№ 42
гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100714 по описа за 2021 година
Осъдителен иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по иск на ищеца ЗАД ОЗК – „ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, представлявано заедно от изп. директори АЛ. П. Л. и Р.К.Д., чрез АД „Георгиева и
партньори", Булстат *********, представлявано от адвокат С.Е. С. - управител, с тел. на
кантората: 02 412 00 33, съдебен адрес гр. София, район Слатина, ул. Кадемлия № 1, срещу
Н. Г. В., ЕГН ********** от гр. Велинград, бул. „***
Ищецът твърди, че на 28.11.2016г. около 19:45 ч. в гр. Велинград, по бул. Съединение
се движило МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ, управлявано от Н.
Г. В., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /снеговалеж/
загубил контрол над лекия автомобил, вследствие на което блъснал паркираното МПС марка
„Пежо“, модел „407“, с рег. № РА 4004 ВТ и напускал местопроизшествието. Вследствие на
гореизложеното настъпило ПТП с материални щети. По повод инцидента бил съставен
Протокол за ПТП № 1517140/28.11.2016 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик.
Спрямо посочения в него виновен водач било взето административно отношение с АУАН №
Г320476/28.11.2016 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 16-
0367-002141/05.01.2017 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик. Вследствие на
инцидента, собственикът на увредения автомобил, който имал сключена валидна
застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад ВИГ“ АД, с полица № 4704161330000049,
валидна от 13.02.2016 г. до 13.02.2017 г., подал Уведомление за щета в представителство на
„ЗАД Булстрад ВИГ“ АД и предявил претенция за заплащане на застрахователно
1
обезщетение. След преценка на основателността на претенцията застрахователят „ЗАД
Булстрад ВИР“ АД изплатил обезщетение на собственика на уреденото МПС. Във връзка с
извършеното плащане, „ЗАД Булстрад ВИР“ АД изпратило регресна покана до
застрахователя на лекия автомобил, чийто водач е причинил ПТП - „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, с която претендирало възстановяване на сумата от 4252,56лв., ведно със
сторените по щетата ликвидационни разноски, или сума в общ размер на 4 277,56 лв.
С оглед липсата на доброволно плащане от страна на ищцовото дружество на
посочената сума, „ЗАД Булстрад ВИТ“ АД предявило по съдебен ред срещу „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД регресна претенция за изплатеното обезщетение. В тази връзка било
образувано гр. д. № 29656/2017г. по описа на СРС, 113 състав.
В хода на процеса, застрахователното дружество, на основание чл.219 ГПК, било
привлякло в производството като трето лице помагач Н. Г. В., в качеството му на водач на
МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ, напуснал мястото на
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
Производството по това дело приключило с влязло в сила Решение №
354728/07.03.2018 г. по описа на СРС. Съгласно последното ищцовото дружество било
осъдено да заплати на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД изплатеното в полза собственика на
увреденото МПС застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, или
сума в общ размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва върху същата. Така, въз основа
на цитираното съдебно решение „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД било заплатило сума в общ
размер на 5 606,07 лв. (пет хиляди шестстотин и шест лева и седем стотинки),
представляващи присъденото в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва
върху него в размер на 1 328,51 лв.
Твърди още, че задължението в размер на 4 277,56 лв. било погасено въз основа на
извършено от страна на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД едностранно прихващане на
насрещни задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите
суми били погасени до размера на по-малката. Остатъкът след извършеното прихващане бил
изплатен от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД, видно от
приложените към настоящата искова молба Уведомление за прихващане, ведно с
приложенията към него и Платежно нареждане с бордеро № 933086/19.09.2019 г.
С Платежно нареждане с бордеро № 940782/12.05.2020г. ищцовото дружество
изплатило и присъдената лихва в размер на 1328,51 лв. Отговорността на дружество била
ангажирана въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между „ЗАД
ОЗК - Застраховане" АД и собственикът на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. №
РА 1260 ВВ.
Настоява се на това, че съгласно чл.223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на
решението било задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
2
привлякла. От това следвало, че фактите които са били установени с Решение №
354728/07.03.2018г., постановено по гр.д.№ 29656/2017г., по описа на СРС, 113 състав и са
обективирани в мотивите на горепосоченото решение обвързват Н. Г. В. и съответно, не
следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в настоящото производство
предвид задължителната им сила. Такива факти били: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
между дружество и собственика на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260
ВВ; настъпването на застрахователно събитие; неговият механизъм; виновното и
противоправно поведение на водача Н.В.; вредите и тяхната причинна връзка с
вредоносното събитие; размерът на изплатеното обезщетение за имуществени вреди, респ.
размерът на присъденото регресно вземане.
Предвид това и на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, за ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане“
АД възникнало основание да претендира от виновния водач възстановяване на изплатеното
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, определено с Решение №
354728/07.03.2018 г., постановено по гр. д. № 29656/2017 г., по описа на СРС, 113 състав, в
общ размер 5 606,07 лв., тъй като съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от него обезщетение, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата.
От представените като приложения към искова молба АУАН № Г320476/28.11.2016
г., по описа на СПП при ОД на МВР - Пазарджик, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 16-0367- 002141 /05.01.2017г., по описа на СПП при ОД на
МВР - Пазарджик, се установявало, че водачът Н. Г. В. е напуснал пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Предвид
това и за „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД бил налице правен интерес да претендира по
съдебен ред изплащане от виновния водач на платеното регресно вземане, определено с
Решение № 354728/07.03.2018г., постановено по гр.д. № 29656/2017г., по описа на СРС, в
общ размер 5606,07лв.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника Н. Г. В. да
заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД сума в размер на 5 606,07 лв., представляваща
платеното от „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното и плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. М. изразява
следното становище: Подадената Искова молба е допустима, но разгледана по същество
недоказана и неоснователна, като липсвали достатъчно данни и доказателства, във връзка с
твърдените от ищцовата страна обстоятелства и факти за дължимостта на претендираните
суми и ангажирането на регресна отговорност на ответникът в настоящото производство. С
исковата молба била предявена претенция да се установи вземането за сума в размер на
5606,07 лв., представляваща платеното от „ЗАД ОЗК –Застраховане” АД на „ЗАД Булстрад
3
ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху същата сума от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното й плащане. Твърдяло се, че е налице плащане въз основа влязло в сила
Решение № 354728/07.03.2018 г. по описа на СРС,въз основа на което „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД било заплатило сума в общ размер на 5 606,07 лв., представляваща
присъденото в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4 277,56 лв., ведно със законната лихва върху него
в размер на 1328,51 лв. Задължението в размер на 4 277,56 лв. било погасено въз основа на
извършено от страна на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД едностранно прихващане на
насрещни задължения на основание регресни претенции, в резултат на което дължимите
суми били погасени до размера на по-малката. Остатъкът след извършеното прихващане е
изплатен от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД в полза на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД, а с
Платежно нареждане с бордеро № 940782/12.05.2020г. дружество било изплатило
присъдената лихва в размер на 1328,51 лв. Отговорността на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД
била ангажирана въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
„ЗАД ОЗК - Застраховане” АД и собственикът на МПС марка „Тойота“, модел „Карина“, с
рег. № РА 1260 ВВ.
Счита, че не е налице регресна отговорност на ответника, като аргументите затова са
следните: Съгласно удостоверената в Протокола информация за ПТП-то, ответника в
качеството си на виновен водач на автомобила, е напуснал мястото на ПТП без да изчака
идването на органите за контрол на движението по пътищата. Исковата претенция се
основавала единствено на факта, че ответникът е напуснал мястото на ПТП-то, без да изчака
идването на органите за контрола на движението по пътищата.
Считат, че исковата претенция за неоснователна, защото ищецът не бил доказал
причинно-следствената връзка, която трябва да е налице, за да се ангажира регресната
отговорност и какви са задълженията на водача в конкретната ситуация скрепени в
действащия закон към датата на извършването на ПТП-то. Освен това следвало да бъдат
доказани следните материално-правни предпоставки в съотношение на кумулативност:
Възникването на извъндоговорна отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника - вредите на
увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение;
неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност; заплащането на
застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на увредения; ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В настоящия случай в исковата молба не се установявало чрез главно и пълно
доказване от ищеца, че ответника е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
4
закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ на виновния водач. Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, били изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП,
като според действащата към релевантния момент 28.11.2016г. /датата на настъпване на
ПТП-то/ редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително тогава, когато
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети - арг. от чл. 125, т. 7 (Редакция към ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г.) от ЗДвП. Изложеното несъмнено водело до извод, че за възникването в
полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на правото
на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието
при разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, е необходимо
и осъществяването на релевантния факт, свързан с невъзможност на поне едно от
участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. Следователно дори и мястото на ПТП-то да е
посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от някой от
водачите, когато произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП
моторни превозни средства да се придвижват на собствен ход поради причинените им от
него щети, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ на виновния водач.
Освен това ответника не бил е напуснал местопроизшествието, тъй като при удара,
паркираният автомобил е бил позициониран на място, където е обозначена автобусна
спирка. В момента на ПТП-то, един автобус бил сигнализирал на ответника да се премести и
поради тази причина ответника паркирал своя автомобил непосредствено в близост до
местопроизшествието. При което и не бил напуснал местопроизшествието, както се
твърдяло в исковата претенция. Извън гореизложеното по информация на свидетели и
съгласно схема №76 обозначена в Протокола за ПТП №1517140 на водача на удареното
МПС освен, че бил паркирал на мястото на автобусна спирка бил паркирал неправилно и
поради факта, че е паркирал своя автомобил в насрещната посока на движение с предната
част на автомобила срещу посоката на движение на другите МПС-та. Относно санкцията на
напусналия местопроизшествието водач било възможно да бъде санкциониран по ЗАНН
като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" във вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но
последното, не било достатъчно за да породи в полза на застрахователя по задължителната
застраховка Гражданска отговорност право на регрес срещу виновния водач, напуснал
местопроизшествието.
Счита, че аргументите на ищеца, че „съгласно чл.223, ал.2 ГПК, установеното в
мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
която го е привлякла“ са ирелевантни, защото както било видно от изложеното по-горе, не
били налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ на ответника. Съгласно принципите на правото на имплантирани в чл.2 от Наказателния
5
кодекс- за всяко престъпление се прилагал онзи закон, който е бил в сила по време на
извършването му. В исковата си претенция ищцовото дружество основавало иска си на
разпоредба в КЗ, която за да произведе своето действие била кумулативно свързана с
действащата законодателна уредба в ЗДвП към датата на извършването на ПТП-то. Счита,
че ищцовото дружеството претендира регресно вземане, което е недължимо, поради това, че
не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност. От гореизложеното
следва, че исковата претенция е неоснователна, недоказана, в противоречие с материалния
закон и последната следва да бъде отхвърлена. Не оспорва плащането, което е извършено
от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД.
По горните съображения се иска се отхвърляне на иска, като неоснователен и
недоказан.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Астикова и адв.Христов, подържа
исковете и иска уважаване на същите, с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.М., оспорва иска подържа
възраженията си и иска отхвърлянето му, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, представени от ищеца,
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено
следното:
От Протокол за ПТП от 28.11.2016г. съставен в 20,50 часа на ОД-Пазарджик към
МВР е видно да е настъпило ПТП на 28.11.2016г. в около 19:45 часа в гр.Велинград,
бул.“Съединение“, между МПС - лек автомобил марка “Тойота“, модел „Карина“, с рег. №
№ РА 1260 ВВ, управлявано от Н. Г. В. и МПС лек автомобил марка “Пежо“, модел „407“, с
рег. № РА 4004 ВТ, собственост на И.Г. Г.. Произшествието е настъпило, като
управляваното от Н. Г. В. МПС-“Тойота“ се движило по пътното платно с несъобразена с
пътните условия /снеговалеж/ скорост и загубвайки контрол над автомобила, е блъснал
паркиралото в неговата лента за движение на бул.“Съединение“ МПС- лек автомобил марка
“Пежо“, собственост на И.Г. Г., при което са настъпили материални щети. Според данните
от протокола за ПТП виновен за настъпването му е ответникът Н. Г. В..
