О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№.................
гр. Варна, 01.11.2022 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН КОЛЕВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова частно касационно административно дело № 1779/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от Й.А.Н. от гр. Варна, подадена чрез адв. И.З., срещу Определение № 858 от 23.06.2022 г. по АНД № 2331/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е прекратено производството по делото поради просрочие на жалбата на Й.А.Н. срещу Електронен фиш сер. К № 2999046, издаден от ОД на МВР Варна.
С жалбата се настоява, че положеният подпис в разписката от 20.12.2019 г. за получаване от Й.А.Н. на процесния електронен фиш не е на Й.А.Н., като се твърди, че Н. не е получавала и разписвала лично разписката. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на РС – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на разноски за „пред двете инстанции“.
Ответникът по частната жалба – ОД на МВР Варна с писмено становище, чрез ст. юриск. К.Л.-А. , сочи, че на 20.12.2019 г. Й.А.Н. се е явила в сградата на Първо РУ при ОД на МВР Варна и е подала заявление за паспорт с рег. № 12419 от 20.12.2019 г., като на същата дата процесният електронен фиш е връчен лично на лицето от служители при сектор „БДС“ при Първо РУ на ОД на МВР Варна срещу разписка. Иска се съдът да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Частната касационна жалба, подадена на 08.07.2022 г. (предвид клеймото върху пощенския плик – л. 5 от делото), е в 7-дневния срок за обжалване, доколкото съобщението за постановяването на обжалваното определение е получено от частния касатор на 01.07.2022 г.
По същество жалбата е неоснователна, предвид следното:
Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от Й.А.Н. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 2999046, издаден от ОД на МВР Варна. С обжалвания електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Й.А.Н. е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – движение на 06.09.2019 г., 21:11 ч. в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока КК „Златни пясъци“, до спирка „Акациите“ със скорост 72 км/ч, което е над разрешената - 50 км/ч, като нарушението е установено с АТСС – АRH CAM S1.
РС - Варна е извършил служебна проверка по допустимостта на жалбата и позовавайки се на приложените по делото разписка и разпечатката от АИС-АНД, приема, че процесният ЕФ е връчен лично на Н. на 20.12.2019 г. Предвид депозирането на жалбата срещу ЕФ в пощенски клон на 13.06.2022 г., съгласно пощенското клеймо и входирането й в ОД на МВР Варна на 16.06.2022 г., е прието, че жалбата е подадена след изтичане на 27.12.2019 г. (работен ден) на законоустановения 7-дневен срок. Направен е извод, че жалбата се явява недопустима като просрочена, доколкото съгласно чл. 64, б. „б“ ЗАНН електронният фиш е влязъл в сила на 28.12.2019 г. На основание чл. 63г, във вр. с чл. 84 ЗАНН и чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивният съд прекратява съдебното производство по АНД № 2331/2022 г. на РС – Варна и връща жалбата.
Във връзка с оспорване автентичността на разписката от 20.12.2019 г. с твърдение, че положеният в нея подпис не е на Й.А.Н. и предвид заявеното от ответника по частната жалба, че желае да се ползва от процесната разписка, административният съд с Определение № 2630 от 13.09.2022 г. допусна извършването на съдебно графологическа експертиза.
Според заключението на вещото лице Е.А. подписът, положен за „приел“ в Разписка от 20.12.2019 г. за връчване на ЕФ сер. К № 29999046 е изпълнен от Й.А.Н..
Съдът напълно възприема заключението на вещото лице като пълно, ясно, обосновано и без наличието на основания за възникване на съмнения за правилността му и независимо от оспорването му от процесуалния представител на Й.Н..
Експертът е ползвал като сравнителен материал свободните и експериментални образци от почерка на Й.А.Н. под формата на подписи, положени в Протокола за снемана на сравнителни образци, заявленията от 20.12.2019 г. за издаване на документи за самоличност и пълномощно. Посочва се, че използвани от вещото лице са независими един от друг методи за установяване писмено-двигателния навик, увеличителни прибори за визуално наблюдение и друга специализирана криминалистическа техника – USB-микроскоп с различна степен на увеличение и допълнителна светлина, микроскоп „Optika-LAB 2“, УВ-светлина.
