№ 80
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500252 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Р., гражданин на Република Литва чрез
пълномощник адв. Х. М. против решение от 06.07.2020г. по гр.д. № 4227/2019г на
Софийски градски съд в отхвърлителната му част, в която са отхвърлени предявени от
жалбоподателя ищец против „Атлантик- А“АД ЕИК ********* искове по чл. 79 ал.1 ЗЗД за
сумата от 18 000 евра, претендирана като неустойка по чл.12 от сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от
29.11.2017г., призната за дължима с анекс от 5.04.2018г. поради неизпълнение на
задълженията на продавача по чл.2, ал.2, т.2 от анекса, и по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата над
1328 евра до 3968 евра, представляваща неустойка съгласно чл.2 ал.2 от анекс от
05.04.2018г. за периода 1.08.2018г. -16.08.2018г.
Жалбоподателят – ищец Л. Р. чрез пъломощник поддържа оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната му част поради необоснованост и противоречие с материалния
закон. Твърди се, че наличието на сключен и валидно действащ анекс, с който се прекратява
действието на предходно сключен между страните договор, не препятства възможността да
се договори неустойка за неизпълнение на прекратения предварителен договор. Неправилно
на следващо място съдът приемал, че неизпълнението на договора от страна на ответника
бил недоказан юридически факт, въпреки и независимо от изричното му признаване в
анекса. В тази връзка се изтъква, че истинността на писмен документ щом има достоверен
1
подпис, обвързва страните и подлежи на опровергаване от този, който го оспорва. Поради
това ответникът дължал доказване на възраженията си, че признатото в документа
задължение не съществува, респ. че договорът страда от пороци, но такова не било
проведено, а изводът на съда въз основа на обясненията на ищеца по чл. 176 ГПК бил
необоснован. Изтъкват се и доводи против изводите на съда за неоснователност на иска по
чл. 92 ал.1 ЗЗД за част от претендираната като неустойка сума за периода 1.08.2018г. –
16.08.2018г., като се сочи, че началният момент от който се дължи неустойка не съвпада със
срока за сключване на предварителен договор, защото последния е прекратен с подписване
на анекса от страните. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат
исковете в претендирания размер.
Въззиваемото дружество – ответник „Атлантик А“АД не е подало отговор и взело
становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК се установява, че решението в
обжалваните му отхвърлителни части е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно съединени искове,
както следва:
по чл.79 ал.1 от ЗЗД - за сумата от 16 600 евро, заплатена по предварителен договор за
покупко-продажба и преустройство на недвижим имот от 29.11.2017г., като част от
покупната цена, призната за дължима от ответника в анекс от 05.04.2018г. поради
неизпълнение на задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.1 от анекса, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г., до
окончателното й изплащане;
по чл.79 ал.1 от ГПК за сумата от 18 000 евро, представляваща дължима неустойка
по чл.12 от предварителен договор за покупко-продажба и преустройство на недвижим имот
от 29.11.2017г. и призната за дължима в анекс от 05.04.2018г. поради неизпълнение на
задължението на ответника по чл.2 ал.1 т.2 от анекса;
по чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3968 евро, представляваща неустойка по чл.2 ал.2
от анекс от 05.04.2018г. към предварителния договор за покупко-продажба и преустройство
на недвижим имот за периода от 01.08.2018г. до 16.08.2018г. вкл., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2019г.;
Като правопораждащи спорните притезания факти в исковата и уточняващите молби
се твърди, че на 29.11.2017г. между ответника, в качеството му на продавач и ищеца, в
качеството му на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба и
преустройство на недвижим имот, като съгласно чл.1 ал.1 от договора, ответното дружество
се задължило да продаде на ищеца или на посочено от него трето лице част от сграда с
идентификатор 68134.4359.247.4, съгласно заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на
2
изпълнителния директор на АГКК, представляващи офиси, които към момента на сключване
на договора следва да бъдат приведени в определена степен на завършеност от продавача
срещу продажна цена в размер на 37 000 евро, дължима на вноски. В предварителния
договор страните договорили неустойка при неизпълнение на задълженията на продавача в
размер на всички направени плащания по време на действие на договора, ведно със сума в
размер на 18 000 евро. На 05.04.2018г. сключили Анекс към предварителния договор, като
със същия констатирали и се съгласили, че купувачът във връзка с изпълнение на
задълженията си по предварителния договор е извършил в полза на продавача плащания в
общ размер на 31 600 евро, от които 2000 евро подобрения в имота, които продавачът
приема и 29 600 евро, представляващи част от продажната цена на имота. Със същия анекс
постигнали договореност поради виновни действия на за прекратяване на предварителния
договор и по чл.2 ал.1 т.2 ответникът се задължил да заплати на ищеца неустойка в размер
на 18 000 евро, съгласно чл.12 от предварителния договор. Съгласно същия текст от анекса,
продавачът в срок от един месец след намиране на нов купувач, но не по-късно от
31.07.2018г. следвало да заплати на купувача платената от него сума в размер на 31 600
евро, ведно с дължимата неустойка от 18 000 евро или обща сума в размер на 49 600 евро,
като наред с посоченото договорили неустойка за неизпълнение на задълженията на
продавача в размер на 0,5% за всеки ден, но не повече от 8% от общия размер на дълга.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се застъпва
тезата, че няма виновно неизпълнение, тъй като страните са прекратили действието на
предварителния договор преди изтичане на срока за подписване на окончателен, и че
уговорените неустойки всъщност прикриват и целят уреждане на други правоотношения,
произтичащи от заем между ищеца и сина на изпълнителния директор на дружеството,
поети без последния да има делегирани пълномощия от ограните на дружеството.
Решението в осъдителните му части, в които в полза на ищеца са присъдени сумите
16 000евра – част от платена продажна цена и 1328евра неустойка не е обжалвано и е влязло
в сила. Предметът на въззивен контрол се свежда до дължимостта на сумата от 18 000евра,
произтичаща от сключения между страните анекс и представляваща според изтъкнатите в
исковата молба правопораждащи факти предварително определен размер на вредите,
настъпили поради виновни действия на продавача и за разликата между признатите за
дължими и претендирани на същото основание вреди по чл.2, ал.1, т.1 от анекса за забавено
изпълнение на парични задължения по т.2, ал.1, т.1 от подписания между страните анекс.
По фактите няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че
между страните по делото е сключен предварителен договор от 29.11.2017г. за покупко-
продажба и преустройство на недвижим имот: част от сграда с идентификатор
68134.4359.247.4, съгласно заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ офиси, чиято степен на завършеност е изрично уговорена в тежест на
продавача и представлява условие за сключване на окончателен договор. От съдържанието
на предварителния договор /чл.4/ става ясно, че срока за сключване на окончателен договор
е фиксиран до 30.07.2018г., като в същия е обективирана и неустоечна клауза в тежест на на
3
продавача /чл.12/ обезпечаваща в предварително установен размер от 18 000 евра вредите,
които купувачът би търпял при продажба на имота на трето лице и при неизпълнение на
задължения на продавача, произтичащи от самия договор, в т.ч. ако подадени пред нотариус
декларации се окажат неистински.
На 05.04.2018г. между страните е сключен в писмена форма анекс, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на направилите изявления лица при
положение, че истинността му не е оспорена и опровергана в процеса. С него страните са
постигнали съгласие за прекратяване на предварителния договор, считано от датата на
подписване на анекса и приели за установено в отношенията по между им извършените от
купувача плащания в размер общо на 31 600 евро и подобрения на стойност 2000 евро,
които последният е поел задължение да върне в срок до един месец от намиране на нов
купувач, но не по-късно от 31.07.2018г. В т.1 б.“б“ от същия анекс е предвидено, че „поради
виновни действия на продавача страните са изгубили интерес от сключване на окончателен
договор, за което купувачът дължи неустойка по чл.12 от договора в размер на 18 000 евра,
за която сума заедно с предвидените в т.1, б.“а“ е договорена в чл.2, ал.2 неустойка за
забавено изпълнение в размер на 5% от неплатения остатък, но не повече от 8% от общия
размер на дълга по ал.1.
Сключеният между страните анекс има материалноправните последици на на
извънсъдебно споразумение, чието действие е преценено като обвързващо за страните
относно прекратяването на предварителния договор по взаимно съгласие /чл.17/ и
трансформиране на поетите първоначално задължения за прехвърляне на собственост в
признати по основание и размер парични вземания. Когато е постигнато съглашение за
настъпването на определени правни последици, но страните впоследствие по взаимно
съгласие са изменили първоначално сключения договор или отделни негови клаузи в
съответствие с принципа по чл.9 ЗЗД, тези изменения също обвързват договарящите според
точния смисъл на договорките, стига те да са действителни.
Основният спор от фактическа и правна страна пред въззивната инстанция в случая се
свежда до действителността на неустоечната клауза във връзка с възраженията на ответника
за нищожност на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД поради симулативност – липса на действителна воля за
компенсиране на вреди в определен размер, произтичащо от неизпълени договорни
задължения по т.12 от предварителния договор.
Правилно е прието за установено, че към момента на сключване на споразумението
страните не са имали волята сумата от 18 000 евра да компенсира вредите, които продавачът
търпи от неизпълнените задължения на купувача по т.12 от предварителния договор.
Ответникът в срок е въвел правоизключващо възражение за симулативност на изявленията
по т.1 „б“ от споразумението, с които не е целено да се ангажира договорната отговорност
на купувача за вреди, а се погаси задължение по договор за заем между ищеца и сина на изп.
директор за сметка на ответното дружество. Възраженията, че изявленията по т.1 „б“ от
анекса прикриват други правоотношения, намират подкрепа в обясненията на самия ищец
по чл.176 ГПК, който признава, че уговорената като „неустойка“ сума цели да покрие
4
подобрения в обектите, за които е „вкарал допълнително пари“. Преценката на изявленията
на страната, признаваща неизгодни за себе си факти в контекста на на т.12 от
предварителния договор, към която препраща анекса, подкрепят фактическите изводи на
първостепенния съд, че действителната воля на страните е различна от обективираната в т. 1
„б“ от споразумението. Текста в т.12 от предварителния договор предвижда ангажиране на
договорната отговорност на продавача, ако прехвърли имота на трето лице преди сключване
на окончателен договор или не изпълни други договорни задължения, в който случай
купувачът има право да развали договора и освен платените по договора суми, получи и
18 000евра. С анекса предварителният договор не е развален по вина на продавача, а
прекратен по съгласие на страните и то преди изтичане на уговорения в него срок /до
30.07.2018г./ за сключване на окончателен договор. Следователно към подписване на анекса
от 29.11.2017г продавачът не би могъл да е в забава на задълженията си по договора, нито
има данни да се е разпоредил с имота до сключването на анекса. Обсъденото допълнително
потвърждава фактически изявленията на ищеца по чл.176 ГПК, че атакуваната договорна
клауза прикрива други правоотношения вместо действителната воля на страните да се
обезпечат вредите на изправната страна в предварително уговорен размер. Като
симулативна тази клауза е нищожна на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД и от нея ищецът не би могъл да
черпи права, като без значение в случая е разкриването на прикритата /дисимулираната/
сделка, защото правоизключващото възражение има за предмет установяване на
относителна недействителност на договорна клауза и в процеса не е въведен иск, с който да
се претендират последиците от от прикритата сделка по чл. 17 ал.1 ЗЗД.
Доводите в жалбата относно тежестта на доказване по чл.193, ал.3 ГПК неистинността
на писмен документ са ирелевантни за спора, защото в процеса не е оспорена формалната
доказателствена сила на документа – напротив въобще не е имало спор, че изявленията в
анекса изхождат от подписалите го лица. Възражението на ответника, че оспорената клауза
не обективира действителната воля на страните /продавачът да обезпечи вредите на
изправната страна/, и че договорната им обвързаност почива на различно по предмет
/прикрито/ правоотношение, цели да установи привидност на съглашението и няма връзка с
истинността на договора като писмен документ. Вярно е, че и в този случай тежестта да
докаже привидността на съглашението пада вържу ответника, който го твърди, но при
наличие на признание от ищеца и то кореспондиращо с обсъдените обстоятелства при
тълкуване волята на страните, няма пречка и правилно този факт е приет за доказан.
Привидната договорна клауза е нищожна на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД и не би могла да бъде годно
правно основание, от което ищецът да черпи права. Като е достигнал до същия извод
правилно първостепеният съд е отхвърлил иска по чл.79 ЗЗД за сумата от 18 000евра и
обжалваното решение в тази му част ще подлежи на потвърждаване.
При този извод се явява неоснователна жалбата против решението в отхврлителната
му част за сумата над 1328 евра до 3968 евра, дължима като неустойка на осн. чл.2 т.2 от
анекс от 05.04.2018г. Предвид естеството на поетите облигационни задължения,
изискуемостта на вземането съгласно чл. 84 ал. 1 изр. първо ЗЗД, респ. денят на забавата
5
следва този на определения падеж (на изискуемостта), каквато е хипотезата на всички
задължения, чиято изискуемост е поставена в зависимост от настъпването на определен срок
или на 01.08.2018г. Паричното задължение е признато за дължимо до размер от 16 600лв,
като уговорената по чл.2, т.2 от анекса неустойка за забавено изпълнение в размер не повече
от 8% от дължимия остатък възлиза на 1328 евра – точно колкото е приел и
първостепенният съд.
При този изход по съществото на на спора – отхвърляне в цялост на жалбата на ищеца
няма основание да се изменят присъдените от първата инстанция разноски. Пред настоящата
въззивна инстанция разноски на жалбоподателя –ищец не се следват, а въззиваемото
дружество ответник не е претендирало и доказало такива.
Поради изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2020г. по гр.д. № 4227/2019г на Софийски градски съд
I-27 състав в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването на преписи на страните при наличие на
основание по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6