РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330108664 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка
с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу Е. Й. С. е направено искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1907.95 лв. – общ сбор на дължими суми по фактури №№
**********/15.05.2019г., **********/15.06.2019г., **********/15.07.2019г.,
**********/15.09.2019г.
В исковата молба и уточняваща молба от 19.08.2022г. се излагат твърдения, че между
страните били сключени договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от
07.07.2018г., договор за мобилни услуги № *** от 30.07.2018г., допълнително споразумение
№ *** към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от дата 02.03.2019г., договор за
мобилни услуги № *** от 29.03.2019г., договор за мобилни услуги № *** от 02.05.2019г.,
договор за мобилни услуги № *** и договор за лизинг от 02.05.2019г. Посочено е, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, посочени в цитираните по-горе
фактури. Твърди се, че след прекратяване на договорите за мобилни услуги, на потребителя
била издадена фактурата от 15.09.2019г. Обявена била и предсрочна изискуемост на
неначислените лизингови вноски, уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на дружеството по всяка
от цитираните фактури настъпвала 15 дни след издаването й. Изложени са обстоятелства за
проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на дадения от съда срок,
1
се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се признае за установено съществуване на вземанията на дружеството в
претендирания размер от 1907.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Уточнени са претендираните суми по всеки от цитираните в исковата молба
договори. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Е. Й. С..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1841 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед
№ 1120 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.02.2022г., с която е
разпоредено Е. Й. С. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 1907.95 лв. главница,
законната лихва от 09.02.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
38.16 лв. ДТ и 360 лв. адвокатски хонорар.
По делото са представени договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* и Е. Й. С. от 07.07.2018г., договор за лизинг от 07.07.2018г.,
декларация – съгласие от 07.07.2018г., Приложение – ценова листа от дата 07.07.2018г.,
договор за мобилни услуги от 30.07.2018г., декларация – съгласие от 30.07.2018г.,
Приложение – ценова листа от дата 30.07.2018г., допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги от 02.03.2019г., както и договор за лизинг от 02.03.2019г., декларация –
съгласие от 02.03.2019г., Приложение – ценова листа от дата 02.03.2019г. Представен е и
договор за мобилни услуги от 29.03.2019г., декларация – съгласие от 29.03.2019г.,
Приложение – ценова листа от дата 29.03.2019г., както и договор за мобилни услуги от
02.05.2019г. и договор за лизинг от 02.05.2019г., декларация – съгласие и Приложение –
ценова листа от същата дата.
По делото са представени също фактура № ********** от 15.05.2019г. за отчетен период
15.04.2019г. – 14.05.2019г. на стойност 218.47 лв., фактура № ********** от 15.06.2019г. на
стойност 423.02 лв., фактура № ********** от 15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г. –
14.07.2019г. на стойност 599.52 лв., фактура № ********** от 15.09.2019г. за отчетен период
15.08.2019г. – 14.09.2019г. на стойност 1907.95 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1841 по
описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед № 1120 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.02.2022г. е подадено в срок
възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
В подаденото от Е. Й. С. възражение по чл.414 ГПК се сочи, че длъжникът не е подписвал
договор за мобилни услуги с „Теленор“, като в периода на договора бил изгубил личната си
карта и не знае какво се е случило. С оглед подаденото възражение съдът намира, че следва
2
да се произнесе с решение по същество на делото, независимо че в проведеното съдебно
заседание съдът обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение, тъй като изложените
от длъжника доводи следва да бъдат обсъдени.
С оглед на представените и цитирани по-горе договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, съдът намира, че по делото е установено съществуването на валидни облигационни
правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, както и
по договори за лизинг, поради което и следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с
предмета на договорите, цените, сроковете за плащане. Възражението, че ответникът не е
сключвал договор с „Теленор България“ ЕАД от една страна не е конкретизирано, доколкото
между страните са сключени няколко договора за мобилни услуги и за лизинг, а освен това
не е и доказано. Положените от лицето подписи в цитираните документи, в част от които е
налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето, не са оспорени. Поради това
съдът намира, че възражението е неоснователно. По силата на Общите условия за ищеца е
съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на
потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във
фактурите.
Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са
изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми. Няма
ангажирани и доказателства за връщане на вещите, предмет на договора за лизинг. С оглед
на това съдът намира за установен и размерът на претендираните вземания за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги в общ размер от 512.13 лв., както и за незаплатени
лизингови вноски – 444.13 лв. Поради това съдът намира, че исковете за посочените
вземания са установени по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока му, абонатът дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок, като в част от договорите е предвидено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д. №
1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о., при
произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за
нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в
която същата е била уговорена. Така уговорените неустойки в общ размер от 951.69 лв., на
основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на добрите нрави, съдът приема
за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква
3
претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на
блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига
до извода, че в случая така договорената неустойка позволява на мобилния оператор да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Поради това съдът намира, че
претенцията в общ размер от 951.69 лв. следва да бъдат отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Уважената част от
исковите претенции възлиза на 956.26 лв., а отхвърлената – на 951.69 лв. Предвид
разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство възлизат в
общ размер от 398.16 лв., от които 38.16 лв. за ДТ и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, а
в исковото производство – в общ размер от 598.11 лв., от които 161.84 лв. внесена държавна
такса, 436.27 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това на страната следва да
се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер от 199.55 лв. и по
исковото производство в размер на 299.77 лв. От ответника разноски не са претендирани,
няма доказателства за извършване на такива, поради което разноски не се присъждат.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Й. С., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 512.13 лв. /петстотин и дванадесет лева и 13 ст./ – дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключен между
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* и Е. Й. С. от 07.07.2018г., договор за мобилни
услуги от 30.07.2018г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
02.03.2019г., договор за мобилни услуги от 29.03.2019г., договор за мобилни услуги от
02.05.2019г. и сумата от 444.13 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и 13 ст./ -
лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2018г., договор за лизинг от 02.03.2019г.,
договор за лизинг от 02.05.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда –
09.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед №
1120 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.02.2022г. по ч.гр.дело №
1841 по описа на ПРС за 2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неустойка в общ
размер на 951.69 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 69 ст./ - неустойка за предсрочно
4
прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.07.2018г., договор за мобилни услуги от
30.07.2018г., договор за мобилни услуги от 29.03.2019г., договор за мобилни услуги от
02.05.2019г.
ОСЪЖДА Е. Й. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата
от 199.55 лв. /сто деветдесет и девет лева и 55 ст./ разноски за производството по частно гр.
дело № 1841 от 2022г. и 299.77 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 77 ст./ разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5