Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на Д.И.Д., действащ чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение № 568/ 16.11.2023г., постановено по АНД № 1138/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-001045/ 18.08.2023г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на Д.Д. с ЕГН ********** за нарушения на чл.105, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 20 лв., а на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 10лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушаване на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Упълномощеният адвокат настоява, че РС не е обсъдил възраженията му, в частност това, че нарушението не е доказано. Полицейските органи не са извършили замерване на затъмнението на стъклата на автомобила, а видно от Правило №43 на ИКЕ на ООН, светлопропускливостта на стъклата на автомобилите не трябва да е по-малка от 70%, т.е. забраната за затъмняването им не е абсолютна. Позовава се на съдебна практика в посочения от него смисъл на районни съдилища от този и други съдебни райони. Относно второто нарушение претендира, че не налице точна и пълна правна квалификация, като е пропуснато изписването на относимото предложение 3 от посочената разпоредба на закона. По тези съображения ПП претендира за отмяна на решението на РС и самото НП. Не претендира разноски.

В открито с.з. касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител и не ангажира

становище по КЖ.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че Решението на РС е правилно постановено. Поради това предлага да бъде оставено в сила.

Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 на с.р. – неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

Разгледана по същество КЖ е частично ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

НП е издадено срещу Д. за това, че на 30.06.2022г. при извършена проверка от полицейските органи в гр. Велико Търново е установено, че управляваният от него автомобил е със затъмнени с фолио челно и странични предни стъкла, а водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС. РС приел от фактическа страна, че повдигнатото от АНО обвинение се потвърждава от събраните гласни доказателства. ПО установили, че на стъклата е залепено фолио, а водачът не представил документ, че това затъмняване е в рамките на позволеното. РС намерил за установено, че е налице затъмняване на стъклата, различно от фабричното, поради което не отговаря на стандартизационните документи, в частност на изискванията на Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Въззивният съд намира, че Д. е следвало да докаже, че стъклата на автомобила му отговарят на законовите изисквания. Позовава се и на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Поради това несъответствие автомобилът се счита технически неизправен. Позовава се на практика на ВАС, постановена при оспорване на заповеди за прилагане на ПАМ. Освен това, РС установил, че не се оспорва, че водачът не е представил СРМПС. Приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни по материя и място АО, в законовите срокове, съдържат необходимите реквизити, а правната квалификация на нарушението съответства на установените факти. При тези констатации РС достигнал до извода за материална законосъобразност на НП и потвърдил същото.

Касационната инстанция не сподели изводите на РС относно нарушението по чл.105, ал.1 от ЗДВП, свързано със затъмняване на стъклата на автомобила и намери Решението на РС за неправилно, в тази му част. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения при преценка на доказателствата и неправилно тълкуване на приложимия материален и процесуален закон. Съображенията за този резултат от касационната проверка са следните:

Констатацията на РС, че повдигнатото обвинение за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП е доказано не се подкрепя от събраните от АНО доказателства, представени в съда. Нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана да бъде ограничавана видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В случая се твърди, че чрез допълнително поставено фолио е намалена прозрачността им, с това е ограничена видимостта на водача. Съгласно ал.3 на с.р. на ЗДвП, забраната не е абсолютна. Посочено е, че намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

Посоченото Правило №43, което се отнася до единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, е прието от България със СПОГОДБА за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 20.10.1999 г. - ДВ, бр. 95 от 2.11.1999 г., обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г. Приложение №21 към посоченото Правило №43 е посветено на разпоредби за монтаж на безопасни стъкла на превозните средства. Неговото приложно поле е насочено към осигуряване на водача на висока степен на видимост при всички пътни условия не само напред, но също така назад и встрани. В точка 4.1.1. на Приложение №21 е посочено изискването, че нормалната светлопропускливост на предното стъкло трябва да бъде не по-малко от 70%. Съответно в т. 4.2.1.1. на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача по настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.

Касационната инстанция установи, че макар да е издирил приложимите правни норми и да е установил критерия по отправните стандартизационни документи, РС е интерпретирал неправилно наличните по делото доказателства. На първо място погрешно е възложил доказателствената тежест по въпроса за светлопропускливостта на челното и предните странични стъкла на автомобила върху наказаното лице. Производството пред РС се развива по правилата на НПК, съгласно чл.84 от ЗАНН. В рамките на това производство действа презумпцията за невиновност по чл.16 от НПК и правилото на чл.189, ал.2 от ЗДвП е неприложимо. Доказателствената тежест за установяване на нарушението и неговия автор е на административнонаказващия орган. В случая не са установени по приложимия процесуален ред фактите от обективната страна на деянието. Не е извършено измерване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, което да сочи, че същата е под 70%.

Не може да бъде направен безспорен извод, че е налице намаляване на прозрачността, вследствие на поставеното фолио. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Иначе казано, поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените граници/под 70%/, то е налице нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. За да се прецени дали ограничената пропускливост на светлина през стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство. От данните по делото се установява, че актосъставителят не е извършил необходимото замерване с такова, поради което не може да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения.

По изложените мотиви настоящият касационен състав на АСВТ намери, че решението на РС в тази му част следва да се отмени като неправилно и да се постанови такова по същество, като се отмени и самото НП в същата част. Допуснатите от РС нарушения са такива, че не налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Относно другото нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се оспорва факта, че водачът не е представил СРМПС на ПО. Правната квалификация в НП е посочена по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Действително в законовия текст на санкционната норма липсва предложение трето, но доколкото словесно е изписано ясно и конкретно, че липсва свидетелство за регистрация на автомобила, то правото на защита на лицето не е накърнено от тази техническа непрецизност. Има яснота какви са фактите, срещу които следва ад се защитава. Поради това решението на РС в тази му част е съответно на материалния закони и следва да бъде оставено в сила.

При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол, който е подписан, както и самото решение. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил валиден и допустим, но частично неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в съответната му част, както и самото НП.

При този изход на спора на касационния жалбоподател не се следват разноски, т.к. такива не са поискани.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът, действащ в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 568/ 16.11.2023г., постановено по АНД № 1138/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-001045/ 18.08.2023г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на Д.Д. с ЕГН ********** за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1275-001045/ 18.08.2023г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на Д.Д. с ЕГН ********** за нарушение на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 568/ 16.11.2023г., постановено по АНД № 1138/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: