№ 3937
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100506462 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №1074 от 14.02.2022 г., постановено по гр. дело
№33443/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 180 състав, ответникът
ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД е осъден да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 12
969,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за причинени щети по л.а. „Мерцедес АМГ ГТ 53“, рег. №
******* в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2020 г. на път I-6, посока на
движение с. Ветрино към гр. Бургас, ведно с ликвидационни разноски и
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането и сумата от 1 253,75 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 28.06.2020 г. до 10.06.2021 г., като е
отхвърлен искът за главницата за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 13 093 лв. и искът за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1 269,49 лв.
Срещу решението в уважителната част е депозирана въззивна жалба от
ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Излагат се доводи, че по делото не било установено валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
застрахованото лице, както и че застрахованото лице е заплатило
застрахователната премия. Поддържа се, че по делото не било установено при
условията на пълно и главно доказване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
1
застрахователното обезщетение. Релевират се оплаквания относно непълнота
на събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка са
формулирани доказателствения искания за изслушване на един свидетел при
режим на довеждане.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ЗАД „А.Б.“ АД, с който същата се оспорва като
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че по
делото било установено при условията на пълно и главно доказване
фактическия състав на предявения иск. Излага се становище, че съдът, въз
основа на събрания доказателствен материал е постановил правилно и
обосновано решение. Оспорва се искането за допускане на един свидетел с
доводи, че по делото не е налице доказателствена непълнота, дължаща се на
процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд в хипотезата
на чл. 266,ал. 3 ГПК.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението в
отхвърлителната част не се обжалва от страните, поради което е влязло в
сила.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.
Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272
ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. По изложените във въззивната жалба доводи, настоящата
въззивна инстанция намира, че следва да добави и следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 093,98 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени щети по л.а. „Мерцедес АМГ ГТ 53“, рег. № ******* в резултат
на ПТП, настъпило на 04.03.2020 г. на път I-6, посока на движение с. Ветрино
към гр. Бургас, ведно с ликвидационни разноски и законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането и
сумата от 1 269,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 28.06.2020 г. до 10.06.2021 г.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществена застраховка с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина, която се
презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответното дружество. При своевременно
направено възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, конкретният
обективен принос на другия участник.
По делото при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
в това число САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: л.а. „Фиат,
Скудо“, рег. № *******“, управляван от Ю. Н. на път I-6, посока на движение
с. Ветрино към гр. Бургас изцяло навлиза в съседна лява пътна лента, като не
пропуска движещия се в нея .а. „Мерцедес АМГ ГТ 53“, рег. № *******. Със
заключението по САТЕ е установено, че щетите по .а. „Мерцедес АМГ ГТ
53“, рег. № ******* са причинени в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, както и техният размер.
Тези изводи се подкрепят и събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства.
В о.с.з., проведено на 12.06.2024 г. свидетелят Ю. Н. заявява, че през
2020 г. е участвал в ПТП. По пътя в посока Бургас се е движел по лента, която
е била затворена поради ремонт на съседното платно. В един момент се е
разсеял и загубил управление и е преминал в забраненото платно за
движение.
Предвид така изложеното неоснователни се явяват оплакванията на
въззивника за недоказаност при условията на пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на предявения иск.
Неоснователни се явяват и оплакванията във връзка с определения
3
размер на обезщетението. С назначена по делото САТЕ са установени
причинените по застрахования автомобил материални щети, както и техния
размер на база пазарни цени. Според заключението на вещото лице, което
настоящата въззивна инстанция кредитира като обективна и професионално
изготвена, стойността, необходима за възстановяване на застрахования л.а.
към датата на ПТП е в размер на 12 954,80 лв.
По изложените съображения и предвид съвпадението на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част е
правилно и обосновано, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има въззивармата страна,
която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 152 лв. с вкл.
ДДС, сревщу който размер своевременно е възразено от насрещната страна по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
На съда е служебно известна практиката на Съда на Европейския съюз
по дело C‑438/22, с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния
касационен съд, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда
/Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС/.
Съдът, като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност по
делото, броя на проведените съдебни заседания, обема на събрания
доказателствен материал, както и обстоятелството, че от името на
въззиваемия е депозиран единствено отговор на въззивна жалба и същият е
бил процесуално представляван на само на едно открито съдебно заседание.
намира, че претендираният размер е прекомерен, с оглед на което, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намален до справедливия размер
от 860 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1074 от 14.02.2022 г., постановено по гр.
дело №33443/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 180 състав в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. ал. 5 ГПК, Д.Б.Ж.И З.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Д.“, бул.
„Г.М. ******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление бул. ******* сумата от 860 лв. /осемстотин и
шестдесет лева/, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5