Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
шести септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 3666 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” от
ГПК вр. чл.
422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от
И.П.Н., ЕГН ********** с адрес ***, с която претендира да бъде
прието за установено по отношение
на А.Б.Р., ЕГН ********** ***, че
съществува присъденото с
издадената по ч.гр.д. № *****на ВРС заповед по чл. 417 ГПК вземане за сумата от: 10000 лева, дължима по запис
на заповед от 03.02.2016г. с издател А.Б.Р. и падеж на дата
31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 07.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
В
исковата молба се сочи, че на 03.02.2016г. А.Б.Р., ЕГН ********** издал в
полза на И.П.Н., ЕГН ********** запис на
заповед с посочен в него падеж на 31.12.2016г. Падежът за
плащане по ценната книга настъпил, но изпълненение не последвало. За принудителното събиране на задължението поемателят подал заявление по чл. 417 ГПК, като съдът издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № *****. Ищецът бил уведомен, че срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което в изпълнение на дадените му указания, предявил в едномесечен срок настоящия установителен иск за вземането си
срещу длъжника. Моли исковата претенция да бъде уважена, както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва изцяло иска. Сочи, че ценната книга е нищожна, тъй като с нея в
противоречие със закона – чл. 3 ал. 1 т. 1 то ЗОПБ е уговорено плащане на
дължимата сума от 10000 лв. в брой. В условието на евентуалност прави
възражение за безпаричност
на менителничния ефект, тъй като от ищеца не му е
била предоставена сумата от 10000 лв. и не е имало разместване на имуществени
блага. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни
разноски
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № ***** се установява, че в полза на И.П.Н.,
ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник А.Б.Р., ЕГН **********.
От писмените доказателства
- заверени преписи на запис на
заповед и изпълнителен лист, се установява, че: на 03.02.2016г.
А.Б.Р., ЕГН ********** издал в
полза на И.П.Н., ЕГН ********** запис на
заповед с посочен в него падеж на 31.12.2016г.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 538 ал. 1 вр. чл. 535 вр. чл. 486 ал. 1 т. 4 ТЗ вр. чл. 44 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването
му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В разглеждания случай в контекста на изложените
от страните твърдения, на които основават правата си, ищецът следва да докаже наличието
на редовна от външна
страна ценна книга, с която ответникът
е поел задължение да му заплати
сума от 10000 лв., настъпилия падеж на задължението. Респ. ответинкът
- че е платил на ищеца сумата посочена в записа на
заповед или, че задължението по ценната книга е погасено по друг правнорелевантен способ,
По своята същност записа на
заповед има двоен характер
– ценна книга и едностранна сделка. В качеството си на едностранна
сделка записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума.
За редовността от външна
страна на записът на заповед
като ценна книга, значение имат
неговата форма и съдържание,
които са императивно уредени в чл. 535 ТЗ. За неуредените
въпроси чл. 537 от същия
закон препраща към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят
приложение, а с Тълкувателно решение №1 от
28.12.2005г. по т.д. №1 от 2004г. по описа на
ВКС, ОСТК са дадени допълнителни задължителни
указания, относно необходимото
съдържание на записа на заповед.
След извършена проверка за съответствие
на представения по делото
оригинал на запис на заповед
с цитираните текстове на ТЗ
и задължителната практика на ВКС, настоящия
съдебен състав намира, че представения документ
е редовен от външна страна. Същия е изготвен в писмена форма, съдържа наименование "запис
на заповед", както под
формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание
да се плати определена сума пари, посочени са падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място
на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е
уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 вр. чл. 486
ал. 1 ТЗ, чрез посочен като
такъв в текста на заповедта
определен ден – 31.12.2016г., в която хипотеза
е приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ. Предвид гореизложеното съдът намира, че представения към заявлението документ по чл.
417 ГПК – запис на заповед
е годен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.
Относно разпределението на доказателствената тежест в спорове с предмет задължение по запис на заповед е налице задължителна съдебна практика обективирана в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издадена
ценната книга, може да бъде въведено в предмета на спора с твърдение за
съществуване на конкретно такова или с направено от ответника възражение срещу
твърдените от ищеца факти и обстоятелства във връзка с него. В хода на процеса нито една от страните не е въвела в
предмета на делото, със съответни твърдения и доводи, каузалното
правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издадена ценната книга
на заповед. Напротив ответникът твърди
"безпаричност" на записа на заповед,
т.е липса на каузално правоотношение.
Съгласно трайната съдебна практика - пр.
т.17 от цитираното Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение
№24/20.05.2015г. по т.д. №2328/2013г.
на ВКС, решение
№248/23.01.2015г. по
т.д.№3437/2013г., на ВКС; решение
№173/12.01.2011г. по
т.д.№901/2009г. на ВКС; решение №213/22.12.2014г. по т.д.№2700/2013г. на ВКС; решение
№128/23.10.2012г. по т.д.№561/2011г., на ВКС, решение № 45 от 31.03.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1029/2015 г., решение № 143/01.02.2013г. по т. д. № 870/2011
г. на ВКС, решение № 87/11.07.2016 по т.
д. №1093/2015г. на ВКС и др., се приема, че само
в случаите ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то тогава поемателят
по записа на заповед ще
трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича. В хипотезата на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ при
възражение на ответника за "безпаричност"
на записа на заповед, съществуването на каузално правоотношение между издател и
поемател не подлежи на изследване, тъй като
издаденият редовен запис на заповед е едновременно основание и доказателство за
съществуването на вземането.
Уговорката
за плащане в брой на сума
в размер, равен или по - голям от посочения
в чл. 3 от ЗОПБ -
10 000 лева, не води до недействителност
на менителничния ефект, тъй като
закона не забранява договарянето на плащане в брой
на суми над
посочения размер, а реалното извършване на такива плащания,
като забраната е скрепена със санкциониране
на нарушителите по административен ред на основание
разпоредбата на чл. 5 ЗОПБ /пр. решение № 1423/07.06.2016 г. на
Софийски апелативен съд по в.т.д.
№ 1704/2016г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № 216/10.04.2017г. на ВКС по т.д. № 2522/2016 г./. Същият
правен извод е направен и в определение №
1193/11.12.2015 г. на ВКС по
гр.д. № 4396/2015г.,
определение № 1411/10.12.2015г. на ВКС по
гр.д. № 4866/2015г., постановеното по реда на чл.
274, ал. 3,
т. 2 ГПК определение № 388/11.07.2017 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 831/2017г. - нарушаването на Закона за
ограничаване на плащанията в брой има за последица
административнонаказателната отговорност
на дееца, но няма значение
нито за надлежността
и доказването на извършеното плащане, нито за валидността
на договора, от който произтича
вземането.
С оглед на изложеното
съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта
на вземането с основание Глава „ХХХІ” от ТЗ следва да бъде изцяло уважен.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване
- вносни
бележки за държавни такси и възнаграждение на адвокат са в общ размер от 1200 лв. Следва да се присъдят и разноските по заповедното производство в размер
на 200 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните И.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** и А.Б.Р.,
ЕГН **********
***, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № *****на ВРС заповед по чл. 417 ГПК вземане за сумата от: 10000 лева, дължима по запис
на заповед от 03.02.2016г. с издател А.Б.Р. и падеж на дата
31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 07.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК А.Б.Р., ЕГН **********
*** да заплати на И.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1200 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 200 лева разноски по ч.гр.д. 16931/2018г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: