Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 64
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20222330200221
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 64
гр. Ямбол, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
СъдебниЖ.Ж.

заседатели:С.Х.
при участието на секретаря С.Х.
и прокурора П. Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело от
общ характер № 20222330200221 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ХР. Й. Н. - роден на ***, живущ в с. ***,
българин, българско гражданство, основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на неустановен ден през месец октомври
2019 г. в с. ***, в Основно училище ,,Св.Св. Кирил и Методий“ се е съвкупил
с лице, ненавършило 14 годишна възраст - В. М. В. ЕГН ********** от с. ***,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от
НК му се определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТИРИ месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага от
изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ години.

1
ОСЪЖДА подсъдимия ХР. Й. Н. да заплати направените по делото
разноски в размер на 1248 лв., в приход на републиканския бюджет по
сметката на ОДМВР – Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 64/10.05.2022 год. постановена по НОХД № 221/2022
год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия ХР. Й. Н. от с.*** за това, че на
неустановен ден през месец октомври 2019 г. в с.***, в Основно училище „Св. Св.
Кирил и Методий“ се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – В. М. В.,
ЕГН: ********** от с.***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си - престъпление по чл.151, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдебното производство се разгледа при условията на гл.27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, а именно съкратено съдебно
следствие.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор изразява становище, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните гласни и писмени
доказателства в хода на досъдебното производство и пледира да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение. По отношение на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, представителят на държавното обвинение
пледира да му бъде наложено такова при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно
шест месеца лишаване от свобода, което да се намали с една трета и на основание
чл.66, ал.1 от НК да се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият ХР. Й. Н. участва лично в съдебно заседание и с назначеният му от
съда служебен защитник – адвокат от АК-гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от
НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му моли съда на подзащитния му да бъде определено наказание към
минималния размер, предвиден в закона, което да бъде намалено с една трета.
Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият ХР. Й. Н. от с.*** и свидетелката В. М. В. от с.***, ЕГН:
********** се запознали през 2019 г. в Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в
с.В., където двамата се обучавали. Между тях възникнала симпатия и двамата
установили приятелски отношения. На неустановен ден и час през месец октомври
2019 г. подсъдимият Н. и свид. В. били в ОУ„ Св.Св.Кирил и Методий“ в с.В., като
двамата решили да правят секс в тоалетна в училището. Въпреки, че знаел, че свид.
В.В. нямала навършени 14 години /същата към него момент била на 12 години/,
подсъдимият Н. - на 17 години към него момент се съвкупил с нея. След известно
време свид. В. разбрала, че е бременна. На 04.08.2020 г. свид. В. родила момче -
Й.В.М.. Скоро след раждането, свид. В.В. заживяла на семейни начала с подсъдимия
Х.Н. в дома на неговите родители, намиращ се в с.***. Поради това били отделени
материали от настоящото досъдебно производство, като материалите били изпратени
по компетентност до РП-Сливен, където било образувано досъдебно производство №
528/2021 г. по описа на РУ-Сливен, за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
От заключението на изготвената комплексна психологична психиатрична
1
експертиза по отношение на подс. ХР. Й. Н. се установява, че не страда от психично
заболяване и е психично здрав. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Налице е
психическа годност подсъдимия правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, свързани с инкриминираното деяние, както и дава достоверни обяснения за
него. Не е била налице склонност към преднамерена лъжа и фантазии да интерпретира
фактите.
От заключението на изготвената комплексна психологична психиатрична
експертиза по отношение на свид. В. М. В. се установява, че въпреки малолетната си
възраст към момента на извършване на деянието и след него е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице е била
психическа годност правилно да възприема фактите, които имали значение за делото и
дава достоверни показания за тях. Свид. В. М. В. не страдала от психично заболяване.
Не е била налице склонност към преднамерена лъжа и фантазии да интерпретира
фактите.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият ХР. Й.
Н. е неосъждан.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият ХР. Й. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановен ден
през месец октомври 2019 г. в с. ***, в Основно училище ,,Св. Св. Кирил и Методий“
се е съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст - В. М. В. ЕГН ********** от
с. ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си.
Авторството на деянията и начина на извършването им са безспорно доказани от
обясненията на подсъдимия ХР. Й. Н., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от
показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство пострадала
В. М. В. и свидетелите М.И.В. Д. Г. В., Й. Н. А. и М.Н.П., които се кредитират изцяло
от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира напълно заключенията на вещите
лица, съставили назначените по делото комплексни психологични и психиатрични
експертизи като обективни и компетентни.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият ХР. Й. Н. е
осъществил съвкупление с лице, ненавършило 14 –годишна възраст, а именно
малолетната В. М. В.. Изпълнителното деяние е довършено със самото осъществено
съвкупление. За да е налице осъществено престъпление по чл.151, ал.1 от НК е
необходимо и съдействащото поведение на жертвата – на пострадалата В.В., която в
процесния случай е дала съгласие за осъществяване на съвкуплението. По делото е
безспорно установено, че пострадалата В.В. към момента на осъществяване на
деянието е била лице, ненавършило 14-годишна възраст, като същата е била на 12
години.
От субективна страна подсъдимият Н. е действал с пряк умисъл, тъй като е
2
съзнавал, че извършва съвкупление, желаел е неговото осъществяване, като
същевременно с това е съзнавал и възрастта на пострадалата, т.е. че същата е била
малолетна и не е имала навършени 14 години, а именно, че същата е била на 12 години.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
При определяне на наказанието за извършеното престъпление, съдът съобрази
на първо място разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, според който алинеи 1-6 не се
прилагат при множество престъпления. В случая подсъдимият е извършил две отделни
деяния - по чл.151, ал.1 от НК и по чл.191, ал.1 от НК, поради което не са налице
условията за приложение на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на извършителя от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От
доказателствата по делото е установено, че обвиняемият Х. при извършване на
престъплението е бил непълнолетен, а Наказателния кодекс предвижда
непълнолетните извършители да носят наказателна отговорност в редуциран размер
предвид разпоредбата на чл.63 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от
НК, наказанието за извършеното престъпление по чл.151, ал.1 от НК се редуцира на
лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанието за извършеното
престъпление, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност
на деянието, предвид високата динамика на този вид престъпления към настоящия
момент в страната, както и етноса на подсъдимия, принадлежащ към ромската
общност, където тези действия се считат за традиционни, а от друга страна взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му поведение в хода на
проведеното съдебно следствие, както и изразеното разкаяние за извършеното.
Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК,
като му определи наказание от шест месеца лишаване от свобода, което намали с една
трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Съдът
счита, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо
подсъдимия Н. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание и тъй като
липсват законови пречки за това, отложи изпълнението на наказанието, на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила. С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че биха се
постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Граждански иск по делото не бе предявен.
При този изход на делото, подсъдимият ХР. Й. Н. бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 1248 лв. в приход на републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни