Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря
Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3293 по
описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Д.П.Т. срещу „З. “У.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди,
че пострадала на 26.08.2016 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на специален автомобил „МАН ТГМ 18.208”, с
рег.№ ********- И.П.Т.. Твърди, че по силата на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени
при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила следните
телесни повреди – тежка телесна повреда, изразяваща се в
травматична атрофия на зрителния нерв на дясното око, до степен пълна загуба на
зрението; черепно-мозъчна травма с множествени фрактури на лицеви и околоочни
кости в областта на дясната вежда и кръвоизлив в мозъка; фрактури на горното и
долното рамо на дясната пубисна кост на таза; счупване на задния горен край на
дясна лакътна кост; счупване на десния тибиален глезен (голямопищялната кост);
отлепване на кожата с подкожието от мускулно-фасциалния слой на дясното ходило;
птоза(падане) на клепачите на двете очи, вследствие на травматичните
увреждания в областта на главата. Твърди, че от телесните повреди претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, както и имуществени вреди,
изразили се в разходи за лечение. За претърпените неимуществени и имуществени
вреди застрахователят й заплатил обезщетение общо в размер на 55 000 лв./становище
в първо съдебно заседание/. Платеното от ответника обезщетение не било
достатъчно да покрие претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
Счита, че неизплатеният остатък за неимуществени вреди възлиза на 160 000 лв.,
а за имуществени вреди – на 1220.45 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 145 000 лв.,
представляващи част от общо дължими 160 000 лв./допуснато изменение на иска в
съдебно заседание от 10.03.2021 г./, ведно със законната лихва, считано от
20.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1220.45 лв. /допуснато изменение на иска за имуществени вреди
в съдебно заседание от 13.11.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата деликвент е било виновно и
противоправно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
заболяването „птоза на двете очи“ и катастрофата. Твърди, че това
заболяване било хронично. Липсвали данни
за травматично увреждане на клепачите, а единствено за наличие на
разкъсно-контузна рана на дясната вежда, поради което птозата на двете очи не се намирала в пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и прогресивното отслабване на зрението на
дясното око. Твърди, че отслабването на зрението се дължало на предходни
заболявания на ищцата - старческа
катаракта и атрофия на зрителния нерв, както и на нейната напреднала възраст
Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не спазила
светлинната сигнализация на светофарната уредба, тъй като не пресичала на зелен
сигнал; нарушила чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото не се съобразила с
приближаващото пътно превозно средство, преди да навлезе на платното за
движение; не пресичала на пешеходна пътека, поради което водачът нямал
задължение да я пропусне. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди –
твърди, че заплатил пълния размер на дължимото обезщетение от 52 655.01 лв., от
които 40 000 лв. на 17.01.2017 г. и 12 655.01 лв. на 13.02.2017 г./становище в
молба от 06.06.2019 г. – л.147/. Поддържа възражение, че травмите на ищцата не
обосновавали по-висок размер на обезщетение – тя получила травми, които
причинили състояние, временно опасно за живота, протекло без неврологична
симптоматика и завършило с оздравяване. Ищцата страдала от съпътстващи
заболявания – остеопороза, артериална хипертония, атрофия на зрителния нерв,
старческа катаракта и птоза на двете очи, които улеснили настъпването на
вредите и затруднили процеса на възстановяване. Оспорва размера на иска за имуществени
вреди, твърди, че описаните от ищцата разходи не били заплатени от нея. Оспорва
твърденията, че разходите били в причинно-следствена връзка с катастрофата. Представни
били документи за разходи, които не били свързани лечението на ищцата – напр. за
„нивеа софт крем кутия“, за „чаршафи“, „торбички зелени“, „влажни кърпи“ и др.
Към представените фискални бонове не били приложени разходно-оправдателни
документи/фактури/, поради което не било доказано, че разходите били направени
от ищцата. В част от касовите бонове била посочена само сума, без да бил
конкретизиран видът на разхода. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди: За
да бъде уважен този иск, ищцата трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на
водача на специален автомобил марка „МАН”, модел”ТГМ 18.280”, с рег.№ ********е
била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда
справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Ищцата е
отправила застрахователна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП, по която е образувана щета
на 01.11.2016 г. /л.37-38/.
Ответникът е изплатил обезщетение на ищцата
общо за имуществени и за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., от които
40 000 лв. на 17.01.2017 г. и 15 000 лв. на 13.02.2017 г. /л.148 - 152/.
С
писмена молба от 06.06.2019 г. по делото ответникът уточнява, че със сумата от
40 000 лв. е заплатил обезщетение за неимуществени вреди, а със сумата от 15
000 лв. е заплатил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както
следва: 12 655.01 лв. за неимуществени вреди и 2344.99 лв. за имуществени
вреди/ л. 147/.
Видно от
влязла в сила присъда от 03.10.2018 г. по НОХД № 5577/2017г. на СРС, НО, 104
състав, подсъдимият И.П.Т. е
признат за виновен в това, че на 26.08.2016 г., около 17:40 ч., в гр.София, при
управляване на моторно превозно средство - специален автомобил марка „МАН”,
модел”ТГМ 18.280”, с рег.№ ********, по ул. „Охрид“ с посока от ул.„Странджа“
към ул.„Клокотница“, в района на кръстовището с ул.„Опълченска“, при извършване
на маневра „завиване надясно“, на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар
и след подаден сигнал, който му разрешава преминаването, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал
преминаващата отдясно наляво по посоката на движение на автомобила, пешеходка Д.П.Т.,
а именно: чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни
да пропуснат пешеходците“; чл.120, ал.1,
т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -
да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, като по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на пешеходката Д.П.Т., изразяваща
се в следните травматични увреждания: контузия
на мозъка, с мозъчен кръвоизлив, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на
дясната лакътна кост, довело до трайно/за период повече от тридесет
дни/ затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване на дясната лонна кост на таза, довело до трайно /за
период повече от тридесет дни/ затрудняване на движенията на десния долен
крайник; счупване на голямопищялния
/вътрешния/ глезен на десния крак, довело до трайно /за период повече
от тридесет дни/ затрудняване на движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека - престъпление по чл.343, ал.З, предл. „последно”, б.“а”, пр.2, вр.
ал.1, б.“б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, поради което и на
основание чл.303, ал.2 от НПК и чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода”
за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването на наказанието за срок от три години.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
горецитираната влязла в сила присъда на Софийски районен съд, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на И.П.Т., неговата вина, съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението/причинените телесни повреди на Д.П.Т./, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото
са изслушани медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог, и
комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещи лица – неврохирург и
офталмолог, както и са събрани гласни доказателствени средства. От
заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог,
което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищцата е получила следните
телесни повреди: контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка; разкъсноконтузна рана в областта на дясна вежда; счупване на горния
край на лакътната кост - закрито-дясно; счупване на вътрешен /медиален/
малеолус - закрито дясно; счупване на двете рамена на дясна срамна кост на
таза; травматично отлепване на кожата в областта на таза; разкъсно-контузна
рана на палеца на ляво ходило. Мозъчните увреди са лекувани консервативно чрез вливания
на физиологични разтвори, противооточни, обезболяващи и невропротективни
медикаменти. По отношение на счупването на горния край на дясната лакътна кост
е предприето оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Проведено е
консервативно лечение на счупването на вътрешния /медиален/ малеолус на дясна
глезенна става с поставяне на гипсова имобилизация. Счупването на двете рамена на дясната срамна кост на таза е лекувано консервативно чрез покой
на легло. Поради наличие на рана с дефект на кожата в областта на дясна
подбедрица и глезенна става на 12.09.2016 г. и на 29.09.2016 г. ищцата е
постъпвала в Клиника по изгаряния и пластична хирургия за хирургично лечение на
раната. Според вещото лице, периодът на възстановяване при Т. е продължил общо около
6 месеца. Експертът е извършил преглед на пострадалата на 14.10.2020 г., при
който е установил, че тя е в задоволително общо състояние, придвижва се с
помощно средство – бастун; останали са оперативни белези по задната страна на
дясната лакътна става, на нивото на кожата, с дължина 15 см., както и по горната
страна на дясното ходило и част от предната страна на дясната глезенна става от извършената свободна пластика на кожа. По
страничната повърхност на дясната подбедрица е останал белег от донорското
място на кожната пластика с размери 12/10 см. Вещото лице е установило, че при
ищцата е налице непълно изправяне на дясната лакътна става от 15 градуса и ограничен
обем на движение на дясната глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от
10 градуса, при норма от 20 градуса. Тези последици от травмите имат траен
характер. Според вещото лице, разходите за лечение по документи, находящи се на
стр.28-36, са били необходими за възстановяването на ищцата – за лечение в УМБАЛСМ
„Пирогов“/стр.28 - стр.33/ и за лечение на очното увреждане/стр.35,36/.
Представени са фактури за разходи от 3260.04 лв., но не всички фискални бонове касаят медикаменти, свързани с лечението
на травмите. „Първият фискален бон от лявата колона“ е за медикамент за
лечение на сърдечно заболяване, „четвъртият и петият фискални бонове от лявата
колона“ са с неясно описание на закупените артикули. Според експерта, „вторият
и третият фискални бонове от лявата колона и всичките фискални бонове от
дясната колона“ са за медикаменти, необходими за лечението на травмите от
катастрофата, като общата стойност на тези фискални бонове е 124.31 лв. В заключението е посочено, че остеопорозата
е заболяване, изразяващо се в намаляване на плътността на костите и повишен
риск от счупване. При пациенти с това заболяване се получават повече и по тежки
счупвания при една и съща травма, в сравнение с човек, който не страда от същото
заболяване. Артериалната хипертония не е оказала съществено влияние върху
начина на протичане и продължителността на лечебния процес при ищцата. Възрастта
е фактор, който води до удължаване на възстановителния процес, при равни други
условия.
Видно от заключението на комплексната експертиза, изготвена
от вещи лица неврохирург и офталмолог, което съдът приема, ищцата е получила
при катастрофата следните телесни повреди: “контузия и разкьсно - контузна рана
в областта на дясна вежда”, „травматична субарахноидна хеморагия вдясно
париетално“, „кръв в десния максиларен синус с ниво“ и „КТ данни за фрактура на
пода на орбита вдясно». Всички тези телесни повреди са в причинно-следствена
връзка с травматичните увреждания на главата на пострадалата и дясната орбита,
получени при произшествието на 26.08.2016 г. Установената впоследствие атрофия
на зрителния нерв, отразена в Амбулаторен лист № 001777/ 21.12.2016 г.,
кореспондира с получените увреждания при катастрофата. Зрението на дясното око на Д.Т. е намалено до разпознаване на наличието
на светлина, което по дефиниция отговаря на практическа слепота, без формено зрение. Генезата на заболяването „клепачна
птоза“ е комплексна. В дясното око на
ищцата преобладава неврогенна птоза, поради претърпяната травма. Тя е
влошена от спадането на веждата (блефарохалза) и от настъпил енофталм, поради
фрактурата на пода на орбитата. При постъпването в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
ЕАД (Епикриза И.З. № 29316/2016 от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД) е отразено „Кръв
в десния максиларен синус с ниво“, а след това в Амбулаторен лист № 51/09.01.2017
г. са описани „КТ данни за фрактура на пода на орбитата вдясно“. Спрямо ищцата
е проведено следното лечение: прием на съдоразширяващи медикаменти, както и терапия
с „Ноотропил, Кавинтон, Милгама Н, ХДР“, оперативно лечение, което се е
изразило в горна блефаропластика и директен лифтинг на дясната вежда с 12 мм.
Назначена е била терапия: „Тобрадекс унгв. за намазване върху оперативните
шевове“. Според вещите лица, лечението е адекватно на настъпилите увреждания.
Възстановяването след оперативното лечение на птозата е продължило 1 месец.
Според вещото лице - офталмолог, не е възможно възстановяване на функцията на
увредения очен нерв. Експертите са посочили, че към настоящия момент Д.Т. се
намира в задоволително за възрастта й общо състояние, с ясно съзнание,
контактна, адекватна, критична, ориентирана; оплаква се от непостоянно
главоболие; не вижда с дясното око. Без груба отпадна неврологична
симптоматика. Запазени са движенията за четирите крайника. Походката на
пострадалата е самостоятелна, несигурна, с бастун. Вещото лице – офталмолог е
установило силно намалено зрение на дясно око (УОБ) перцепция за светлина,
блефарохалаза на дясна вежда, стеснена клепачна цепка на дясно око, енофталм,
птоза на десен горен клепач, тотална катаракта на дясно око. Прогнозата за
дясното око на Д.Т. е неблагоприятна, поради невъзможност за възстановяване на
зрителната функция. Прогнозата за птозата на десен горен клепач е
неблагоприятна, поради рецидив на птоза след оперативната корекция. Прогнозата
за развитие на общото здравословно състояние на пострадалата е в границите на
гериатричните норми. Представените от ищцата фактури отговарят на извършените
терапевтични процедури. Т. е страдала от
съпътстващи заболявания – остеопороза и артериална хипертония. Те нямат
отношение към вида и степента на настъпилите очни увреждания. Възрастта на
ищцата не оказва влияние върху продължителността на възстановителния период на
очните увреждания. Съпътстващо заболяване на ищцата е и „старческа катаракта”. То може да намали зрението само в лека
степен, както е установено за лявото око, зрението на което е 80 % с
корекция/Амбулаторен лист № 10/03.01.2017 г./. В амбулаторен лист № 001777/21.12.2016г.
атрофията на зрителния нерв е посочена
като основно заболяване, а не като съпътстващо заболяване. Тази атрофия е
довела до тежко намаление на зрението на ищцата. Възрастта на пострадалата
не е определяща за загубата на зрение на дясното око. Асиметрията между
състоянието на двете очи е показателна за това, че възрастта на ищцата не е
причината за загубата на зрение на дясното око.
От показанията на св.Т.– съпруг на ищцата, се установява,
че я е видял непосредствено след катастрофата
в „Пирогов“ ЕАД, дясното й око било затворено, питал я защо е така, но тя не
знаела. Впоследствие разбрал, че е прекъснат зрителен нерв, ищцата не виждала с
това око. Лекувана била в неврохирургията 7 дни и в клиниката по травматология
4-5 дни. Направили й операция на глезена и на ръката. След като я изписали, не
можела да се движи самостоятелно. Свидетелят й помагал, докато се възстанови -
около месец, месец и половина, за да може да ходи до тоалетна сама. През
възстановителния период тя не излизала навън, сега също не излизала. Ползвала
патерица и бастун, понастоящем ходела с бастун. Проблемът с окото го установили
в неврохирургията. Ищцата била оперирана в очна клиника до „Пирогов“. След това
пак й правили операция в „очна болница“, която се намирала на „Димитър П.“. Не
виждала с дясното око, тъй като бил прекъснат нерв, като това състояние не
подлежало на операция. Преди катастрофата ищцата не се оплаквала от зрението си,
била „нормален човек“, здрава, после се
превърнала в „една развалина“, имала и мозъчен кръвоизлив. Приемала лекарства
след произшествието. Понастоящем също имала нужда от лекарства, „за да се
придвижва“. Загубата на зрение на едното око й пречела в ежедневието, тъй като
не била свикнала да гледа с едното око, а с двете очи, озъртала се. Преди
катастрофата имала само очила за четене. Тя била на 72 години, зрението й отслабвало,
поради което имала очила за четене, но не ги носела. Ползвала лупа, с която
гледала. След операцията й забранили да слага очилата за четене, казали й, че няма
смисъл да ги носи. За първи път сложила очила, когато била „към 55 годишна“.
Диоптърът й за четене бил два и
половина. В деня на инцидента не носела очила, защото били само за четене. След
катастрофата се появил проблем с лявото
око, тъй като се било натоварило. След катастрофата направили операция на
ищцата и „за перде“. Преди катастрофата тя нямала такива проблеми.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на телесните повреди при
катастрофата, тъй като са житейски правдиви и се подкрепят от медицинските
експертизи по делото.
Така събраните доказателства установяват настъпването
на всеки един от фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ – от присъдата на
наказателния съд се установява противоправното поведение на водача на специален автомобил марка „МАН”, модел”ТГМ 18.280”, с
рег.№ ********, причинените на ищцата
телесни повреди и наличието на причинно-следствена връзка с катастрофата, а от медицинските
експертизи се установяват и други телесни повреди, здравословното състояние на
ищцата, както и претърпените от нея неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с катастрофата. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното произшествие – 70 г., вида
и характера на претърпените телесни повреди – множество средни телесни повреди,
изразили се в контузия на мозъка, с мозъчен кръвоизлив – състояние, представляващо
разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на дясната лакътна
кост, което е причинило трайно/за повече от тридесет дни/ затрудняване на
движението на десния горен крайник; счупване
на двете рамена на дясна срамна кост на таза, което е причинило трайно /за
повече от тридесет дни/ затрудняване на движението на десния долен крайник;
счупване на голямопищялния /вътрешния/ глезен на десния крак, което е причинило
трайно /за повече от тридесет дни/ затрудняване на движението на десния долен
крайник; лека телесна повреда - разкъсно-контузна рана в областта на
дясната вежда; телесни повреди,
изразили се в травматично отлепване на кожата в областта на таза; травматична
субарахноидна хеморагия вдясно париетално, кръв в десния максиларен синус с
ниво и фрактура на пода на орбита вдясно, като разкъсно-контузната рана и травмата
на орбитата на дясното око са довели до „клепачна птоза“ на дясното око, както
и до тежка телесна повреда, изразила
се в слепота, без формено зрение на дясното око. Съдът отчете вида на
проведеното лечение - мозъчните увреди са лекувани консервативно чрез вливания
на физиологични разтвори, противооточни, обезболяващи и невропротективни
медикаменти; счупването на горния край на дясната лакътна кост е лекувано
оперативно, чрез открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и
винтове; счупването на вътрешния /медиален/ малеолус на дясна глезенна става е
лекувано консервативно с поставяне на гипсова имобилизация; счупването на двете рамена на дясната срамна кост на таза е лекувано консервативно чрез покой
на легло. На 12.09.2016г. и на 29.09.2016 г. ищцата е постъпила в Клиника по
изгаряния и пластична хирургия за хирургично лечение на рана с дефект на кожата
в областта на дясната подбедрица и глезенната става. За травмата на дясното око
е приемала медикаменти, а на 13.01.2017 г. е проведено оперативно лечение, чрез
горна блефаропластика и директен лифтинг на дясната вежда с 12 мм.
Възстановителният период за травматичните увреждания е продължил общо 6 месеца,
а след оперативното лечение на птозата - 1 месец. Съдът отчете силните болки и
страдания, които е изпитвала ищцата от травматичните увреждания, както и
неудобствата в хигиненно-битовото й обслужване през възстановителния период. След
лечението на травматичните увреждания на крайниците, според медицинската
експертиза, пострадалата е в задоволително общо състояние, придвижва се с
помощно средство – бастун. Останали са оперативни белези по задната страна на
дясната лакътна става, на нивото на кожата, с дължина 15 см., както и по
горната страна на дясното ходило и част от предната страна на дясната глезенна
става от извършената свободна пластика на кожа. По страничната повърхност на
дясната подбедрица е останал белег от донорското място на кожната пластика с
размери 12/10 см. Вещото лице е установило, че при ищцата е налице непълно
изправяне на дясната лакътна става от 15 градуса и ограничен обем на движение
на дясната глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при
норма от 20 градуса. Тези последици имат траен характер. Останала е и трайна
последица за зрението на дясното око на Д.Т., което е намалено до разпознаване
на наличието на светлина, а това състояние по дефиниция отговаря на практическа слепота, без формено зрение./заключение
на комплексната медицинска експертиза/. Съдът съобрази становището на вещите
лица – офталмолог и неврохирург, които също дават заключение, че Д.Т. се намира
в задоволително за възрастта й общо състояние, с ясно съзнание, контактна,
адекватна, критична, ориентирана; оплаква се от непостоянно главоболие; без
груба отпадна неврологична симптоматика; запазени са движенията за четирите
крайника. Походката на пострадалата е самостоятелна, несигурна, с бастун. Съдът
отчете обстоятелството, че прогнозата за дясното око на Д.Т. е неблагоприятна,
поради невъзможност за възстановяване на зрителната функция и прогнозата за
птозата на десния горен клепач е неблагоприятна, поради рецидив на птоза след
оперативната корекция. Съдът отчете и силния стрес, на който е била подложена пострадалата,
както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост, в размер на 180 000 лв.
От тази
сума следва да се приспадне заплатеното от ответника застрахователно
обезщетение в размер на 52 655.01 лв., при което неизплатеният остатък възлиза
на 127 344.99 лв.
По предявения иск за имуществени вреди:
Страните не спорят, че
ответникът е заплатил част от разходите на ищцата за имуществени вреди в размер
на 2344.99 лв. на 13.02.2017 г.
С
уточняваща молба от 06.06.2019 г./л. 147/ ответникът е уточнил, че с плащането
от 13.02.2017 г. е заплатил разходи по фактура № **********/09.09.2016г. – 792
лв., по фактура № 70000013870/09.09.2016г. – 1460 лв., по фактура №
**********/03.10.2016г. – 2.90 лв., по фактур № **********/21.09.2016г. -23.20
лв., по фактура № **********/01.09.2016 г. -34.80 лв. и по фактура №
20000003137/29...2016- 32.90 лв.
От заключението
на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - травматолог, се
установява, че само част от представените фискални бонове са за разходи,
необходими за лечението на ищцата, които експертът е описал по следния начин: „Вторият и третият фискални бонове от лявата
колона и всичките фискални бонове от дясната колона“ са за медикаменти,
необходими за лечението на травмите от катастрофата, като общата стойност на
тези фискални бонове е 124.31 лв. По
отношение на останалите фискални бонове вещото лице е посочило, че „първият
фискален бон от лявата колона“ е за медикамент за лечение на сърдечно
заболяване, което не е свързано с травмите на ищцата при катастрофата, а „четвъртият
и петият фискални бонове от лявата колона“ са с неясно описание на закупените
артикули. Описанието на фискалните бонове от вещото лице касае доказателствата,
представени на л.34 от делото, които са преснимани в две колони. Вещото лице –
травматолог е дало заключение за разходите, касаещи травмите на ищцата при
катастрофата, без лечението на очните заболявания.
От фактура № 30002186/13.01.2017г. и касов бон към нея за
сумата от 15.05 лв. и фактура № 00001466/13.01.2017г. и касов бон към нея за
сумата от 900 лв. се установява, че те касаят лечение на очните заболявания на
ищцата. /л.35 – 36/. Лекарствата, описани в първата фактура, са посочени от
вещото лице – офталмолог като част от лечението на ищцата, а разходите по
втората фактура са за очна операция – горна блефаропластика на двете очи с
лифтинг на вежда. Тези разходи са в причинно-следствена връзка с катастрофата,
поради което за тях също се дължи обезщетение. Общият размер на разходите по
тези две фактури е 915.05 лв.
Така, дължимото обезщетение за имуществени вреди съдът
определи на 1039.36 лв. /124.31 лв. + 915.05 лв./
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите
от пострадалата, която не спазила светлинната сигнализация на светофарната
уредба, тъй като не пресичала на зелен сигнал; нарушила чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото не се съобразила с приближаващото пътно превозно средство, преди
да навлезе на платното за движение; не пресичала на пешеходна пътека, поради
което водачът нямал задължение да я пропусне.
Възражението за съпричиняване на вредите е частично основателно, поради
следните съображения:
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване
на катастрофата: в района на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, при
подаване на зелен сигнал на светофара за движение на т.а. „МАН“ направо и
наляво, водачът на автомобила е започнал да извършва маневра „десен завой“ от
лявата половина на ул.„Охрид“. В кръстовището автомобилът е спрял, за да
пропусне движещото се насреща и извършващо ляв завой моторно превозно средство.
Ищцата е предприела пресичане на пътното платно на ул.“Опълченска“, като е навлязла
на пътното платно отдясно на т.а. „МАН“. Водачът на автомобила, който е имал
ограничена видимост към пешеходката, е продължил извършването на маневрата „десен завой“. При тази
маневра дясната част на автомобила леко се е изнесла надясно, без да следва
траекторията на предните колела, при което пешеходката е била ударена със задната
дясна странична част на моторното превозно средство. Ударът за ищцата е бил в
лявата част на тялото, придадено й е било въртеливо движение, както и постъпателно
напред, в посоката на движение на автомобила. Последвало е отхвърляне на тялото
при ротацията с опорен десен крак. Ищцата е паднала отдясно на автомобила,
където при огледа са открити петна от кръв. Произшествието е настъпило по дължина
на пътното платно - в района на пешеходна пътека или на около 0,5 м. след пешеходната
пътека, по ширина на пътното платно - на около 3,5 м. – 4 ,5 м. от десния
тратоар. Скоростта на автомобила при удара е била 14 км/ч. Опасната зона за спиране
на автомобила е била 6,18 метра. Пешеходката
се е движела по пешеходна пътека. На мястото на ПТП е имало светофарна уредба с допълнителни светофари за пешеходци. Светлинният сигнал при настъпването на ПТП е бил
„зелен“ за автомобила и пешеходката. Тя
е могла да възприеме автомобила на около 4 метра преди навлизането в кръстовището, но моторното превозно средство е спряло в кръстовището и след това е продължило движението си. Пешеходката е имала възможност да възприеме
автомобила отляво на около 3.5 м. от местоудара, за да преустанови движението си, но не е съобразила завиването на автомобила и отклонението на задната дясна част надясно. Според вещото
лице, причината за катастрофата, е както поведението на водача на автомобила,
който късно е възприел пешеходката на пешеходната пътека, не е съобразил габаритите
на автомобила и не е пропуснал пострадалата, движеща се по пешеходната пътека, така
и поведението на ищцата, която е навлязла на пешеходната пътека след
потеглянето на автомобила и не е съобразила неговите габарити и отклонението на
задната дясна част на моторното превозно средство надясно с около 30 см., при извършване
на маневрата „десен завой“. Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила отляво или на около 3.5 метра от
местоудара, за да преустанови движението си, но не е съобразила завиването на автомобила и отклонението на задната дясна част надясно.
По делото е разпитан и св.Т. /деликвентът/, който
потвърждава механизма на ПТП, приет от
автотехническата експертиза. Същият заявява, че първоначално спрял на
светофара, после потеглил на зелен сигнал – „пусна ме светофара“ и предприел
маневра „десен завой“. На пешеходната пътека отдясно, в най-дясната лента било
спряло такси. За да осъществи десния завой свидетелят трябвало да навлезе в
средната лента. Отсреща тръгнал черен л.а „Фолксваген пасат“. Тежкотоварният
автомобил, управляван от свидетгеля, се движел по-бавно. Л.а „Фолксваген пасат“
влезнал пред него и той спрял на завоя, за да не се ударят, след което отново потеглил.
Включил „първа, втора скорост“, движел се с максимум 8-10 км/час. Чул пищене на
гуми, тръгнало такси. На огледалото за задно виждане видял в най-крайната дясна
част отзад на камиона, че паднала жена. Спрял, слезнал да види какво става и
звъннал на 112 веднага, след което изчакал да дойде линейката и органите на
МВР. Жената паднала след пешеходната пътека. Никой не можел да мине по пешеходната
пътека, тъй като там било спряло такси и свидетелят, като водач на товарен
автомобил, трябвало да заобиколи и таксито, при извършване на маневрата „десен
завой“. Задната дясна част на камиона, управляван от Т., не се намирала на пешеходната пътека. Той бил
излязъл извън пешеходната пътека. Спрял на пешеходната пътека при извършването
на маневрата. Спрял, за да не се удари с черния „Фолксваген пасат“, който му
отнел предимството. Вече бил излязъл от пешеходната пътека, когато погледнал
назад. Дошли контролните органи и проверили абсолютно всичко. Жената паднала
там, където било таксито – на пешеходната пътека. Когато жената падала, таксито
вече не било там. То тръгнало с повече газ. На място имало светофарна уредба,
която подала зелен сигнал за свидетеля и за пешеходците, които пресичали „Опълченска“.
Т. заявява, че трябвало да се съобрази с пешеходците, ако имало такива. Когато
потеглил, на светофара нямало никой, а и да имало, нямало как да мине, заради
спрялото такси. Половината завой почти го бил взел, спрял вътре в кръстовището,
а после трябвало да го напусне.
От присъдата на наказателния съд, която е задължителна
за гражданския съд относно противоправността на деянието, се установяват
конкретните нарушения на правилата за движение, допуснати от водача на специален автомобил марка „МАН”, модел”ТГМ 18.280”, с
рег.№ ********: по чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП:
„Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците,
които все още се намират на пешеходната пътека.
При така събраните доказателства съдът приема, че
ищцата също е допринесла за настъпване на катастрофата, тъй като не е
съобразила поведението си с габаритите на навлезлия в кръстовището товарен
автомобил и отклонението на задната дясна част
на превозното средство надясно с около 30 см., при извършването на
маневрата „десен завой“.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на
настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на автомобила е
значително по-голям от приноса на пешеходката, като определи процент на съпричиняване на вредите – 5 %. Тъй
като съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 127 344.99 лв.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %, общият размер на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение възлиза на 120 977.74 лв. /127 344.99 лв.
х 95 %/, до който размер искът е основателен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 145 000 лв., представляващи част от общо дължими 160 000
лв., следва да бъде охвърлен.
При
прилагане на процент на съпричиняване от 5 % спрямо определеното от съда
обезщетение за имуществени вреди от 1039.36 лв., размерът на обезщетението
възлиза на 987.39 лв./ 1039.36 лв. х 95 %/, до който искът за имуществени вреди
е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 1220.45 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По претенцията за
законна лихва: Ищцата претендира законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, считано от 20.01.2017
г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника, по
която е образувана щета на 01.11.2016 г. /л.37-38/. При липсата на други
доказателства съдът приема, че застрахователната претенция е от 01.11.2016 г. Ответникът
е заплатил застрахователно обезщетение на ищцата за неимуществени вреди на
17.01.2017 г. в размер на 40 000 лв. и на 13.02.2017 г. в размер на 12 655.01
лв., както и обезщетение за имуществени вреди на 13.02.2017г. в размер на
2344.99 лв., като по искане на ищцата производството по делото е прекратено по
отношение на претенциите за разходи за лечение, които са заплатени от ищеца. Тримесечният
срок за отговор изтича на 01.02.2017г., поради което ответникът дължи законна
лихва върху двете обезщетения, считано от 02.02.2017 г. до окончателното
изплащане, не и за периода преди тази дата. По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 965.95
лв., съобразно уважената част от исковете. Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 76.30 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.С.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3715.50 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в
размер 4889.10 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 32.53 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания У.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.П.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер – за адв. Й.Д., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, сумата от 120
977.74 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на мозъка, с
мозъчен кръвоизлив; счупване на дясната лакътна кост; счупване на двете рамена на дясна срамна кост на таза; счупване на
голямопищялния /вътрешния/ глезен на десния крак; разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда; травматично
отлепване на кожата в областта на таза; травматична субарахноидна хеморагия
вдясно париетално, кръв в десния максиларен синус с ниво и фрактура на пода на
орбита вдясно, като разкъсно-контузната рана и травмата на орбитата на дясното
око са довели до „клепачна птоза“ на дясното око, както и до тежка телесна
повреда, изразила се в слепота, без формено зрение на дясното око, настъпили вследствие
на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 26.08.2016 г., по вина на
водача на специален автомобил марка „МАН”, модел”ТГМ 18.280”, с рег.№ ********–
И.П.Т., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 145 000 лв., представляващи част от
общо дължими 160 000 лв., както и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода 20.01.2017
г. – 02.02.2017 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания У.” АД, ЕИК ********, да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1
от КЗ, сумата от 987.39
лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в разходи за лечение, направени през периода 26.08.2016 г. – 13.01.2017 г.,
на телесни повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 26.08.2016 г., по вина на водача на специален автомобил марка „МАН”,
модел”ТГМ 18.280”, с рег.№ ********– И.П.Т., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2017
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 1220.45 лв., както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 02.02.2017 г., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.”
АД, ЕИК ********, да заплати на Д.П.Т., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 965.95 лв.,
съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА Д.П.Т. да заплати на „Застрахователна компания У.” АД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в
размер на 76.30 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете. ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.” АД, ЕИК ********5, да заплати на адвокат М.С.Д.,*** с
адрес за призоваване: гр.София, бул.”********, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3715.50 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.”
АД, ЕИК ********5, да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса
върху уважените искове в размер на 4889.10 лв., а на СГС разноски за вещи лица
в размер на 32.53 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: