Р Е Ш
Е Н И Е
№130 17.06.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №90 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на С.Й.С. против решение №739/31.12.2019г.,
постановено по АНД №2437/2019 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено
Наказателно постановление №19-1228-001772/13.08.2019г, издадено от Началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в
размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 18.06.2019г, около 18.00ч в град Стара Загора, ул. „Райна
Кандева“ до №53, управлява лек автомобил **** без регистрационни табели, с раба
****, собственост на „ДЕЙЗИ“ ЕООД, управлявано от Й. Д. С., закупено на
12.06.2019г. от Германия. Водачът
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба
№І-45/2000г на МВР, видно от протокола за разпит на свидетел, водачът е знаел,
че управляваното МПС не е регистрирано. По случая е образувано Бързо
производство №1959ЗМ548/19г по описа на І РУ при ОД на МВР Стара Загора, което
е докладвано в РП Стара Загора. На 11.07.2019г в сектор „Пътна Полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора е постъпило Постановление за прекратяване на наказателното
производство №2457/19г по описа на РП Стара Загора с мнение за налагане на
административно наказание. Постановление №2457/19г не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Нарушителя е извършил: Управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание
по чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП. На 02.08.2019г е съставен и АУАН №19-1772
срещу касатора, за това, че с описаното по-горе управление на моторно превозно
средство е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП. Нарушителя е вписал, че няма
възражения. Недоволен от издаденото наказателно постановление С. *** с доводи,
че не е извършил виновно умишлено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Твърди, че
НП не отговаря на изискванията на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и че не са описани всички обстоятелства, при
които е установено нарушението. Ангажира гласни доказателствени средства в хода
на въззивното производство, за да докаже, че при установяване на нарушението,
автомобилът не е бил в движение, а в покой и не е извършвал вменените му
съставомерни действия, а именно управление на нерегистрирано МПС.
За да потвърди НП, РС Стара Загора е приел за
установено следното: По главния спорен
съставомерен факти, съдът е съпоставил свидетелските показания на двете групи
свидетели – на обвинението и на защитата, при което е достигнал до извода, че
свидетели –очевидци са Г. И. З. /полицай група ООР пир Първо РУ – Стара Загора/
и И. Р. П. – приятел на жалбоподател, който е бил в процесния автомобил на
съответната дата, час и място. Свидетелят З. е заявил, че е управлявал
патрулния автомобил, когато забелязал, че по улица „Райна Кандева“ се движи лек
автомобил марка *** без регистрационни табели. Този факт бил и повод да извърши
проверка на автомобила и водача. Свидетелят П. заявява, че автомобилът е бил в
покой, като заедно със С. просто били седнали вътре в него, а двигателя му
работел, за да се осигури работа и на климатика. Съдът е кредитирал показанията
на свидетеля –очевидец, посочен от обвинението, тъй като той не е заинтересован
от изхода на делото, а освен това и неговите показания са в съответствие с
фактите, изложени в постановлението на РП Стара Загора за прекратяване на
наказателното производство. Последното е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1
вр. с чл.9 ал.2 от НК след като прокурора е приел, че С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 345 ал.2 от НК – управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В тази връзка се е позовал на
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които са
заявили, че С. е управлявал лекия автомобил, макар и за кратко време и на
близко разстояние. С. е могъл да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство, включително в частта, касаеща основанието за
прекратяването му – тоест относно приетото извършено от обективна и субективна
страна малозначително деяние, но не го е сторил. Оттук въззивния съд е направил
заключение, че С. се е съгласил с фактите и обстоятелствата описани в постановлението
на РП Стара Загора, на които се основава и административно наказателното
обвинение. Въззивния съд не е установил нарушение на ЗАНН при издаване на НП,
като е достигнал до извода, че предвид липсата на правна квалификация на
деянието като нарушение на конкретна разпоредба на ЗДвП е било необходимо и в
тази връзка правилно е съставен АУАН след прекратяване на наказателното
производство. В постановлението на РП Стара Загора деянието е описано от
обективна и субективна страна в пълнота, но без да е посочена нарушена
разпоредба от ЗДвП. Правото на защита и срещу правната квалификация е
гарантирано със съставяне на процесния АУАН в присъствието на нарушителя, на
който е връчен и същият не е възразил срещу него. Въззивния съд е изложил
конкретни мотиви кои съставомерни факти и въз основа, на които доказателствени
средства приема за установени, като въз основа на констатациите, че на
18.06.2019г, около 18.00ч, в град Стара Загора, на ул. „Райна Кандева“ №53, С.
управлява лек автомобил марка **** с посочен номер на рама, собственост на
юридическо лице, който не е регистриран за движение по надлежния ред, е
заключил правно за осъществено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. От субективна
страна, въззивния съд е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй
като свидетелите Й. С. и И. П. заявяват, че заедно със С., тримата са
натоварили лекия автомобил върху друг, за да го транспортират до автомивка.
Малко след като тръгнали, възникнал технически проблем с превозното средство,
върху което бил натоварен лекия не регистриран автомобил, което наложило да
бъде свален, а С. да го прибере в намиращия се на близо автосервиз на
собственика му. С. следователно е бил наясно, че управлява не регистрирано по
надлежния ред МПС, но въпреки това го привел в движение. Наложените наказания
са в минимален размер, поради което не е налице възможност за тяхното
изменение. Не може да се приеме и наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН,
тъй като наказателното производство за извършено престъпление по чл. 354 ал.2
вр с ал.1 от НК, което е идентично по своя фактически състав, е прекратено
тъкмо на основание чл.9 ал.2 от НК, която разпоредба не следва да бъде
прилагана два пъти. За да аргументира липсата на основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН, въззивния съд се е позовал освен на типичността на случая за
този вид административни нарушения, но и на конкретни факти, а именно, че
според свидетелите, времето необходимо за отстраняване на възникналата повреда
по автомобила, на който бил натоварен процесния, е в рамките на 5мин до 15
минути. Не е съществувала причина, която да налага незабавното преместване,
чрез управление на нерегистрираното МПС. Извършването на деянието за първи път
и краткото разстояние, което е било изминато с нерегистрираното МПС, са
отчетени при квалификацията му като административно нарушение, а не като
престъпление.
С
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение
на материалния закон, но конкретни доводи за това касационно основание не са
изложени, а вместо това се обсъжда необоснованост на фактическите изводи, която
не е касационно основание. Единствено оплакването, че неправилно е отказано
освобождаване от административно наказателна отговорност може да се подведе под
касационното основание на чл. 348 т.1 от НПК. Поддържа се довода в тази връзка,
че заключението на РП Стара Загора по чл.9 ал.2 от НК не препятства
административния орган и въззивния съд да приложат чл.28 от ЗАНН. На следващо
място се сочи нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на
съда по фактите, което е относимо към правилното приложение на закона,
доколкото се твърди, че показанията на свидетелите на обвинението са
противоречиви. В допълнителното писмено становище навежда конкретни оплаквания
за нарушение на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП, които поради дължимата
служебна проверка, не са преклудирани от изтичане на 14-дневния срок за
упражняване правото на касационна жалба. Поддържа се довода, че квалификацията
на деянието под състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП е не прецизна, тъй като тази
норма съдържа две отделни нарушения – управление на МПС без поставени
регистрационни табели и на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, без
да се сочи за кое от тях се налага административно наказание, при все, че в
обстоятелствената част на НП е описано управление на МПС без регистрационни
табели, което не е регистрирано по надлежния ред. Освен това оспорва извода на
съда, че е било необходимо съставяне на АУАН след прекратяване на наказателното
производство. Поддържа, че е било абсолютно недопустимо да се съставя АУАН
№Д770231/002.08.2019г, от младши автоконтрольор И.. В случай, че наказващия
орган се позовава на изключението от правилото, въведено в чл.36 ал.2 от ЗАНН,
а именно, че издава НП въз основа на влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателно производство, то наказателното постановление е
следвало да се издаде без да е наличен и съставен АУАН. Поддържа и довода, че
установените обстоятелства, наложили преместване на нерегистрираното МПС разкриват
именно ниска степен на обществена опасност, изискваща приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго за Наказателното постановление.
Ответникът ОД на МВР Стара Загора не упражнява правото си
на писмен отговор против касационната жалба и не се представлява в откритото
съдебно заседание.
Представителя на Окръжна прокуратура предлага на
съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.36 ал.2
от ЗАНН няма смисъла, вложен от процесуалния представител на касатора. Правната
норма се съдържа в двете алинеи на чл.36 от ЗАНН и има следното съдържание:
Административно наказателното производство се образува само и единствено със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, което правило е
подчертано от забраната за образуване на административно наказателна преписка
без съставен акт за установяване на административно нарушение. Законодателя
изрично е посочил в чл.36 ал.2 от ЗАНН, че е недопустимо образуване на административно наказателна
преписка без съставен акт за установяване на административно нарушение. Следователно за недопустимост на
административно наказателно производство може да се пледира тогава, когато
липсва съставен акт за установяване на административно нарушение. Това е
императивна правна норма, която не се дерогира, а е предвидено изключение от
изискването за съставяне на АУАН, тогава когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Следователно в хипотези като настоящата,
съставянето на АУАН не може да се изисква, но обратното не е вярно, а именно,
че ако е съставен акт, то това опорочава административно наказателното
производство. Контролните органи нямат забрана за съставяне на АУАН, тогава
когато прокурора е отказал да образува или е прекратил наказателното
производство и е изпратил преписката на прокурора, а имат възможността да не изпълнят
изискването на чл.36 ал.1 от ЗАНН. Ето защо довода, че производството е
недопустимо е изцяло неоснователен. Факта, че АНО се позовава в АУАН и в НП на
постановлението за прекратяване на наказателното производство не опорочава
проведеното административно наказателно, приключило с налагане на
административното наказание. АНО е бил длъжен да се позове на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, както с оглед забраната на чл.33
ал.1 от ЗАНН, така и за да обоснове спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за
ангажиране на административно наказателната отговорност, и не на последно
място, за да се спази и забраната non bis in idem. Със съставяне на АУАН
правото на защита на касатора е охранено, като същият е получил възможност да
се защити и по правното обвинение за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, което
отстранява твърдяното противоречие в правната квалификация на деянието под
чл.175 ал.3 от ЗДвП, още повече, че в НП е вписано изрично „предложение първо“
като основание за налагане на административното наказание. Повдигнатото
фактическо обвинение е ясно очертано след посочване на фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението. В НП изрично е описано кога, къде,
кой и какъв автомобил е управлявал касатора, при какви обстоятелства, в това
число и без регистрационно табели, след което му е повдигнато и словно
обвинение – „Като: водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, съгласно Наредба І-45/2000г на МВР.“. За доказване на знание у водача за
това съставомерно обстоятелство, АНО се позовава на протокола за разпит на
свидетел. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение / правна
квалификация/ е онова деяние /действие или бездействие и в този смисъл
обективирано социално поведение, факт от действителността/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. И тук е възпроизведен основния принцип в
наказателното право, непредпазливите нарушения да се наказват само в
предвидените от закона случаи. Нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП, въздигнато в
административно наказателен състав по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП е
възможно при форма на вина умисъл, тъй като освен, че е безрезултатно, но и
ангажира отговорността за неспазване на закона, който всеки правоспособен водач
знае. Съгласно правилото на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Двата състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП са отделни като втория –
управление на МПС без поставени регистрационни табели на определените места,
изисква изрично регистрация, съгласно очертаната фактическа съставомерност. Следователно
водачът като знае закона и не се е уверил, че управляваното МПС е регистрирано
за движение, но въпреки това го привежда в движение, осъществява умишлено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Следва само за яснота да се каже, че умисъла е пряк, тъй като вината е винаги
отношение на дееца към резултата, а при
формалните нарушения е отношението към съставомерното поведение, не към
фактическите обстоятелства, от които зависи правната му квалификация – тях
деецът знае или не знае, а ги знае, включително когато допуска, че съществуват.
Не може да не съзнава факт, който допуска. Освен това, вече се посочи, че
законът и в частност чл.140 ал.1 от ЗДвП водачът е длъжен да знае. В конкретния
случай при липсата на факти, сочещи на противна убеденост у водача, а именно за
регистриране на МПС, което управлява, се налага извода, че той най-малкото
допуска съставомерния факт на липса на регистрация, но въпреки това привежда в
движение автомобила. Ето защо отношението му към извършеното формално деяние е при пряк умисъл, както правилно е
прието от въззивния съд. Евентуален умисъл като вид умисъл и непредпазливост
като форма на вина са невъзможни към формалните деяния, както нарушения, така и
престъпления. След тези разяснения става явна и несъстоятелната теза на
касатора, че той не е извършил умишлено нарушението, тъй като не е подкрепена
от нито един положителен факт, имащ значение да докаже, че същият е имал
съзнание за обратното – че автомобила, който привежда в движение е регистриран.
Само факти, сочещи, че същият е изпълнил задължението си да се увери, че са
налице изискванията на чл.140 ал.1 от ЗДвП, могат да изключат вината му към
обективираното от него формално съставомерно поведение. Ето защо и същият се е
домогвал да докаже пред въззивния съд, че не е управлявал автомобила,
алтернативно, че причините за това управление сочат на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка въззивния съд не е допуснал нарушение на правилата за формиране на
вътрешното си убеждение, тъй като изрично е посочил, че по отношение на главния
спорен и съставомерен факт, а именно управлението на нерегистрираното моторно
превозно средство, обсъжда показанията на двамата свидетели, които са очевидци.
Дава вяра на свидетеля на обвинението, който не е заинтересован от изхода,
поради липса на каквото и да било връзка с наказаното лице, за разлика от заинтересоваността
на неговия приятел. Съдът е обсъдил също така и показанията на другите
свидетели, макар и в отговор на въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, от
които мотиви става ясно, че тезата за покой на процесното МПС е само защитна.
Нарушителя има право да не говори истината, за да не уличи себе си в нарушение
или престъпление, поради което неговите обяснения не могат да бъдат приети
безкритично, нито да бъдат отхвърлени, ако и когато се подкрепят от другите
събрани доказателствени факти, но настоящия случай не е такъв. Тъкмо обратното.
Цялата теза за натоварване на процесното МПС на друг автомобил с цел
придвижването му до автомивка, родствената връзка между нарушителя и управителя
на юридическото лице, което е собственик на МПС-во, обясненията за възникнала
техническа неизправност, сочат само на причините, поради които е извършено
самото нарушение, и подкрепят извод за формиране на вътрешното убеждение за
съставомерните факти, при обективната им оценка от страна на въззивния съд. Правилно въззивния съд се е позовал и на
събраните в хода на прекратеното наказателно производство обстоятелства, като
не се е счел обвързан от изводите на прокурора досежно съставомерните факти, а
самостоятелно е подложил на преценка всички доказателства, след което е изложил
и своята аргументация за съществуване на фактическо и правно основание за
ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя. Деянието
е типичен случай на нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на което сочат и
изложените причини за неговото извършване. Привеждането на автомобила в
движение не е обусловено от извънредни обстоятелства, сочещи на незначителност
на деянието до степен да се изключи и административно наказателната
отговорност. Нито краткото разстояние, нито желанието да бъде докарано до
автомивка и обратно до сервиза сочат на чл.9 ал.2 предл. второ от НК, а именно
неспособност да се засегне защитения обект.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №739/31.12.2019 год.,
постановено по АНД №2437/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.