Р
Е Ш Е Н И Е
№ 61
град Пловдив, 10.01.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3305 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на „Тани
2006“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово,
ул. “Водопад“№5, срещу Решение № 2153-15-205/15.10.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00454153/31.08.2018г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО..
В открито съдебно заседание – „Тани 2006“ЕООД чрез адв.К. поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
В хода на административното производство
със Заповед № ЗР-5-15-00448154 от 15.08.2018г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив е била възложена проверка на „Тани 2006" ЕООД, за установяване достоверността
на подадените данни по чл.
5, ал. 4,
т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица за служителите наети по трудово правоотношение ***
и ***, за
периода от 01.07.2018г.
до 31.07.2018г. включително.
В хода на проверката се установило, че *** е назначена в дружеството – работодател /осигурител/, по силата на Трудов договор № 6 от 17.07.2018г. на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) на длъжност – „барман“,
с основно месечно трудово възнаграждение - 510 лв.
*** е бил назначен в дружеството – работодател /осигурител/, съгласно
Трудов договор № 7 от 18.07.2018г., на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от
Кодекса на труда на същата
длъжност – „барман“ с основно месечно трудово възнаграждение - 510 лв.
В представената ведомост за заплати /л.26/ за месец юли 2018 г. за *** са отразени
данни: 05 отработени дни, брутно трудово
възнаграждение 115,91 лв. и изплатена
сума 89,85 лв., положен е подпис на ведомостта, че горепосочената сума е получена от лицето, а за *** са отразени данни: 05 отработени дни, брутно трудово възнаграждение 116,61 лв. и изплатена сума
90,49 лв.,
който също е положил подпис на ведомостта,
че горепосочената сума е получена от лицето.
В административното производство не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход на *** и *** и тези от разплащателната ведомост за изплатени възнаграждения.
В административното производство ***
е дала обяснения, че е получила заплатата си
в брой и не е подписвала други документи, освен начален инструктаж, трудов договор и заповед за освобождаване, а в писмените си обяснения *** е посочил, че е разбрал за
свободната позиция - барман в "Тани 2006"
ЕООД от ***. Получил е устни обяснения
и устен първоначален инструктаж от управителя
***.
Относно мястото на дейност и извършваната
от него дейност
в дружеството е отговорил, че е приготвял напитки и свежи салати на ул.
"Гурко" /център/ в гр. Карлово. *** е получил
заплатата си в брой и е подписал
трудов договор, заповед за освобождаване,
справка за регистрация на трудов договор и ведомост, както и електронен документ на доставчик.
Няма спор, че в „Тани 2006" ЕООД е извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване относно достоверността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените
лица за *** за месец юли
2018 г. / за периода от 18.07.2018 г. до 24.07.2018 г.
/ и за
*** за месец юли 2018 г. / за периода от 19.07.2018 г. до 25.07.2018 г./.
При извършване на проверката от
дружеството са били представени относимите документи:
ведомости за изплатени заплати за месец юли 2018
г., трудови договори и длъжностна характеристика за позицията барман, от които
следва да се направи извод за извършването на трудова дейност от страна на служителите
*** и ***.
Съгласно чл. 10 от КСО
"Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и".
Анализирайки събраните доказателства в
хода на проверката и като е направил преценка за достоверността на подадените данни
по чл. 5,
ал. 4, т.1 от КСО, административният
орган необосновано е приел, че не е упражнявана трудова дейност от *** и *** през месец юли
2018 г.
В тази връзка са издадени и Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00454153/31.08.2018г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за м.юли 2018 г. за *** и ***.
Няма спор, че за месец юли 2018 г. са постъпили суми
в приход на държавното обществено осигуряване за осигурителни вноски от "Тани 2006" ЕООД, за работници
и служители, но съвсем необосновано административният орган е приел,
че внасянето на осигурителни вноски и сключването на трудов договор, включително регистрирането му, при конкретно установената фактическа обстановка, не са достатъчни основания за да се приеме,
че *** и *** са
извършвали дейност, за която подлежат
на осигуряване по реда на
чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО.
По делото се събраха свидетелски показания, които кореспондират с писмените доказателства и също водят до извода, че *** и *** са извършвали дейност, за която са подлежали на осигуряване
по реда на
чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО.
Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него
задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие
с материалноправните разпоредби.
Сключеният трудов договор е задължителен
за страните, и работодателят не може да
променя условията му едностранно. Разпоредбата на чл.118, ал. 1 КТ установява
забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, от
която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът
регламентира стабилност на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на
страните при осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира
спазването на принципа на закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ.
Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение
означава недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на
трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на
работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия,
уговорени в трудовия договор.
Логическото продължение на установената
в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е
формулирал същия принцип по позитивен начин - допустима е промяна в
съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие между страните
по трудовия договор, изразено в писмена форма. По правната си същност промяната
в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по същество
представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени
елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение.
Казаното се отнася и до органите на НОИ.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая контролните органи ТП на НОИ не са
изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.74, ал. 3 от КТ,
която е приложима по настоящия казус. Съгласно цитираната разпоредба, в
случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той
незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. Същото задължение контролният орган има и при преценката си за
нищожност на трудовия договор. В казуса липсват доказателства, а няма и такива
твърдения, че органите на ТП на НОИ - Пловдив, са инициирали и провели подобно
съдебно производство. Вместо това, контролният орган при НОИ преждевременно и
без наличието на съдебен акт, по същество е оспорил действителността на
сключените трудови договори между "Тани 2006"
ЕООД и ***
и ***.
Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не
могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни
негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде
връчено на страните. На същото основание страните ще могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор само след обявяването й от съда.
Едва след отговора на този въпрос от
единствения компетентен орган-съответния районен съд и влизане в сила на
съдебния акт би било налице основание за издаване на оспореното предписание за
заличаване на данни от регистъра на НОИ.
Трудовите правоотношения са особен вид
договорни отношения и тяхната правна уредба почива на разпоредбите, разписани в
Кодекса на труда. Само за неуредените случаи, и то когато е налице препращаща
разпоредба, се прилага общото законодателство. В настоящия случай са налице
трудови договор в писмена форма, съдържащи подписите на страните и уредба на
елементите на трудово правоотношение.
Контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив
не могат да задължават работодателя - осигурител да подаде нови данни за *** и ***, тъй като по същество по този начин със
стара дата в нарушение на императивната забрана на чл.118, ал.1 от КТ се
променят съществени елементи на трудовото правоотношение, възникнало и развило
се в предходен период.
Налага се извод, че при липсата на
влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключения трудов
договор, решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно.
При така цитираната императивна
нормативна уредба на КТ, съдържаща закрила на работещите по трудово
правоотношение, осигурителят е следвало и няма спор, че е подал данни за лицата *** и ***, като за
работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.
Следователно Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00454153/31. 08.2018г. на инспектора по осигуряването при ТП на НОИ -
Пловдив, с които е наредено на „Тани 2006“ ЕООД да заличи данни за цитираните работници, и
решението, с което същите са потвърдени, са незаконосъобразни.
(Така Решение № 8837/20.07.2015г. на
Върховен административен съд, по адм.дело №
55/2015г., VI отд., Решение №13282 /06.11.2014г. на
Върховен административен съд, по адм.дело №
7724/2014г., VI отд., Решение № 15600/19.12.2014г. на
Върховен административен съд, по адм.дело №
8693/2014г., VI отд и др.)
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №
2153-15-205/15.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с
него Задължителни предписания №ЗД-1-15-00454153/31.08.2018г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени на осигурителя „Тани 2006“ЕООД, с ЕИК *********, поради което същите ще
следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на основание чл.
120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 400 лв. – заплатените държавна
такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-205/15.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с
него Задължителни предписания №ЗД-1-15-00454153/31.08.2018г., издадени от
контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, дадени на осигурителя „Тани 2006“ЕООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пловдив, да заплати на „Тани
2006“ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляваща сторените
от последното разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: