Решение по дело №1416/2016 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 95
Дата: 17 февруари 2017 г. (в сила от 24 октомври 2017 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20165640101416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

95/17.02.2016г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                Хасковски Районен съд    четвърти  граждански                                                                   състав

на седемнадесети януари                                                                   две хиляди и седемнадесета      година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                                     

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1416 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС – за делба на имоти.

Производството е във фаза по допускане на делбата.

        В исковата молба се твърди, че бабата на ищцата - М.Л., б.ж. на с.У., Х. обл., била починала на 22.01.1961г. На 25.02.1938г. тя била сключила втори пореден брак Т.Д.Б., б.ж. на с.У., Х. област, починал на 06.10.1959г. От брака си двамата нямали родени деца. От първия си брак Т.Б. имал две деца- син В.Д. и дъщеря П. Г., двамата също починали. Дъщерята П. починала преди наследодателя си и нямала деца и преживял съпруг. Синът В. оставил наследници внуците си - ответниците К.К. и В.К., деца на дъщеря му Т В. К, и наследниците на починалата си втора дъщеря - М. В. Г., а именно: нейният съпруг А.Д.Г. и нейните деца М.А.П. и Д.А.Г.. М Б от първия си брак също оставила след смъртта си наследници - трите си дъщери Т, Й и Г. Те починали, като първата от тях - Т, починала на 17.09.2004г. и оставила ищцата като единствен законен наследник, втората - Й, починала на 10.03.1978г., оставила наследник по заместване М.Й.Й., а третата – Г., оставила също наследници по заместване М.Г.И., Г.И.Ж. и Н.И.К.. С Решение №35-04 от 22.10.1997г. на ОСЗ било възстановено правото на собственост на наследниците на Т.Д.Б. на следните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с.У., Х. обл., а именно: 1/. нива        от 4.600дка, съставляваща имот №003014 но плана за земеразделяне в местността Гангалица, при граници: имоти №№003005, 003006,003007,003015,000876; 2/. нива      от 14.600дка, съставляваща имот №004041 в местността Гьозка чука, при граници: имоти №№ 004042, 004040, 004039, 000203; 3/. нива от 11.599дка, съставляваща имот №011095 по плана за земеразделяне в местността Т.во кладенче, при граници: имоти №№000870, 011094, 011092, 011093, 011096,000818; 4/. нива  от 34.799дка, съставляваща имот №023040 по плана за земеразделяне в местността ДЗС, при граници: имоти №№023041, 023039, 023038, 000247, 023027, 023033, 000252,023042; 5/. нива от 24.100дка, съставляваща имот №030083 в местността Новия кладенец, при граници: имоти №№000151, 030075, 030068, 030076, 030084, 030092; 6/. нива от 11.299дка, съставлявагца имот №030169 но плана за земеразделяне в местността Къреки път, при граници: имоти №№000948. 030166,030167,000251; 7/. нива от 21.001дка ,съставляваща имот №034102 по плана за земеразделяне в местността Говежди пътеки, при граници: имоти №№ 034101, 000177, 034093, 034103; 8/. нива от 2.500дка, съставляваща имот №042015 по плана за земеразделяне в местността Под лозята, при граници: имоти №№042014, 000155, 042017, 042016, 000200; 9/. трайни           насаждения от 13.001 дка, съставляващи имот 057028 по плана за земеразделяне в местността Хаджовска кория, при граници: имоти №№057027, 000383, 057023, 057029, 057031; 10/. нива от 15.501 дка, съставляваща имот №058010 по плана за земеразделяне в местността Кольов кладенец, при граници: имоти №№000488,  058009, 000487; 11/. нива            от 4,300 дка, съставляваща имот №069032 по плана за земеразделяне в местността Дълбокия път, при граници: имоти №№ 069031, 069030, 069026, 00401; 12/. нива    от 3,999дка, съставляваща имот №076014 по плана за земеразделяне в местността „Мелницата", при граници: имоти №№ 076013, 076007, 000342,076015 ,000358. Ищцата, както и първите трима и последният ответници, които са наследници само на М.Л. Б., имат права по наследяване върху описаните недвижими имоти, макар те да са били индивидуална собственост на Т.Б., както и макар двамата – М. и Т., да са нямали родени деца от брака си и последващата съпруга М. Б. да е починала преди възстановяване на собствеността. Счита, че това било по силата на Тълкувателно решение №1 от 04.11.1998г. по гр.д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС, което дава указание в кои точно хипотези намира приложение разпоредбата на чл.9а от ЗН, изключваща правото на наследяване на наследниците на последващ съпруг в конкретно визирани в текста хипотези. Разглеждайки в този аспект употребеното в нормата понятие "последващ съпруг", Тълкувателното решение сочело, че чл.9а от ЗН ще се прилага само при наличие на четири предпоставки: 1.гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите и включването им в ТКЗС или други селскостопански организации; 2.съпругът да е преживял съпруга – собственик; 3. от брака да няма родени или осиновени деца; и 4.последващият съпруг да е починал преди възстановяване на собствеността. Счита още, че от всички тези предпоставки в случая била налице една от тях, а именно: първата, защото бракът между индивидуалния собственик на имотите и последващия съпруг бил сключен през 1938г., т.е. преди одържавяването. Така чл.9а от ЗН не бил приложим, и наследниците на починалата баба на ищцата наследявали включените към откритото наследство земеделски земи, индивидуална собственост на втория и съпруг. С Договор за доброволна делба от 02.10.2013г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Хасково под №298, т.VІ, рег.8132 ответниците А.Д.Г., М.А.П., Д.А.Г. и живата към този момент наследодателка на ответниците К.Д.К. и В.Д.К. – Т.В.. К., си поделили процесните имоти. Твърди се, че тази делба била изцяло нищожна съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, тъй като в нея не участвали всички сънаследници. На същата дата майката на ответниците К. и В. К., както и ответниците А.Д.Г., М.А.П. и Д.А.Г., се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същите земеделски недвижими имоти под №120, том П, рег.6240, дело №309/2013г. по описа на Нотариус с рег.№079 Владилена Сиртова, като е неясно кое от двете правни действия е било първо по време. Този нотариален акт не отразявал действителни права на посочените лица, тъй като имотите не били придобити в цялост от тях, а съответната ид.част била притежание на ищцата и на останалите наследници на М. Б.Искат съдът да постанови решение , с което : да прогласи нищожността на договор за доброволна делба от 02.10.2013г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Хасково под №298, рег.8132; да            отмени нотариален акт от 02.10.2013г. №120, том II, per.6240, дело 309/2013г.  по описа на Нотариус с рег.№079 Владилена Сиртова в частта му над квотата, притежавана от правото на собственост от посочените в него лица, т.е. над 18/72 ид.ч. за Т. К., над 6/72 ид.ч. за А.Г., М.П. и Д.Г.; както и да             допусне съдебна делба на процесните земеделски имоти при квоти: по 12/72 ид.ч. за ищцата З.С. и ответника М.Й., по 9/72 ид.ч. за ответниците К.К. и В.К., по 6/72 ид.ч.за ответниците А.Г., М.П. и Д.Г. и по 4/72 ид.ч. за ответниците М.И., Г.Ж. и Н.К..

         В срока за отговор ответниците А.Г., М.П. и Д.Г., както и  К.К. и В.К., оспорват исковете. Твърдят, че са съсобственици на процесните имоти и досега само те владеели имотите – сключвали договори за наем, аренда, ползвали гражданските плодове. От възстановяването им през 1997г. до снабдяването с н.а. през 2013г. били минали повече от 15 години давностно владение, а то продължавало и след това до сега. През 2013г. за първи път ищцата и нейната група наследници предявили устно претенции, които именно отблъснали със снабдяването с н.а. и продължили единствено те да владеят имотите. Считат, че са собственици на имотите, като признават факта, че са извършили доброволна делба на имотите.

Останалите ответници не депозират отговор.   

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение за възстановяване право на собственост от 22.10.1997г. се възстановява правото на собственост на процесните земеделски земи на наследниците на Т.Д.Б.. Видно от удостоверение №336/04.11.1991. от Кметство У. Т. Д. Б.  е сключил граждански брак с М.Л. В. на 25.02.1938г.

С Нотариален акт №120, т.ІІ, д.№6240/2013г. Т. В.. К., А.Д.Г., М.П. и Д.А.Г. били признати за собственици на процесните имоти по наследство и давност.   С договор за доброволна делба от същата дата – 02.10.2013г. посочените съсобственици поделили доброволно процесните земи.

