НОХД № 1363/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимите И.Л.Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
образование, безработен, с ЕГН: ********** и Г.А.И., роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН ********** ***, в съучастие като съизвършители, чрез
използване на МПС - т.а. „. с ДК № .. КМ са отнели чужди движими вещи - 15 бали
люцерна на стойност 60,00 лева и 10 чувала фураж, на стойност 200,00 лева,
всичко на обща стойност 260,00 лева от владението на Ф.М.М.,***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195,
ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни по така
повдигнатото им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, което
да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да им се възложат
сторените по делото разноски.
По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански
искове, няма конституирани граждански ищци или частни обвинители.
Защитникът на подсъдимите пледира за налагане на
справедливо наказание, което да изиграе своята превъзпитаваща роля, като се
вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият пострадалият Ф.М. е собственик и
управител на „ФЛА груп" ООД. Като такъв той имал ферма в стопанския двор
на с. Ч., обл. Пазарджик, в която се отглеждали около 500 овце, кочове и
телета. Във фермата работели свидетелят С. К. - чичо на пострадалия М., който
бил и отговорник на останалите работници - подсъдимите И.Д., Г.И. и свидетеля Х.
Д.. През м. януари 2019 г. свидетелят Ке. забелязал, че във фермата се извършвали
кражби, като първо започнали да липсват фураж и люцерна, а след това и животни.
В разговорите с работниците никой не знаел нищо, поради което свидетелите Ф.М.
и С. К.решили да извършват по-често собствени проверки. Така К. си наел
квартира в гр. Пазарджик, като през деня бил на работа във фермата, а вечер
казвал на другите работници, че си заминавал за града. Всъщност К. оставал в с.
Черногорово, обл. Пазарджик и заедно с пострадалия М. се скривали отстрани на
фермата и наблюдавали какво се случвало. Така на 02-03.2019 г. свидетелите К. и
М. не отишли във фермата, а се скрили отстрани. Около 12-13 ч. те видели бял
бус, т.а. „М.“ с ДК № .., управляван от свидетеля В. П., да се приближава към
задния двор на фермата, където в това време там на работа били двамата подсъдими
И.Д. и Г.И.. Автомобилът спрял за малко пред фермата на пострадалия М., след
което продължил и спрял малко по-нататък. Тогава подсъдимите Д. и И. започнали
да товарят буса с бали люцерна и чували с фураж, като натоварили в него 15 бали
люцерна и 10 чувала с фураж. След това товарният автомобил потеглил, като в
него се качил подсъдимият И.Д., а след него тръгнали и свидетелите К. и М..
Бусът спрял пред дома на Д., където откраднатите вещи били разтоварени, а
впоследствие част от тях подсъдимият Г.И. прекарал до своя дом. За инцидента
свидетелите К. и М. сигнализирали на районния инспектор - свидетелят М. Т.,
след което била образувана преписка, от запознатите лица били снети обяснения и
впоследствие било образувано ДП.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на отнетите от подсъдимите Д. и И.
вещи е 260 лв. по пазарни цени към момента на деянието.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимите И.Д. и Г.И., което самопризнание се
подкрепя от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно
от показанията на свидетелите Ф.М., С. К., Х. Д., В.П. и М. Т., писмените - справки
за съдимост на двамата подсъдими, характеристични справки над вамата подсъдими,
ДСМПИС за двамата подсъдими. Събраните по делото горепосочени доказателства по
реда на НПК са без противоречие помежду си относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните
признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена
стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях и
са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Те се
подкрепят и от направеното самопризнание на подсъдимите. Фактическата
обстановка се допълва и от заключението на изготвената стоково-оценъчна
експертиза от вещото лице. Съдът приема, че вещото лице е отговорило в своето
заключение конкретно и точно на поставените въпроси и кредитира изготвената
експертиза.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимите И.Д. и Г.И. са
осъществили престъпния състав по чл.195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като за времето 02-03.02.2019 г. в с.
Черногорово, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, чрез използване на
МПС - т.а. „М.“, с ДК № .. са отнели чужди движими вещи - 15 бали люцерна на
стойност 60,00 лева и 10 чувала фураж, на стойност 200,00 лева, всичко на обща
стойност 260,00 лева от владението на Ф.М.М.,***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят. Съдът намира за установени и доказани
по категоричен начин всички елементи на престъпния състав.
От обективна страна подсъдимите И.Д. и Г.И. са отнели 15
бали люцерна и 10 чувала фураж от владението на Ф.М.М., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна страна подсъдимите И.Д. и Г.И. са
действали с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на своето деяние - съзнавали са, че вещите
са чужди и че ги отнемат от владението на собственика им без негово съгласие,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от деянието, а
именно, че с отнемането на вещите прекратяват фактическата власт от страна на собственика
им, както и възможността му да се разпорежда със същите, като са целели и искали
точно това. С последващите си действия на разпореждане с вещите посредством прибирането
им в домовете им подсъдимите по несъмнен начин са манифестирали своето намерение
противозаконно да ги присвоят.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54, ал.1 от НК, касаещи
неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното
от подсъдимите И.Д. и Г.И. деяние, за което се предвижда наказание от една до десет
години лишаване от свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на
общата част на НК.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на подсъдимите, който са неосъждани и с добри характеристични данни.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства фактът, че подсъдимите са оказали пълно съдействие на органите на
досъдебното производство, което е довело до цялостно разкриване на обективната
истина по делото, чистото им съдебно минало, липсата до момента на
противообществени прояви и възрастта, както и ниската стойност отнетите вещи.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на
Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда при
прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения
в страната правов ред и в частност на чуждото право на собственост, както и
желанието за набавяне на средства по бърз и непозволен от закона начин за сметка
на останалите членове на обществото.
При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подсъдимите И.Д. и Г.И. наказание за
престъплението по чл.195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК в размер на три месеца лишаване от свобода. Размерът на
наказанието лишаване от свобода съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимите, така както повелява чл.54 НК. Така определеното наказание е под
определения от закона минимум от една година лишаване от свобода, именно защото
съдът даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които в случая
са многобройни и по отношение на двамата подсъдими и приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК.
Съдът намира, че в случая са налице законовите предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК с оглед размера
на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимите, както и че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за тяхното поправяне не се
налага подсъдимите да изтърпяват ефективно наложеното им наказание лишаване от
свобода. Поради това на основание чл.66, ал.1 НК съдът отлага изтърпяването на
така наложеното наказание за срок от три години, като съдът намира така
определения изпитателен срок за подходящ и справедлив с оглед на конкретния
случай. Възпитателната работа с условно осъдените ще следва да с възложи на
наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Съдът счита, че по така определеното наказание ще изпълните целите,
визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за подсъдими, които ръководени от
един импулс и с оглед обстоятелствата, са се подвели по това да извършат деянието,
но които към момента искрено съжаляват за стореното от тях и се разкайват.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се със сравнително висока
степен на обществена опасност. Начинът, времето и мястото на извършването му обуславят
този извод. При горните данни съдът счита, че именно така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимите ще имат възможност да осмислят постъпката
си, да се поправят и да съобразят за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така прецененият изпитателен срок от три
години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от
закона – да се отнеме възможността на лицата да вършат престъпления.
Съдът следва да осъди подсъдимите по равно да заплатят
и сторените по делото разноски за експертиза в общ размер на 90,16 лв., платими
по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: