Решение по дело №12144/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3062
Дата: 1 август 2018 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20175330112144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  3062     01.08.2018г.,    гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

       при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12144 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 С исковата молба от „Булпойнт 2015” ЕООД против Д.И.Г. е направено искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 4754/ 2017 г. на ПРС,  VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК суми, както следва: сумата от общо 1701,43 лева- главница, представляваща сбор от незаплатени суми по издадени от “БТК” ЕАД 6 броя фактури за телекомуникационни услуги, както и сумата от общо 565,16 лева- лихва за забава, представляваща сбор от начислените лихви върху всяка една от главниците по фактурите, за периода от падежа на всяка от тях до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 31.01.2017 г. до окончателното плащане. С исковата молба и допълнителна молба от 05.02.2018г. се твърди наличие на сключени договори от 13.11.2010 г., от 26.12.2012 г.,  от 09.01.2013 г., от 11.02.2013 г. и от 18.07.2013 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги между „БТК” ЕАД и ответника, както и неизпълнение на ответника на задълженията му да заплати цената на ползваните услуги, за заплащане на които били издадени 6 броя фактури на обща стойност 1712,09 лева- главница, посочени по пера в исковата молба. Поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015 г. „БТК“ ЕАД сключил договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, по силата на който дружеството – цесионер придобил вземанията по всички шест броя фактури. „СГ Груп“ ООД в качеството си на пълномощник на „БТК“ ЕАД изпратило уведомление до ответника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На 12.05.2016 г. „СГ Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания, придобити по Договор за цесия от 29.05.2015 г. на ищеца. Уведомление за извършената цесия се твърди, че е връчено на ответника с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед липсата на плащане е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение, против която ответникът е възразил в срок и съответно възникнал правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложените съображения се моли предявените искове да се уважат.

    В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

                Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

                Към исковата молба са приложени заверени копия от договор от 26.12.2012г., сключен между Д.И.Г. и „БТК” АД, приложение № 1 към договор заявка от 26.12.2012г., приемо-предавателен протокол № ********** от 26.12.2012г., договор от 09.01.2013г., сключен с „БТК” АД, приложение № 1 към договор от 09.01.2013г., договор от 11.02.2013г., договор от 18.07.2013г., приложение № 1 към договор от 18.07.2013г., месечна сметка от 15.01.2014г., месечна сметка от 15.02.2014г., месечна сметка от 15.03.2014г., месечна сметка от 15.04.2014г., месечна сметка от 15.06.2014г., договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г., сключен между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД, уведомление за цесия до Д.И.Г. от „БТК” ЕАД, договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., сключен между „СГ Груп” ООД и „Булпойнт 2015” ЕООД, ведно с приложение № 1 към него, уведомление за цесия до Д.И.Г. от „СГ Груп” ООД.

                Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, при отказ, видно от приложените на лист 72-73 разписки. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от приложените на лист 92 и 103 разписки, на основание чл.41, ал.2 ГПК. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

 От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

    В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

               При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените в заповедното и в настоящето производство разноски в общ размер от 780.61 лв.

      Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

Р Е Ш И:

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Г., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Струга” № 31, със з.п. Г. О. Г. в размер на 576.82 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и 82 ст./ главница и лихва за забава в размер на 206.14 лв. /двеста и шест лева и 14 ст./ от 03.02.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/15.01.2014г., за отчетен период 15.12.2013г. – 14.01.2014г., главница в размер на 102.49 лв. /сто и два лева и 49 ст./ и лихва за забава в размер на 35.58 лв. /тридесет и пет лева и 58 ст./ от 06.03.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/15.02.2014г., за отчетен период 15.01.2014г. – 14.02.2014г., главница в размер на 96.95 лв. /деветдесет и шест лева и 95 ст./ и лихва за забава в размер на 32.77 лв. /тридесет и два лева и 77 ст./ от 03.04.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/15.03.2014г. за отчетен период от 15.02.2014г. – 14.03.2014г., главница в размер на 95.54 лв. /деветдесет и пет лева и 54 ст./  и лихва за забава в размер на 31.32 лв. /тридесет и един лева и 32 ст./ от 04.05.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/15.04.2014г. за отчетен период 15.03.2014г. – 14.04.2014г., главница в размер на 410.81лв. /четиристотин и десет лева и 81 ст./ и лихва за забава в размер на 130.47 лв. /сто и тридесет лева и 47 ст./ от 04.06.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/16.05.2014г. за отчетен период 15.04.2014г. – 15.05.2014г., главница в размер на 418.88 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 88 ст./ и лихва за забава в размер на 128.88 лв. /сто двадесет и осем лева и 88 ст./ от 04.07.2014г. до 25.01.2017г., по фактура № **********/15.06.2014г. за отчетен период 16.05.2014г. – 14.06.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.01.2017г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед № 2935 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.04.2017г. по ч.гр.дело № 4754 по описа на ПРС за 2017г.

               ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Струга” № 31, със з. п. Г. О. Г. сумата от 780.61 лв. /седемстотин и осемдесет лева и 61 ст./ направени в заповедното и настоящето производство разноски.

               Решението не подлежи на обжалване.

               Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