От представеното удостоверение за наследници на Т.Д.Б., починал на 05.10.1959г., се установява, че страните по делото са негови наследници, а именно: К. и В.К. – негови правнуци, като синове на внучката му Т. К., и ответниците А.Д., М.П. и Д.А. – съпруг на починалата му внучка М. В.. и нейните син и дъщеря.  Всички те са внуци на сина на общия наследодател В., чиято сестра П. е починала и оставила за наследник единствено своя брат. Именно тези съсобственици са посочени в представените н.а. и договор за доброволна делба. Освен тях наследници на общия наследодател Т.Д.Б. са другите страни по делото – ищцата З.Г.С. и ответниците М.Г., Г.И.Ж., Н.И.К. и М.Й.Й.. Те са наследници на починалата втора съпруга на  Т.Д.Б. – М.Л. Б., като ищцата е нейна внучка – дъщеря на дъщеря и Т., а останалите са внуци от другите и две дъщери Й. и Г.

Като свидетели по делото са разпитани Г. Н. М. и И. Д. В., ангажирани от ищцовата страна, като те дават показания, че познават ищцата и знаят майка и Т.. Св.М. знаел, че З. трябвало да получи земеделски земи по наследство от баба М. и дядо Т., както и че получават рента. Не знае за кои точно земи се получавали рентите от З.. Рентите се получавали за земите, които идвали от наследодателите от две места - от дядо Т. и от дядо В., а всички земи били в една кооперация. После имало и други кооперации и от едната кооперация З. вземала пари, а от другата кооперация - зърно, а това зърно свидетелят купувал от нея. Свидетелят счита, че З. получавала рента по линия на наследените земи  от дядо Т. - мъжът на баба М., но не бил сигурен. До 2011г.-2012г. свидетелят всяка година вземал зърно от З., както и олио, което също давали от кооперацията. Изрично дава показания, че незнае колко земи е имал дядо Т., както и колко земи от тези земи били давани на кооперацията за обработване. З. нямала разправии за нивите до 2010г. и от кооперацията на дядо Т. давали зърно, получавано в повечето случаи от самия свидетел. През 2011г. от кооперацията върнали именно свидетеля и не му дадоха зърно, защото настъпили някакви промени. Св.В.а дава показания, че З. имала ниви от баба на име М.. Баба М. имала съпруг - дядо Т., който след смъртта си оставил в наследство земеделски имоти. З. ходила в Поземлена комисия и представяла документи. По тази линия на наследяване после получавала рента. Първоначално в У. имало една кооперация, но след това свидетелката именно от З. разбрала, че стават две кооперации, като едната започна да й дава рента, а другата – не, поради което З. непрекъснато ходела в кооперацията и спорела. Тази кооперация, която давала рента на З. и давала рентата за същите земеделски земи, които били наследство по линията на бабата и на дядото. Свидетелката изрично посочва, че не знае за кои конкретни ниви получавала рента З.. Знаела само, че тези ниви, за които получавала рента, били наследство от баба М. - около двадесет и няколко ниви.

Като свидетели са разпитани и П. Б. М. и Г. Н. К., ангажирани от ответната страна, направили възражение за придобивна давност. Св.М. познавал В., брат му К. и братовчедка му М., както и Т. - майката на В.. Знаел, че земеделските земи, които имал В. се намирали в землището на село У. и били  около 150-160 декара земя, от които трите ниви били по-големи. Най-голямата нива била около тридесет и няколко декара, а двете по-малки били по около двадесет и няколко декара. В. имал също и още 4-5 по-малки ниви от по 3-4 декара, а другите били между 8 и 9 декара. Тези земеделските земи от У. неговите познати имали по наследство от дядото на Т. - дядо Т., и ги давали под аренда на една кооперация от двадесетина години най-малко. Тези, които получавали рента за земите към настоящия момент били В.К., К.К., М. ***, която била дете на М. от Б. – сестра на Т.. Свидетелят счита, че само Т. и М. били наследници на дядо Т., като от поне двадесет години владеели и били собственици са на земеделските земи. Всички земи били дадени в една кооперация, но една част била гора, а имало и една част, която В. дал на други хора от селото - на негови комшии. В кооперацията били приблизително около стотина декара. Свидетелят ходил заедно с В., когато давали рента – олио, а и пари давали от кооперацията за ползването на нивите. Тази рента посочените от свидетеля като собственици вече я вземани над 20 години, като свидетелят незнаел някой друг, който да бил вземал рента за нивите, които били от дядо Т., както и незнаел да е била оспорвана собствеността. Другата свидетелка също познавала леля Т., майката на В. и К., и се знаели от поне от преди 20 години. Т. починала преди две години. Знаела и техните братовчеди - единият в Б., а М. ***. Знаела за братовчеда в Б., защото била присъствала, когато В. му предавал олио от рентата в Б.. Свидетелката не знаела други наследници, освен тези посочените, да били получавали рента. От Т. разбрала, че имат около 160 декара ниви, от които не всички били обработваеми, като само сто и няколко декара се обработвали. Имали и  орехи, но не знаела площта им. Нивите били дадени под рента на „Еко груп”, като тази фирма се намирала в старото ТКЗС, като в началото получавали рента зърно, след това, когато вече са влезли във владение - 1997г., от тогава получавали пари и по два литра олио. Част от земите били дадени и на техен съсед да ги обработва, като той давал същата рента. Единствено Т. се занимавала с всичко и само тези, които свидетелката познавала, получавали рентата. Т. имала пълномощно да разполага с нивите, които се полагали на сестра й. През 2013г. за първи път свидетелката чула от Т., че някой предявявал претенции за земите. Тогава те си разделили нивите помежду си и сега си ги ползвали.

                От представения по делото в копие договор за наем на земеделски земи от 20.07.2012г. , сключен между Т. К. и Н. Х., се установява, че за временно и възмездно ползване са предоставени  25,899 дка земеделска земя в У., от които 11,299 дка –  в м.Корски път, 14,000 дка – м.Гьозка чука. Договорът е за една година, като се уговорили наемът да се заплаща „70 КГ+2б.олио“. Договор за наем между същите лица и за същите дка земеделска земя е сключен и на 08.10.2011г. През 2012г. – на 10.09.2012г. Т. В.ева – за себе си и като пълномощник на Д.А. и М.П., като наследници на Т.Д.Б., са сключили договор за наем с Еко груп ООД на 92,799 дка земеделска земя в У. – м.Гангалица, ДЗС, новия кладенец, говежди пътеки, Дълбокия път, Мелницата – за срок от 7 стопански години. По делото са представени пълномощни за Т. В.ева от М.П. /с нечетима дата/ и от Д.А. от 06.06.2012г. във връзка със сключените договори. Видно от представените разходни касови ордери за периода от 2012-2016г. М.П., Д.А., Т. В.ева, В.К. и К.К. са получавали от Еко Груп ООД рента – л.83-96 от делото.

            По искане на ищцата по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, като заключението е прието като изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото лице след проверка в счетоводството на Еко Груп ООД- с.Стамболийски, и ЧЗП Недялко Иванов – с.У., установява, че дружеството и земеделският производител обработват земеделска земя от 2010г. За този период Т. В.. К., Д.Г., М.П., В.К. и К.К. имали издадени РКО за получаване рента, подписани от упълномощената Т. В.. и В.К. за 92,799 дка земеделска земя. При земеделския производител се установили документи за получавана рента от Т. К., В.К. и М.П. за 25,899 дка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е, че страните по делото са наследници на общия наследодател Т.Д.Б., като ответниците и не оспорват представеното по делото удостоверение за наследници, нито привеждат възражения в тази посока. В настоящия случай следва да се има предвид разпоредбата на чл.9а от ЗН, а именно, че когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, посочената разпоредба ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Ищецът представи доказателства, че бракът на наследодателите е сключен на 25.02.1938г., т.е. преди одържавяването, като това обстоятелство също е безспорно, поради което и като не е налице една посочените в ТР предпоставки, то следва да се приеме, че при възстановяване на земеделските земи наследници на общите наследодатели са страните по делото.

Следва обаче да се обсъди направеното възражение за придобивна давност от ответниците К. и В. К., А.Д., М.П. и Д.А..  Когато съсобствеността върху имот възниква по наследяване, съдебната практика приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо да е противопоставил на останалите сънаследници своето намерение за това. В настоящия процес от събраните гласни доказателства не се установява завладяване от страна на К. и В. К., респ. на майка им Т., А.Д., М.П. и Д.А. на идеалните части на останалите наследници – ищцата и другите ответници, от което да се направи извод, че посочените ответници са демонстрирали по отношение на останалите съсобственици-наследници, че упражняват фактическа власт върху имота не по смисъла на чл. 31 от ЗС, а само и изключително за себе си. Ангажираните от ответната страна свидетели М. и К. и събраните писмени доказателства установяват действията им, изразяващи се в отдаване на процесните земеделски земи под наем или аренда и прибиране на плодовете от тях. Тези извършени действия обаче не водят до отблъскване и демонстрация на така установеното владение, което да обективира отношението на ответниците към имотите като техни собствени за периода от възстановяването на собствеността на земеделските земи – 1997г., до 2013г, когато е и бил съставен нотариален акт и извършена доброволна делба между част от ответниците. Посочените свидетелски показания не водят към извод, че така установеното поведение на ответниците след възстановяване на земеделските земи демонстрира друго отношение към имотите, основаващо се на своене на същите, и не опровергава вече посочения принцип в отношенията между съсобствениците на имот. Поради това съдът намира, че  част от ответниците не са могли да придобият правото на собственост върху процесните земеделски земи на основание давностно владение, продължило от 1997г. до 2013г., и тези имоти се явяват собственост на наследниците на общия наследодател на страните по делото - Т.Д.Б.. В този смисъл издаденият по реда на чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №120/2013г. на Нотариус №079 Сиртова следва да бъде отменен.

След като ищцата е доказала наследственото правоприемство от общия им с ответниците наследодател Т.Б., то закономерен и базиран на трайна и непротиворечива съдебна практика е изводът за това, че сключеният без нейно участие, а и без участие на друга част от ответниците, договор за доброволна делба от 2013г. е нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН и не поражда правни последици. Към този момент ответниците К. и В. К., респ. на майка им Т., А.Д., М.П. и Д.А. не биха могли да придобият собствеността по твърдения от тях оригинерен способ по вече изложените съображения. Така следва да бъде уважен предявеният иск за прогласяване на нищожността на договора за доброволна делба.

Няма пречки за допустимостта на делбата на посочените делбени имоти – по своето естеството и предназначение имотите, представляващи по предназначение земеделска земя, са обособени вещи и съсобствеността върху тях може да бъде прекратена по предвидените от закона способи. Ответниците К. и В. К. – от една страна, А.Д., М.П. и Д.А., като наследници – от друга, са придобили по силата на наследственото правоотношение от почналия им дядо В.Д., син на общия наследодател Т. Д., общо ½ част от наследството на Т.Б.. От тази част К. и В. К. са придобили като наследници на Т. К. – дъщеря на В.Д., в равни части нейната наследствена част от ¼, т.е. всеки от тях двамата разполага с по 1/8 наследствена квота от общото наследство на Т.Б.. М. В.ева – също дъщеря на В.Д., е наследодател на А.Д., М.П. и Д.А., които имат ¼ наследствен дял от общото имущество или всеки от тях по 1/3 от общата им ¼, т.е. по 1/12 част. Съпругата на общия наследодател Т.Б., е наследила равна квота със сина му от първия брак – В.Д., т.е. също ½ част от общото наследство. Нейната ½ част се поделя между трите и дъщери по равно, като така наследницата на първата и дъщеря Т., а именно: ищцата по делото, придобива 1/6 от общото имущество.  Същата квота от наследството има и ответникът М.Й., който е единствен наследник на втората дъщеря на М. – Й., а именно той притежава 1/6 от общото наследство от Т.Б.. Останалите ответници – М., Г. и Н., като наследници на третата дъщеря Г. имат равни квоти от наследството на своята майка 1/6 от общото наследство или всеки от тях по 1/3 от 1/6, т.е. всеки по 1/18 част от общото наследство. Така делбата следва да бъде допусната при квоти между съсобствениците при квоти – по 12/72 – за З.Г.С. и М.Й.Й., по 4/72 – за М.Г.И., Г.И.Ж. и Н.И.К., по 9/72 – за к.Д.К. и В.Д.К., и по 6/72 – за М.А.П., Д.А.Г. и А.Д.Г..  

 Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И :

        ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН Договор за доброволна делба от 02.10.2013г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Хасково под №298, рег.8132, сключен между Т. В.. К., А.Д.Г., М.А.П. и Д.А.Г..

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт от 02.10.2013г. №120, том II, per.6240, дело 309/2013г.  по описа на Нотариус с рег.№079 Владилена Сиртова в частта му над квотата от 18/72 ид.ч. - за Т. К., както и над 6/72 ид.ч. – за всеки от тримата - А.Г., М.П. и Д.Г..

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между З.Г.С., ЕГН **********,***, М.Г.И., ЕГН **********, Г.И.Ж., ЕГН **********,***, Н.И.К., ЕГН **********,***, К.Д.К., ЕГН **********, В.Д.К., ЕГН **********,***, М.А.П., ЕГН **********,***, Д.А.Г., ЕГН **********,***, А.Д.Г., ЕГН **********,***, М.Й.Й., ЕГН **********,***, на следните земеделски земи, находящи се в землището на с.У., община Хасково: 1/. нива      от 4.600дка, съставляваща имот №003014 но плана за земеразделяне в местността Гангалица, при граници: имоти №№003005, 003006,003007,003015,000876; 2/. нива          от 14.600дка, съставляваща имот №004041 в местността Гьозка чука, при граници: имоти №№ 004042, 004040, 004039, 000203; 3/. нива от 11.599дка, съставляваща имот №011095 по плана за земеразделяне в местността Т.во кладенче, при граници: имоти №№000870, 011094, 011092, 011093, 011096,000818; 4/. Нива       от 34.799дка, съставляваща имот №023040 по плана за земеразделяне в местността ДЗС, при граници: имоти №№023041, 023039, 023038, 000247, 023027, 023033, 000252,023042; 5/. нива от 24.100дка, съставляваща имот №030083 в местността Новия кладенец, при граници: имоти №№000151, 030075, 030068, 030076, 030084, 030092; 6/. нива от 11.299дка, съставлявагца имот №030169 но плана за земеразделяне в местността Къреки път, при граници: имоти №№000948. 030166,030167,000251; 7/. нива от 21.001дка ,съставляваща имот №034102 по плана за земеразделяне в местността Говежди пътеки, при граници: имоти №№ 034101, 000177, 034093, 034103; 8/. нива     от 2.500дка, съставляваща имот №042015 по плана за земеразделяне в местността Под лозята, при граници: имоти №№042014, 000155, 042017, 042016, 000200; 9/. трайни            насаждения от 13.001 дка, съставляващи имот 057028 по плана за земеразделяне в местността Хаджовска кория, при граници: имоти №№057027, 000383, 057023, 057029, 057031; 10/. нива     от 15.501 дка, съставляваща имот №058010 по плана за земеразделяне в местността Кольов кладенец, при граници: имоти №№000488,  058009, 000487; 11/. нива    от 4,300 дка, съставляваща имот №069032 по плана за земеразделяне в местността Дълбокия път, при граници: имоти №№ 069031, 069030, 069026, 00401; 12/. Нива от 3,999дка, съставляваща имот №076014 по плана за земеразделяне в местността „Мелницата", при граници: имоти №№ 076013, 076007, 000342,076015 ,000358, ПРИ КВОТИ: по 12/72 – за З.Г.С. и М.Й.Й., по 4/72 – за М.Г.И., Г.И.Ж. и Н.И.К., по 9/72 – за К.Д.К. и В.Д.К., и по 6/72 – за М.А.П., Д.А.Г. и А.Д.Г..

            Назначава съдебно-техническа експертиза, която да бъде извършена от вещо лице Никола Делчев, като бъде дадено заключение за действителната пазарна цена на допуснатия до делба имот, както и проект за поделяемост съобразно определените квоти, при депозит в размер на 720 лева, платими като депозит по сметка на Хасковски Районен съд от страните по делото съобразно квотите, а именно: по 120 лева – от З.Г.С. и М.Й.Й., по 40 лева – от М.Г.И., Г.И.Ж. и Н.И.К., по 90 лева – от К.Д.К. и В.Д.К., и по 60 лева – за М.А.П., Д.А.Г. и А.Д.Г..

Решението може да бъде обжалвано  пред  Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

Съдия:/п/ не се чете