.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от 26.04.2018г., като искът над
присъдения до претендирания размер от 26 000лв е отхърлен.
Решението е обжалвано в осъдителната му част от ответника ЗД „Бул Инс“АД чрез
пълномощник с оплаквания за неправилност за сумата от 4400лв, представляваща разликата
между дължимото според жалбоподателя обезщетение от 500лв и присъденото от първата
инстанция. Конкретните доводи са против възприетия от съда в процентно съотношение
размер на приноса по чл.51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че е безспорно установено, че водачът е
употребил алкохол пред пострадалата, затова рискът, който е поела поради небрежното
отношение за собствената си безопасност е значително по-висок и поне съответен на водача
/50%/. Твърди се на следващо място, че определеното обезщетение е прекомерно, защото не
се установява получената травма мозъчно сътресение, поставена била „дежурна диагноза“
комоцио заради клинична пътека, а заключението в този смисъл било необосновано, но
въпреки това кредитирано безрезервно от съда. Посочва се още, че размерът освен, че
неотговарял на действително търпените вреди бил в несъответствие и с обществено-
1
икономическата конюнктура в страната през релевантния период, но и с присъжданите от
съдилищата обезщетения при аналогични случаи. Иска се отмяна на решението в
осъдителната му част над размер от 500лв до присъдените 4900лв и отхвърляне на иска за
обжалваната част.
Решението е обжалвано в отхвърлителната му част от ищцата за разликата над
присъдения размер от 4900лв до сумата от 15 000лв с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е определил занижен размер,
който не съответства на действително търпените вреди. Твърди се, че ищцата е получила
мозъчно сътресение и множество други по-леки травми, които по съвкупност са й
причинили физически и психически страдания в ранна и крехка възраст. На следващо място
се поддържа, че неправилно съдът е приел наличието на принос и определил такъв от 30%.
Твърди се, че няма данни пострадалата да е знаела, че водачът е без свидетелство за
правоуправление, и че няма пряка причинна връзка между това нарушение и настъпилия
резултат. Изтъква се, че обстоятелството дали е била с предпазен колан също се явява без
значение, защото при този механизъм на пътното произшествие – преобръщане на
автомобила по таван, е щяла да получи идентични по тежест травми. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се уважи искът до обжалвания размер.
В срок е постъпил само отговор на жалбата на застрахователя от въззиваемата –ищца,
с която се излагат възражения и се иска потвърждаване на решението в обжалваната
осъдителна част.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна
част /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е бил пряк иск против
застраховател за компенсация на търпени имуществени и неимуществени вреди с пр. осн.
чл.432 ал.1 ГПК, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната му
част за сумата от 500лв, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата
неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача на л.а.
Фолксваген рег. № ***, изразяващи се в нарушаване правилата за движение /чл.20, ал.2
ЗДвП, който след употреба на алкохол и поради превишена скорост загубил контрол и
2
реализирал пътно-произшествие с причиняване на средна телесна повреда на повече от едно
лица.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания и възраженията на страните, предметът на
въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди, наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на
вредите, както и неговото стойностно изражение спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието като настъпило на
27.12.2017г. на път III -507 между с.Жълти бряг обл.Хасково и с.Манастир в района на завой
в тъмната част на денонощието, в който участък водачът не е намалил скоростта, вследствие
на което напуснал пътното платно, преобърнал се по таван и се е ударил в края на
движението в крайпътно дърво.
От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза се изяснява, че
пострадалата ищца /на 14години към този момент/ е била пътник в автомобила на задна
седалка, която в причинна връзка с пътния инцидент е получила мозъчно сътресение,
контузия на главата и множество по-леки травми като отоци и охлузвания в различни
области на тялото. В съдебно заседание пред първата инстанция подробно на поставените
въпроси в.л.Х. М. е разяснил в какво се изразяват количествените промени в съзнанието и
през какви етапи преминават – обнубилация /замъглено съзнание/, сомнолентност
/сънливост/, сопор /дълбока сънливост/ предкоматорно състояние и кома. В конкретния
случай пострадалото момиче не е изпаднало в безсънателно състояние, а е било в замъглено
съзнание, но контактно и реагиращо. Изписана е в нормално състояние с назначено
медикаменозно лечение в домашни условия. Възстановитерният период за всички получени
травми е определен за период от 30 дни, в рамките на които първите 15-на дни ищцата е
имала интензивни болки и търпяла неудобства.
От приетата комплексна медицинска експертиза се установява, че автомобилът е бил
фабрично оборудван с предпазни колани, включително за пътниците на задна седалка.
Получените травми са дали основание на вещите лица да стигнат до категоричен отговор, че
пострадалата е била без предпазен колан, който извод се подкрепя и от показанията на св.Х.
– водач на автомобила. Предвид механизма на удара /преобръщане на автомобила по таван/
травмата в областта на главата не е изключена според вещите лица. Поставеният предпазен
колан би предотвратил хаотичното движение на телата в автомобила и съответно би
смекчил другите наранявания –охлузвания по различни части на тялото, но пък би могъл
при този механизъм да доведе до шийна травма с трудно предсказуема прогноза.
От показанията на водача на автомобила св.Х. се установява, че преди процесното
произшествие младежите са били в заедно в една компания и водачът в тяхно присъствие и
конкретно пред пострадалата ищца е употребил алкохол. Той нямал намерение да шофира и
затова бил бира, но по настояване на другите младежи, решил да отидат до близкото село.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода,
че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие
3
с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в достатъчна степен
всички обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице. В
тази насока следва да се има предвид, че се касае за травма – мозъчно сътресение, която и в
по-лека степен съвкупно с другите наранявания е причинила болки и неудобства на
пострадалото момиче за период около месец, като през първите 15-на дни те са били
интензивни. Освен физически болки и страдания пострадалата неминуемо е изживяла
психически и емоционален стрес от инцидента във ранна деликатната възраст на 14г, което
също следва да се отчете при определяне справедлив размер на обезщетението.
Обсъдените обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на
настъпване на вредите /2017г/, включително и завишените лимити на застрахователните
покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание
настоящият състав да приеме, че сумата от 10 000лв би била справедливо обезщетение за
търпените физически и морални страдания.
В рамките на така определения от настоящия състав размер на обезщетението ще
следва да се разгледа и следващият спорен въпрос за наличието или не на принос на
пострадалата за настъпване или увеличаване обема на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо вината на деликвента.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по смисъла
на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№
58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./.
По делото е безспорно установено, че пострадалата ищца е била без предпазен колан, с
което е допуснала нарушение на чл.137а ЗДвП, но не се установява това нарушение да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Посредством изслушаните експертизи пред
първата инстанция е изяснено, че по-тежката по характер увреда /мозъчно сътресение/ би
настъпила и при правилно поставен предпазен колан, заради механизма на ПТП
преобръщане на автомобила, при който предпазният колан не би имал ефективна защитна
роля. Според вещите лица предпазният колан би имал ефект за смекчаване на на другите
травми- мекотъканни увреди и наранявания в различни анатомични области, но би могъл и
да доведе до настъпване на друга по-тежка шийна травма. При тези констатации на
експертизата настоящият състав приема за неоснователно възражението за принос на
посоченото основание – действително има нарушение на правилата за движение, но то не се
намира в пряка причинна връзка с настъпилите вредоносни последици. От прието
заключение съвсем категорично се установява, че в тази пътна ситуация /преобръщане на
автомобила/ ищцата не би получила ефективна защита в областта на главата и по-сериозната
по вид травма отново би настъпила. Колебливи са изводите на експертизата относно другите
по-леки увреди /мекотъканни наранявания/, чието настъпване не се изключва, а само се
4
предполага с по-нисък интензитет, наред с другият извод за възможни по-тежки
наранявания на шийната област именно в резултат на предпазния колан. Посоченото
изключва наличието на пряка причинна връзка с настъпването на вредоносните последици -
обективен принос от страна на пострадалия за настъпване на собственото му увреждане на
посоченото фактическо основание.