От същия протокол за ПТП се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то
за лек автомобил марка “Тойота“, модел „Карина“, има действаща застраховка със
застраховател ОЗК „Застраховане“ АД – ЗП № 23/116001428523, със срок на валидност от
21.05.2016г. до 20.05.2017г., а за МПС-“Пежо“, модел „407“ има действаща застраховка със
застраховател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД – ЗП № 02/116002907224 със срок
на валидност от 13.11.2016г. до 12.11.2017г.
От АУАН № 2518/29.11.2026г. и НП № 16-0367-002141/05.01.2027г. се установява
на ответника Н. Г. В. да са наложени административни наказания за две нарушения
извършени 28.11.2016г. в около 19:45 часа в гр.Велинград, бул.“Съединение“, а именно:
глоба в размер на 150лв. за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП –управлява МПС
6
със скорост на несъобразена с атмосферните условия, в резултат на което губи контрол и
блъска паркиралото МПС Пежо; глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – не спира и
неустановява последици от ПТП, като напуска мястото на произшествието.
Както АУАН, така и НП са връчени на ответника Н. Г. В. срещу подпис, който не
направил никакви възражения и НП е влязло в сила.
По делото е представено и влязло в сила съдебно Решение № 354728 от 07.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 29658/20217г. по описа на СРС. Видно от него ищецът ЗАД ОЗК –
„ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********- София е осъден да заплати на ЗАД ”Булстрад
Виена Иншурънс груп” АД, сумата от 4277,56лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470416161655695, във връзка с настъпило на
28.11.2016г. в гр.Велинград ПТП, при което е увреден лек автомобил марка “Пежо“, модел
„407“, с рег. № РА 4004 ВТ, собственост на И.Г. Г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.05.2017г., като и сумата от 1016,35лв. – разноски по делото.
Това решение е постановено при участието на трето лице помагач Н. Г. В. –
ответника по настоящото дело.
В съответствие с твърденията на ищеца, се установява от мотивите на съдебно
Решение № 354728 от 07.03.2018г., постановено по гр.д. № 29658/20217г. на СРС, с които
съгласно чл.223, ал.2 ГПК е обвързан ответника Н. Г. В., в тях да е установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена между ищцовото дружество и собственика на МПС марка „Тойота“, модел
„Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ; настъпването на застрахователно събитие – ПТП настъпило
на 28.11.2016г. в гр.Велинград ПТП, при което е увреден лек автомобил марка “Пежо“,
модел „407“; механизъм; виновното и противоправно поведение на водача Н.В.; вредите и
тяхната причинна връзка с вредоносното събитие.
При което безспорно се установява, че и към момента на настъпване на ПТП -
28.11.2016г. -за увредения лек автомобил марка “Пежо“, модел „407“ е имало действаща
застраховка Каско сключена с ищцовото дружество.
Не се спори по делото, че по повод на това ПТП, след подадено на уведомление за
причинени имуществени вреди от ПТП от увреденото лице И.Г. Г., по повод на което е
образувана преписка щета № № 470416161655695 при застрахователя ЗАД ”Булстрад Виена
Иншурънс груп” АД, а и същото е установено по горното съдебно решение.
При извършения оглед на лек автомобил били констатирани увреждания, по които
след техническа експертиза, заключение по техническа експертиза и доклад по щета е
установена стойност на нанесените имуществени вреди в размер на 4252,56лв., като са
направени и ликвидационни разходи от 25,0лв. Именно и поради това на застрахователя
ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс груп” АД е присъдена от съда сумата от 4277,56лв., както и
1016лв. –разноски по делото.
7
Установява се също, че с писмо изх. № 15-1209/15.09.2019г., Уведомление за
прихващане и извършено прихващане между задължение на ищцовото дружество с
насрещни такива на ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, като съобразно
представения списък , е прихванато респективно е изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 4277,56лв., както и 1016лв. –разноски по делото.
Видно от Платежно нареждане с бордеро № 940782/12.05.2020г. с него ищцовото
дружество е изплатило сумата в размер на 1328,51лв. на ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс
груп” АД. В платежното нареждане изрично е посочено, че това плащане за задължение по
гр.д. № 29658/20217г. на СРС.
Всъщност горната фактическа обстановка не и оспорена от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ „освен в случаите по чл. 433, т.1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач.“
Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че искът е неоснователен,
тъй като не било задължително в случая посещение от органите на МВР и от тук ответника
да е напуснал местопроизшествието преди идването им, поради следното:
За фактическия състав на хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ е без значение
наличието на административното задължение участникът в ПТП да не напуска мястото на
произшествието. За да възникне регресното вземане на застрахователя, по делото трябва да
се установи, че деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава хипотеза, в
която посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е задължително по закон. Това означава, че за осъществяването на състава на чл.
500, ал 1, т. 3 КЗ е необходимо да се установи някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП.
По делото е отделено като безспорно между страните, че увреденото МПС марка
„Тойота“, модел „Карина“, с рег. № РА 1260 ВВ, след настъпване на ПТП-то е било в
невъзможност да се предвижва само. При което според чл. 125, ал.1, т. 8 от ЗДвП е
задължително посещаването на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР.
На следващо място, съгласно чл. 125, ал.1, т.7 ЗДвП, службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва да бъде изрично
обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на чл.5, ал.1 от Наредба №
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
8
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, според която: "Когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в него има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Наличие на разногласие има винаги,
когато между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП.
Такова разногласие между участниците в ПТП случило се на 28.11.2016г. в
гр.Велинград 04.10.2018г. ответникът Н.В. и собственика на увреденото МПС –И.Г. по
настоящото дело безспорно е налице. На първо място следва да се посочи, че по аргумент от
разпоредбата на чл.5 от цитираната наредба протокол за ПТП с материални щети не се
съставя само в случай, че е подписан двустранен протокол между участниците в ПТП.
Двустранен констативен протокол се установи, че не е бил съставен. Съгласно чл.4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП- приложение № 2 към наредбата. Съставянето
на протокол за ПТП задължително предполага посещаване на местопроизшествието от
органи по контрола за движение по пътищата. В този смисъл дори и само фактът, че не е
подписан двустранен протокол при наличие на материални щети, дава основание да се
счита, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служител на "Пътна
полиция", който има удостоверителна компетентност, в качеството си на административен
орган да установи обстоятелствата свързани ПТП.
Във връзка с възраженията на ответника за неоснователност на иска, тъй като не бил
напускал мястото на настъпване на ПТП и тук неприложимост на разпоредбата на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, следва да се отбележи, че в горното съдебно решение изобщо не обсъждан
въпроса дали то е напуснато от него или не. Тоест по отношение на това неприложим е
чл.223, ал.2 ГПК. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства.
По делото е разпитан свидетеля на ищеца- И.Г., от показанията на който се
установява следното: През м.11.2016г. бил в дома си на бул.Съединение във Велинград, а на
улицата пред дома му бил паркирал автомобила си срещу посоката на движение, като на 30-
40 метра от колата му имало автобусна спирка. Около 20,0 часа чул шум от удар и излязъл
да види какво е станало. Видял, че автомобила му, който бил паркиран е ударен, но другата
кола не била там. Съседът му също бил излязъл на улицата и бил намерил паднал
регистрационен номер на автомобил, по който му казал номера на автомобила, който е
ударил неговия. Обадил се и съобщил за настъпилото ПТП. След около 20-30 минути, като
дошли органите на МВР започнали да търсят другата кола и водача й. Намерили ответника
и автомобила му недалече от мястото на ПТП.
От показанията на св.К.С. – служител на РУ-Велинград, се установява следното:
Свидетелят е съставил Протокол за ПТП и АУАН, в които е отразил това което е установил
на място. Лично посетил мястото на настъпване на ПТП-то и при посещението си видял да е
9
имало паркиран автомобил Пежо, който бил ударен в предната част. Когато отишъл на
мястото на ПТП водачът на виновния автомобил не бил там, тоест бил напуснал
местопроизшествието. Търсил виновния водач и открил автомобила Тойота и водача й на
ул.Ленища, която се намирала в близост до местопроизшествието. Свидетелят твърди още,
че ударения автомобил Пежо бил паркиран в близост до автобусна спирка, но не било
паркирано на самата автобусна спирка и не било паркирано в нарушение на закона.
От показанията на св.Галя В.а – майка на ответника се установява, че процесното
ПТП е станало на 28.11.2016г. Тогава сина й веднага й обадил и до 10 минути със съпруга й
били отишли на местопроизшествието, тъй като живеели на близо. Когато им се обадил,
колата на ответника вече била паркирана на съседната улица. Когато отишли органите на
МВР вече били там и сина им бил на мястото на ПТП-то, а колата му била паркирана на
съседната улица на не повече от 20 метра в нея. Според свидетелката ответникът бил
преместил веднага след настъпване на произшествието колата там, тъй като идвал някакъв
автобус и мислил, че ще пречи на автобусната спирка. Според свидетелката ответникът след
като преместил колата се бил върнал на местопроизшествието, защото като отишли го
заварили там. На свидетелката не известно дали ответникът е бил на мястото на настъпване
на ПТП, когато са отишли органите на МВР. Свидетелката твърди също, че когато отишла
на мястото на ПТП-то с тяхната кола, нея я паркирали пред пострадалата кола. После
отишли в полицията и там били съставени и подписани няколко документа, но не ги
прочели.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, от които при съвпадение на
същите се установява по безспорен начин, че ответникът, като причинител на ПТП след
настъпването му не останал на местопроизшествието, а го е напуснал и паркирал в съседна
улица. Установява се също от показанията на св.С., че когато в качеството си на орган на
МВР е отишъл на местопроизшествието ответникът не е бил там и се наложило да бъде
търсен. Неговите показания се потвърждават от показанията на св. И.Г., като и
констатациите на съставения АУАН, а не се и опровергават от показанията на св.В.а, която
също твърди след ПТП-то ответникът да е отишъл да паркира колата си на съседна улица и
от там се бил обадил по телефона.
Ето защо и съдът намира за безспорно установено по делото, че ответникът, като
виновен водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП в хипотеза, в която посещаването
на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително
по закон, без да уведоми и изчака контролните органи, както и без да уведоми собственика
на увредения автомобил, участващ в процесното ПТП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложаните
съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на регресната
отговорност на ответника по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - ответникът след като е причинил ПТП-то
е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
10
При настъпване на ПТП водач на лек автомобил, участник в произшествието е длъжен да
спре и да установи какви са последиците от произшествието, като когато нанесените щети
са само имуществени, следва да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието и да уведоми водача на увредения автомобил с цел постигане на съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то, респ. да сигнализира съответната служба на
МВР при липса на съгласие. Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Предвид това, че водачът на увреденият автомобил не е бил на мястото на
инцидента, предизвикан от ответника, то съдът намира, че това е равнозначно на липса на
съгласие между участниците относно обстоятелства, свързани с инцидента, както и относно
размера на вредите. Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности
на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент.
Следователно ответникът Н.В. е бил длъжен да сигнализира на съответните служби за
контрол на МВР, чието посещение на мястото на ПТП е било задължително по силата на
чл.125, т.7 ЗДвП. Поради това, че той не е изпълнил вмененото му от закона задължение за
уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП – сигналът е подаден от
собственика на увредения автомобил, и е напуснал мястото на произшествието, без да
изчака появата на компетентните органи, въпреки че явяването им е било задължително, то
и поради това е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
От представените от ищеца доказателства се установява, ищцовото дружество да е
заплатило на застрахователя на увредения автомобил ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс груп”
АД, присъдена от съда сумата от 4277,56лв. – застрахователно обезщетение, както и 1016лв.
–разноски по делото, които са заплатени чрез надлежно прихващане. А и с платежно
нареждане да е заплатило и сумата в размер на 1328,51лв., като задължение по същото
съдебно решение, тоест това е плащане на присъдената законова лихва. И тъй като съгласно
чл.500, ал.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, а такива са заплатени в
горните размери, чийто сбор на застрахователно обезщетение и лихви е 5606,07лв.=
(4277,56лв.+1328,51лв.).
При което искът е доказан както по основание, така и по размер и като такъв следва
да се уважи изцяло, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 606,07 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на искова молба13.07.2021г., явяваща
се и дата на поканата за плащане.
По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира, че за
ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възникнало задължение за заплащане на направените
разноски от ищеца, който е юридическо лице и е представляван от адвокат и е претендирал
такива. Ищеца е представил доказателства за направени разноски общо 1184,22лв., съгласно
списък по чл.80 ГПК, в това число 224,24лв. за д.т. и 960лв. за адв. възнаграждение, като
11
сума ще се осъди ответника да му заплати.
По отношение на дължимите разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск,
т. е. настоящия иск, съдът приема следното:
Видно от данните по делото- Определение № 955/16.06.2021г., постановено по ч. гр. д.
№ 33956/2021г. по описа на СРС, договор за правна защита и съдействие за образуване на
обезпечителното производство /л.34 по делото/, преводно нареждане за заплащане на
адв.възнаграждение от 520лв. и за заплатена 40лв. ДТ е, че ищецът е предявил искане за
обезпечаване на бъдещ иск, т. е настоящия иск, пред СРС. Същото е уважено и съдът
допуснал обезпечение на бъдещия иск и е издадена обезпечителна заповед.
Съдът счита, че искането за присъждане на разноски по обезпечителното производство
е основателно. Безспорно е установено, че ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение, както и разноски за заплатената ДТ във връзка с обезпечителното
производство.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното
исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване
или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска.
С оглед на изложените съображения, съдът приема, че ответникът следва да заплати
на ищеца изцяло направените разноски в обезпечителното производство в размер на 560 лв.,
от които 520 лв. адвокатско възнаграждение и 40 лв. заплатена ДТ за образуване на
обезпечителното производство.
С оглед изхода на делото ответника няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. В., ЕГН ********** от гр. Велинград, бул. „*** на осн. чл.500, ал.1,
т.3 от КЗ, да заплати на ЗАД ОЗК – „ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, СУМАТА от общо 5606,07лв.
(пет хиляди шестстотин и шест лева и 07ст.)- главница, представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение от 4277,56лв. и 1328,51лв. – лихви, за вреди от
ПТП, настъпило на 28.11.2016г. около 19:45 ч. в гр. Велинград на бул.Съединение, ведно
12
със законна лихва върху главницата, считано от 13.07.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Г. В., ЕГН ********** от гр. Велинград, бул. „*** да заплати на ЗАД
ОЗК – „ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, СУМАТА от 1184,22лв. (хиляда сто осемдесет и
четири лева и 24ст.) - разноски за настоящото производството, както и СУМАТА от
560,00лв. (петстотин шестдесет лева), разноски направени в обезпечителното
производство за обезпечаване на настоящото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13