№ 924
гр. София, 04.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600941 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 във вр. с чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК.
Образувано е по жалба от К. И. Я., чрез служебният му защитник адв.Г. срещу
определение от 17.07.2023г. по ЧНД № 3344/2023г. на Софийски Градски съд, НО, 27-ми
състав, с което е било допуснато групиране на определени наказания „лишаване от свобода“,
наложени на осъдения Я. и определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/
години лишаване от свобода, измежду наложените му по нохд №2396/2023г. по описа на
СГС, НО, 39-ти състав и по нохд №320/2023г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав.
На осн.чл.24 от НК съдът увеличил така определеното на осъдения Я. общо наказание
от 3 /три/ години, с 1 /една/ година, като на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяване.
На осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът е зачел и приспаднал времето, през което осъденият Я. е
бил задържан по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по всяко от изброените наказателни производства.
В жалбата се изразява несъгласие с определението на съда, в частта относно размера на
групираните наказания. Твърди се, че са нарушени правата на осъдения Я. и определението е
необосновано и неправилно, а общото наказание е прекомерно високо. Моли се за
справедливо групиране на наказанията.
Пред въззивния съд служебният защитник на осъдения Я. поддържа жалбата. Посочва,
че нейният клиент счита, че определението, с което е извършена кумулация е несправедливо
и би следвало да се извърши справедлива такава.
Осъденият К. Я. в съдебно заседание поддържа казаното от защитника му. Моли да
бъде махнато завишението, което е от една година и да не се прилага чл.24 от НК.
1
С последната си дума осъденият Я. моли да бъде премахнат чл.24 от НК и да остане
само чл.23-25 от НК. Счита, че остатъкът от наказанието от 1 година и 4-5 месеца е напълно
достатъчен.
Прокурорът от САП моли да бъде оставена без уважение жалбата срещу
определението на СГС. Счита, че съдебният акт бил правилен, законосъобразен и добре
мотивиран. Поради тези съображения моли съдът да остави в сила атакуваното определение.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, обсъди събраните доказателства и
служебно провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Делото е било образувано по предложение на СГП отдел „Международен, изпълнение
на наказанията и НСН“ по реда на чл.306 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК, за определяне на едно
общо наказание на осъдения К. И. Я. по осъжданията по НОХД № 2396/2023г. на СГС и по
НОХД № 320/2023г. на СГС.
Предложено било също така на осн.чл.24 от НК да бъде увеличен размера на
определеното общо най-тежко наказание с една втора, както и на осн.чл.25 ал.2 и чл.59 от
НК да бъде приспаднато предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията в
групата.
Правилно първостепенният съд приел, че са налице предпоставките на чл.25 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдения К. И. Я. за
извършените от него престъпления, за които е бил осъден по нохд №2396/2023г. по описа на
СГС, НО, 39-ти състав и по нохд №320/2023г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав. Това е
така, тъй като по нохд №2396/2023г. деянието е било извършено на 22.11.2022г., за
престъпление по чл.213а ал.3 т.7 във вр. с ал.2 т.1 пр.1 във вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б от
НК, за което с влязло в сила споразумение от 02.05.2023г. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца при първоначален строг
режим.
По нохд № 320/2023г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав, деянието е било извършено
на 23.02.2022г., като за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б
от НК с влязло в сила споразумение от 07.06.2023г. на К. Я. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като правилно на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.Б от
ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим.
От изложеното става ясно, че К. Я. е извършил горепосочените деяния в реална
съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
За най-тежко общо наказание, съдът е определил това, което е било наложено на К. Я.
по нохд №320/2023г., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
След запознаване с приложената справка за съдимост на осъдения К. Я., правилно и
законосъобразно решаващият съд преценил, че са налице основания за приложение на чл.24
от НК и е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 1 /една/ година. Съдът взел
предвид, че К. Я. е многократно осъждан на наказание „лишаване от свобода“ с още 13
/тринадесет/ акта, извън тези, които са предмет на настоящото производство. Я. е бил
осъждан многократно за разнородна престъпна дейност, изтърпявал е наказание от 7 /седем/
години лишаване от свобода, а в кратък период от време от изтърпяване на последното
наложено наказание „лишаване от свобода“, след като е бил освободен на 05.05.2021г., Я. е
извършил деянията по делото, предмет на настоящото групиране.
Изложеното води до безспорен извод, че налаганите наказания на осъдения Я. не са
могли да изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК за поправяне и превъзпитание, тъй като
след изтърпяване на определените наказания, той е продължил да извършва престъпления.
2
К. Я. е демонстрирал трайно престъпно поведение, насочено към извършване на
престъпления от различен вид и нежелание да се съобразява със законите в страната и да се
поправи.
Данните от богатото съдебно минало на осъдения, степента на обществена опасност на
деянията и дееца са дали основание на първата инстанция да приеме, че без приложението
на чл.24 НК в конкретния случай определеното общо наказание не би постигнало
предвидените в наказателния закон цели с оглед ефективен поправителен, превъзпитателен
и превантивен ефект и отнемане възможностите за извършване на други престъпления.
Размерът на увеличението по чл.24 НК настоящият състав намира за правилно определен
като необходим, поради многократните осъждания, сред които и такива за престъпления,
извършени при условията на опасен рецидив и ефекта от наложените многобройни
наказания, които не са повлияли превъзпитателно и поправително спрямо осъдения Я..
Практиката на ВКС е еднопосочна, че спрямо рецидивистите законът трябва да се прилага с
цялата му строгост с оглед повишената им обществена опасност, особено в случаите на
извършени множество престъпления, какъвто е конкретния случай. Посочените отегчаващи
обстоятелства обуславят извод за необходимост от по-продължителен престой на осъдения в
местата за лишаване от свобода за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този
смисъл правилен и обоснован е изводът на съда за увеличаване общото наказание на
осъдения Я. с една година „лишаване от свобода“, като по този начин наказанието, което
следва да бъде изтърпяно става в размер на 4 /четири/ години.
Поради констатираната престъпна упоритост, предвид многобройните осъждания на
Я., оплакването на жалбоподателя за несправедливост на наказанието, поради увеличаването
му по реда на чл.24 НК с една година, въззивната инстанция намери за неоснователно. Не
могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че увеличаването на наказанието няма да
реализира предвидените в закона последици, както и че изтърпяното до момента е
достатъчно, като в тази насока е и обстоятелството, че е осъждан тринадесет пъти и че
престъпленията, влизащи в съвкупността са били извършени в условията на опасен рецидив.
Наведените хуманитарни доводи за здравословно състояние, не са били от естество да
възпрат осъдения Я. от престъпната му дейност. Освен това, за него могат да бъдат полагани
при необходимост медицински грижи в пенитенциарното заведение.
В рамките на законовите изисквания съгласно чл.59 ал.1 от НК е било приспаднато
предварителното задържане, времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен
арест“, както и времето, през което осъденият Я. е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ по делата в групираната съвкупност до влизане на определението в сила.
Като не намери основание за изменение или отмяна на атакуваното определение, воден
от изложените съображения и на основание чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3503 от 17.07.2023г. по ЧНД № 3344/2023г. на
Софийски градски съд, наказателно отделение, 27-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4