РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500512 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби,
предявени от всяка от страните срещу Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.
№ 947/2020г. по описа на РС-Бургас.
Въззивна жалба е предявена от ищцата Н. Е. Д. срещу Решение №
260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 947/2020г. по описа на РС-Бургас в частта, с
която е отхвърлен иска й за сумата над 3000 лева до претендираните 10000 лева срещу
ответната Община-Бургас, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на злополука от 12.12.2019 г.,представляващо падане след стъпване върху
тротоарна плочка пред бл.** в ж. к. „ ***“ в гр. Б., находяща се на тротоарно платно, в
следствие на което претърпяла счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост на
десния крак в областта на стъпалото, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до окончателното изпълнение на
задължението.
Въззивна жалба е предявена от Община-Бургас , представлявана от Кмета Димитър
Николов, срещу Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 947/2020г. по
описа на РС-Бургас в частта, с която предявеният от ищцата Н. Е. Д. иск по чл.4 ЗЗД
срещу Община-Бургас е уважен за сумата от 3000 лева, представляващо обезщетение за
1
претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 12.12.2019 г.,представляващо
падане след стъпване върху тротоарна плочка пред бл.** в ж. к. „ ***“ в гр. Б., находяща се
на тротоарно платно, в следствие на което претърпяла счупване/фрактура на основата на
пета метатарзална кост на десния крак в областта на стъпалото, на основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до окончателното
изпълнение на задължението.
Във въззивната жалба на Н.Д. се изтъкват доводи за неправилно занижаване от
районния съд размера на обезщетението,макар да било прието, че ищцата по никакъв начин
не съпричинила настъпването на вредоносния резултат; обсъдени са показания на разпитани
по делото свидетели, изтъкнати са съдебни решения по сходни дела, моли се отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер
от 10 000 лева- т.е. за сумата от 7000 лева, за която част исковата претенция е отхвърлена.
Във въззивната жалба на Община-Бургас се изтъкват доводи и съображения за
неправилност , необоснованост и незаконосъобразност решението на БРС в уважаващата
иска част, основани на доводи за неправилна преценка от районния съд на доказателствата
по делото; за липса на специални знания на съда ,чрез които да определи степента на
увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието, поради което съдът
следвало СЛУЖЕБНО да допусне медицинска експертиза на разноски на ищцата.При
положение, че по делото нямало назначена съдебно-медицинска експертиза, то по делото не
се установили категорично от медицинска гледна точка обстоятелства, изтъкнати във
въззивната жалба и според Община-Бургас: от съществено значение за правилността на
решението в уважаващата иска част. Обсъдени са събраните по делото доказателства,
анализират се гласните доказателства по делото , като се изтъква, че липсвали доказателства
за установяване характера и интензитета на претърпените болки и страдания .Излагат се
доводи за липса на доказателства за ширината и дължината на тротоарното платно, на
параметрите на тротоарната плочка ,което се отразявало на установяването на причинна
връзка между деликта и причинените страдания.Твърди се, че районният съд не обсъдил
обстоятелството- кой е задължен да възстанови тротоарната настилка в първоначалния й
вид; не били обсъдени писмени доказателства за възлагане на дейности по поддържане на
вертикалната планировка пред вх.*,бл.**, к-с“***“,гр.Б.Изложени са подробни и
обстоятелствени доводи относно определеното от съда обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата, като се сочи, че възстановяването на ищцата приключило в рамките на
сравнително кратък период, в домашни условия, без болнично лечение, без оперативни и
медицински интервенции, поради което се счита, че определеният размер на обезщетение от
3000 лева бил несправедлив.Моли се отмяна на решението в уважаващата иска част,
включая и в частта за присъдените в тежест на Община-Бургас разноски по
първоинстанционното производство и постановяване на решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен.
По въззивната жалба на Община-Бургас е постъпил писмен отговор от въззивницата-
2
ищца чрез процесуален представител адвокат Здравко Жильов, в който заявява подробни и
обстоятелствени съображения за неоснователност на същата.
