№ 45
гр. Елин Пелин, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Административно наказателно
дело № 20211820200324 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КОЕВ 2005” ЕООД, ЕИК ........ със седалище
и адрес на управление с.Мусачево, Община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„Подбалкански път Е 871“ – 4-ти километър представлявано от ...... –
управител чрез пълномощника си адв. К.Г. – САК със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5 срещу Наказателно постановление
№ 23-004128/12.10.2021 г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по
труда – Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00
лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допускането на
процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено. Излагат се
аргументи в тази насока. Твърди наличието на маловажност на деянието във
връзка с чл.28 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган Д „ИТ” – Софийска област, чрез
1
пълномощника си старши юрисконсулт Петров оспорва жалбата и заявява
становище за нейната неоснователност. Прави искане обжалваното
наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, след прец. на събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.08.2021 г. свидетелките Б. Люб. Т., В. Ив. П. и Ц. Ив. К.
извършили последваща проверка в цех за преработка на плодове и зеленчуци,
находящ се в с.Мусачево, стопанисван от «Коев 2005» ЕООД, която
продължила по документи и в периода от 17.08.2021 г. до 20.08.2021 г.. При
проверката установили, че дружеството «Коев 2005» ЕООД в качеството си
на работодател по смисъла на Кодекса на труда не е изпълнил задължително
предписание на контролен орган, дадено под № 24 в протокол от проверка
връчен на 05.07.2021 г., а именно да изплати уговореното трудово
възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд през
месец февруари и месец януари 2021 г. в това число и лицето Г. Б. Андр.
съгласно чл.128 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на предписанието
бил до 12.07.2021 г., тъй като протоколът, като необжалван бил влязъл в сила.
До приключване на проверката по документи на проверяващите не били
представени никакви документи удостоверяващи изплащане на трудовото
възнаграждение в срок.
За констатираното нарушение свидетелката Б. Люб. Т. – главен
инспектор в ДИТ Софийска област, в присъствието на свидетелите В. Ив. П. и
Ц. ..... К., съставила АУАН № 23-004128/20.08.2021 г. по описа на ДИТ-
Софийска област, който бил връчен на 20.08.2021 г. на представител на
жалбоподателя – управителя ...... и същият го подписал без възражения. В
съдебно заседание актосъставителя и свидетелите по съставянето на АУАН,
разпитани като свидетели в настоящото производство, поддържат
констатациите в акта, като дават подробни обяснения по извършената
проверка.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетелят Б. Й. К.,
който твърди, че работи в дружеството «Коев 2005» от 2008 г. без прекъсване.
Познава лицето Г. Б. Андр., които му бил колега и също работел във фирмата.
Не му е известно Г.А. или друг работник от фирмата да се е оплаквал, че не
2
си е получавал трудовото възнаграждение. Свидетелят сочи, че винаги си е
получавал заплатата редовно и в брой.
Въз основа на съставения АУАН, Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Софийска област издал процесното Наказателно постановление
№ 23-004128/12.10.2021 г., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1
от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, за
това че: «Контролните органи на Дирекция «Инспекция по труда Софийска
област» със седалище София са извършили последваща проверка по спазване
на трудовото законодателство на 05.08.2021 год. в цех за преработка и
сортиране на плодове и производство на сокове, находящ се в Област София,
общ.Елин Пелин, с.Мусачево, п.код 2139, ул. „Подбалкански път Е 871“ – 4-
ти километър, стопанисван от „КОЕВ 2005“ ЕООД. Инспектирането е
продължило от 17.08.2021 г. и на 20.08.2021 г. в сградата на Дирекция
Инспекция по труда Софийска област“ със седалище град София, бул.
„Витоша“ № 6, ет.2 за приключване на проверката по документи, когато е
установено, че: „КОЕВ 2005“ ЕООД, ЕИК: ........ в качеството на работодател
по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за
изпълнение предписание № 24, а именно: „Работодателят да плати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците
и служителите, в т.ч. А... В.. П. за положения от тях труд през месец януари
2021 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда“, чиито срок
е 12.07.2021 год. С призовка по чл.45 от АПК са изискани документи,
удостоверяващи изпълнението на предписанията, в т.ч. и № 24 от протокол
ПР № 2119957. До приключване на проверката по документи не се
представиха доказателства за изпълнението на посоченото предписание в т.ч.
на лицето Г. Б. Андр., като във ведомостта липсва подпис, свидетелстващ за
плащане на възнаграждението. Нарушението е извършено на 13.07.2021 г. и е
констатирано на 20.08.2021 г. при проверката по документи.“
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните в хода на делото доказателства: показания на свидетелите, както и
от писмените доказателства: НП № 23–004128 от 12.10.2021 г. по описа на
ДИТ, АУАН № 23-004128 от 20.08.2021 г. по описа на ИАДИТ, платежни
фишове за Г. Б. Андр. за м.12.2020 г. и м. 01.2021 г., за 02.2021 г., за
м.03.2021 г., на Екатерина Доломанжди за м. 01.2021 г. и за м. 02.2021 г., за
3
Иво Валентинов Пенев за м.01.2021 г., за м.02.2021 г.,за м. 03.2021 г., за м.
04.2021 г.,за м.05.2021 г., за м.06.2021 г., за м.07.2021 г.,за м. 08.2021 г., за м.
09.2021 г., потвърждение за плащане с наредител «Коев 2005» ЕООД от
25.10.2021 г., удостоверение от СГС по ф.д. № 317/2008 г., известие за
доставяне на НП, протокол № ПР2126223 от 20.08.2021 г. по описа на ДИТ,
протокол № ПР 2119957 от 05.07.2021 г. по описа на ДИТ, призовка на осн
чл.45 ал.1 от АПК до «Коев 2005» ЕООД, идентификационна карта от
21.06.2021 г., платежна ведомост за заплати за м.януари 2021 г., заповед № 3-
0058 от 11.02.2014 г. по описа на ИАДИТ, заповед № 3–0024 от 08.01.2019 г.
по описа на ИАДИТ, заповед № 3-0025 от 08.01.2019 г. по описа на ИАДИТ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
След служебно извършената проверка съдът констатира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42,
съответно чл.57 от ЗАНН и при спазване на всички правила за установяване
на административно нарушение и налагане на наказанието, визирани в раздел
ІІ-ІV от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към
материалите по делото заповед № З-0058/11.02.2014 г. и Заповед № З-
0024/08.01.2019 г.. Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава,
правилно са посочени нарушените материалноправни норми, поради което не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като при реализиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
4
процесуалните правила, водещи до порочност на административно-
наказателното производство.
Не е спорно между страните по делото, че на 05.07.2021 г. компетентни
длъжностни лица от Дирекция „ИТ” София област съставили Протокол №
ПР 2119957/05.07.2021 г., връчен на същата дата на представител на „КОЕВ
2005“ ЕООД, като в т.24 е предписано в срок до 12.07.2021 г. дружеството да
изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на
работниците и служителите в т.ч. А... В.. паунов за положения от тях труд
през месец януари 2021 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на
труда. Страните не спорят и за това, че предписанието не е оспорвано
пред АдмС-София област и е влязло в сила.
Съгласно чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лева.
Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, в случая дадено с протокола за проверка № ПР
2119957/05.07.2021 г., т.24. В случая изпълнителното деяние се осъществява
чрез бездействие в определен период от време, даден с предписанието на
контролния орган, като нарушението се явява довършено в момента, в който
изтече срокът за изпълнение на предписанието определен от
административния орган. Крайният момент на този период на бездействие
съвпада с датата на извършване на нарушението поради възможност преди
това деецът да изпълни задължението си. Предмет на нарушението в случая е
неизпълнение в срок на предписанието дадено в т.24 от протокола, а не
неизплащането на трудови възнаграждения в определен период от време,
поради което бездействието на адресата на предписанието в определения му
срок за изпълнение – да изплати трудовите възнаграждения на своите
работници и служители, представлява неизпълнение на задължение към
държавата при изпълнение на дейността му, за което подлежи на
имуществена санкция по чл.415, ал.1 от КТ.
При така установените факти съдът намира, че в случая жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение
5
по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като задължителното предписание
представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко
рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно
определено задължително поведение, което той не е изпълнил.
Задължителното предписание е индивидуален административен акт, който
подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, но в случая няма данни
същото да е било оспорено и да е отменено с влязъл в сила съдебен акт,
поради което то подлежи на изпълнение на общо основание. Неизпълнението
на предписанието е квалифицирано от разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ в
юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно-
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо
да се докаже - наличието на дадено предписание на работодателя и неговото
неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е
предмет на друго производство. В случая безспорно се установи наличието и
двете предпоставки, поради което настоящият състав счита, че
административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
дружеството по посочената разпоредба.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че деянието е недоказано, тъй като по делото не се
ангажираха доказателства, които да установят, че в определения от
административно-наказващият орган период, работодателят е изплатил в срок
всички трудови възнаграждения на своите работници и служители.
Представените от дружеството-жалбоподател с жалбата платежни фишове
съдържат данни, че част от трудовите възнаграждения са платени, но не
установяват кога е сторено това, доколкото в тях е посочена дата 20.10.2021 г.
и ако се приеме че това е датата, на която са изплатени заплатите, то
очевидно е, че това е сторено много след дадения от ДИТ СО срок, който е
изтекъл на 12.07.2021 г.
За неоснователни съдът намира и доводите на жалбоподателя, че
констатираното нарушение може да се счете за маловажен случай.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС, но в случая не се констатира по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. Напротив, изплащането на възнаграждението е
6
станало много след определения от контролния орган срок, което неминуемо
засяга правата на работника в голяма степен и го лишава от доходи за
неговото съществуване.
Нормата на чл.415, ал.1 от КТ предвижда, че който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лева. По делото се установява, че работодателят не е изплатил
дължимите трудови възнаграждения в един дълъг период от време. Ето защо,
наложената в случая санкция в размер от 2000.00 лева, се явява съответна на
тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирана.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. От друга страна в нормата на чл.63д,
ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН е указано, че в полза на учреждения, чиито орган е
издал акта се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на Дирекция Инспекция по труда Софийска област следва
да се присъди сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-004128/
12.10.2021 г. издадено от директор на Дирекция „инспекция по труда“
Софийска област.
ОСЪЖДА „КОЕВ 2005” ЕООД, ЕИК ........ да заплати на Дирекция
Инспекция по труда – Софийска област разноски по делото в размер на 100.00
/сто лева/.
7
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8