№ 847
гр. Русе, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520103030 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.3 във вр. с чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.
Ищцата КР. П. Р. твърди, че съобразно предоставената възможност в
чл.68а от КСО, на 14.01.2021 г. подала до насрещната страна Заявление вх.№
2113-17-51, с което поискала да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.След извършена проверка на документите се
оказало, че трудовият й стаж за времето от 04.11.1987 г. до 24.09.1990 г.,
когато тя е работила в Комбинат за специални химикали, НИПКИ-СХ,
направление „***“-гр.Русе, на длъжност „***“, при 8-часов работен ден, през
който период има прослужен трудов стаж от общо 2 години, 10 месеца и 20
дни, не е редовно оформен.
Сочи, че в трудовата книжка е записано, че първоначално е била
назначена на работа на 04.11.1987 г. до 01.01.1990 г. със заплата от 170 лв. и
впоследствие била преназначена от 01.01. до 24.09.1990 г. със заплата 265
лв.Относно назначаването, преназначаването и прекратяването на трудовото
правоотношение има положени четири броя кръгли печати на работодателя,
1
но там където е оформен трудовия стаж, липсва печат на Комбинат за
специални химикали, НИПКИ-СХ, направление „***“-гр.Русе.Има обаче
положени подписи на главен счетоводител и на директор.
С Писмо с изх.№2113-17-51+3 от 22.03.2021 г. ответникът й указал да
им представи Удостоверение обр.УП-3 за посочения период за осигурителен
стаж, положен в НИПКИ-СХ, направление „***“- гр.Русе, на длъжност „***“.
Твърди, че от Архива на НОИ получило отказ за издаване на
удостоверение.В него било посочено, че правоприемникът на
работодателя-“Колора“ АД София е прекратен търговец, който им е предал
ведомости за заплати и трудови документи, но в тях липсва информация за
нея.
Това станало причина да получи Разпореждане № 2140-17-
294/12.05.2021 г. на ТП на НОИ Русе, отдел „Пенсии“, с което й било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Относно правоприемника на работодателя -“Колора“ АД-София, ЕИК
********* /заличен търговец на 21.11.2016г. /, след запознаване с всички
документи налични по партидата на дружеството в ТР, установила, че:
С Решение № 1 от 29.05.1995 г. по ф.дело № 8894/1995 г. по описа на
СГС-фирмено отделение е регистрирано ЕООД с държавно имущество с
фирма „КОЛОРА-ЕООД“, което поема част от активите и пасивите на
„Новохим“ ЕАД, съответно в частта на неговите поделения-Опитен завод за
малотонажни химически продукти-с.Световрачене и НИПКИ по специални
химикали-направление „***“-Русе, съгласно разделителен протокол от
19.09.1994 г.
Впоследствие с Решение № 2 от 27.02.1996 г. по същото дело, „Колора“
ЕООД се преобразува в Акционерно дружество с държавно имущество с
фирма „КОЛОРА-ЕАД“, а по –късно с Решение № 5 от 20.03.1998 г.-в
„КОЛОРА“ АД.
Сочи, че нормата на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР регламентира именно
хипотезата, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник и в архивното стопанство липсват писмени данни за
2
претендирания стаж в предадените от работодателя/осигурителя
изплащателни документи, в нейния случай удостоверено от ответника с Отказ
за издаване на удостоверение с изх.№ 5529-17-19 от 26.04.2021 г. на ТП на
НОИ Русе.
Счита, че изложените факти обосновават правния й интерес да предяви
установителен иск по реда на ЗУТОССР.
Твърди, че в трудовата й книжка на стр.15, трудовият стаж, положен
във НИПКИ-СХ, направление „***“-гр.Русе, на длъжност „***“, е вписан и са
положени подписи на гл.счетоводител и на директор, но не е надлежно
заверен от работодателя (липсва печата, съгласно изискванията на чл.6 ал.1 от
Наредбата за трудовата книжки и трудовия стаж), с оглед на което не е
налице официален удостоверителен документ, установяващ придобития от
нея стаж за периода от 04.11.1987 г. до 24.09.1990 г.
Сочи, че като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя (чл.
347 от КТ), трудовата книжка се издава по определен ред и от съответен
орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се
съдържат в нея.Намира, че тази доказателствена сила обвързва пенсионния
орган, но само за удостоверяваните в нея факти.Съгласно разпоредба на
чл.349 ал.1 т.9 от КТ, в трудовата книжка задължително се вписва
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж.Това налага
извод, че работникът разполага с правен интерес да води иск по чл.1 ал.1 т.З
от ЗУТОССР, само ако трудовата книжка е засегната от порок, който я
лишава от нейната предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на
времето, което се зачита за трудов стаж.
В нейния случай в трудовата й книжка липсва положен печат на
работодателя относно стажа от 04.11.1987г. до 24.09.1990 г., каквото е
изискването на чл.6 ал.1 от НТКТС.Сочи, че този нормативен акт не е бил
действащ към 1990 г., тъй като е бил приет с ПМС № 227/23.11.1993 г.
Подобно изискване обаче съществувало в чл.4 от Инструкцията за данните,
които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов
стаж за пенсиониране и класиране (отм.).Там изрично било посочено, че при
напускане на работа и отбелязване на съответните данни във връзка с това в
3
трудовата книжка, на следващия ред се вписва с цифри и словом изслуженото
време при предприятието, учреждението или организацията, което се зачита
за трудов стаж, съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
изчислен по реда на § 96, 97 и 98 от същия правилник.Отбелязва се също
така, че данните, вписани в трудовата книжка съответстват на данните в
разплащателните ведомости или други разплащателни документи.Тази
бележка се подписва от ръководителя и отговорния счетоводител и се
подпечатва с печата на предприятието, учреждението или организацията.
Съгласно чл.12 ал.2 от НТКТС, редовните вписвания в трудовите
книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на
трудовия стаж за това време, независимо, че не са оформени по начина,
посочен в ал.1 на чл. 6 от същата наредба.По аргумент за противното, всички
вписвания след тази дата, които не отговарят на посочените изисквания,
нямат установената от закона доказателствена сила.
Иска да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че
за времето 04.11.1987 г. до 24.09.1990г. /две години, десет месеца и двадесет
дни/ тя е работила на длъжност „***“ във НИПКИ-СХ направление „***“-
гр.Русе (с правоприемник „Колора“АД- София, ЕИК *********, заличен
търговец на 21.11.2016г.), като е полагала труд при пълен осем часов работен
ден, с място на работа в гр.Русе и месечно заплащане на труда, който период
да се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.Претендира
разноски по делото.
Ответникът ТП на НОИ-Русе първоначално са оспорили иска, а
впоследствие са предоставили на съда да се произнесе съобразно събраните в
производството доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Искът е подаден пред местно компетентния съд по смисъла на чл.3 ал.1
от ЗУТОССР и ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването му
с невъзможност да се пенсионира при условията на чл.68а от КСО, поради
неполагане на дължимата грижа от работодател-НИПКИ-СХ Направление
4
“***“-Русе, да оформи надлежно книжата, удостоверяващи положения от нея
трудов стаж през времето 04.11.1987 г.-24.09.1990 г.В тази връзка е
представено Разпореждане № 2140-17-294/12.05.2021 г. на ТП на НОИ Русе,
отдел „Пенсии“ (л.8).
Приложена е Заповед № 1/17.09.1990 г., с която, считано от 24.09.1990
г. било прекратено трудовото правоотношение между КР. П. Р. с НИПКИ-СХ
Направление “***“-Русе, отдел ХТ, група ЕЛ, за длъжността “***“.
Представени са доказателства относно настъпилите впоследствие
преобразувания на дружеството-работодател (л.12-л.17).Правоприемник на
НИПКИ-СХ се явява “КОЛОРА“ АД-София.Данните в ТР сочат, че второто
дружество е прекратило дейността си на 21.11.2016 г., когато е било заличено
по силата на решение на съда по несъстоятелност.Това обстоятелство прави
невъзможно отстраняването на недостатъците в записванията в трудовата
книжка на ищцата.
Видно от документа на л.9 от дело, на 31.05.2021 г. ТП на НОИ-Русе са
удостоверили, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от КР. П. Р. трудов /осигурителен стаж през процесния период.В
тази връзка на ищцата било отказано издаване на удостоверение обр.УП-13
(л.10).
Удостоверението от 31.05.2021 г. е издадено от ответника, в качеството
му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов
стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник.Искът
се явява допустим.
За да бъде предявеният иск по чл.3 във вр. с чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР
уважен, е необходимо да се установи, че за процесния период ищцата е
работила при посочения работодател, мястото, на което е работила,
продължителността на работния ден, каква конкретна работа е изпълнявала и
начина на заплащане на положения труд, като тези обстоятелства могат да се
удостоверят с начало на писмени доказателства и при наличие на такива-и
със свидетелски показания.
5
Освен заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата
е представила още Справка за зачитане на стаж по време на майчинство изх.
№ 149/ 18.05.1992 г., издадена от КПС НИПКИ-СХ Направление “***“-Русе
В приложения заверен препис от стр.14 и 15 от трудовата книжка на
КР. П. Р.е е видно, че същата е била назначена на работа в НИПИ-СХ на
04.11.1987 г. на длъжност “***“ със заплата от 170 (нед.) лева и до 01.01.1990
г. Впоследствие служителката била преназначена за времето от 01.01. до
24.09.1990 г. със заплата 265 лв.В документа в частта за назначаването,
преназначаването и прекратяването на трудовото правоотношение има
положени четири броя кръгли печати на работодателя, подписи на
Гл.счетоводител и на Директор.Там където е оформен трудовия стаж липсва
печат на КСХ, НИПКИ-СХ, Направление „***“-гр.Русе.
Трудовата книжка по естеството си представлява официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника и служителя (чл. 347 от КТ).Тя се издава по
определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за
изявленията, които се съдържат в нея.Страните нямат разногласие по
въпроса, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
трудовата книжка на ищцата не е отговаряла на изискванията на действащата
към 1990 г. разпоредба на чл.4 от Инструкция за данните, които е необходимо
да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за
пенсиониране и класиране (в сила от 01.07.1960 г.), подобни на тези, които
въвежда впоследствие по чл.6 ал.1 от НТКТС.Съгласно чл.12 ал.2 от
последната, редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж,
придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това
време, независимо, че не са оформени по начина, посочен в ал.1 на чл. 6 от
същата наредба.
Съдът е приел, че гореизброените документи съставляват начало на
писмено доказателство по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР и е допуснал до
разпит св.Б.Б.-Б.,работила при същия работодател (л.32-л.36).Същата
установява, че през време на процесния период ищцата е полагала труд без
прекъсване при 5-дневна работна седмица на пълен работен ден, като *** в
част електро, като трудовото възнаграждение им се изплащало ежемесечно.
6
При тези данни, съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно
доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът й основателен.
Безспорно се установява, че през процесния период КР. П. Р. е полагала труд
по трудов договор в Комбинат за специални химикали, НИПКИ-СХ,
Направление „***“-гр.Русе, на длъжност „***“, при 8-часов работен ден и
ежемесечно заплащане.За времето 04.11.1987 г.-24.09.1990 г. същата има
прослужен трудов стаж от общо 2 години, 10 месеца и 20 дни.
Представени са писмени доказателства, удостоверяващи вероятната
основателност на трудовия стаж на лицето в това предприятие и длъжността,
на която е работило.Само поради това, че работодателят е допуснал пропуски
в оформянето на трудовата книжка на служителката, осуетяват възможността
на ищцата да се пенсионира при условията на чл.68а от КСО.Твърденията на
лицето се потвърждават и от събраните в производството гласни
доказателства.Искът следва да се уважи така, както е предявен.Предвид на
обстоятелството, че се установява трудов стаж до 31.12.1999 г., то съгласно
действащите до тогава разпоредби, заявеното по исковата молба време трябва
да бъде признато за трудов стаж при пенсиониране.
Настоящото производство е освободено от заплащане на държавни
такси съгласно чл.9 ал.1 от ЗУТОССР.Предвид изхода на спора обаче, с оглед
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищцата, такива
следва да й бъдат присъдени.В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/
2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ-Русе,
представлявано от директора И.Х.Д., че КР. П. Р., ЕГН **********, от
гр.Русе, е работила по трудов договор в Комбинат за специални химикали,
НИПКИ-СХ, Направление „***“-гр.Русе, за времето 04.11.1987 г.-24.09.1990
0г., на длъжност „***“, при 8-часов работен ден, през който период има
прослужен трудов стаж от общо 2 години, 10 месеца и 20 дни, което време да
й се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
7
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Русе, ул.“Асен Златаров“ № 26,
представлявано от директора И.Х.Д., да заплати на КР. П. Р., ЕГН
**********, от гр.Русе,със съдебен адрес: гр.Русе, бул.“Цар Фердинанд“ №
34, ет.1, чрез адв.М.Д. от АК-Русе, сумата от 300 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8