Напълно се споделят по същество изводите на първата инстанция относно второто
наведено от застрахователя основание по чл.51, ал.2 ЗЗД –за съзнателно поставяне в риск
при пътуване при алкохолно повлиян водач. Очевидно обсъждането в мотивите, че водачът
не е имал свидетелство за правоуправление се дължи на техническа грешка, доколкото
фактите, с които ответникът е обосновал правните си доводи за принос се свеждат до вече
разгледаното възражение за непоставяне на предпазен колан и съзнаван риск във връзка с
употребата на алкохол от водача. Разгледано по същество това възражение е основателно,
като събраните доказателства не поставят под съмнение фактите, че водачът е употребил
алкохол, както и че ищцата е имала достатъчно ясна представава за това. Обстоятелствата,
отнасящи се до субективния елемент се установяват от показанията на самия водач, който
свидетелства, че същата вечер в обща компания с ищцата и в нейно присъствие е употребил
алкохол, което ще значи, че е била наясно с този факт и е могла да формира представа за
възможния риск. Посоченото е основание за намаляване на отговорността по чл.51, ал.2
ЗЗД, като се споделя крайният извод на съда, че приносът е несъизмерим с този на виновния
водач, допуснал груби нарушения на правилата за движение и правилно е определен в
размер на 20%.
При този извод определеното обезщетение от 10 000лв ще следва да се намали с 20%
или с 2000лв на 8 000лв., което ще има за последица отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част по иска за неимуществени вреди за разликата от 3100лв и присъждане
на допълнителна главница в този размер, ведно със законната лихва от приетия от първата
инстанция начален момент 26.04.2018г. В останалите обжалвани отхвърлитена и осъдителна
части решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция
в тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 461,54лв,
вместо присъдения от първата инстанция размер от 1170,30лв. Допълнително на адв. А. М.
ще се следва възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. в размер на 156,20лв, представляваща
разликата между присъденото от първата инстанция от 246,88лв и дължимото от 403,08лв. В
тежест на ответника ще следва да се присъди допълнително дължимата държавна такса по
чл.78 ал.6 ГПК в размер на 124лв и разноки от 73,23лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция разноски се следват с
оглед на обжалваемия интерес /10 100лв + 4400лв – 14500лв/ в полза и на двете страни по
съразмерност с уважената, респ. отхвърлена част на жалбите. Застрахователят -ответник е
претендирал и доказал д.т. от 88лв и адв. възнаграждение в размер на 1200лв, което при
своевременно възражение по чл.78 ал.5 ГПК ще се намали до 1000лв съгласно Наредба
5
№1/2004г, тъй делото не се отличава с правна или фактическа сложност и приключило в
едно съдебно заседание. При този изход на спора на застрахователя ще се дължат разноски
за адв. хонорар в размер на 586,21лв. Ищцата е представлявана от адвокат А. М., на когото
ще се следва възнаграждение в размер на 532,41лв. за безплатна правна помощ по чл.38 ал.2
ЗАдв. В тежест на ответника ще се възложи и дължимата за въззивното производство
държавна такса съразмерно на уважената част на иска, тъй като ищцата е освободено лице
по чл.83, ал.2 ГПК в размер на160лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 15.07.2021г по гр.д. № 8924/2018г. на Софийски градски съд, I -
11 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен предявеният от С.
М. М., действаща лично и със съгласието на законния си представител В. С. М. против ЗД
„Бул Инс“АД ЕИК ********* иск за обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.432
ал.1 КЗ над присъдения размер от 4900лв до установения за дължим от 8 000лв, както и в
частта за разноските в тежест на ищцата над размер от 461,54лв до присъдения от първата
инстанция размер от 1170,30лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на С. М. М. ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на законния си представител В. С. М. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Хасково, бул.***, № 150, ет.2, офис 217 допълнително
сумата от 3100лв /три хиляди и сто лева/, представляваща разликата между дължимото
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 27.12.2017г в размер на
8 000лв и присъденото от първата инстанция в размер на 4 900лв, ведно със законната лихва
върху допълнително присъдената главница, считано от 26.04.2018г до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2021г по гр.д. № 8924/2018г. на Софийски
градски съд, I - 11 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна и осъдителна/ част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат А.М. САК сумата
от общо 742,41лв, представляваща допълнително дължимото адв. възнаграждение от
156,20лв пред първата инстанция и 532,41лв пред въззивната инстанция на осн. чл.38 ал.2
ЗАдв.
6
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
София допълнително дължими държавни такси от общо 284лв и разноски от 73,23лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7