№ 6364
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514617 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу решение
от 21.12.2023 г. по гр.д. №50749/2022 г. на Софийския районен съд, 30 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу К. Д. Г. установителни искове с правно
основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за вземане по договор
№PLUS10584927, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №80635/2015г. по описа на Районен съд - София, а именно: 7539,27
лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК –
23.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; 7344,73 лв. - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.02.2015 г. до 05.02.2019 г.; 590.84 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2015 г. до 11.12.2015 г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказан фактът на
получаване на заетата сума от страна на кредитополучателя. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Д. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Производството по гр.д. №50749/2022 г. по описа на СРС, 30 състав, е образувано въз
основа на искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с която срещу К. Д. Г. са
предявени кумулативно съединено установителни искове с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за парично вземане въз
основа на договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10584927 от 11.02.2014 г., ведно
със съответните договорни и мораторни лихви.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не взема становище по предявените
искове.
От представените по делото договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-10584927 от 11.02.2014 г. и погасителен план се установява наличието на сочените
от ищеца договорни отношения – ищцовото дружество е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 8000,00 лв., при лихвен процент от 38,45 % и ГПР от
49,67 %, начислена е такса за усвояване на кредита в размер на 280,00 лв., застрахователна
премия в размер на 1920,00 лв., при 60 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на
333,84 лв., вносими на 5-то число от съответния месец, като общата стойност на плащанията
по договора е в размер на 20 030,40 лв.
Представени са и сертификат № PLUS-10584927 за сключена застраховка „Защита на
плащанията“, и ОУ по договора за кредит.
В чл.2 от ОУ е посочено, че от предоставената сума по договора за кредит е удържана
сума в размер на 4905,39 лв. във връзка с договор № PLUS-10447743 и е удостоверено, че
кредитополучателят е получил сумата по договора по банкова сметка. ОУ са двустранно
подписани. Ето защо, следва да се приеме за установено получаването на заетата сума от
страна на кредитополучателя.
Настоящият въззивен състав намира, че ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за
потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В настоящия
случай договорът за потребителски кредит и ОУ към него са сключени в писмена форма, по
ясен и разбираем начин и на шрифт над 12, т.е. спазени са изискванията на разпоредбата на
чл.10 ал.1 ЗПК. Действително представените сертификат за сключена застраховка „Защита
на плащанията“ и ОУ към застраховката са на шрифт, който е по-малък от 12, за
установяването на което съдът не се нуждае от специални знания. Въззивният съд намира
обаче, че договорът за застраховка и ОУ към него не са част от договора за потребителски
кредит, а касаят отношенията на кредитополучателя със застрахователното дружество по
повод сключената застраховка, защитаваща плащанията по отпуснатия на
кредитополучателя кредит, т.е. за тях не е приложима разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК. Ето
2
защо, следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения договора начин. Въззивният съд намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК. В процесния договор е
посочено единствено на абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ по
заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49,67 %. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства.
Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася
към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително,
двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва
следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да
посочи какво точно е включено в тях.
В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на
кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и
управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В
случая следва да се съобрази дали посочената такса е за такива дейности, свързани и
присъщи на отношенията между страните по договора за потребителски кредит, т.е. може да
се причисли към управлението му или са дейности, извън обичайното развитие по него, т.е.
представляват допълнителни услуги, свързани с договора, по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК.
Уговорената такса за усвояване на кредита при фиксиран лихвен процент не попада в
изключението по чл.10а ал.1 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга, а е такса,
която е свързана с усвояване на кредита, и следователно същата противоречи на цитираната
по-горе разпоредба на чл.10а ал.1 ЗПК.
Застрахователната премия по сключен договор за застраховка пък е разход, пряко
свързан с договора за кредит, и следва да намери отражения в размера на ГПР, което в
случая не е сторено.
В тази насока е и приетото в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело № С714/22,
съгласно което разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
3
разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3 б. „и“
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. на
Съвета, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. В решението е посочено също, че когато тези
разходи не са включени в ГПР, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В посочения смисъл е и приетото в решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-
337/23.
Когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12
ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид изложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22 вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Нормата на чл.23 ЗПК предвижда, че при недействителност на договора за кредит
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. При съобразяване на разпоредбата на чл.23 ЗПК, целяща недопускане на
неоснователно обогатяване, настоящият състав приема, че размерът на неизплатената
главница по процесния договор за кредит, с оглед твърденията на ищеца за заплатени от
кредитополучателя 11 погасителни вноски, всяка по 333,84 лв. или сумата от 3672,24 лв. в
общ размер, неизплатената част от подлежащата на връщане чиста стойност на кредита е в
общ размер на сумата от 4327,76 лв., до която сума следва да бъде уважен предявеният иск
за главницата.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен искът за главница за сумата от 4327,76 лв. и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен до посочения размер. В останалата част, в която
искът за главница е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и в която исковете
за договорна и мораторна лихви са отхвърлени изцяло, решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство в размер на сумата
от 86,56 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 83,91 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, в и исковото производство – в размер на сумата от 86,56
лв., представляваща държавна такса, и сумата от 83,91 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 43,28 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от 86,56 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21215/21.12.2023 г., постановено по гр.д. №50749/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
4
„Околовръстен път” №260, срещу К. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Нови Искър, ул.
******** установителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86
ЗЗД за вземане по договор №PLUS10584927, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №80635/2015 г. по описа на Районен
съд - София, а именно: 4327,76 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК – 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че К. Д.
Г., ЕГН **********, адрес: гр. Нови Искър, ул. ******** дължи на „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път”
№260, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.430 ал.1 ТЗ сумата от 4327,76 лв. – главница по
договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10584927 от 11.02.2014 г., ведно със
законната лихва от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по гр.д. №80635/2015 г. по описа на СРС, 30 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Нови Искър, ул. ******** да заплати
на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Околовръстен път” №260, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 170,47 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 170,47 лв., представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, и сумата от 129,84 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5