Решение по дело №3122/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 495
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180703122
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№495/21.03.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева

Светлана Методиева

 

при секретаря В.Петкова и с участието на прокурор Б.Мендев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3122 / 2021г., взе предвид следното :

            Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.

            Р.НВ 90 ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от Н.С. с пълномощник адв.Сл.Н. обжалва Решение № 1607 от 05.10.2021г., постановено по АНД № 5069/2021г. на РС – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 495845-F521535/19.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на Р.НВ 90 ЕООД , ЕИК ****– в размер на 500лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС.

            Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, при допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа неправилен извод на ПРС относно неосъществени предпоставките за квалифициране на случая като маловажен с прилагане на чл.28 ЗАНН : касовата разлика е пренебрежимо малка – в размер на 12,20лв., нарушението е констатирано за първи път, не са настъпили последици за фиска и нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това се твърди, че са налице смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от същия вид. С позоваване на Т.Р.№ 1/2007г. на ВКС е поискана е отмяна на решението и с произнасяне по същество – отмяна на наказателното постановление, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Ответникът ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в писмено становище на упълномощен представител ст.юрисконсулт В.З.. Поддържа отсъствие на предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен. Счита, че установената положителна разлика, макар и в размер на 12,20лв. се явява съществена, съотнесена към разчетената касова наличност от ФУ – 42,30лв., при положение и че има служебно въведени пари в касата – 30лв., вкл. и към фактическата наличност 54,50лв., които данни налагат извод, че една голяма част от фактическата наличност не е регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Изтъкнато е, че неизпълнението на законовото задължение не се дължи на обективни причини. Размерът на невъведената сума и отсъствието на неотразяване на приходи са съобразени при индивидуализиране на наказанието, като с бездействието си дружеството е засегнало важни обществени отношения, свързани с правилното функциониране на системата за контрол на търговската дейност. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.

            Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

            1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. – 1, т.1.1, б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/, а АУАН № F521535/05.11.2019г. е съставен от инспектор по приходите в НАП, въз основа на Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0407727 от 31.10.2019г. Протоколът е съставен в присъствие на Н.С. – управител.

            Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При проверка на 31.10.2019г. в обект – магазин за цигари в гр.Пловдив бул.Христо Ботев, подлез на централна ЖП гара, стопанисван от Р.НВ 90 ЕООД, било установено, че търговското дружество в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение – не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ всяка промяна в касовата наличност на паричните средства в обекта.

В случая е извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство Tremol ZM KL-V2 с посочен индивидуален номер и ИН на ФП 50137262, като е установено, че разчетената касова наличност от ФУ е 42,30лв., има служебно въведени пари в касата – 30лв., служебно изведени – 0лв., фактическа наличност – 54,50лв. Констатирана е положителна разлика в размер на 12,20лв., които не са регистрирани чрез операцията „служебно въведени суми“. Към момента на проверката лицето не е дало обяснения за положителната касова разлика в описа на паричните средства, който е приложен към ПИП № 0407727 от 31.10.2019г. В НП е отразено, че наличното в обекта фискално устройство конструктивна притежава възможността за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Посочено е, че извършеното нарушение на 31.10.2019г. не е довело до неотразяване на приходи и е за първи път.

            Описаните факти са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ – „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ и е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС.

            2. Спор по фактите не е имало, поради което правилно РС - Пловдив приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства за опровергаване на фактическите констатации, документирани в АУАН. Според ПРС е осъществено посоченото в НП нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Възприета е правилна правна квалификация с препратката към чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС. Размерът на наложената санкция е в установения в закона минимум, поради което не подлежи на корекция от съда. Отхвърлени са твърденията за наличие на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН – нарушението е формално и извършено под формата на бездействие, при което за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици.

3. Решението е законосъобразно. Установените факти при проверка на обекта са коректно квалифицирани от правна страна. Обстоятелствената част от НП съдържа цялостно описание на фактическата обстановка, като ясно е изразено волеизявлението на административно-наказващия орган относно допуснатото административно нарушение. Правилно е приложена санкцията по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 ЗДДС. Съгл. чл.185 ал.2 ЗДДС : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Тъй като нарушението не води до неотразяване на приходи, размерът на санкцията е по ал.1 от чл.185 ЗДДС.

Факт на извършено първо нарушение не е предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на посоченото самостоятелно основание и следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното производство, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Отговорността на ЮЛ – безвиновна, не отрича приложение на чл.28 ЗАНН. При конкретните факти се съобрази отсъствието на посочени в описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката – причини за разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ. Допълнително също не са представени доказателства за обективни препятстващи пречки за изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Размерът на разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ - положителна разлика в размер на 12,20лв., които не са регистрирани чрез операцията „служебно въведени суми“, би повлиял на преценката за маловажност на случая при изложени обективни причини за конкретната разлика, които не е могло да бъдат преодолени със съответното действие, като се съобрази, че нарушението се осъществява посредством бездействие. Законният представител на дружеството е имал възможност да поясни причините в описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, във възражение против АУАН и в жалбата срещу НП, което не е направено, поради което не са установени смекчаващи обстоятелства, вкл. случаят не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Различен би бил изводът и при своевременно отстраняване на нарушението в периода на проверката.

Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника за касационната инстанция – чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, в размер на 80 лв. вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIV състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            Оставя в сила Решение № 1607 от 05.10.2021г., постановено по АНД № 5069/2021г. на РС – Пловдив.

            Осъжда Р.НВ 90 ЕООД, ЕИК ***, гр.Пловдив, представлявано от Н.С., да заплати на ЦУ на НАП 80лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

       Председател :

 

               Членове :