РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. гр. Хасково, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Г. Т. Т. от с.******, ****, подадена чрез адв. П.
Т. от АК- Хасково, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 10247940 на
ОДМВР- Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 1300 лева.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания с нея електронен фиш. Поддържа се, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Иска се обжалвания
електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание пред Районен съд- Хасково, жалбоподателят-
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от упълномощения по
делото процесуален представител адв.Т., който заявява, че поддържа
подадената жалба. В хода по същество моли съдът да отмени атакувания
електронен фиш и да присъди на жалбоподателя направените в
производството разноски, за които представя списък. Подробни и конкретни
съображения за основателност на жалбата и в подкрепа на искането си за
отмяна на атакувания с нея електронен фиш развива в представена по делото
писмена защита.
Административно-наказващият орган- ОД на МВР-Хасково, редовно
1
призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо за представяне на административно-наказателната
преписка изразяват становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в
случай че бъде уважена – в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува електронния фиш, поради
което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за
установено следното:
На 16.12.2024г., в обл. Хасково, общ.Хасково, на път Първи клас № 5,
на 301 км., било установено от служители на ОД-МВР-Хасково
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef, за измерване
скоростта и заснемане на движещите се по ПП-І-5 от гр.Кърджали в посока
към гр.Хасково автомобили, като техническото средство било насочено в
посока гр.Кърджали с посока за задействие – приближаващи автомобили. В
11:47 часа било установено и заснето с автоматизираното техническо
средство ARH CAM S1 № 120ccef, движение на лек автомобил на път Първи
клас №5, на 301км. с посока от гр.Кърджали към гр.Хасково, при измерена от
техническото средство скорост на движение на автомобила от 152 км/ч.,
въпреки действащото общо ограничение на скоростта за движение извън
населено място от 90 км/ч. - въведена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След преглед на видеозаписа контролните органи установили, че заснетият
автомобил е лек автомобил марка „******“, модел ,, *****“ с рег. номер
*****. Установили също, че собственик, на когото е регистрирано описаното
МПС, е жалбоподателят Г. Т. Т. с ЕГН:********** и адрес с.******, ****. От
справка по името на нарушителя установили още, че с ЕФ серия К, №8438286,
съставен на 06.12.2023г. от ОД-МВР- Сливен, Т. бил санкциониран за друго
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР-
Хасково е издала Електронен фиш серия К, № 10247940, с който за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6
от ЗДвП, на Г. Т. Т. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1300 лева, като е прието, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/8438286 на
29.12.2023г. В описателната част на фиша е вписано движение с установена
скорост от 147 км/ч. след отчетен толеранс от минус 3% – превишаване с 57
км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство, а за място на нарушението в електронния фиш е вписано– в
обл.Хасково, общ.Хасково, на път Първи клас, номер 5, на 301 км,
обл.Хасково на ПП-І-5 км.301 посока гр.Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по– горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателя Г.
Т. като негов собственик.
Според справка за нарушител/водач електронният фиш е бил връчен
2
надлежно на жалбоподателя на 20.01.2025г., което се установява от положения
на самия ЕФ подпис на нарушителя срещу саморъчно изписаните му имена и
печат с посочената дата на връчване, а жалбата против него е постъпила в съда
на 21.01.2025г. Тоест ЕФ е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд- Хасково.
Видно от приложената справка за водач/нарушител, издадена на името
на Г. Т. Т., същият е многократно санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата. Според отразеното в нея, на 06.12.2023г. от ОДМВР-
Сливен, сектор ПП, срещу Т. е бил съставен ЕФ серия К, № 8438286, с който
за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание 182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лева, като е налице отбелязване, че този ЕФ е
връчен на 10.12.2023г. Върху представеното по делото копие на ЕФ № К
8438286 на ОДМВР-Сливен, липсва надлежно отбелязване на датата на
влизането му в сила, респ. - липсва предоставена от АНО информация,
относно това обстоятелство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
приложената по делото административно-наказателна преписка и посочени на
съответното място по - горе, както и приложения снимков материал с номер:
120CCEF/0348560, снет с техническо средство ARH CAM S1 № 120CCEF.
Така приложеният снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административно-наказателния процес и е
приобщен по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км/ч., извън населено място - 90 км/ч., а по автомагистрала - 140 км/ч., а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място над 50 km/h, водачът се наказва с
глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв. Според ал.4 на чл.182 ЗДвП, когато нарушението по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.3, т.1- 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние (ред. бр. 54 от 2017г), при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
3
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Процесният ЕФ е издаден по утвърдения със Заповед 1з-305 от
04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият формално
отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него. Следва да се посочи още, че същият не съдържа реквизитите, които
трябва да съдържа едно наказателно постановление, като в случая следва да се
поясни, че такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество
различия.
В случая е видно от представения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство (АТС), че на посочената в ЕФ дата-
16.12.2024г., е било използвано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccef,
за засичане скоростта на движение на МПС в обл. Хасково, ПП-І-5, км.301, в
посока от град Кърджали към град Хасково. Изрично е описано в същия
протокол, че ограничението на скоростта е общо за извън населени места, от
90 км/ч, без да е наличен изричен пътен знак за ограничение на скоростта.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и
прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, използваната мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип средство за
измерване.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизираното техническо средство
ARH CAM S1 № 120ccef, което видно от приложения по делото Протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол № 011-СГ-ИСИС/15.02.2024г,
техническото средство е одобрен тип и при последващата му проверка
измерванията не са показали отклонения от максимално допустимите грешки
и същото съответства на одобрения тип.
Описанието на нарушението в ЕФ е ясно и недвусмислено - движение
със скорост 147 км/ч /след отчетен толеранс за възможно отклонение от 3%
при скорост над 100 км/ч/ при общо ограничена такава с разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за движение извън населено място от 90 км/ч., ясно е
посочено конкретно мястото на извършване на твърдяното нарушение,
нарушените разпоредби на ЗДвП - чл.21, ал.1, размера на глобата - 1300 лева
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП. В тази
връзка съдът не намира нарушения и по отношение описанието на мястото на
описаното нарушение - същото е достатъчно подробно, даващо достатъчна
информация и възможност за локализирането му.
В разглеждания случай не са налице възражения в насока, че на
процесната посочена в ЕФ дата и място автомобила, който е собственост на
жалбоподателя, е бил управляван от същия и на посоченото място, където е
заснет. В случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана,
4
така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на
наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е
управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното
нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за
имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
Приложен по административно-наказателната преписка и приет по
делото като писмено доказателство е и задължителният в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограниченията на скоростта и др. изисквания по
наредбата. Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице
яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 90
км/ч. Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал.1
от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Такава снимка в случая е представена, като същата е неразделна част от
протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се касае за работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за
предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното
АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола,
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните
технически средства и системи. В случая, от изображението на представената
снимка по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР може да се приеме,
че тези изисквания са спазени, преценено на база информацията, че посоката
на сработване и заснемане е на насрещно движещите се превозни средства,
спрямо разположението на АТСС, тоест - приближаващите се ППС. Освен
това, така както е позиционирано АТСС, заснемането е осъществявано в
участък от пътя, който кореспондира с отбелязването в снимковия материал от
16.12.2024г. с техническо средство, респ. в протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР от гледна точка посоката на задействане на
техническото средство. Тук следва да се отбележи още, че видно от датата и
часа на снимков материал с номер: 0348560, същият попада в часовия
диапазон на работа на техническото средство, отразен и в протокола по чл.10,
ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за работа на АТСС, което
още веднъж потвърждава мястото и времето на извършване на нарушението, а
също и въведеното ограничение - общо такова от 90 км/ч. Ето защо и съдът
намира, че снимката от която се установява къде е било разположено
мобилното АТС следва да се приеме като годно доказателство относно
мястото на заснемане на нарушението. По делото е представено и прието и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване по отношение на АТСС
ARH CAM S1, както и протокол № 094-СГ-ИСИС/29.06.2023г. от проверка на
мобилната системата за контрол на скоростта на МПС , които доказателства
свидетелстват, че средството за измерване е от одобрен тип и е преминало
последваща проверка, а оттам - че самото измерване не е компрометирано. С
оглед така обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се
доказа по делото жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като правилно деянието е било квалифицирано от АНО
като административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
5
При така установената и описана по-горе фактическа обстановка обаче,
съдът намира, че не е безспорно доказано наличието на квалифициращия от
обективна страна признак за „повторност“ на нарушението, така, както е било
прието от административно-наказващия орган при издаване на ЕФ.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
В случая, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение,
извършено при условията на повторност, наличието на която е основана на
предходен издаден спрямо него ЕФ за същото по вид нарушение. Съгласно
съдържащото се в т.33 на §6 от Допълнителните разпоредби от Закона за
движението по пътищата легално определение, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач, като за
приложението на този квалифициращ признак е без значение дали водачът е
бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление или чрез
налагане на глоби с електронен фиш. Тоест – за да се приеме наличието на
повторност при извършване на процесното деяние, следва да е налице
предходно санкционирано деяние за същото по вид нарушение в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, в случая -
Електронния фиш. В атакувания в настоящото производство ЕФ е налице
твърдение, че деянието е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
ЕФ К/8438286 на 29.12.2023г. Тук следва да се посочи обаче, че електронният
фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, то те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от
същия вид. В случая, действително по делото е представено копие от ЕФ
К/8438286, от съдържанието на който се установява, че е издаден за
установено извършено от жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП на
дата 04.12.2023г. Налице е и приложена справка за нарушител Г. Т. Т., в която
е отразен цитирания ЕФ К/8438286, в която се установява наличието на
отбелязване, че наложената с него глоба е заплатена и ЕФ е влязъл в сила, но
от тази справка не става ясно визирания електронен фиш на коя дата е влязъл
в сила, респективно не би могла да се извърши съпоставка с датата на
нарушението, описано в процесния атакуван в настоящото производство ЕФ.
Надлежно отбелязване на датата на влизането му в сила липсва и върху самия
ЕФ К/8438286, приложен по делото, а така също липсват представени и други
доказателства, годни да установят този факт по надлежния ред.
Информацията от процесната справка от информационната система на органа
не може да замести удостоверяващата доказателствена сила на
доказателствата, удостоверяващи връчването му, визирани в чл.189, ал.5 от
ЗДвП, респ. - отразяване на датата на влизането му в сила. Следва да бъде
6
отбелязано, че справката не е официален документ и има единствено
регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като
доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, като същата
не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за
административно-наказващия орган, нито за съда /В този смисъл и практиката
на Административен съд- Хасково, Напр. Решение № 1045 от 21.12.2023 г. по
к.а.н.д. № 731/2023г., Решение № 403 от 16.01.2025 г. на АдмС - Хасково по
к.а.н.д. № 929/2024г./. От представената справка се установява единствено
фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната
система, тоест - налице е само едно твърдение на ответника, че
обосноваващото наличие на повторност издаден от ОДМВР-Сливен ЕФ е
влязъл в сила. Не са налице обаче надлежно предоставени данни и надлежно
отбелязване относно датата на влизането му сила. Разбира се, този факт е
напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно
доказан, е необходимо да бъде установен с относимите, допустими и
предвидени в закона доказателствени средства, доколкото от самия факт на
връчването му не може да се презюмира влизането му в законна сила и кога е
станало това, с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил
възможност за обжалването му от наказаното лице. Що се касае до
отразяването в справката за нарушителя, че наложената с ЕФ К/8438286 глоба
е била заплатена от жалбоподателя, липсата на доказателства за такова
плащане и за датата, на която е станало това, също води до невъзможност да се
направи категоричен извод за датата на влизане в сила на този ЕФ.
Доколкото изцяло в тежест на административно-наказващия орган е да
установи безспорно административното нарушение, за което привлича
нарушителя към административно-наказателна отговорност, в това число и
наличието на всички негови квалифициращи признаци от обективна и
субективна страна, неустановяването по безспорен начин жалбоподателят да е
извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ, с което му е наложено наказание за същото по вид
нарушение, води до недоказаност, а оттам според съда и до липсата на
основание да се приложи квалифициращият признак за повторност по §6, т.33
от ПЗР от ЗДвП. За да се направи този извод, е следвало АНО да докаже по
безспорен начин, че същото е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на цитираното в атакувания ЕФ санкционен акт, издаден от ОДМВР-
Сливен. При това положение, макар и жалбоподателят да е извършил
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неправилно е било прието от наказващият
орган, че той е извършил същото в условията на повторност, респективно,
неправилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от
ЗДвП.
От друга страна, съдът намира за безспорно доказано, че
жалбоподателят Г. Т. Т. е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на 16.12.2024г. е управлявал процесното МПС, като е превишил
разрешената скорост на движение извън населено място от 90 км/час, поради
което и са неоснователни доводите на процесуалният представител на
жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло.
В случая съдът намира за безспорно доказано, както нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП – по изложените по-горе съображения, така и неговото
авторство. Видно от приложената справка за собствеността на процесния лек
автомобил, като негов собственик е посочен именно жалбоподателят Г. Т. Т..
Същият попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да
7
отговаря за извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Липсват от
страна на жалбоподателя възражения в насока, че автомобилът, който е заснет
да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от него. В
случая възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е използвана, така че се
приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение,
ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на
лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на
административно-наказателното производство да са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания ЕФ. Както бе изложено по-горе, нарушението е установено с
техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителният в случаите на ползване на АТСС протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. При издаване на
електронния фиш са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и същият
съдържа всички задължителни реквизити, налице е пълно и ясно описание на
самото нарушение и мястото на извършването му, което дава възможност на
нарушителят да разбере за какво точно нарушение се привлича към
административно-наказателна отговорност.
Доколкото в процесния случай безспорно се установява извършването
на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, визирано в хипотезата на чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП, съдът намира, че са налице предпоставките да упражни
правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като приложи закона за по-леко
наказуемото нарушение. С оглед задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен съд
по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на ВАС I и II колегия, в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива правомощия са
предоставени на съда и според действащата към момента редакция на чл.63 от
ЗАНН. В случая не е налице промяна във фактическото установяване,
нарушителят вече е запознат с фактите и е упражнил правото си на защита въз
основа на тези факти, поради което не би се стигнало до нарушаване правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице. Липсва промяна във фактическата обстановка, приета за установена в
електронния фиш, поради което и въззивният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да
измени правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на
наказанието, без да отменя електронния фиш. Поради тази причина и съдът
следва да упражни правомощията си, указани в т.1 от Тълкувателно Решение
№ 8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС, като приложи закон за по-леко наказуемото
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на
8
нарушението. Това на свой ред обуславя изменение на санкциониращата
норма от тази на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП, на тази на чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП, според която за превишаване над 50 km/h на разрешената за извън
населено място скорост водачът се наказва с глоба 600 лв., като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая за повторно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
именно - в размер на 1300 лева, както е била определена в атакувания ЕФ,
поради което преквалифицирането на санкциониращата норма е по-
благоприятно за дееца, тъй като не предвижда удвояване на размера на
предвидената за съответното нарушение глоба. Поради това и доколкото в
случая не са налице никакви нови фактически положения, с които
жалбоподателят да не е бил запознат, а установените вече такива се обхващат
от променената правна квалификация, съдът намира, че следва да измени
обжалвания електронен фиш, като преквалифицира извършеното от
жалбоподателя административно нарушение от такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП
извършено в условията на повторност, на такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и
вместо чл.182, ал.4 от ЗДвП, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП, да приложи относимата
санкционна норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като наложи на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 650 лева, който размер е
определен на база установеното превишение от 57 км/час на разрешената
скорост за движение извън населено място.
С оглед гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
частично незаконосъобразен и следва да бъде изменен от съда.
По отношение на искането на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски, съдът намира, че същото е своевременно отправено
и е подкрепено с надлежни писмени доказателства за действително сторени от
жалбоподателя разноски в настоящото производството в размер на 400 лева.
Що се касае до техния размер, съдът намира направеното в условията на
евентуалност от АНО възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно,
доколкото същите не надвишават предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г.
минимален размер на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на делото,
разноските следва да бъдат понесени от всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването на ЕФ. Искане за
присъждане на такива е направено единствено от страна на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 200 лева, съразмерно с уважената част на жалбата му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10247940 на ОДМВР – Хасково,
с който на Г. Т. Т. от с.******, ****, ЕГН **********, за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1300 лева, за
извършено на 16.12.2024г. в 11:47 часа в обл.Хасково, общ. Хасково, на ПП І-5,
9
км.301, в условията на повторност административно нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП,
като преквалифицира същото от такова, извършено в условията на
повторност, на такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и за същото му налага:
-на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - административно наказание
„Глоба“ в размер на 650 лева,
вместо първоначално наложеното с ЕФ на основание чл.182, ал.4, вр.
ал.2, т.6 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 1300 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково да заплати на Г. Т. Т. с ЕГН
********** и адрес: с.******, ****, сумата в размер на 200 (двеста) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
присъдени съобразно уважената част от жалбата му.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
10