Експертът е установил, че Й.Н. изпълнява в два варианта автентичния си подпис в общите признаци (смесена и безбуквена транскрипции), като подписите са преминаващи от опростен без средна част, опростен със средна част с безбуквена транскрипция и прост по строеж със смесена транскрипция. При сравнителното изследване на почерка, с който е изпълнен изследваният подпис и автентичния подпис на Й.Н., вещото лице е установило съвпадения и различия, както в общите, така и в частните признаци на почерка, които съвпадения и различия са надлежно посочени. Съвпаденията и различията в общите признаци са посочени в заключението в табличен вид, а в частните признаци във фототаблица с 10 подписа. Установените в хода на сравнителното изследване съвпадащи признаци са устойчиви (проявяващи се в количество при някои подписи), рядко срещащи се и самостоятелни, като някои от тях, вещото лице сочи, че са с голяма идентификационна стойност и последните образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за извода, че изследваният подпис е на Й.А.Н.. На въпрос на процесуалния представител на Н., вещото лице посочва като частни признаци, по които е установило съвпадение и носещи висока степен на идентификационна стойност: т. 4 (в заключението е посочено, че т. 4 е по отношение „относителен строеж на движенията при изпълнение на примковидния начален елемент – „лодкообразен““; т. 5 („относителен строеж на движенията при изпълнение на връзката на началната със заключителната част (следваща част) на подписа – „г“-образен“); т. 9 (относителна посока на движенията при изпълнение на заключителната част на подписа – лявокръжна“); т. 10 („натиск на движенията при изпълнение на заключителната част на парафа – намален“). Вещото лице пояснява при изслушването му, че в заключението си е посочил частните признаци от едно до десет в изследователската част на експертизата, като изрично заявява, че положените пред длъжностното лице образци на подписа при подаване на заявлението за издаване на лични документи са с по-голяма идентификационна стойност и са в основата на даване на категорично заключение, както и че са налице достатъчно на брой признаци, които да идентифицират този подпис.
Вещото лице отговаря на зададените му от процесуалния представител на частния касатор въпроси, че има последователност в частните признаци, а и са посочени частните признаци, които са достатъчни като количество и обуславят категоричността на извода на експерта.
Съдът, сравнявайки и съвпаденията, и различията в общите и частни признаци в сравнителните образци и в изследвания подпис, намира, че действително е налице превес на съвпаденията и в общите, и в частните признаци, както и вещото лице е посочило в таблицата и във фототаблицата към заключението. Несъстоятелно е твърдението на частния касатор, че общите и частните признаци, които са обследвани, не са в тяхната необходима пълнота, предвид наличието на разлики не само по отношение на частните признаци. Действително са налице и различия, както в общите, така и в частните признаци, но съдът установява, от една страна, че вещото лице е разгледало в пълнота и съвкупност частните и общите признаци, а от друга страна, че е налице превес на отбелязаните от вещото лице съвпадения, поради което и оспорването на заключението от частния касатор не е основателно.
При извършената проверка на истинността
на процесната разписка, съдът съобрази и че предвид подаването на 20.12.2019 г.
на заявление от Н. за издаване на документи за самоличност, напълно възможно,
дори логично очаквано е органите на МВР да се възползват от личното явяване на Н.
и да й връчат издадените санкционни актове, с които й се налагат глоби, какъвто
е и ЕФ. Нещо повече утвърдена практика на органите на МВР е да се процедира
именно по такъв начин.
Определението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.
От приложената разписка към административнонаказателната преписка се установява, че ЕФ сер. К № 2999046, издаден от ОД на МВР Варна е получен от Й.А.Н. на 20.12.2019 г. Оспорването на подписа на Н. в тази разписка, съдът намира, че не е доказано и че няма основания въпросната разписка да бъде приета за неистински документ и да бъде изключена от доказателствения материал по делото.
Срокът за обжалването на процесния ЕФ, който срок е 7-дневен, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, в редакция, действаща към 2019 г., както правилно приема и РС – Варна изтича на 27.12.2019 г., петък, присъствен ден. Жалбата срещу ЕФ сер. К № 2999046 е подадената чрез ОД на МВР Варна до съда по пощата на 13.06.2022 г. (предвид клеймото върху пощенския плик). Считано от датата на получаване на процесния ЕФ, правилно РС – Варна приема, че същата е недопустима, тъй като е просрочена.
РС – Варна е извел релевантните факти, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимия закон. Изводът на въззивния съд за подаване на жалбата след изтичане на преклузивния 7-дневен срок е правилен и законосъобразен.
Подаването на жалбата след изтичането на законоустановения срок за обжалване обосновава извод за недопустимостта й. За наличието на положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на жалба, сред които и подаването на жалбата в срок, съдът е длъжен да следи служебно. Произнасянето на съда по законосъобразността на обжалвания ЕФ е предпоставено от надлежното упражняване на правото на жалба. С оглед констатираната от РС - Варна недопустимост на жалбата, правилно е прекратено производството по делото.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед посочената нормативна регламентация искането на процесуалния представител на ОД на МВР Варна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид представянето на становище във връзка с оспорването по чл. 193 ГПК и писмени бележки, с обективирано становище по частната касационна жалба, по доказателствата и по същество на спора, следва да бъде уважено и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ да бъде осъден частният касатор да заплати на ответника по частната касационна жалба сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63г ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 229 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 858 от 23.06.2022 г. по АНД № 20223110202331/2022 г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Й.А.Н., с ЕГН ********** от гр. Варна, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.