№ 1657
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20082629/31.03.2021г. по гр.д. № 7191 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 176-ти състав е признато за установено, че
„Ю.Б.”АД, ЕИК **** дължи на Т.П.”АД, ЕИК **** на основание чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 790,55лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 24.09.2019г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди в
имот, представляващ апартамент № 84 в гр. Перник, кв. **** за периода
от 24.10.2016г. до 31.12.2016г .; сумата от 130,40 лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 24.10.2016г. до 28.06.2018г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
59478/2019г. на Софийски районен съд състав, като Ю.Б.”АД, ЕИК **** е
осъдено да заплати на Т.П.”АД, ЕИК **** съдебни разноски на основание на
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 18,42лв. по заповедно дело и в размер
на 49,58лв. по исково дело ; като неоснователни са отхвърлени исковете за
главница над 790,55лв. до 1477,89 лв. и за периода от 01.05.2014г. до
24.09.2016г. ; за горница над 130,40лв. до 320,26лв. и за периода от
08.07.2014г. до 24.09.2016г. като погасени по давност, като Т.П.”АД, ЕИК
**** е осъдено да заплати на Ю.Б.”АД, ЕИК **** съдебни разноски от
37,68лв.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25074788/27.04.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
19.04.2021г. от ответника по исковете Ю.Б.”АД, ЕИК **** в частта, с която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства не установявали
валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия по чл. 149 и чл. 155 ,чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ. Не били
подписали писмен договор за доставка на топлинна енергия в имота, това че
бил собственик на същия неводел до обратен извод. Не било установено да са
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия. Извадката от
вестник „Съвременник” била оспорена от него и верността й не била
доказана, същата следвало да бъде изключена от доказателствен материал на
основание на чл. 183 от ГПК Едностранния характер на тези Общи условия
изисквало публикуването им с оглед възможност на клиента да се информира
за тях, неустановяването на таз публикация не позволявала извод, че е
обвързан с тези ОУ. Не било доказано и че тези ОУ били одобрени от КЕВР.
Не било установено сградата да е в режим на етажна собственост, както и че
е присъединена към топлопреносна мрежа. Не било доказано доставка на
топлинна енергия в количества и на стойност, за които е уважен иска. Не бил
изпаднал в забава на плащането на главницата. Не било установено общия
топломер да е бил проверяван за годност, неправилно не било уважено
възражението му за погасителна давност.. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец Т.П.”АД, ЕИК **** е оспорила жалбата. Посочило
е, че решението е правилно в обжалваната му част. Претендирала е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова искова молба вх.№
2002864/11.02.2020г. на Т.П.”АД, ЕИК **** срещу Ю.Б.”АД, ЕИК ****, с
която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че „Ю.Б.”АД, ЕИК **** дължи на Т.П.”АД, ЕИК **** на
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 1157,63
лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.09.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия за
битови нужди в имот, представляващ апартамент № 84 в гр. Перник, кв.
**** за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2016г .; сумата от 320,26лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 08.07.2014г.
до 28.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 59478/2019г. Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и клиент на топлинна енергия в имота за битови нужди,
потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал
2
в забава на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните
били обвързани от договор при Общи условия, които били публикувани
Претендирало е разноски.
Ответникът„Ю.Б.”АД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че действително през процсения период бил
собственик на имота като правоприемник на „Банка Пиреос
България”АД, но това не водело автоматично до възникване на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия в имота. Общите условия не били публикувани и нямал възможност
да изрази становището по тя, това водело до невъзможност да възникне
облигационно правоотношение, писмен договор не бил подписан. Не била
доставена енергия в количества и на стойност за които е предявен иска, не
бил изпаднал в забава на плащането на главницата. Не било доказано, че
измерването на потреблението е точно. Оспорил е съставените от ищеца
документи като неверни. Задълженията били погасени по давност.
Претендирала е разноски
По делото е приложено заповедно дело № 59478/2019г. на СРС, съгласно
което по заявление вх. № 26239/24.09.2019г. по описа на РС-Перник,
изпратено по компетентност на СРС е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено „Банка Пиреос България”АД да заплати на Т.П.”АД,
ЕИК **** сумата от 1157,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 24.09.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 84 в гр.
Перник, кв. **** за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2016г .; сумата от
320,26лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
08.07.2014г. до 28.06.2018г, съдебни разноски от 79,56лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 13.11.2019г. и по пощата на 27.11.2019г. е
подала възражение срещу заповедта сочейки, че задължения са погасени по
давност, на 07.01.20200г. заявителят е уведомен за необходимост от
представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 07.02.2020г.
По делото са приети неоспорени от страните постановление за възлагане
на имот по изпълнително дело № 20128130401585 по описа на ЧСИ А.М., рег.
№ 813 на КЧСИ, извлечение-справка от Агенция по вписвания, справка от
Търговския регистър , съгласно които с влязло в сила на 01.07.2013г.
постановление на Банка Пиреос България”АД с правоприемник Ю.Б.”АД е
възложен след публична продан имот, представляващ апартамент № 84 в
гр. Перник, кв. ****, този имот на 30.12.2016г. е продаден от банката на
Г.К.Р..
По делото е прието извлечение от вестник Съперник, бр. 82/29.04.2008г.,
съгласно което са публикувани Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на Т.П.”АД, одобрени от ДКЕВР с Решение от
3
14.04.2008г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължения за
процесния период за имота в размер на сумите, за които е предявен иска.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 150 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот
в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ
от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия за битови
нужди срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава
за изпълнението му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по повод на
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на ищеца срещу
ответника и той е осъден да му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния
период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от
ГПК е предявил иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
4
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
5
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. Ищецът е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди, във връзка с правоотношение
по доставка на която е предявеният иск в случая. Потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ЗЕ в редакцията ,
приложима за процесния период е този, който купува енергия за собствени
битови нужди. В случая ответникът е юридическо лице, поради което и по
общо правило попада в хипотезата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ в редакцията й
приложима за процесния период – небитов клиент, защото по общо правило
юридическото лице купува енергия за небитови нужди. За да се приеме, че
юридическо лице полза в собствения си имот като потребява в него енергия
за задоволяване на битови нужди следва да се проведе специално доказване,
каквото доказване в случая не е осъществено от ищеца. Съдът приема за
установено по делото, че процесния имот е в сграда-етажна собственост. Това
се установява от обстоятелството, че по делото е установено че ответникът е
собственик на апартамент в тринадесететажна сградата, като не се твърди и не
се установява, той да е собственик на останалите самостоятелни имоти в
сградата. Разпоредбата на чл. 149 , ал. 3 от ЗЕ, съгласно която когато
юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда - етажна
собственост, не сключи договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1, е в сила едва от
21.03.2021г. При така установеното и при съобразяване на действието на
нормите във времето, както и че процесен период е през 2016г., то съдът
приема, че разпоредбата на чл. 149, ал. 3 т ЗЕ въведена през март 2021г. не е
основание да се приеме, че отношенията между страните, предмет на делото,
се уреждат по правилата на чл. 150 от ЗЕ.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено
валидно възникнало между страните правоотношение по чл. 150 от ЗЕ за
доставка на топлинна енергия в имота за битови нужди и неправилно
районния съд е уважил исковете за главница и за лихва за забава. При така
възприето безпредметно е да се обсъждат останалите доводи на въззивника,
като решението на СРС в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови друго, с което исковете следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
6
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ищеца следва да се
постави отговорността за разноски по делото, поради което и решението на
СРС в частта, в която в тежест на ответника по иска са поставени разноски
следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсулт в размер на още 62,32лв. определено по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК при съобразяване на присъдено от СРС и цена на
исковете. За производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. определено
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, както и разноски за държавна такса в размер
на 25лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20082629/31.03.2021г. по гр.д. № 7191 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 176-ти състав в частта, с която е
признато за установено, че „Ю.Б.”АД, ЕИК **** дължи на Т.П.”АД, ЕИК
**** на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 790,55лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.09.2019г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия за
битови нужди в имот, представляващ апартамент № 84 в гр. Перник, кв.
**** за периода от 24.10.2016г. до 31.12.2016г .; сумата от 130,40 лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 24.10.2016г.
до 28.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 59478/2019г. на Софийски районен съд състав, както и в
частта, с която Ю.Б.”АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Т.П.”АД, ЕИК
**** съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер
на 18,42лв. по заповедно дело и в размер на 49,58лв. по исково дело и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
2002864/11.02.2020г. на Т.П.”АД, ЕИК **** срещу Ю.Б.”АД, ЕИК ****, за
признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
„Ю.Б.”АД, ЕИК **** дължи на Т.П.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата
от 790,55лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
24.09.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия за битови нужди в имот, представляващ апартамент №
84 в гр. Перник, кв. **** за периода от 24.10.2016г. до 31.12.2016г .; сумата
от 130,40 лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
24.10.2016г. до 28.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 59478/2019г. на Софийски районен съд
състав
7
ОСЪЖДА Т.П.”АД, ЕИК **** с адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република” да заплати на „Ю.Б.”АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание на чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 187,32лв /сто осемдесет и седем лева и
0,32лв/, представляващи разноски за производство пред СРС и СГС.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8