Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова гр.д.
№ 6819 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба на Н.Д.П., ЕГН : ********** с адрес *** срещу В.Х.С.,ЕГН : **********
с адрес *** за осъждането на ответника
да й заплати сумата от 19558.30 лева, претендирана като получена от ответника при изначална липса на основание, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В исковата
молба се посочва, че ищецът
извършил банков превод чрез кредитно
нареждане от 07.12.2015 г. на Б.С.Ж.Е.”
АД, за сумата от 19 558.30 лева, представляваща равностойността на 10 000 евро, като посочила за
основание на превода-захранване на сметка. Същевременно посочва, че превода
е направен- без правно основание, поради което е налице неправомерно обедняване на ищеца-
за сметка на ответника, поради
което иска връщането на сумата,
ведно с лихва за забава, считано
от датата на депозирането на исковата молба-
15.06.2016 г. до окончателното
и заплащане. Претендират се и сторените
в производството разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който същият признава извършеният в негова полза превод
на 07.12.2015 г., като оспорва твърденията
за липса на основание. Посочва и представя доказателства, че сумата
е правомерно преведена от ищеца по
договор за продажба на недвижим
имот с В.Д.Д., с уговорка продажната цена- да бъде преведена
в полза на заемодателя по споразумение от 02.12.2015 г. –В.С.- представляващ ответник в настоящото производство. Иска
се отхвърляне на иска.
Претендират се и разноски.
Варненският
районен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на насрещните страни
по делото, след преценка на
събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и ПРАВНА СТРАНА:
По делото не се спори, а се
установява и от представения заверен препис от платежно нареждане от 07.12.2015
г. /заверен за вярност от „С.Ж.ЕV” АД на 20.05.2016г./, че Н.Д.П. е превела по
банкова сметка *** В.Х.С., сумата от 19 558.30 лева. По делото не се
спори, че размерът на преведената сума, представлява левовата равностойност на 10 000
евро към датата на извършения превод.
Видно от представените по делото
договор за заем от 01.08.2015 г. и споразумение от 02.12.2015 г.,между
ответника В.Х.С. и В.Д.Д., е налице договорно правоотношение, по силата на което заемополучателя В.Д. получава от Заемодателя В.С. заем за
послужване в общ размер на 10 000 евро, със задължение да бъде върната
получената в заем сума до 01.12.2015 г.
В точка 2 и 3 от споразумението то 02.12.2015 г. се съдържа по същество
съгласие от страна на кредитора В.С. да получи дадената в заем сума от трето
лице-Н.Д.П., ЕГН: **********, в качеството и на купувач по договор за продажба на недвижим имот,
находящ се в гр***, представляващ Апартамент № 4.
По делото не се спори, а се установява, както от изричното писмено
изявление в споразумението от страна на кредитора В.С., така и от разпита на
длъжника В.Д., разпитан в открито съдебно заседание, че кредиторът му по договораза заем, се е съгласил и приема изпълнение на дълга
от трето лице- Н.Д.П., ЕГН: **********, с факта на превеждане на левовата
равностойност на 10 000 евро към 02.12.2015 г. по банковата сметка на кредитора В.С..
По делото не се спори, а се установява и от представения
заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133,
том I, рег. № 1776, дело № 103 от 22.04.2016 г., че недвижим
имот, находящ се в гр***, в сграда № 4, изградена на
етап „груб строеж”, а именно самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.68.4.4. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. наизп.
Директор на АГКК, с адрес на обекта: гр*** , ет. 2, Апартамент № 4, с площ от 101.38 кв.м.,
заедно със складово помещение № 7, с площ от 4.21 кв.м., ведно с припадащите се 12.6159% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, са прехвърлени от В.Д.Д., П.Г Д. и Й.П.Й. на Н.Д.П.
