Р Е Ш Е Н И Е
№ 540, 03.06.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
пети граждански състав
на първи юни
две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Зорница Тухчиева
секретар : П.
Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 546 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от И.Г.Г. против
Решение № 298/27.01.2020г.,
пост. по гр.д.№ 10101/2019,
ПРС, с което е изменен размера на присъдената по гр.д.№6853/2015, ПРС
месечна издръжка, дължима от жалбоподателя на непълнолетната му дъщеря К.И.Г.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител П.Т.Д.-Г., от
130лв. на 1/3 от минималната работна заплата за страната, считано от подаване
на исковата молба -17.06.2019г., до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като са присъдени и разноски и е
определена дължима ДТ.
Жалбоподателят
И.Г. обжалва решението изцяло, като поддържа
неправилност поради липса на ясно и конкретно посочена сума. Сочи разминаване
между мотиви и диспозитив, изразяващ се в това, че в мотивите е определен
размер на издръжката от 200лв., а в диспозитива дължимата сума е изписана като
1/3 от минималната работа заплата. Отделно
поддържа неправилност по отношение на определения необходим и дължим размер на
издръжката. Счита, че обвързването на дължимата издръжка с размера на минималната
работна заплата е неправилно, т.к. същата регулира други правоотношения – в
областта на трудовото и осигурителното право , но без да отчита нуждите на
детето от издръжка и възможностите на родителите му да я осигурят. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи предявения иск за
сумата от 160лв. месечна издръжка, която да бъде заплащана на непълнолетната К..
Въззиваемата страна К.И.Г., действаща като непълнолетна със съгласието на
майка си и законен представител П.Т.Д.-Г.
оспорва въззивната жалба, като поддържа правилност и законосъобразност
на постановеното решение. Счита, че съдът правилно е определил размера на
дължимата издръжка на 1/3 от минималната работна заплата, която от 01.01.2020 е
определена на 610лв. Излага съображения, че и дължимата издръжка не е била
заплащана своевременно, както и че е изминал дълъг период от време от
определяне на предходния размер. Посочва и че по делото се доказва, че
жалбоподателят работи и реализира добър доход, както и че е в млада възраст,
работоспособен е и няма пречка да осигурява необходимите средства за издръжката
на детето си. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ответник, останал
недоволен от постановено съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд. В същото врече, обаче, съдът констатира, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.
Съдът е бил сезиран с искова молба от
К.Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител П.Д.-Г.
за изменение на определената с решение по гр.д.№6853/2015, ПРС издръжка ,
дължима от нейния баща И.Г. от 130лв. на 200лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. В процесното решение, съдът е изменил
дължимата издръжка на непълнолетното дете, като не е определил размер в рамките
на претендираното, а е посочил дробна част от непостоянна величина, каквато е
минималната работна заплата. Размерът на минималната работна заплата се
определя с акт на МС и регулира обществени отношения в областта на трудовото и
осигурителното право. Изменението на този размер се определя въз основа на величини, свързани с пазара на
труда и общественото осигуряване и цели да осигури минимален размер на трудово
възнаграждение, респ. минимален размер за определяне на осигурителни вноски,
под който работодателите не могат да наемат работници. От своя страна
издръжката, дължима от родителите на ненавършилите пълнолетие деца, се определя
от други, различни фактически
обстоятелства, разписани конкретно в нормата на чл.142, ал.1 от СК, а именно –
нуждите на детето от издръжка, които са конкретни за всяко отделно дете, и
възможностите на родителите, които пък са обусловени както от трудовата им
заетост, така и от други конкурентни
задължения към ненавършили пълнолетие лица, здравословно състояние,
работоспособност и т.н. В исковата молба
претендираният размер от ищцата е посочен стойностно – 200лв. месечно. Не е
претендирана дробна част от минималната работна заплата, а ако това бе сторено,
то исковата молба би следвало да се обездвижи като нередовна, т.к. всеки иск
следва да има конкретно посочена цена. Очевидно е че, определяйки размера на
дължимата издръжка като дробна част от минималната работна заплата, съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Това е така, т.к. подобна претенция не е
заявявана , а и претендираният размер на издръжка е функция на други елементи
/нужди на детето и възможности на родителите/, които са различни от елементите,
въз основа на които се определя размера на минималната работна заплата. Така,
дори и номинално да е налице съвпадение между претендирания размер в исковата
молба и определеният от съда като дробна част от МРЗ / макар в случая това да
не е така/, то е налице произнасяне по непредявен иск, защото съдът не е бил
сезиран с искане за преценка на дробната част от тази променлива величина.
Основен принцип на гражданския процес
е диспозитивното начало, съгласно което съдът има правомощия да се произнася
само в рамките на спора, с който е сезиран. Спорът между страните се очертава
от изложените фактически твърдения и формулирания петитум. Отклоняването от
този предмет, прави произнасянето на съда ненадлежно, извън правораздавателната
му власт по конкретното дело, поради което и постановяването на решение извън
предмета на делото е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено извън предмета, с който
съдът е бил сезиран, поради което същото като недопустимо следва да бъде
обезсилено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд , на друг
състав, който да разгледа предявения иск.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 298/27.01.2020г., пост. по гр.д.№ 10101/2019, ПРС и
връща делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :