Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.11.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на седемнадесети
октомври
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 6260 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с предишно наименование „Х.А.-А.-А.”
ООД срещу Т.И.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Поддържа се, че на 22.10.2008 г.
в гр. София дружеството „С. К.“ ЕООД е издал, а Т.И.Т. е авалирал в полза на
ищеца запис на заповед с уговорката без протест и разноски, с който безусловно
и неотменимо се задължава да заплати на поемателя или на негова заповед сумата
от 25 454,40 евро по записа на заповед с падеж 01.01.2011 г.
Твърди се, че в полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 24.01.2014 г. по ч.гр.д. № 51345/2013 г. на СРС, 66
състав и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 1410/2015 г. на ЧСИ Н. М.. Поддържа се, че длъжникът и ответник в настоящото
производство е депозирал възражение в законоустановения срок.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД с предишно наименование „Х.А.-А.-А.” ООД сумата от 25 454,40 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „С. К.“ ЕООД и
авалирана от Т.И.Т. на 22.10.2008 г. с падеж 01.01.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 24.01.2014 г. по ч.гр.д. №
51345/2013 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноските по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.367 ГПК ответникът
депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат М., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Прави възражение за нищожност
на процесния запис на заповед, а така също и на твърдяното менителнично
поръчителство, поради недостатък на формата-липса на воля за издаването на
записа на заповед, а именно неподписването на същият от представляващия „С.К.“
ООД по това време управител Т.И.Т. и неподписването му от Т.И.Т. като физическо
лице-менителничен поръчител. Твърди се нищожност и поради липса на
реквизити-място на плащане, поемател. При условията на евентуалност прави
възражение за изпълнение на каузалното отношение по което записът на заповед е
издаден, респ. за недължимост на сумата по записа.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба, с която заявява, че ще се ползва от
оспорения документ. Оспорва възраженията за нищожност на записа на заповед.
Твърди недопустимост на възраженията, относно каузалното правоотношение от
страна на авалиста по записа на заповед, тъй като авалът представлява
самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно
волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички оспорвания и заявени
доказателствени искания. Заявява възражение за погасено по давност вземане.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
и третото лице помагач, редовно призовани, не изпращат представител, не
изразяват становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.12.2013 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 51345/13 г. по описа на СРС, 66
състав, срещу ответника в качеството му на авалист и срещу третото лице помагач
„С.К.“ ООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.9 от ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответника, че не
дължи процесната сума.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 20.04.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 19.05.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявените искове.
По
делото е представен и приет като писмено доказателство Запис на заповед, издаден на 22.10.2008
г. за сумата от 25 454,40 евро с падеж 01.01.2011 г., по който третото
лице помагач „С.К.“ ООД се е задължило безусловно да заплати по записа на
„Х.А.-А.-А.“ ЕООД или на негова заповед срещу представянето на записа сумата по
тях. Записът на заповед е платим на определения в него падеж и е авалиран от
ответника Т.И.Т.. Към момента на издаване на записите на заповед ответникът Т.
е бил и законен представител на дружеството „С.К.“ ООД в качеството му на
управител.
По делото е прието заключение на СПЕ, неоспорено
от страните, от което се установява, че подписите в местата за „издател“, за
„Авалираме това задължение..“ и за „Записът на заповед е предявен..“, в
процесния запис на заповед, са положени от Т.И.Т., от чието име изхождат. Подписите
са положени от едно и също лице.
С оглед това заключение съдът приема за недоказано
оспорването от ответника на истинността-автентичността на процесния запис на
заповед, относно подписите, положени от Т.И.Т. в качеството му на законен
представител на „С.К.“ ООД, както и в качеството му на физическо лице -авалист.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК.
Предявен е установителен иск за
установяване дължимостта на вземане на ищеца.
В конкретната хипотеза ответника
- длъжник, следва да установи спрямо ищеца, че не дължи вземането на заявените
от него основания. Задължение на ищеца-кредитор е да установи факта, от който
произтича това вземане. При този иск, ищецът-кредитор е този, който следва да
установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право, тъй като ответникът изобщо отрича това право с
предявените от него възражения в рамките на заповедното производство.
Представените и приети като
писмени доказателства по делото записи на заповед съдържат
всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ.
Записът на заповед е едностранна
сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане
на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с
чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от една страна, е ценна книга, а от друга
страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка, поради което ищецът
е освободен от необходимостта да докаже съществуването на правно основание за
издаването на записите на заповед, т. е. за поемане на задълженията по тях.
По възраженията на ответника,
относно действителността на записите на заповед.
В настоящия процес и съобразно
посоченото по-горе в мотивите на решението безспорно се установи автентичността
на процесната запис на заповед, т.е. че същата е подписана от ответника, както
в качеството му на законен представител на издателя, така и в качеството му на
физическо лице - авалист. В този смисъл това възражение се явява неоснователно.
Твърди
се нищожност на процесния запис на заповед, поради липса на форма-липса на
задължителния реквизит-място на плащането му. Съдът намира това възражение за
неоснователно.
По
въпроса необходимо ли е и посочването на адреса на съответната
банка, за да се приеме, че е налице задължаване по редовен, съгласно чл. 535, т. 4 ТЗ, запис на заповед, в
случаите, когато е уговорено в него, че сумата е платима по банков ред, е
постановено Решение № 167 от 11.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 200/2017 г., II т.
о., ТК, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав и в което е
прието, че в практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 225 от
28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на състав на Второ т. о. на ВКС е прието,
че адресът/на издаване и плащане/ не е самостоятелен реквизит по чл. 535 ТЗ на
записа на заповед, но е необходим за индивидуализация на задължителните
реквизити: "място на плащане и "място на издаване" и липсата на
вписването му в ценната книга я опорочавал до степен на нищожност. Това не важи
за случаите, в които посочването на адрес на плащане и/или издаване няма
значение за точното изпълнение на менителничното задължение. В същата насока е
и застъпеното от ВКС с определение № 549/12.07.2011 г. по т. д. № 345/2011 г.
на Първо т. о. становище, че за редовното възникване на менителничното
задължение, при уговорка за плащането по банков път, е достатъчно
"посочването на клона на банката, в която е открита сметката на поемателя,
в която ще постъпи сумата по изпълнението или клона на банката чрез която
издателят на записа на заповед ще преведе сумата, ако сметката на поемателя е в
друга банка и прочие".
В
настоящия случай, в ценната книга е отразено, че сумата по нея е платима при
"С."АД на уговорената дата на плащане: 01.01.2011 г., т. е. става
въпрос уговорка за задължаване за плащане по запис на заповед по банков път с
посочване на конкретната банка. Следователно, в случая, според изрично
уговорения начин на плащане- по банков път и посочването на конкретната банка- е
достатъчен да се приеме, че ясно е посочено мястото на плащане.
На
следващо място се твърди нищожност на процесния запис на заповед, поради липса
на форма-липса на задължителния реквизит - поемател, тъй като не са посочени
ЕИК, фирмено дело, представляващ. Това възражение също е неоснователно. В записа на заповед като поемател е
посочен Х.-А.-А.-А. ЕООД, ж.к.*** ********,
София 1404. Това, че в
неговото съдържание издателят не е изписал ЕИК, не
поражда съмнение, че поемател по записа на заповед е ищеца. Следва да се отбележи, че чл.535, т.5 от ТЗ изисква да се посочи името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, т.е. не се
изискват други индивидуализиращи белези като ЕГН, ЕИК или други.
С оглед на горното настоящият
съдебен състав приема, че процесният запис на заповед е действителен,
респ. че е действителна
и обективираната в
съдържанието му менителнична
сделка.
На следващо място ответникът
твърди, че записът на заповед е с падеж на предявяване и че същият не е
предявен в законния едногодишен срок от издаването му, поради което искът е
погасен по давност.
Това
възражение също е неоснователно. Падежът е определен в съответствие с чл.486,
ал.1, т.4 от ТЗ, т.е. на определен ден, а записаното " срещу представяне
на този запис на заповед ", не представлява друг падеж, именно поради
наличието на фиксирана дата.
Налице
е формирана трайно установена съдебна практика, съгласно която при издаден
запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да
плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната
редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът "представяне"
не е равнозначен на израза "предявяване", чрез който се определя
падежа в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, и не съдържа два начина на
определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с
упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 ТЗ, във връзка с получаване
обратно на документа с отбелязване на плащането върху него. В този смисъл са
решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № 155/07.11.2013 г. по т. д. № 664/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.
От
друга страна фактът, че ответникът Т. в качеството си на управител на „С.К.“
ООД се е подписал и за това, че записът на заповед му е предявен на посочената
дата, която съвпада с определения падеж по заповедта, е без значение за изхода
на спора, тъй като записът на заповед е с падеж на определен ден съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК,
за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на
заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на
записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на
менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка само
за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението. При уговорен падеж "на
предявяване" е необходимо записът на заповед да бъде предявен, за да стане
вземането изискуемо. В настоящия случай обаче падежът е на определен ден и този
падеж е настъпил. В този смисъл Решение № 66 от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
378/2014 г., II т. о., ТК.
С
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК
е прието, че непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до
загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните
лица-джирантите и техните авалисти, но това не се отнася за издателя на записа
на заповед и неговия авалист.
Тригодишният
давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на
заповед, уговорен на определен ден.
В
случая това е 01.01.2011 г. и следователно към датата на предявяване на
иска-09.12.2013 г., тригодишният срок не е изтекъл.
В
случая датата на иска се счита, датата на която е подадено заявлението,
съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), в която е
посочено, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4.
Така
мотивиран съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да се уважи.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 3 425,70 лв., от която 995,70 лв.-държавна
такса в исковото производство и 2 430 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, както и вече присъдените със заповедта суми 995,69 лв. за
внесена държавна такса. Със заповедта от 24.01.2014 г. не са присъдени разноски
за юрисконскултско възнаграждение, поради което и исковият съд не може за първи
път да ги присъди.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията
между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с предишно наименование „Х.А.-А.-А.” ООД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против Т.И.Т., ЕГН **********,***, че Т.И.Т. дължи
на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с предишно наименование „Х.А.-А.-А.” ООД, ЕИК********сумата
от 25 454,40 евро /двадесет и пет хиляди четиристотин петдесет и четири и 0,40 евро/,
представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „С. К.“ ЕООД и
авалирана от Т.И.Т. на 22.10.2008 г. с падеж 01.01.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 24.01.2014 г. по ч.гр.д. №
51345/2013 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Х.А.Р.А.Б.“ ООД с предишно
наименование „Х.А.-А.-А.” ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 425,70 лв. /три хиляди четиристотин двадесет и пет и
0,70 лв./-разноски направени в исковото производство, както и вече присъдената
със заповедта сума в размер на 995,69 лв. /деветстотин деветдесет и пет и 0,69
лв./ разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса.
Решението
е постановено при участието на „С.К.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.Р., като трето лице помагач на
страната на ответника Т.И.Т..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: