№ 2039
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501857 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 19169 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. №
26311/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав е признато за
установено по предявения от „Лев Инс“ АД срещу Столична община иск
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че Столична община
дължи на „Лев Инс“ АД сумата в размер на 259 лева, представляваща сбор
от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ по щета № 0000-1261-17-271706 и ликвидационни разноски, във връзка
с реализирано на 04.05.2017 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“ ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 44417 по описа за 2020 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
Със същото решение „Пътища и съоръжения“ ЕАД е осъден да
заплати на Столична община на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. второ, вр. чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 259 лева, представляваща
обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения на
„Пътища и съоръжения“ ЕАД по Договор № С015-РД-55-241/27.04.2015 г.,
изразяващи се в изплатените по иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД на „Лев Инс“ АД, застрахователно обезщетение и ликвидационни
1
разноски в размер на 259 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, при условие, че
Столична община заплати на „Лев Инс“ АД сумата в размер на 259 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, по уважения с
настоящото решение иск чл. 422 ГПК, вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД,
като искът по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД е
отхвърлен за размера над присъдената сума до пълния предявен размер
от 259,69 лева.
С решението с оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за
разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична
община е осъдена да заплати на „Лев Инс“ АД сумата в размер на 369,14 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното исково и заповедно
производство разноски за държавна такса, депозит за експертиза и разпит на
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважаваната част от
иска, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 10 ГПК „Пътища и съоръжения“ ЕАД е
осъден да заплати на „Лев Инс“ АД сумата в размер на 214,50 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза, съобразно
уважената част от обратния иск.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която
обратният иск на ответника е уважен, е постъпила въззивна жалба от
„Пътища и съоръжения“ ЕАД, в която са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според въззивника по делото не е
било доказано, че мястото на процесното пътнотранспортно произшествие
(ПТП) е бул. „Илиянци“ и неправилно първоинстанционният съд е приел, че
процесният пътен участък следва да се приеме като продължение на бул.
„Илиянци“. В този смисъл поддържа, че не отговаря за поддръжката на пътния
участък, на който се установява, че е настъпило ПТП.
На следващо място въззивникът излага, че дори да се приеме, че в
обхвата на бул. „Илиянци“ е имало дупка, Столична община в качеството на
възложител по договора е подписал констативен протокол от 28.04.2017 г., с
което е приел работата на изпълнителя, като в неизпълнение на договорни си
задължения не го е уведомила надлежно за отстраняване на недостатъци по
пътния участък. Ето защо счита, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му за неизпълнение на договора за поддръжка на процесния
пътен участък, тъй като представителите на Столична община са
удостоверили извънсъдебно, че задълженията на ответника по обратния иск са
изпълнени.
Според въззивника доколкото по делото не е представена подписана
полица за имуществена застраховка, то не е доказано към момента на
настъпване на ПТП да е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, поради
което не е налице основание за суброгация в правата на застрахования по
смисъла на чл. 410 КЗ.
Поради изложените съображения е отправена молба до настоящата
2
инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на такова, с което обратният иск на Столична община да бъде
отхвърлен в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
процесуалния представител на ищеца по обратния иск Столична община, с
който е взето становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по
следните съображения. Според въззиваемия направените от страна на
въззивника възражения не следва да се вземат предвид, тъй като последният
ги обосновава, оспорвайки изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което обаче не е оспорил в хода на
първоинстанционното производство. Счита още, че правилно решаващият съд
е уважил претенцията на Столична община по обратния иск, тъй като
процесният участък, описан в протокола за ПТП, е на абонаментна поддръжка,
което означавало, че възложителят само заплаща уговорената цена, а
изпълнителят е длъжен да отстранява всички пътни неравности, като
поддържа пътното платно в състояние за непрекъсната и безопасна
експлоатация. Това от своя страна означавало, че възложителят не е обвързан
да съобщава за пътни неравности, а откриването, обезопасяването и
отстраняването на същите са задължение на изпълнителя. Предвид
изложеното намира, че първоинстанционното решение е правилно в
обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо, поради което следва да премине към
проверка за неговата правилност.
Решението на районния съд в частта, с която е признато за установено по
предявения от „Лев Инс“ АД срещу Столична община иск по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, че Столична община дължи на „Лев Инс“ АД
сумата в размер на 259 лева, не се обжалва, поради което е влязло в сила. При
това положение въззивният съд е обвързан с изводите на СРС в частта за
фактите, попадащи във фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ, като тези
въпроси не подлежат на преразглеждане пред настоящата инстанция. Така
съдът приема за установено по делото, че на 04.05.2017 г. по време на
движение по бул. „Илиянци“, гр. София, водачът на лек автомобил „Мазда 6“
с рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка при „Лев Инс“ АД,
е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на
пътното платно в района на подхода за надлез „Надежда“, което е станало
причина за увреждане на два броя десни гуми и джанти. В резултат на
3
настъпилото произшествие на лекия автомобил са нанесени вреди, пазарната
стойност на които е 275,50 лв. с включени ликвидационни разноски в размер
на 10 лв., като по образуваната щета застрахователят на увредения автомобил
е заплатил сумата от 259,60 лв.
По обратния иск за вреди от договорно неизпълнение на третото лице
помагач, ответник по този иск, съдът намира следното:
Районният съд е бил сезиран с евентуален обратен иск с правно
основание чл. 79, вр. чл. 82, вр. чл. 258 – иск за обезщетение за вреди,
причинени от неизпълнение на задължения по договор за изработка.
При така предявения искове в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника по иска са били обвързани от валидно правоотношение по договор
за изработка, по силата на който ответникът е следвало да изпълни конкретна
работа; че неизпълнението на същата е причинило на ищеца вреди; размер на
същите.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че съгласно
договор от 27.04.2015 г. Столична община е възложила на „Пътища и
съоръжения“ ЕАД дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения в райони Оборище, Сердика, Подуене и Нови
Искър. Срокът на договора е 48 месеца.
Според чл. 1. от договора изпълнителят поема задължение да извършва
всички дейности по поддръжката и текущия ремонт на участъците, предмет на
договора, включително поддръжка и ремонт на пътни настилки, в това число
тротоари, на цялата улична мрежа, пътните съоръжения, полагане на пътна
маркировка – надлъжна и напречна, поддръжка, монтажа на пътни знаци,
сигнализиращи табели, парапети и средства за вертикална сигнализация,
поддържащи дейности, отстраняване на дефекти и т. н.
Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата
инстанция, е дали пътният участък, в който е настъпило процесното ПТП
попада в предметния обхват на договора за пътна поддръжка.
За процесното ПТП е съставен протокол № 1657518 на 04.05.2017 г. от
длъжностно лице при СДВР, посетило мястото. Според протокола на
04.05.2017 г. при движение по бул. „Илиянци“ на подхода за надлез „Надежда“
е настъпило ПТП със застрахования автомобил, който е попаднал в дупка на
пътното платно, като са му нанесени материални щети. От изслушаното по
делото заключение на САТЕ и свидетелските показания също се установява,
че процесното ПТП е настъпило на подхода за надлез „Надежда“, за който
участък обаче не е изяснено дали е част от бул. „Илиянци“ или не. Това би
било установимо от скица с организация на движението, каквато обаче не е
представена по делото. По делото не са представени и приложенията, от които
по категоричен начин да става ясно кои улици и какви граници попадат в
територията на Столична община – IV зона съгласно чл. 1.1 от договора.
Действително, видно от представения констативен протокол от 28.04.2017 г.
бул. „Илиянци“ попада в предмета му. При положение обаче, че е установено,
че ПТП е настъпило на подхода за надлез „Надежда“ и при липсата на
категорични данни дали този пътен участък попада в предметния обхват на
договора, както и при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство от
4
страна на ответника по обратния иск, следва да се приеме, че по делото не е
установено дали пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП
попада в предметния обхват на договора за пътна поддръжка, сключен между
Столична община и „Пътища и съоръжения“ ЕАД. Поради изложеното и
доколкото установяването на това обстоятелство е възложено в
доказателствена тежест на ищеца по обратния иск, следва да се приеме, че в
случая договорната отговорност на ответника по обратния иск не може да
бъде ангажирана и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо това бъде постановено такова, с което исковата
претенция на Столична община срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която „Пътища и съоръжения“ ЕАД е осъден да заплати
на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД сумата в размер на
214,50 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза,
съобразно уважената част от обратния иск. По отношение на тази част от
решение районният съд следва да извърши и преценка за допусната очевидна
фактическа грешка, доколкото в мотивите си е изложил, че с оглед уважената
част от разгледания обратен иск и съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК ответникът по обратния иск следва да заплати на Столична община
направените от нея разноски в размер на 214,50 лева за юрисконсултско
възнаграждение и за депозит за експертиза. Въпреки това, разноските по
обратния иск са присъдени в полза на главния ищец по делото „Лев Инс“ АД.
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство
има въззивникът. Последният не е претендира заплащането на такива, с оглед
на което разноски не следва да му се присъждат.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19169 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. №
26311/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав В ЧАСТТА, С
КОЯТО Пътища и съоръжения“ ЕАД е осъден да заплати на Столична
община на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл.
82 ЗЗД сумата в размер на 259 лева, представляваща обезщетение за вреди,
произтичащи от неизпълнение на задължения на „Пътища и съоръжения“
ЕАД по Договор № С015-РД-55-241/27.04.2015 г., изразяващи се в изплатените
по иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД на „Лев Инс“ АД,
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 259 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, при условие, че Столична община заплати на „Лев Инс“
5
АД сумата в размер на 259 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, по
уважения с настоящото решение иск чл. 422 ГПК, вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО „Пътища и съоръжения“ ЕАД е
осъден да заплати на “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД
сумата в размер на 214,50 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза, съобразно уважената част от
обратния иск,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Столична община с правно основание чл. 219, ал.
3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 82 ЗЗД срещу „Пътища и
съоръжения“ ЕАД с ЕИК ********* за сумата в размер на 259 лева,
представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на
задължения на „Пътища и съоръжения“ ЕАД по Договор № С015-РД-55-
241/27.04.2015 г., изразяващи се в изплатените по иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД на „Лев Инс“ АД, застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 259 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 24-ти състав за преценка за
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК съобразно
мотивната част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6