Писмени отговори по всяка от въззивните жалби не са предявени от третите лица-
помагачи на страната на ответника по делото, а именно: „РИС“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Марна ,ул.“Марин Дринов“№42; „АНДОНОВ И
СИНОВЕ ДИЗАИН“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас,ул.“Македония“№ 28,ет.4, и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Велико Търново“№ 27. В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на „АНДОНОВ И СИНОВЕ
ДИЗАИН“ ООД- адвокат Тетрадова, заявява становище за неоснователност въззивната
жалба на въззивницата-ищца.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона
от ВКС с ТР № 1/2013г по т. д. № 1/2013г на ОСГТКт. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответната
Община-Бургас за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и
присъщи качества на една вещ- общински път/тротоар/, а причинени вследствие
неправилната експлоатация на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т. е. касае се
за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, които се дължат на
неправилна поддръжка, съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай
отговорността на нейния собственик е по чл. 45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно
бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на
вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС № 7/1958г отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на
работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил
изпълнението на работа.
От показанията на свидетеля М. И., съсед на ищцата и непосредствен очевидец на
събитието се установява, че на 12.12.2019г. около 7: 50 сутринта, ищцата Н.Д. излязла от
жилищния блок с адрес :гр.Бургас,к-с“***“,бл.**,вх.*,ет.*, с голямото си дете/ на * години/,
3
за да го води на детска градина. Свидетелят М. И. също водел детето си на градина, като
ищцата Д. вървяла пред него със своето дете.След като Н. слязла от площадката пред блока
и стъпила на тротоара, плочката на тротоара хлътнала, крака на Н. се заклещил ,като
обувката й останала между двете плочки. Николина паднала на земята с детето.Свидетелят
Иванов помогнал на Н.Д. да се изправи, тя изпитвала големи болки- не можела да стъпва на
крака си; свидетелят завел Н. в своя апартамент, където я оставил при съпругата си, а той
завел двете деца на градина. След това завел с колата си Н.Д. до болница „Маджуров“ в
гр.Бургас, като там се установило, че кракът на Н. е счупен. В болницата гипсирали крака на
Н.; тя носила гипса около 25 дни,след това имало раздвижване и рехабилитация,като около
2 месеца Н.Д. била с болки; била и стресирана, защото от травмата не можела да се грижи за
децата си , а мъжът й бил на такава работа, че не можел да й помага.
От показанията на свидетелката Д. Я.- ***** на ищцата Н.Д. се установява, че
след инцидента свидетелката Я. останала при дъщеря си, за да отглежда децата и да помага
на Н., тъй като тя не можела да си гледа децата. Свидетелката сочи, че къпела дъщеря си Н.,
защото тя/Н./ била с гипс, не можела да се обслужва, не можела да става. След като
махнали гипса, Н.а започнала да се движи с патерици, но изпитвала болки в крака;
постоянно пиела болкоуспокояващи.Според свидетелката Я. тогава Н. била в стрес, че не
може да гледа децата си; детето,което било с Н. при инцидента, също било изплашено.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 261/2019г.,
издадено от д-р Галина Милена,началник-отделение по съд.медицина при УМБАЛ-Бургас
АД, от което се установява,че при направена Ро графия на дясно ходило-две положения е
налице фрактура в основата на пета метатарзална кост, с което е причинено трайно
затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес.Съдебният медик установява, че увреждането „ … отговаря да
е получено по време и по начин, както съобщава пострадалата при удар откъм плантарната
повърхност на стъпалото“. Видно от амбулаторен лист от 13.01.2020г., на ищцата Николина
са назначени физио-терапивтични процедури на общ брой 20.
Пред БРС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице
инж. Щерев по която установява, че тротоарната настилка пред площадката на блок **, вх.*
в к-с“***“,гр.Б. не е стабилна, тъй като под плочката няма необходимата основа за това; в
състоянието, в което е тротоарната настилка, същата не осигурява необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно предвижване по нея.Вещото лице сочи, че е видял в
Община-Бургас разрешението за строеж, в което било записано, че тротоарната настилка
следвало да бъде възстановена в първоначалния си вид; обаче не бил изискван детайл от
строителния надзор и да се изпълни с подложка: например с пясък, и плочките да се наредят
и да се фугират. В съдебно заседание пред БРС вещото лице Щерев категорично заявява, че
тротоарът не е възстановен съобразно задължителното предписание и указание.
От анализа на писмените и гласни доказателства по делото по категоричен и
безспорен начин се установява както факта на падането на ищцата на посочената дата и
4
място, така и обстоятелството че тротоарната плочка на посоченото място е клатеща се, без
основа и нестабилна.
В този смисъл неоснователно е оплакването на въззивника-ответник за това, че
инцидентът не е установен категорично като механизъм, както и че е налично
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Механизмът на увреждането е
установен от разпита на непосредствения очевидец-свидетеля И., а със съдебното
удостоверение на д-р Галина Милена също се установява механизма на настъпване на
увредата,тъй като увреждането отговаря да е получено при удар откъм плантарната
повърхност на стъпалото- т.е. не сочи друго основание за счупването, освен процесното.
Ето защо съдебният състав приема като безпротиворечив извода, че ищцата е паднала на
тротоара на общинска улица пред площадката на бл.**,вп.* в к-с“***“ гр.Б.
От твърденията на ответната Община-Бургас в писмения отговор по исковата
молба и представените с него писмени доказателства се установява, че за сграда с
административен адрес- гр.Б.,к-с“***“,бл.** е имало сключен договор за обществена
поръчка с дружество изпълнител ДЗЗД „Енергийно ефективно строителство“-Бургас, в
което гражданско дружество участват „РИС“ ООД и „АНДОНОВ И СИНОВЕ ДИЗАЙН“
ООД. Отделно от това за градската пътна мрежа в процесния период от време за район, в
който попада сграда с административен адрес- гр.Б.,к-с“***“,бл.**, е имало сключен
договор за обществена поръчка с дружество – изпълнител „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД; трите
дружества по молба на ответната Община са конституирани като трети лица-помагачи на
страна на ответника.
Не се спори, че задължението за поддържане, сигнализация и осигуряване на
нормална експлоатация на улици и тротоари на територията на град Бургас, е на ответната
Община-Бургас. От Община-Бургас в писмения й отговор по исковата молба се признава,
че за градската пътна мрежа, където е включен процесния участък, в който е реализиран
инцидента , има сключен договор за обществена поръчка с дружество – изпълнител
„ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД , участващо по настоящето дело като трето лице-помагач на
страната на ответната Община-Бургас.
Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Задължението е възложено на Община-Бургас, както се посочи
по-горе, съобразно разпоредбите на чл.31 от ЗП вр. пар. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП и чл. 167, ал.
1 от ЗДвП, съгласно които задължение на съответната община е да поддържа тротоарите в
изправно състояние, така че да осигуряват безопасно и удобно движение. Без значение е как
общината ще изпълнява вмененото й задължение. При неговото неизпълнение, при
неподдържан тротоар е налице бездействие в противовес с вмененото законово задължение,
което е основание, при настъпване на вреди, да бъде ангажирана отговорността на
общината.
От обстоятелството, че на процесния тротоар към момента на увреждането е имало
неравна,нестабилна, подвижна плочка, при стъпване върху която и потъването й е
пострадала ищцата Д., налага изводът, че Общината, като юридическо лице имащо
задължение да осъществява правни действия чрез натоварени от нея лица, отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане
на настилката на тротоара в годно , безопасно за пешеходците, състояние и от това тяхно
5
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата Н.Д., поради което следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – Община-Бургас, за обезщетяване
на вредите. Крайният извод на настоящият съдебен състав е, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между бездействието на Община-Бургас, настъпилият
деликт и причинените в резултат на него вреди на ищцата Н.Д., поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото
лице е във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно
с трайната практика на ВКС съдът следва да присъди обезщетение за претърпените от
ищцата Д. неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта
пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и
даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009
г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от
09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. №
1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата- 32 години към 12.12.2019г., икономическата конюктура в страната за 2019
г., фактът, че е получила една средна телесна повреда, която не е наложила оперативна
интервенция, а само поставяне на гипс, след свалянето на който обаче отново се наложило
ползване на патерици за около 2 седмици, възстановяване на ищцата от травмата в рамките
на 1,5-2 месеца,психическата травма и стрес от обстоятелството, че е била в невъзможност
да полага самостоятелни грижи за двете си малки деца, както и за самата себе си,
претърпените болки от инцидента, налагащи й употребата на болкоуспокоителни, както и че
към момента няма трайни и необратими последствия, Бургаският Окръжен съд намира, че
претенцията на ищцата следва да бъде уважена до размера от 5000 лева, предвид характера
на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
настъпването им/12.12.2019г./. Като последица от това, съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан и основателен в размер на 5000 лв., а въззивната
жалба на ответника Община-Бургас срещу решението в частта, с която тази претенция е
уважена за сума, по-малка от приетата за дължима от настоящия съдебен състав – за
неоснователна.
При горния изход на делото пред настоящата инстанция по предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първата инстанция, каквито
обаче в случая по делото няма доказани. На адвокат Здравко Жильов,процесуален
представител на ищцата, следва да му се присъди на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закон за
адвокатурата допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 140 лева, извън
6
присъденото с първоинстанционното решение възнаграждение от 440 лева.
На основание чл. 78,ал.6 ГПК в тежест на Община-Бургас следва да се присъди
допълнителна държавна такса от 80 лева съобразно допълнително уважената част от иска
за неимуществени вреди пред настоящата инстанция.
За въззивното производство право на разноски има само ищецът, /предвид частичната
основателност само на подадената от него жалба/, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Здравко Жильов следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 140 лева, съразмерно на уважената част от въззивната жалба на
ищеца и сумата от 300лева адвокатско възнаграждение, дължимо за защита по отхвърлената
жалба на ответника Община-Бургас.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на БОС – сумата от 40 лв. дължима държавна такса, съразмерно на уважената част
от жалбата на ищеца.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 947/2020г. по
описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата Н. Е. Д. срещу
ответната Община-Бургас иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД – за разликата
над сумата от 3000 лева до размера от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 12.12.2019 г.,представляващо
падане след стъпване върху тротоарна плочка пред бл.**,вх.* в ж. к. „ С*“ в гр. Б,
находяща се на тротоарно платно, в следствие на което претърпяла счупване/фрактура на
основата на пета метатарзална кост на десния крак в областта на стъпалото, ведно със
законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до окончателното изпълнение на
задължението, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община-Бургас с адрес: ул.“Александровска“№26, да заплати на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД на Н. Е. Д. с ЕГН **********, живуща в гр.Б.,к-с“
***“,бл. **,вх.*,ет.*,ап.* разликата над сумата от 3 000 лв. до размера на 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука
от 12.12.2019 г.,представляващо падане след стъпване върху тротоарна плочка пред
бл.**,вх.* в ж. к. „ ***“ в гр. Б., находяща се на тротоарно платно, в следствие на което
претърпяла счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост на десния крак в
областта на стъпалото, ведно със законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Община-Бургас да заплати на адвокат Здравко Христов Жильов на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , сумата от 140 лв. допълнително дължимо адвокатско
7
възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА Община-Бургас да заплати на адвокатЗдравко Христов Жильов на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА както следва: сумата от 140 лв.,представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 300 лева адвокатско възнаграждение,
дължимо за защита пред БОС по отхвърлената жалба на ответника Община-Бургас .
ОСЪЖДА Община-Бургас да заплати по сметка на РС-Бургас допълнителна
държавна такса в размер на 80 лева, както и да заплати по сметка на БОС държавна такса в
размер на 40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№
947/2020г. в останалата отхвърлителна иска част за неимуществени вреди до
претендирания размер от 10 000 лева.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на
ответника Община-Бургас, а именно: „РИС“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна,ул.“Марин Дринов“№42; „АНДОНОВ И СИНОВЕ ДИЗАЙН“ ООД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ул.“Македония“№28,ет.4
и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София,ул.“Велико Търново“№27.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1- месечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8