Решение по дело №2161/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от Н. М. М., [ЕГН], [населено място], община Камено, против Отказ № 434р-33707/01.11.2023 г., издаден от началника на Второ РУП – Бургас при ОДМВР – Бургас в частта, с която на жалбоподателя е отказано издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие пистолет „Glock”, модел 22 - GEN 4, кал. 40 SW, сериен № UZD672 и 45 бр. боеприпаси за самоотбрана.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен и немотивиран, тъй като административният орган не е взел под внимание причината, поради която се иска издаване на разрешенията, а единствено е посочил, че няма данни за закани и заплахи спрямо М. и семейството му, както и извършени посегателства. Жалбоподателят поддържа, че с оглед упражняваната от него професия прекарва голяма част от времето си на полето, охранява стопанския си двор и придружава съпругата си при пренасяне на големи суми пари, необходими за заплащане на аренди и наеми на земеделски земи. Иска отмяна на постановения отказ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства и пледира отмяна на отказа.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, представя административната преписка и становище за неоснователност на жалбата.

Факти:

Производството пред административния орган е започнало по подадено от жалбоподателя заявление с вх. № 434000-15799/09.10.2023 г. (л.37) за продължаване на срока на издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие № 20160273503, валидно до 13.11.2023 г. Необходимостта от оръжие жалбоподателят е мотивирал с факта, че е земеделски производител, живее на базата си в [населено място], охранява сам стопанския си двор и често носи големи суми пари.

Към искането са приложени изискуемите, съгласно ЗОБВВПИ документи: декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ (л.38); удостоверение от Национална следствена служба (л.44); психиатрично становище (л.43); удостоверение за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие (л.40); електронна справка за съдимост (л.45); изрични мотиви за придобиване на оръжието (л.39), съгласно които заявителят е земеделски производител, постоянно е на полето и оръжието му е необходимо за самоотбрана; удостоверение за техническа годност на оръжие (л.41); протокол за изразходвани боеприпаси (л.42).

В хода на образуваното административно производство е извършена служебна проверка.

Видно от докладна записка с № 434р-32229/23.10.2023 г. (л.35), от инспектор при Второ РУП – Бургас е установено, че лицето М. не страда от психическо разстройство, през последните три години не е настаняван задължително в лечебно заведение, не е лекуван за употреба на наркотични вещества, не са налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие, не е получавал уведомление по чл.182, ал.2, т.2 или по чл.221, ал.6 от ДОПК, няма извършени криминални прояви, домашно насилие и нарушаване на обществения ред. Според докладната записка лицето отговаря на изискванията по съхранението на оръжието и боеприпасите, притежава изискуемата метална каса.

В докладна записка № 434р-31543/17.10.2023 г. (л.33), от полицейски инспектор при Второ РУП – Бургас е описано, че през последните 10 години лицето не е регистрирано като извършител на престъпления от общ характер и не представлява интерес за органите на полицията.

В докладна записка № 434р-33048/26.10.2023 г. (л.32) от младши експерт КОС при Второ РУП – Бургас, след анализ на събраната в хода на проверката информация, полицейският инспектор е посочил, че за Н. М. няма данни за обстоятелства по чл.58, ал.1, т.2, 3, 4, 5 и 8 от ЗОБВВПИ.

Административното производство е приключило с издаване на оспорения административен акт – отказ, с който на жалбоподателя е издадено разрешение за ловно оръжие и е отказано да се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие, поради недоказана необходимост. В мотивите на акта е посочено, че след направена проверка в информационните масиви на МВР се е установило, че до настоящия момент няма данни за закани и заплахи спрямо М. и неговото семейство, както и извършени посегателства, които по несъмнен начин да обосновават издаването на исканите разрешения.

Отказът е връчен на М. на 01.11.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 13.11.2023 г., чрез административния орган (л.2).

За установяване на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства е разпитан свидетелят П. З., който посочва, че познава М., тъй като двамата обработват съседни землища. Пояснява режима на работа при обработване на земеделската продукция, както и че е срещал мигранти в полето и в стопанския му двор. Твърди, че се страхува и изпитва чувство на беззащитност. Посочва, че във връзка с дейността, която осъществява, тегли голяма сума пари от банката, която съхранява в дома си известен период.

Правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от надлежна страна – адресат на акта и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон, в установената писмена форма, като същият е съобразен с целта на закона.

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В ал.3 на същата разпоредба, в приложимата й редакция, се посочва, че едно от предназначенията на огнестрелните оръжия за граждански цели е за самоотбрана, като такива са огнестрелни оръжия за самоотбрана – късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.

От приложената административна преписка и от всички обстоятелства по делото се изяснява, че жалбоподателят е заявил издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие именно с цел самоотбрана.

Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона, вкл. и при подадено заявление по реда на чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. Отсъствието само на тази предпоставка е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона, поради което възражението на жалбоподателят в тази насока, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими документи за това, като изтъква факта, че е вече е имал такива разрешения, съответно преиздавани в годините са неоснователни.

Режимът за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е разрешителен и при него императивно, за всеки конкретен случай, така както посочената правна норма повелява, следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Законът не въвежда отклонения, при които е възможно издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие без доказана необходимост от това.

Изложените в жалбата твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното производство, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона.

В тази връзка следва да се отбележи, че за да се обоснове нужда в тази насока, не е задължително да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. Извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. В конкретния случай изложените от жалбоподателя, както в заявлението, така и в сезиращата съда жалба, факти и обстоятелства не навеждат на извод, че същият е заплашен в качеството си физическо лице повече от всички останали граждани на обществото.

Не се представят и доказателства за съществуването на тази конкретна необходимост, а изложените мотиви са възможни хипотези за настъпване на дадени обстоятелства. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост“ като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не са такива регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности.

Показанията на разпитания свидетел не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Свидетелят споделя свои преживявания и усещания, които съдът намира, че не следва да се приемат за доказани по отношение на жалбоподателя.

В случая, както правилно органът е приел липсват доказателства, че са застрашени животът, здравето или имуществото на жалбоподателя, тъй като за това липсват данни.

В конкретния случай без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е и факта, че на жалбоподателя е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране с искане за издаване на разрешително, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на предходно издадено разрешително не поставя в привилегировано положение заявителя и не го освобождава от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за подновяването по реда на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не следва да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при вече издавано разрешение задължително да продължава срока му на действие. Законът не борави с понятието продължаване срока на издадено вече разрешително, поради което при подадено искане следва да се спазва процедурата по издаване на разрешението.

С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на доказателства, обосноваващи по несъмнен начин необходимост и наличие на основателна причина за М. от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, правилно и обосновано административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. М., [ЕГН], [населено място], община Камено, против Отказ № 434р-33707/01.11.2023 г., издаден от началника на Второ РУ Бургас при ОДМВР Бургас, в частта, с която на жалбоподателя е отказано издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие.

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок, от съобщаването на страните, пред ВАС.