ОПРЕДЕЛЕНИЕ №234
гр.Силистра 03.12.2018 год.
Силистренски окръжен съд наказателна колегия, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №290 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.И.-процесуален представител на А.Н.И. срещу определение №418/30.09.2017г., постановено по ЧНД №634/2017г. на Тутракански районен съд, с което е потвърдено постановление за прекратяване на ДП № 362 ЗМ-119/2017г. по описа на РУМВР- Тутракан. Жалбоподателя счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства при изграждане на правните си изводи. Предвид на това, жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени определението на ТРС, без да се сочат какви да са правните последици от това.
Въззивната инстанция, като прецени посочените в жалбата доводи и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 23.12.2016Г. в 18.11ч. в ОДЧ при РУ МВР-Тутракан е постъпил сигнал за възникнало 11X11, по път III-205 км 63 и 130м, между водачът на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ Р 1131 ВК Е. К.К., и ППС- каруца с животинска тяга, управлявана от А. Н. И. Пристигналите на място полицейски служители Л. и И. установили, че А.И. е откаран от свидетелите М., И. и И. в ФЦСМП-Тутракан за оказване на медицинска помощ. Полицейските служители също посетили медицинското заведение и след като разбрали, че пострадалия не е получил фрактури, предприели действия по установяване административната отговорност на участниците в ПТП. Пострадалия бил настанен за известно време в ХО на МБАЛ- Тугракан, след което бил изписан. След около един месец, поради болките които изпитвал в лявата горна част на гърба, А.И. посетил кабинета на д-р Н., който му издал амбулаторен лист, в който отразил, че е налична „фрактура вертебре торакалис“. Въз основа на този амбулаторен лист, било направено освидетелстване по писмени данни в отделението по „съдебна медицина“ гр.Русе, където е установено наличието на „фрактура на тялото на шести гръден прешлен“.
По делото е назначена и СМЕ, в която вещото лице е приело, че действително е наличието на „клиновидно снишаване на тялото на шести гръден прешлен“, но това състояние категорично не е предоставено и възникнало по време на процесното ПТП. Останалите получени от пострадалия увреждания вследствие на ПТП, представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.
При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, ТРС е изложил аргументите си относно взетото решение, които се споделят от настоящата инстанция. За да потвърди постановлението, първоинстанционният съд правилно е приел, че събраните доказателства в своята съвкупност не обосновават правния извод, за наличието на съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр.с чл.342, ал.1 НК. Адекватен на фактическите констатации е и извода, че в случая са налице прекратителните основания по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, или по-конкретно, че деянието не съставлява престъпление.
Съставомерността на деянието по чл.343, ал.1 б.“б“ от НК, законодателят е обвързал с причиняването на определени по тежест и характер телесни увреждания, които следва да се установят посредством способите на НПК. С оглед спецификата на този въпрос е несъмнено, че освен чрез „традиционните“ способи, тук задължително следва да се използват и възможностите по чл.144, ал.2, т.2 НПК. Органите по ДП са изпълнили тези си задължения и са назначили СМЕ, заключението на която е категорично, че в случая уврежданията причинени на пострадалия вследствие на допуснатото ПТП, покриват признаците единствено на лека телесна повреда, предвид приетите критерии по члЛЗО НК. За да е съставомерно деянието по чл.343, ал.1, б.“б“ ат НК обаче, е необходимо телесните увреждания да покриват признаците на тежка /чл.128, ал.2 НК/ или средна /чл.129, ал.2 НК/ телесна повреда, каквито в случая не са констатирани.
Установените впоследствие от медицинско лице увреждания на гръбначния стълб на пострадалия И., според вещото лице от СМЕ категорично не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а те предхождат това събитие. Тези констатации са направени преди това и от издаденото съдебномедицинско удостоверение от д-р Д.-началник Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ гр.Русе по отношение на пострадалия, поискано от майка му, в което той е отразил, че фрактурата на тялото на шести гръден прешлен не отговаря по давност на датата на съобщения инцидент.
Наред с това, вещото лице по изготвената СМЕ приема, че от събраните гласни доказателства не се установява категорично изпадането в безсъзнателно състояние на пострадалия, вследствие на допуснатото ПТП.
Всички тези констатации са приети от органите на ДП и първоинстанционният съд като обективни, научно обосновани и убедителни, поради което не са налице основания да не бъдат ценени при изграждане на правните изводи, относно съставомерността на деянието. Изясняването на характера на телесните увреждания, задължително изисква използването на специални знания в областта на медицината, каквито органите на ДП и съда очевидно не притежават.
Използвайки резултатите от приложения процесуален способ за събиране на доказателства, прокурорът и първоинстанционният съд не са надценили неговото значение, още повече, че тези резултати са съпоставени с останалата доказателствена маса.
В тази връзка, странно и неубедително звучат изложените в жалбата съждения, че ТРС не се е съобразил със становището на вещото лице по изготвената СМЕ и показанията на свидетелите, след като в първоинстанционният съдебен акт има изричен коментар по този въпрос. Голословни са и твърденията, че по ДП са събрани „достатъчно доказателства, които опровергават извода за давност на настъпилите телесни увреди“ на пострадалия, след като не се сочат или представят никакви доказателства в тази насока, противопоставими на заключенията на съдебните медици.
С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция приема, че наказателното производство е проведено законосъобразно и при спазване процесуалните правила, при всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване, въз основа на което първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод относно несъставомерностга на деянието по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и приложимостта на предпоставките по чл.24, ал.1, т.1, предл.2 НПК.
Единствено резонно е оплакването, досежно момента на връчване на първоинстанционният акт, като от относимите по този въпрос данни, може да се предположи, че е налице или антидатиране на съдебния акт, или нарушения от административен характер, довели до късното му изпращане на заинтересованите страни. Този въпрос обаче, ще е предмет на осъществявания контрол от надзорната инстанция, по отношение организацията на работа на Тутракански районен съд, но не е предмет на настоящото производство.
Ето защо, според настоящата инстанция, съдебния акт постановен от Районен съд гр.Тутракан е обоснован, тъй като приетите за установени в него и изложени в мотивите фактически положения, напълно кореспондират с наличния събран в досъдебното производство доказателствен материал, и проверен по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК, поради което и са налице основанията за потвърждаването му.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ПОТВЪРЖДАВА определение №418 от 30.09.2017г. постановено по ЧНД №634/2017г. на Тутракански районен съд.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.