и съпруга и Н.И.П., с което ищцата по делото Н.П. реално е придобила правото на
строеж върху имота, в режим СИО със
съпруга си. В нотариалния акт е
посочено разсрочено заплащане на договорената продажна цена по отношение на продавачите В.Д.Д., П.Г Д.. По
същество недвижим имот може да бъде прехвърлен с клауза за разсрочено плащане
на цената и това не променя настъпването на транслативния
ефект на сделката към датата на сключването на договора в нотариална форма, а
може да представлява само годно изпълнително основание в случай на последващи
претенции по отношение неизпълнение на поетите с договора задължения по
отношение на цената. Ето защо и съдът приема заустановено,че
процесният имот е реално придобит от ищцата Н.П. към
22.04.2016 г. , която е посочена като бъдещ купувач в споразумението между
ответника В.С. и В.Д..
От представения Нотариален акт за
доброволна делба и прехвърляне на недвижими имоти № 123, том I,рег. № 16931 дело № 95 от 18.04.2016 г., се
установява, че продавачите по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 133, том I, рег. № 1776, дело № 103 от 22.04.2016 г., са собственици
на правото на строеж, което е продадено
на 22.04.2016 г. на Н.П. върху недвижим имот, находящ се в гр***,
в сграда № 4, изградена на етап „груб строеж”, а именно самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1507.68.4.4. по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. наизп. Директор на АГКК, с адрес на обекта: гр*** , ет. 2,
Апартамент № 4, с площ от 101.38 кв.м., заедно със складово помещение № 7, с
площ от 4.21 кв.м., ведно с припадащите
се 12.6159% ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж.
По делото са представени схеми на самостоятелни
обекти от сградата находяща се гр***,
които са ирелевантни за спора, доколкото предмет на
делото е облигационно правоотношение, а не вещен иск са собственост, поради
което и съдът не следва да ги коментира.
По делото са представени и от двете
страни предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
02.11.2015г. и допълнително споразумение към договора от 04.12.2015 г.
Предварителния договор е подписан от В.Д., с посочено качество пълномощник на
продавачите-съсобственици на имота и от Н.П. и Н.П.- в качеството им на
купувачи на правото на строеж върху недвижим имот, находящ се в гр***, в сграда № 4, изградена на етап „груб строеж”, а
именно самостоятеен обект с идентификатор №
10135.1507.68.4.4. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. наизп.
Директор на АГКК, с адрес на обекта: гр*** , ет. 2, Апартамент № 4, с площ от 101.38 кв.м.,
заедно със складово помещение № 7, с площ от 4.21 кв.м., ведно с припадащите се 12.6159% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Имотът предмет на предварителния договор е идентичен с реално закупения
във формата на на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 133, том I, рег. № 1776, дело № 103 от 22.04.2016 г., недвижим имот, от ищцата Н.П.. В хода на
процеса ищцата оспорва валидността на предварителния договор и споразумение,
като го намира за нищожен, поради липса на представителна власт на пълномощника
В.Д. да го сключи. По-късно посочва, че всъщност предварителния договор е
прекратен с Протокол от 05.12.2015 г. Видно от документа наименован Протокол от
05.12.2015 г. Е.А( И., посочена като съсобственик-продавач по предварителен
договор от 02.11.2015 г. и допълнително споразумение към него от 04.12.2015 г.
е направила едностранно волеизявление като е подписала протокола адресирано от
и до Н.П. и Н.П., че не е съгласна и не желае да продава имота, при условията
на предварителния договор. От останалите, посочени за продавачи-съсобственици
лица е удостоверен от един свидетел отказ да подпишат документа наименован
протокол. По същество изявлението от
ищеца, че предварителния договор е прекратен представлява изявление, което
потвърждава наличието на предварителен договор и споразумение и представлява
самостоятелно основание за връщане на платена по предварителен договор част от
продажната цена, като такова на отпаднало основание, а не при липсата на
първоначално основание за плащане. Относно твърдението, че договора е нищожен
поради липсата на представителна власт от страна на пълномощника, сключил
договора, съдът намира, че това не води до изначална нищожност на договора, доколкото теорията и
трайната съдебна практика приема, че продажбата на чужда вещ не е
недействителна, в т.ч. и предварителната договорка за това. Предварителният
договор няма транслативен ефект и не прехвърля
собственост, той по същество представлява обещание за продажба и като такъв има
облигационен характер. Ако лицата сключили предварителния договор не са собственици
на вещта към датата на даденото обещание за продажба и в последствие не се явят
след покана всички съсобственици да сключат договор за продажба в нотариална
форма, то този факт би представлявал
отрицателна предпоставка за обявяването на предварителния договор за
окончателен по съдебен ред, но не води автоматично до нищожност на
предварителния договор, а е по-скоро основание за неговата унищожаемост.
В настоящия случай, по делото е безспорно установено, че имота предмет на
предварителния договор е реално придобит от ищцата по делото,т.е. с
осъществяването на поетото задължение за сключване на окончателен договор,
обещанието за продажба по предварителния договор е осъществено, като продажбата
е осъществена във формата на нотариален акт от собственици към датата на
изповядването на нотариалния акт, т.е.
поетото по предварителния договор обещание за продажба е реализирано. Налице е
противоречие по делото в твърденията на ищцата и реално извършените от нея
действия по придобиването на правото на строеж по отношение на обекта и по
същество съдът намира, че възраженията на ищцата касаят клаузата/клаузите по предварителния договор за договорения
размер на продажната цена и по нотариалния акт. Следва да се отбележи обаче, че
настоящото производство няма за предмет установяване симулативност
на продажната цена по нотариален акт или по предварителен договор, неизпълнение
на облигационни задължения от какъвто и да е източник между ищцата като купувач
на право на строеж и продавача В.Д., който не е страна в настоящото
производство и всички представени документи и твърдения, по същество доказват
наличието на каузални правоотношения между ищцата Н.П. и длъжника по договора
за заем с ответника В.Д., които обаче възражения са непротивопоставими
на ответника по настоящото дело.
Предмет на настоящото дело е иск по чл. 55 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД, с ответник В.Х.С., който реално е получил от ищцата сумата от 19 558.30 лева. по банков път,
за която ответникът носи тежестта да докаже основание за превода. Доколкото
сумата, предмет на иска, не е идентична нито с продажната цена по
предварителния договор, нито с продажната цена по нотариалният акт, съдът
приема, че както предварителния договор, така и нотариалният акт за продажба на
правото на строеж на конкретния имот, по същество представляват косвени
доказателства относно факта за наличието на валидни провоотношения
между ищцата Н.П. и лицето В.Д., за
което ответникът представя доказателства, че е негов реален длъжник по договор
за заем, който длъжник е заместен от ищцата в производството чрез извършването на превод в полза на кредитора
чрез банков превод на 07.12.2015 г. в размер на19 558.30 лева, представляваща
левовата равностойност на 10 000 евро.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната
норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от
обогатилото се лице, което му
се дава от
обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на
основание за получаването. При неоснователното обогатяване
под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае
получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната
теория и съдебната практика като наличие
на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването.
Липсата на основание е общ елемент за
всички състави на неоснователното обогатяване. При
първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието
не е налице още при получаването,
т.е. налице е начална липса на
основание,
съгласно задължителното тълкуване на нормата дадено в Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Между даващия и получаващия
не следва
да съществува правоотношение,
което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт
дадено-получено, без да се интересува
от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание
за липсата на основание.
В разглеждания случай се установява по
безспорен начин даването от страна
на ищцата
на процесната сума, като се оспорва липсата на
основание за извършения превод. Ответната страна представя доказателства, че сумата е предадена на основание
поемане на дълг, осъществено чрез заместването на длъжника В.Д. от Н.П..
Правната теория приема, че валидността на заместването в дълг се определя от
съгласието на кредитора да получи изпълнение от новия длъжник и доколкото е налице
изрично негово съгласие, нищо не пречи на действителността на съглашението с
което се договаря поемането на чужд дълг.
Заместването в дълг е абстракна неформална
сделка. По делото липсва писмен договор за поемането на дълг, сключен между
кредитора и новия длъжник и/или стариядлъжник и новиядлъжник, но формата на договора не е форма за действителност,
а форма за доказване. От всички събрани по делото доказателства, както и от
показанията на длъжника В.Д., съдът намира за установено, че ищцата се е
задължила да преведе част от продажната цена по бъдещ договор за продажба на
право на строеж, която продажба е реално осъществена в окончателна нотариална
форма на 22.04.2016 г. на кредитора на
бъдещия продавач, като е постигнато съгласие в устна форма, потвърдено с акта
на превеждане на конкретна парична сума по конкретна банкова сметка, ***, който
не е страна по нито една от сделките, касаещи покупко-продажба направо на
строеж. Липсата на основание в конкретния случай би било налице при
противопоставяне на кредитора. В конкретния случай е налице хипотезата на
едностранно поемане на дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, където едно трето
лице може да замести длъжника само с изричното съгласие на кредитора. От
представеното споразумение от ответната страна от 02.12.2015 г., се установява
изричното съгласие на кредитора-ответник да приеме плащане от Н.П., с което
предишният длъжник се освобождава от отговорност. До момента на одобрение на
съглашението между длъжника и третото лице-поемател
от кредитора , това съглашение се намира във висящо положение, а след
приемането му, каквото е налице по делото- се валидира. По делото са представени и приети множество
доказателства установяващи наличието на правоотношения между ищеца и стария
длъжник. По принцип на кредитора-ответник новия длъжник не може да
противопостави възражения, които черпят основанието си в правоотношенията със
стария длъжник. Това произтича от нормата на чл.2012 ал.3 на ЗЗД. Поемането на
дълг е абстрактна сделка и е с основание различно от основанието на което
новият длъжник е поел дълга. По настоящото дело ищецът изцяло навежда възражения
и представя доказателства, които касаят изцяло вътрешните му отношения с длъжника
В.Д., който не е страна в производството. Константната съдебна практика приема,
че ако се твърди липса на кауза в отношенията между стария длъжник и поелия
задължението длъжник- това е основание да се предяви иск за неоснователно
обогатяване срещу стария длъжник, ако същият намира, че без причина , т.е.без
кауза е платил на кредитора, но не представлява липса на основание на поемането
на дълг, както и не обвързва кредитора, който е приел изпълнението. Поемането на
дълг е действително и когато липсва основание в отношенията между новия длъжник
и стария длъжник. Доколкото ответникът в настоящото производство безспорно е
кредитор, приел изпълнение от страна на ищцата, за установен дълг, както и факта, че ищцата е изпълнила
чрез банков превод това задължение, то съдът приема, че е налице основание като
юридически факт, обосноваващ даването и не
е налице разместване на блага в отношенията между ищеца и ответника,
които да доказват основателността на предявения иск.
По тези
съображения, съдебният състав приема, че в конкретния случай не са
установени елементите от специалния фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, поради което предявеният на това основание
осъдителен иск се явява недоказан
по основание и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода от правния спор и направено искане
от ответната страна, ведно с представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за реално извършени разноски по делото, същият на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК има право на съдебно-деловодни
разноски. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, чийто размер е оспорен за прекомерност от
ищцовата страна и с оглед нормите на Наредбя № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението се явява
основателно и възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 1200 лева, на
основание чл. 78 ал.5 от ГПК, като се осъди ищцовата страна да заплати на
ответника разноски в размер на 1200 лева/ възнаграждение за процесуално
представителство на един адвокат/.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Д.П.,
ЕГН : ********** с адрес *** срещу В.Х.С., ЕГН : **********
с адрес ***, иск с правно основание чл.55, ал.1 предложение
първо от ЗЗД за осъждането на ответника
да й заплати сумата от 19 558.30
лева, / представляваща
левовата равностойност на 10 000 евро към датата на превода от 07.12.2015 г. на Б.С.Ж.Е.”
АД/, ведно с лихва за забава, считано
от датата на депозирането на исковата молба-
15.06.2016 г. до окончателното
и заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН : ********** с адрес ***, да заплати на В.Х.С., ЕГН : **********, с адрес ***, СУМАТА от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени в
производството разноски-възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: