П Р О Т О К О Л № 260053
гр. Пловдив, 28 януари 2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
Председател: ВЕЛИНА АНТОНОВА
Членове: СТОЯН ГЕРМАНОВ
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдията Германов ВЧНД № 39 по описа за 2021 година.
На основание Заповед № РД 55 от 14.05.2020
г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента, относно разглеждане на наказателни
дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични мерки за предпазване
и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в условията
на пандемия, приети с решение на СК на
ВСС (протокол № 15 от 12.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 16 от 19.05.2020
г., изм. и доп. с протокол № 17 от 02.06.2020 г., изм. и доп. с протокол № 39
от 10.11.2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за
осъществя-ване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника
на ареста Пазарджик е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде
конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за
видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пазарджик с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – Росен Евтимов, който присъства в
съдебната зала.
На именното повикване в 10:00 часа на
линията се намира обвиняемият Т.Ц.Н..
За него в съдебната зала се явява
адв. И. К., с приложено пълномощно към въззивната частна жалба за това
му качество на ДП.
Не се явява адв. П.П.– служебен защитник на обвиняемия, назначен на ДП. Същият
в проведен телефонен разговор с деловодството е уведомил съда, че няма да се
яви в днешното съдебно заседание поради факта, че обвиняемият си е упълномощил
договорен защитник.
Адв. К.: Моля да ми дадете
възможност да се запозная с делото, тъй като сега встъпвам като защитник и не
съм видял приложените материали.
Съдът предостави възможност на адв. И.
К. да се запознае с материалите по ДП и първоинстанционното производство по
вземане на мярката за неотклонение на подзащитния му Т.Н..
Съдебното заседание продължава в
10:30 часа при участието на същия състав и страни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма процесуални
пречки.
Адв. К.: Да се даде ход на делото – няма процесуална
пречка.
Запознах се с материалите.
Обвиняемият Т.Н.: Да се гледа делото.
Чувам ви и ви виждам добре и зная за какво е производството днес.
Съдът
счита, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. К.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава. Представям и моля да приемете като доказателства по делото
удостоверение, че подзащитният ми е бил ученик в Х клас на индивидуална форма
на обучение, трудов договор на майката, заверен от нея, служебна бележка от
Бюрото по труда, че тя е била регистрирана там като безработна преди
сключването на този трудов договор, характеристика на Н., удостоверение за
раждане на неговия едноутробен брат, който е с друга фамилия, тъй като майката
сама се грижи и за двамата, медицинско удостоверение за нейното здравословно
състояние.
Майката всъщност е тук и моля да бъде допусната като свидетел, за да изясни
тези обстоятелства.
Обвиняемият Т.Н.: Поддържам
жалбите на моите адвокати. Не възразявам делото да се гледа от този състав и
няма да соча други доказателства, освен представените от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други
доказателства.
Да се приемат представените от защитата на обвиняемия документи като
относими доказателства, но не считам, че е необходимо да се допуска като
свидетел майката за изясняване на тези обстоятелства.
Настоящият състав на съда преценява, че на този етап на производството
не е необходимо допускане и разпит на свидетел.
Представените доказателства са относими и в обем,
който установява сочените в тях факти.
Предвид горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
представените от защитата на обвиняемия
удостоверение от П.Г. по ХВТ *****, трудов договор, сключен между Х. П. Х.и „К.
Й.“, служебна бележка от Агенция по заетостта от 22 януари 2021 г., изд. на Х.
П. Х., характеристика на Т.Ц.Н., удостоверение за раждане на А. А. К.и
медицинско направление, изд. на Х. П. Х.. Прочетоха се същите.
Оставя без уважение искането на защитата за допускане и разпит на
майката на обвиняемия - Х. П. Х., като свидетел.
Адв. К.: Нямам
други искания.
Обвиняемият Т.Н.: Също.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме
доказателствени искания.
С оглед липсата на други доказателствени искания на страните, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Моля да постановите съдебен акт, с който да
измените взетата мярка за неотклонение на подзащитния ми в по-лека такава.
Доводите съм изложил в представената пред вас жалба и няма да ги преповтарям,
но ще се спра по-конкретно на предпоставките, залегнали в чл. 63, ал. 1 от НПК.
Трите задължителни предпоставки са обвързани и с писмените доказателства,
които представихме днес пред вас. Те не са били известни при постановяване на
определението от Пазарджишкия окръжен
съд и съответно при задържането на подзащитния ми. Тяхната съвкупност би
обосновала една по-лека мярка за неотклонение по ред причини. Той има постоянен
адрес – ноторно известен факт. Независимо, че има някакви данни по делото,
събрани за него във връзка с проблема по справянето с марихуаната, считам, че
към настоящия момент той не е осъждан, видно от справката за съдимост. Той вече
е навършил 18 години. Това негово поведение може да се отдаде на тежкия начин
на живот, който той живее, реално погледнато. От събраните днес представени
доказателства той е отглеждан от сама майка, има малък брат на 7 години, в
първи клас и се налага от време на време и той да се грижи за него. Майката е
разчитала на него като оставя малкото дете докато ходи на частно да изкара
някой лев Чак на 19 януари т. г. тя е успяла да сключи трудов договор, за да
може да отглежда и двете си деца. Това не го оневинява, но явно от тук идва
същината на проблема на тежкия му живот и явно той се е обърнал към употребата
на този забранен продукт вследствие проблемите. Не мога да коментирам неговото
семейно положение, това на другия родител, но явно, че той изживява тези неща.
Имаме данни, че той е разполагал с такива забранени субстанции, употребявал е
марихуана и това е факт. Не оспорваме в този смисъл обоснованото предположение.
Факт е обаче и другото – всички свидетели, разпитани и пред съдия, не
твърдят, с изключение на един - Ц., че той е продавал тази марихуана. Напротив
– всички казват, че е имал винаги в себе си, че ги е черпел, давал им е и от
една цигара са пушили 3-4 човека, но никога не им е искал пари. Само Ц.казва,
че му бил продал една цигара за 10 лв., но интересно е, че същият този свидетел
е съден и е разпространител на наркотични вещества.
Но, с оглед на събраните доказателства, вкл. и днес, считам, че не са
налице двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК (освен
обоснованото предположение) подзащитният ми да се укрие или да извърши друго
престъпление. Обосновах се защо и представих доказателства като добрата му
характеристика. За него имаше само полицейски данни. Сега вече имаме данни и от
трети лица. Съблюдаването на чл. 56, ал. 3 от НПК при определянето на една
мярка за неотклонение е изключителната предпоставка за законност и считам, че
при постановяване на определението си първостепенният съд не е вникнал именно в
тази хипотеза на ал. 3. Не е преценил здравословното състояние, не се е
произнесъл изобщо по отношение на опасността от укриване и извършване на
престъпление, не е преценил семейното положение, младата му възраст - той сега
е навършил 18 години. Приемаме, че има данни за извършени от него
противообществени прояви до навършване на пълнолетие, но от тук нататък де
факто така ли трябва да започне собствения си живот.
Не сме разбира се в същината на производството, за да се произнесе съдът по
този въпрос – това ще стане на по-късен етап, но смятам, че по някакъв начин би
могло да се произнесете за една по-лека мярка за неотклонение. Въпросът е той
да напусне това място, в което действително има хора, които са извършили много
тежки престъпления – против личността, вкл. убийства. Известно е, че
Пазарджишкият затвор е един от най-тежките в България – затвор за рецидивисти.
Смятам, че и краткият му престой там от началото на задържането е изиграл
своята съществена роля. Той самият ми сподели при свиждането, което направих,
че не е вярвал и че не е очаквал, че може да му се случи такова нещо и да
попадне на такова място с такива хора. Това ми каза като се разплака. Явно
много бързо е осъзнал какво трябва и какво не трябва да се прави. Убеден съм,
че този кратък престой е допринесъл за неговото психическо състояние най-вече
да осъзнае какво представлява деянието, което е извършил и за което е подведен
под отговорност. Това всичко е свързано с абсолютните кумулативни предпоставки
на чл. 63 от НПК, като считам, че две от тях липсват, а именно опасността от
укриване и от извършване на друго престъпление.
Поради всичко изложено и на база доказателствения материал, моля да уважите
жалбата ни, като смятам, че една парична гаранция би изиграла една достатъчно
добра роля до приключването на процеса. Ако прокуратурата се притеснява, че
може да се повлияе на свидетели, защото и това сме го чували – те вече са
разпитани, вкл. пред съдия, така че и този елемент е избегнат по един или друг
начин. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.Ц.Н.: Поддържам това, което каза
адвокатът ми. Няма какво да добавя. Моля да промените мярката ми за
неотклонение в по-лека.
Нямам претенции по отношение размера на гаранцията, която бихте определили,
но мисля че около 1000 – 1500 лв. мога да набавя.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като правилно, обосновано и законосъобразно.
Бях облекчен от защитата относно това, че няма спор по отношение на
наличието на обоснованото предположение и доводи в тази насока не бяха
наведени. Виждате, че обвиняемият, макар да е в сравнително млада възраст, е
превърнал търговията с наркотични вещества в своя професия. Какво ми дава
основание да твърдя това нещо? – днес бяха наведени доводи пред вас, че не е
трудово ангажиран, че и майката, която единствена се грижи за него и за
едноутробния му брат известно време също не е била трудово ангажирана и в
същото време обвиняемият твърди, че има достатъчен финансов ресурс да може да
заплати сумата от 1500 лв. като мярка за неотклонение „гаранция“.
Следва да се вземе предвид, че е налице не само първата, но и втората
предпоставка. Представени са днес характеристични данни за обвиняемия от лице,
подписало се като домоуправител. Тези характеристични данни следва да бъдат
съпоставени с тези от кориците на делото. Какви са те? За един кратък период
само от 3 години спрямо обвиняемия са били прилагани на 5 пъти възпитателни
мерки от Комисията за борба с противообществените прояви. Запознали сте се и
виждате, че всичките те са за едно и също закононарушение с предмет наркотични
вещества. Налице са и регистрираните заявени заявителски материали в РУ на МВР П.,
като ще видите, че от тях 5 касаят предмет наркотични вещества и 2 унищожаване
и увреждане на чужда собственост. Ето тук е мястото да се направи категоричния
извод, че държавата е направила много реверанси към този млад човек да покаже,
че не това е пътя, че професията „дилър“ не може да е подходяща за развитието
на всеки млад мъж. Независимо от това той е продължил с разпространението на
наркотични вещества, не само с употреба. Колегата беше коректен да каже, че
един свидетел твърди за закупуване на наркотично вещество. Законодателят не
прави разлика между възмездно и безвъзмездно разпространение на наркотични
вещества. Трябва да се прецени и нещо друго - тук са налице 8 свидетели, чиито
показания сочат как той влияе на обществото. Макар съдът да е бил лаконичен по
отношение втората кумулативна предпоставка, а именно налице ли са предпоставки
да извърши друго престъпление, аз считам, че са налице, и то не са хипотетични.
Виждат се ясно от неговото минало – това непрекъснато разпространение на
наркотични вещества, което на практика до е довело да стане един уличен дилър.
Никой не е твърдял, а и самият съд, че обвиняемият може да се укрие от органите
на ДП.
Считам, че и към настоящия момент, а и с оглед целите на чл. 57 от НПК,
най-адекватната мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е именно „задържане под
стража“. В този смисъл моля да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен
съд.
Адв. К. (реплика): Не можем да се сърдим на
прокуратурата, че си върши работата. Те са в правото си да обвиняват.
Аз ненапразно обаче започнах пледоарията си с наличието на обосновано
предположение и после засегнах двете кумулативно предвидени предпоставки, които
реално не са налице. Те се базират не само на база събраните доказателства, а
именно и на редица решения на Съда в Страсбург. Те касаят не само задържането
под стража, а и правото на свободното придвижване, като имат по-широк обхват на
тълкуване. Ще моля да имате предвид, че стъпвам на база част от тези решения,
които моля да намерят място във Вашия съдебен акт. Това са делата „Стьоп Мюлер
срещу Австрия“, „Тасе срещу Румъния“ и „Смирнова срещу Русия“. Това са почти
идентични казуси, по които съдът между другото се е произнесъл много
пространствено.
В тези решения съдът изрично е посочил, че е недопустимо да се продължава
едно квази автоматично задържане, без да имаме налице продължаващо и с
необходимия висок интензитет основание да се предполага, че временното лишаване
от свобода на придвижване е по-малко обществено зло сравнено с опасността от
укриване и възпрепятстване на правосъдието или извършване на друго престъпно
деяние, т. е. с оглед на събраните по делото доказателства считам, че няма
начин моят подзащитен нито да се укрие, нито да извърши други престъпления,
именно и поради представената справка от същата тази Комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. По всяко едно време,
когато той е бил търсен, е бил намиран, той се е явявал, бил е стриктен и
коректен, в т. ч. и майка му. Когато е трябвало да търпи някакви ограничения,
той си ги е търпял и си ги е изтърпял. Свидетелството му за съдимост е чисто,
както виждате. Всичко това е вече в миналото му. Поради това моля да му се даде
един шанс да се превъзпитава и поправя. Явно вече е започнал този процес и
апелирам да измените мярката му за неотклонение.
По отношение на парите – твърдението на прокуратурата е невярно и
недостоверно. Дори да постановите „парична гаранция“, тя ще бъде внесена от
майка му, която ще търси заем. Самият той няма начин да се снабди с парични
средства от ареста, за да внесе парите преди да бъде освободен. Затова считам
това твърдение за абсолютно неоснователно.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият Т.Ц.Н.: Наистина разбирам грешката си. Бих искал да
се прибера вкъщи наистина.
Друго
няма какво да кажа.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание, след което приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.
64 ал. 8 от НПК.
Депозирана е частна
жалба от адв. П.П.– служебен защитник на обв. Т.Ц.Н. с ЕГН - ********** против
Определение от 20.01.2021 г. по чнд 24/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Н.,
като обвиняем по ДП 250/2020 г. по описа на РУ на МВР – П.. В жалбата се
излагат доводи относно чистото съдебно минало на подзащитния, усложнено семейно
положение, лекомислие и увлечение при извършване на деянията, както и относно
квалификацията на повдигнатите обвинения в насока продължавано престъпление –
чл. 26 от НК, като се констатира, че последното деяние обвиняемият е извършил
като пълнолетен и се навежда извод за приложимост на обща редуцирана
наказуемост по чл. 63 от НК.
Внесена е втора
частна жалба против определението на ОС - Пазарджик от адв. И. К. – упълномощен
защитник на обв. Н., чиято аргументация е свързана с неосъждането до момента на
лицето, опровергава се представената информация относно заявителски материал,
както и относно пет образувани производства по ЗБППМН. Твърди се нарушение от
първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК. Цитира се
практика на ЕСПЧ. В съдебно заседание се представят писмени доказателства
относно семейното положение на обвиняемия и характеристични данни от негов
съсед.
Прокурорът моли
постановената от първонстанционния съд опрледеление за налагане на първоначална
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде оставено в сила.
Депозираните частни жалби са
подадени в срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА,
а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на окръжния съд, че са налице кумулативно предвидените в чл. 63 от НПК предпоставки за първоначално вземане спрямо обв. Н. на най-тежката мярката за неотклонение „Задържане под
стража“.
По наличието на първата
предвидена в закона предпоставка - обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, следва да се отбележи, че съдът не възприема тезата на
защитата на обвиняемия за приложение на чл. 63 от НК при продължавано
престъпление, когато последното деяние е извършено от лицето след навършване на
пълнолетие. Връзката между отделните деяния не се разкъсва от това, че една
част от тях са извършени от дееца като непълнолетен, а друга част – като
пълнолетен. Продължаваното престъпление е в момента, когато е извършено
последното деяние. Този факт е определящ евентуалната отговорност за цялото
продължавано престъпление като пълнолетен. Обстоятелството, че част от деянията
са извършени от дееца като непълнолетен е обстоятелство, което се отчита при
определяне на наказанието. В тази връзка е установена трайна практика на
върховната съдебна инстанция – ТР № 3 от 15.02.1971 г. по н.д. 32/1970 г.; Р 56
от 27.12.1988 г. по н.д. 52/1988 г., Р 62 от 27.11.1989 г. по н.д. 51/1989 г. –
всички на ОСНК на ВС.
Изводът за съпричастност на обвиняемия
към инкриминираните деяния е произтича от многобройните събрани гласни, експертни и
веществени доказателства, обстоятелство, което не се оспорва от обвиняемия и
защитата.
Установяват се от
приложена справка от Община – П. водени общо пет производства против обв. Н. по
реда на ЗБППМН, с наложени през периода от 2017 г. до 2019 г. възпитателни
мерки и с вид на противообществените прояви: отглеждане и държане на марихуана;
деяния по чл. 345а от НК, от които две свързани с употреба на наркотици;
управление на МПС без регистрационни табели след употреба на наркотично
вещество и без притежание на СУМПС и още на два пъти – държане на марихуана.
Налице е по делото негативна характеристична справка, от която е видно, че
независимо от налаганите възпитателни мерки, обвиняемият не е коригирал
поведението си, налице са и други факти за системно и постоянно девиантно
поведение свързано с деяния с изключително висока степен на обществена опасност
и засягащи общественото здраве. Тежестта на тези факти и изводи не могат да
бъдат преодоляни от представените доказателства за семейно положение и добро
съседско мнение.
Мярката за
неотклонение, предмет на обсъждане е първоначална. Цитираните решения на ЕСПЧ
от защитата са относими към случаи на продължително задържане и засягане на
правата на човека извън разумния срок и не са в хипотезата на настоящия случай.
От изложеното следва
изводът, до който е достигнал и Окръжен съд – Пазарджик – наличие на реална
опасност от извършване на престъпление. Всяка друга мярка за неотклонение при
доказана липса на ефект от всички досега налагани възпитателни мерки по
надлежния законов ред спрямо обв. Н. не би постигнала целите по чл. 57 от НПК.
Към настоящия момент единствената адекватна мярка за неотклонение е тази,
определена от първоинстанционния съд.
Поради изложеното, Пловдивският
апелативен съд намира, че Окръжен съд – Пазарджик е постановил правилно и обосновано определение,
което следва да се потвърди, поради което и
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение на Пазарджишкия окръжен съд от 20.01.2021 г., постановено по ЧНД №
24/2021 г., с което е взета
мярка за неотклонение “Задържане под стража” на Т.Ц.Н. –
обвиняем по БП № 250/2020 г. по описа на РУ на МВР П..
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието
се закри в 11:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: