Р Е Ш Е Н И Е
№163
гр. Пловдив, 2 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Теодора Цанова, като разгледа административно дело №3098 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Й.О.И., ЕГН **********,***, представляван от адвокат К.Д.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-0281-000485 от 16.11.2021г., издадена от началник на Районно управление (РУ), гр. Карлово, при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.
Ответникът- С. И. *** при ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Като приложение към писмо с Вх.№22668 от 14.12.2021г. (лист 21) по делото постъпва молба-становище (лист 22) от ответника за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 23) е връчена на жалбоподателя Й.И. на 18.11.2021г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 30.11.2021г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2021г., около 17:10ч. е извършена проверка от служители в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив, в гр. Баня, община Карлово, ***. В рамките на проверката е снето писмено обяснение от М.А. О., ЕГН ********** от 15.11.2021г. (лист 31), според което “15.11.21г. около 17:10 в град Баня, квартал ***, това е адресът, където живея със семейството ми, на улицата пред нас мина пистов мотоциклет, бял на цвят, с червени ивици, като същият бе управляван от Я., когото познавам лично, тъй като ми е съсед. Я. беше без каска, поради тази причина го познах, че е той. След него, със жълт постов мотор мина братът на Я., който познах, понеже беше без каска“. Снето е писмено обяснение от А.Й.Ц., ЕГН ********** от 15.11.2021г. (лист 32), според което “15.11.21г. 17:10 гр. Баня, кв. ***, това е адресът, където живея, на улицата покрай нас мина пистов мотор, като същия го управляваше познатия за мен Я., който живее близо до нас. Я. беше без каска и затова го познах, че е той. След него мина мотоциклет, жълт на цвят, пистов, който мисля, че СУЗУКИ. Той беше управляван от Й., който е брат на Я., като и той беше без каска, поради което го познах и него“.
Прието е за установено, че Я. О.И., ЕГН **********, управлява в посока от изток към запад мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***. Прието е за установено, че мотоциклетът, с Рег.№***, е собственост на жалбоподателя Й.И., което обстоятелство се подкрепя от приетото по делото заверено копие на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 15.11.2021г., 09:20ч. (лист 7), нотариално заверен на 15.11.2021г. от П.К., нотариус в район РС (районен съд) Казанлък, с рег.№100 на Нотариалната камара. След извършена проверка в система КАТ – АНД (вероятно лист 37) е прието за установено, че Я. О.И. е неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Освен това, е прието за установено, че Я. И. управлява мотоциклета без да използва защитна каска. За установеното в рамките на проверката И.В.С.- младши автоконтрольор в РУ- Карлово при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, №441547 от 15.11.2021г. (лист 28), с който деянията на Я. И., изразяващи в управление на мотоциклета без да използва защитна каска, както и управлението на ППС, без да е правоспособен водач (без да притежава СУМПС), се квалифицират като административни нарушения по смисъла чл.137е и чл.150 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Я. И. са иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и 1 брой регистрационна табела с №***.
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от свидетелите А.Й.Ц. и М.А. О., но не е подписан от Я. И., което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел- И.П. И.. Според нарочна разписка, обективирана в АУАН, препис от акта е получен от Я. И..
Тук е мястото да се посочи, че според приетото по делото заверено копие на СРМПС, част І (голям талон) №********* от 27.01.2021г. (лист 14), процесният мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***, е с цвят “БЯЛ/ЧЕРВЕН“, а според приетата по делото нарочна справка (лист 34), процесният мотоциклет е с цвят основен БЯЛ и цвят допълнителен ЧЕРВЕН.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по отношение на което обстоятелство в жалбата няма направено възражение.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 26) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 24-25) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ (районни управления) на МВР при ОД на МВР- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121К-10478 от 15.11.2018г. (лист 27) на министъра на вътрешните работи, с която заповед С.И.Л., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на ръководна длъжност “НАЧАЛНИК І СТЕПЕН НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ- Карлово при Областна дирекция на МВР- Пловдив”, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че на 15.11.2021г. Я. О.И. управлява собствения на жалбоподателя Й.О.И. мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***, както и че Я. О.И. е неправоспобен водач (не притежава СУМПС), се явяват установени по делото, посредством съставения за целта АУАН, серия GА, №441547 от 15.11.2021г., както и приетата по делото справка за нарушител/водач (лист 37), и които обстоятелства не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от неправоспособен (непритежаващ СУМПС) водач.
Собственият на жалбоподателя Й.О.И. мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този мотоциклет е управляван от неправоспособния водач Я. О.И., съгласно установеното в рамките на проверката, извършена на 15.11.2021г.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е именно жалбоподателят Й.И..
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.О.И., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-0281-000485 от 16.11.2021г., издадена от началник на Районно управление- Карлово, при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо мотоциклет “ХОНДА ЦБР 900”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/