№ 335
гр. Плевен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500385 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 258/07.03.2024 г., постановено по гр. дело № 4247/2023 г.
по описа на Плевенски районен съд е осъден на основание чл.2б ал.2 вр. ал.1
от ЗОДОВ Районен съд - гр. Ловеч, представляван от М.Ш. - Адм.
ръководител - Председател да заплати на В. Г. С., ЕГН **********, от с.
**************, сумата от 700,00 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушено право на решаване
и произнасяне в разумен срок на възражение с вх. № 262322/28.05.2021 г. за
прогласяване нищожност на съдебно решение по допускане на делба,
депозирано по гр.д. № 2173/2018 г. на РС - Ловеч и неотделянето му в
самостоятелно производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ - 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 5100,00 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявеният
от В. Г. С., ЕГН **********, от с. ************** против Районен съд - гр.
Ловеч, представлявано от М.Ш. - Адм. ръководител - Председател иск с
1
правно основание чл.2б ал.2 вр. ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
общо 5439,28 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на забавяне на производството по гр.д. № 2173/2018 г. на РС
- Ловеч, съставляваща направени разноски: сумата от 897,23 лв. - за заплатени
такси, сумата от 320,00 лв. - за експертизи, сумата от 4 222,05 лв. – за
юридически услуги, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.77 от ГПК Районен съд - гр. Ловеч,
представлявано от М.Ш. - Адм. ръководител - Председател да заплати по
сметка на ПлРС сумата от 10,00 лв. – държавна такса.
Оставил е без уважение искането на ищеца по чл.92а от ГПК за налагане
на глоба на представителя на Районна прокуратура - Плевен, като
неоснователно.
Решението е постановено с участието на Районна прокуратура - Плевен,
като контролираща страна.
Постъпила е въззивна жалба от Районен съд – Ловеч, представляван от
Председателя М.Ш. срещу постановеното решение от ПлРС в осъдителната
му част, в която се изразява становище, че оспореният съдебен акт е
неправилен, като при постановяването му Районен съд - Плевен не е взел
предвид всички релевантни факти по делото, вкл. тези настъпили в хода на
производството, което е довело до формирането на неправилен извод за
осъществено деяние, изразяващо се в разглеждане на производството в
неразумен срок, което е основание за ангажиране на отговорността на
Държавата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Според въззивника, като е приел, че не следва да коментира действията
на Районен съд - Ловеч след отделяне претенцията на В. Г. С. за прогласяване
нищожност на решение за разглеждане в самостоятелно производство в
рамките на образуваното гр. д. № 352/2023 г., стеснявайки фактическата рамка
на спора, разглеждайки поведението на страните и органа по решаване само в
рамките на делбеното производството, но не и в образуваното впоследствие по
искането за нищожност, съдът е достигнал до неправилен извод за нарушено
право на разглеждане на дело в разумен срок. Въззивникът счита, че причина
за „забавянето“ е поведението на В. С., който е заявявал оспорвания на актове
по движение и чрез тях е пренасял споровете по правилността на актовете
пред горната инстанция, с което е създавал пречки пред съда да упражни
2
своите правомощия, вкл. тези, свързани с движението на делото към решаване
на спора с акт по същество. Посочва, че направените от В. С. уточнения са
били противоречиви, което е наложило и след отделяне на възражението да
бъдат давани допълнителни указания. Въззивникът посочва, че след отделяне
на възражението за разглеждане в производството по гр.д. № 352/2023 г., В. С.
е ангажирал доказателства за връзката му с други - граждански и наказателни
производства, образувани по негова молба и е оспорил договор за покупко-
продажба, който има за предмет прехвърляне на права върху част от имотите,
предмет на делба, във връзка с което е образувано и висящо към момента гр.
д. № 653/2023 г. по описа на PC – Ловеч, като според въззивника тази
претенция е могло да бъде заявена в рамките на производството по делба,
което, обаче, не е направено от В. С. и заявявайки я извън делбата и
навеждайки твърдения за образуваното въз основа на нея исково
производство, той е станал причина за постановеното спиране на гр.д. №
352/2023 г. на PC - Ловеч. Въззивникът посочва, че наказателното
производството, във връзка с разглеждане на искането за прогласяване на
нищожност на решение също е спряно, като същото е образувано през 2018 г.,
в която година е образувано и производството за делба, в което по-късно е
заявено искането за нищожност - през 2021 г. Въззивникът посочва, че В. С.
нееднократно е оспорвал актовете за прекратяването му, но за висящността му
е навел твърдения едва през 2023 г. Посочва, че част от коментираните
производства, до приключването на които произнасянето по искането за
прогласяване нищожност на решение за допускане до делба е спряно,
доколкото са били висящи в хода на производството по разглеждане на иска за
делба с участието на С., са били пречки за постановяване на решение по него
и преди отделянето на материалите в дело под нов номер. Според въззивника,
от изложеното до тук може да се направи заключение, че дори материалите по
искането за нищожност да са били отделени по-рано през 2022 г., това
обективно не е можело да доведе до постановяване на решение по искането.
Въззивникът твърди, че твърдяното „забавено" произнасяне по искането за
прогласяване нищожност на решение се дължи изцяло на поведението на В.
С..
На следващо място, въззивникът твърди, че показанията на съпругата на
В. С. не кореспондират със събраните по делото доказателства, като посочва,
че първоинстанционния съд е дал вяра на тези показания, но тъй като тя е
3
сред кръга от лица, които са заинтересовани от изхода на делото, би следвало
на казаното от нея съдът да стъпи при очертаване на фактите, след оценката
му с останалия доказателствен материал. Според въззивника от
първоинстанционното решение не става ясно въз основа на какви критерии
съдът е определил размера на присъденото обезщетението. Посочва, че при
определяне на обезщетението е изходено от извода за преживян стрес от В. С.,
но той се базира на показанията на неговата съпруга. Посочва, че всички
останали съждения в решението относно определяне размера на
обезщетението са общи и не са изпълнени в конкретика, каквато изисква
закона и тълкувателната практика на ВС.
Въззивникът счита, че неправилен и извода на съда относно разноските,
като посочва, че тъй като при образуване на производството дължимата
държавна такса не е внесена, на основание чл.77 от ГПК същата е възложена
за заплащане от Районен съд - Ловеч. В тази връзка, въззивникът посочва че
правилото на чл.77 от ГПК не е приложимо в коментираната от съда хипотеза,
като твърди, че ако ищецът, чието е задължението за внасяне на държавна
такса, не я е внесъл изцяло или частично при образуването, тя следва да се
събере от него по реда на чл.77 от ГПК, независимо от изхода на спора, както в
рамките на неговата висящност, така и след приключването му. Счита, че не са
налице основания за възлагане в негова тежест на разноски, представляващи
държавна такса, които не са направени от страната, задължена за заплащането
им, което е основание за отмяна на решението, имащо характер на
определение, в тази му част.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му
осъдителна част следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция. В случай, че ищецът се представлява по
делото от избран от него адвокат, въззивникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, при наличието на данни по
делото, че това е направено.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. Г.
С.. По отношение на изложеното във въззивната жалба, в насрещната въззивна
жалба се посочва, че направеното оспорване за неправилност не посочва кое
правило не е спазено или приложено, поради което, оспорването има характер
на етикет, липсва съдържание и не носи оспорващ ефект. Посочва се, че
4
твърденията за „съмнителна достоверност" са неверни и същите са обидни,
както за В. С., така и за Районен съд – Плевен. Посочва се, че по отношение
критериите за обезщетението е наличен отговор по ЗДОИ от Държавен фонд
„Земеделие“, служещ като основание за размера на щетите в размер на 3782,20
лв., ведно с начислените лихви до момента на изплащането на сумата.
В насрещната въззивна жалба се посочва, че основен въпрос е
наличният отказ от наследство, извършен от Ц. по установения в чл. 52 от ЗН
ред. Този отказ не е отменен по реда на чл. 54-56 от ЗН, които разпоредби са
единствено приложими в случая. Посочва, че диспозитива на Решение №
13/21.01.2020 по възз.гр.д. № 510/2019 г. по описа на ОС-Ловеч не се съдържа
изявление на съда, с което отказът от наследство на Ц. се обявява за
недействителен или нищожен, т.е. този отказ от наследство продължава да
осъществява своето правно действие, респективно да установява, че Ц. не е
бил собственик на дарените от него идеални части. Още повече че това
решение касае едва първата фаза от производство по делба, съгл. чл. 344, ал. 1
от ГПК. По отношение на заявеното във въззивната жалба за безкритичното
даване на вяра на показанията на съпругата на ищеца, се посочва, че тя е
човекът, който най-добре го познава, с оглед 47 години съвместен живот.
Посочва се, че РС – Ловеч следва да изплати поисканите две глоби по 1200,00
лв. и размера по справката по ЗДОИ от ДФ Земеделие в размер на 3782,20лв.
В насрещната въззивна жалба се прави изявление, че основния извод,
който може да се направи от съдържанието на въззивната жалба на Районен
съд - Ловеч е, че съдия Ш., като Председател на ЛРС, посредством въззивната
жалба е създала условия за разобличаването й като съдия чрез прекрачване
обхвата на нейния функционален имунитет, даден в чл.132 от Конституцията
на Република България.
Въззивникът В. Г. С. моли Окръжния съд, да отхвърли въззивната жалба
на Районен съд – Ловеч. Моли, да се наложат две глоби на ответника Районен
съд - Ловеч за обида на страна и обида на съда, съгласно изложеното в
насрещната въззивна жалба. Моли съда, да приеме увеличение на размера на
иска с 3782,20 лв. на основание чл. 214 от ГПК, данни за което са предявени с
Молба за поправка в размера на иска вх. № 3789/07.02.2024 г. в о.с.з от
07.02.2014 г., когато съдебното дирене не бе приключило.
С Разпореждане № 4399/15.04.2024 г. е оставена без движение
5
подадената насрещна въззивна жалба, като на основание чл.263 ал.2 изр.
Последно вр. чл.262 вр. чл.260 ал.1 от ГПК съдът е указал на жалбоподателя
В. Г. С. да отстрани констатираните нередовности на жалбата, като посочи в
какво се състои порочността на решението и в какво се състои искането му до
съда.
Постъпило е Уточнение на насрещната въззивна жалба от В. Г. С., в
което се посочва, че порочността на Решение № 258/07.03.2024 г. на Районен
съд - Плевен има два взаимно-свързани правни аспекта в причинно-
следствена връзка, произтичащи от една страна от липса на мотиви за
определяне на обезщетението и от друга страна, със справедливостта за
размера на обезщетението, несъответстващо на щетите.
Въззивникът посочва, че взаимната свързаност на тези два правни
аспекта е обоснована в чл.235 ал.4 вр.236 ал.2 от ГПК и чл.52 от ЗЗД, като
твърди, че липсата на мотиви при определяне на обезщетение за нанесени
нематериални и материални щети е процесуално нарушение, което е в
състояние да лиши от възможност въззивния съд да упражни правомощията
си за решаване на делото по същество, предвид на немотивиран съдебен акт.
При положение, че решението на ПлРС е опорочено, поради липса на мотиви,
свързани с обезщетението „по справедливост", би следвало въззивната
инстанция да отмени решението и да върне делото за провеждане на ново
първоинстанционно производство. Твърди се, че обезщетение в размер на
700,00 лв. е крайно недостатъчно за щетите, предизвикани от Районен съд -
Ловеч през изминалите пет години, посредством 14 разпореждания и 27
определения по три дела на Pайонен съд - Ловеч - № 2173/2018 г., № 653/2023
г. и № 352/2023 г. Твърди се, също така, че порочността на Решение №
258/07.03.2024 г. на ПлPC се състои и в неизпълнение от страна на съдията,
като длъжностно лице, на разпоредбата на чл.205 ал.2 на НПК за уведомяване
на съответния компетентен държавен орган за търсене на отговорност при
очевидни престъпни обстоятелства по НА 50 - вкаран в делбена маса по
съдебен процес. Този допуснат порок неминуемо е повлиял на решението и по
този начин справедливостта и размера на обезщетението са омаловажени.
Твърди се, че в случая, чрез извършено от ответника протакане и липса на
правораздаване е увреден телесният и психически интегритет на В. С., като са
засегнати негови права на частна собственост върху наследствена земя, с
което са нарушени правата му да извлича ползи от недвижимата си
6
собственост.
Въззивникът В. Г. С. твърди, че допускането от страна на съда, че
нанесените му щети ми за пет години протакане са 700,00 лв. са необосновани,
при липса на мотиви, а липсата на мотиви е абсолютно процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане, с което се гарантира още период на арендатора да получава
субсидии и добиви от непритежавана земя, да ползва безплатно чужда земя,
да се обогатява за сметка на обедняване на собственика на земя, благодарение
на действия и бездействия на съда.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от Районен съд – Ловеч, представляван от Председателя М.Ш., в която
се твърди, че насрещната въззивна жалба не отговаря на изискванията за
редовност, съгласно разпоредбата на чл.260 от ГПК, тъй като от изложените
оплаквания не става ясно в коя част е оспорено решението на Районен съд -
Плевен, а от тях не е изведено искане, на което въззивната инстанция да
отговори, поради което същата следва да бъде върната.
В случай, че съдът не приеме, че насрещната въззивна жалба следва да
бъде върната, в отговора се изразява становище, че същата е неоснователна.
Твърди се, че са налице основания за отмяна на решението на ПлPC в
отхвърлителната му част, като се посочва, че претенциите за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди не се намират в пряка причинна връзка с
деянието - разглеждане на съдебно производство в неразумен срок. По
отношение на неимуществени вреди се поддържа изложеното в отговора на
исковата молба и в подадената въззивна жалба, като се твърди, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на Държавата за вреди, тъй като
продължителността на гражданското производство, в което В. Г. С. има
качество на страна е повлияна изцяло от неговото поведение. В тази връзка се
посочва, че е налице противоправно поведение, от което същият да е търпял
неимуществени вреди, поради което се изразява становище, че на В. С. не се
дължи обезщетение за неимуществени вреди, както до размера на сумата от
700,00 лв., за която претенцията му е уважена, така и за горницата до
определена сума или за пълния претендиран размер.
В съдебно заседание, въззивника Районен съд – Ловеч не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
7
В съдебно заседание, въззивника В. Г. С. се явява лично, като поддържа
подадената от него насрещна въззивна жалба, като претендира обезщетение в
размер на 5100,00 лв.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
изразява становище, че и двете въззивни жалби са неоснователни, а
първоинстанционното решението на ПлРС, като правилно, обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което
са процесуално допустими.
Разгледана по същество въззивната жалба от Районен съд – Ловеч е
неоснователна.
Разгледана по същество насрещната въззивна жалба от В. Г. С. е
частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
8
т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От приложените по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Пред Районен съд – Ловеч е депозирана искова молба от В. Г. С., ЕГН
**********, от с. ************** против Районен съд – Ловеч, представляван
от Председателя М.Ш., с която е предявен иск с правно основание чл.2б, ал.1
и ал.3 от ЗОДОВ и цена на иска: 2000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди и 21-месечен социален
дискомфорт чрез непроизнасяне по възражение вх. № 262322/28.05.2021 г. за
отмяна на съдебни решения по съдебна делба по гр. дело № 2173/2018 г. по
описа на Районен съд – Ловеч. Образувано е гр. дело № 324/2023 г. по описа
на ЛРС. С Определение № 215/06.03.2023 г. е прекратено производството по
гр.дело № 324/2023 г. по описа на РС – Ловеч, на основание чл.118, ал.2 от
ГПК вр. чл.7, ал.2 от ЗОДОВ и делото е изпратено на Районен съд – Троян.
Пред Районен съд – Троян е образувано гр. дело № 145/2023 г. по описа
на същия съд, като с Определение № 125/14.03.2023 г. производството по
делото е прекратено и същото е изпратено на Окръжен съд – Ловеч за
определяне на друг равен по степен съд, с оглед отстраняването на всички
съдии от Районен съд – Троян на основание чл.22 ал.2 вр. ал.1 т.6 от ГПК.
С Определение № 233/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 130/2023
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, делото е изпратено за разглеждане на
основание чл.23 ал.3 от ГПК на Районен съд – гр. Луковит.
Пред Районен съд – Луковит е образувано гр. дело № 163/2023 г. по
описа на същия съд, като с Разпореждане № 487/01.06.2023 г. е прекратено
производството по делото и същото е изпратено на Окръжен съд – Ловеч за
определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.
С Определение № 419/08.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 239/2023
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, делото е изпратено за разглеждане на
основание чл.23 ал.3 от ГПК на Районен съд – гр. Тетевен.
Пред Районен съд – Тетевен е образувано гр. дело № 443/2023 г. по
описа на същия съд, като с Определение № 286/19.06.2023 г. е прекратено
9
производството по делото и същото е изпратено на Окръжен съд – Ловеч за
определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.
С Определение № 511/29.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 266/2023
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, гр. дело № 443/2023 г. по опис на Районен
съд - Тетевен е изпратено за администриране на Районен съд – гр. Тетевен за
прекратяване на производството по делото.
С Определение № 313/04.07.2023 г. е прекратено производството по гр.
дело № 443/2023 г. по опис на Районен съд - Тетевен и същото е изпратено на
Окръжен съд – Ловеч за определяне на друг, равен по степен съд, който да
разгледа делото.
С Определение № 546/10.07.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 296/2023
г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч делото е изпратено за произнасяне по
чл.23 ал.3 от ГПК на Апелативен съд – гр. Велико Търново.
С Определение № 373/14.07.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 319/2023
г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, гр. дело № 324/2023 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, образувано по искова молба на В. Г. С. от с.
************** срещу Районен съд – Ловеч е изпратено за разглеждане от
Районен съд – Плевен.
Пред Плевенски районен съд е образувано гр. дело № 4247/2023 г. по
описа на същия съд, чието решение е предмет на въззивна проверка в
настоящото производство. С определение по реда на чл.214 от ГПК,
постановено по гр. дело № 4247/2023 г. по описа на ПлРС е увеличен размерът
на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на
сумата от 5100,00 лв.
Безспорно по делото е установено, че в Районен съд - Ловеч е
образувано гр. дело № 2173/2018 г. по предявен иск за делба от ищеца М. П.
Н. против посочени ответници, сред които и В. Г. С.. Безспорно е установено
по делото, че в производството по първа фаза на делбата е постановено
Решение № 225/16.05.2019 г. Безспорно е установено, че въз основа на
Решение № 13/21.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 510/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Ловеч, първоинстанционното решение е частично отменено,
като е постановено друго по същество с участието на съделителя Ц. Ц., като са
определени и други квоти на съделителите. Решението по допускане на
делбата е влязло в сила на 01.02.2021 г., като постановеното решение на
10
въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.
От приложеното заверено копие от гр.д. № 2173/2018 г. е видно, че
първото по делото открито съдебно заседание, след влизане в сила на
решението по първа фаза на делбата е проведено на 16.04.2021 г., като делото
е отсрочено за разглеждане за 28.05.2021 г. Против протоколно определение от
16.04.2021 г. е депозирана частна жалба от В. С., която е изпратена на
въззивната инстанция на 21.05.2021 г., като е образувано в.ч.гр.д. № 243/2021
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. С Определение № 381/16.06.2021 г.
частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима. Против
постановеното определение е депозирана частна жалба от В. С., по която е
образувано ч.гр.д. № 322/2021 г. по описа на ВтАС, като с определение №
386/12.08.2021 г. обжалваното определение е потвърдено. Против
постановеното определение от Апелативен съд – Велико Търново е
депозирана частна жалба от В. С., по която е образувано ч.гр.д. №
4875/2021 г. по описа на ВКС, като с Определение № 60175/29.12.2021 г.
производството по делото е спряно. С Определение № 115/30.06.2022 г.
производството по делото е възобновено и депозираната частна касационна
жалба е оставена без разглеждане, като производството по делото е
прекратено. Против определението е депозирана частна касационна жалба, по
която е образувано ч.гр.д.№ 4114/2022 г. по описа на ВКС, като с Определение
№ 4263/22.11.2022 г. обжалваното Определение № 115/30.06.2022 г. е
потвърдено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия от Районен съд - Ловеч по втора фаза на делбата.
По делото е установено, че по гр. дело № 2173/2018 г. В. Г. С. е
депозирал процесното Възражение за отмяна на съдебни решения с вх. рег. №
263322/28.05.2021 г. Видно от протокола от проведено открито съдебно
заседание на 28.05.2021 г., в същия е обективирано обстоятелството, че делото
физически не се намира в Районен съд - Ловеч, тъй като е изпратено на
Окръжен съд - Ловеч за произнасяне по депозираната частна жалба. Видно от
протокола от съдебно заседание на 28.05.2021 г., съдът не е дал ход на делото,
но е докладвал възражението и е връчил преписи от него на страните, като с
протоколно определение е постановил, че не се произнася по приемането на
депозираното възражение. Установено е, че В. Г. С. е депозирал повторна
молба за отмяна по реда на чл.270, ал.2 от ГПК с вх. рег. № 263035/09.07.2021
г., в което е посочено, че съставлява допълнение към първоначалното
11
възражение, с твърдения за нищожност на допуснатата делба с решението по
първа фаза. От протокола на проведеното открито съдебно заседание на
09.07.2021 г. е видно, че съдът е докладвал обстоятелството, че делото
физически не се намира в Районен съд – Ловеч, както и е докладвал
постъпилата молба за отмяна по чл.270, ал.2 от ГПК с вх. рег. №
263035/09.07.2021 г. Установено е, че във всички следващи протоколи от
проведени съдебни заседания, съответно на 28.09.2021 г., 29.10.2021 г.,
14.12.2021 г., 29.03.2022 г., 03.06.2022 г., в съдебният протокол е отразено, че
делото физически не се е върнало в Районен съд - Ловеч. Установено е, че в
проведеното открито съдебно заседание на 29.10.2021 г. В. С. е поискал срок
за допълнително становище във връзка с депозираните от него възражения за
нищожност, което е уважено от съда, като в мотивите на протоколното
определение, съдът е обсъдил допустимостта на възражението за нищожност,
заявено в рамките на делбеното производство. Установено е, че с оглед дадени
указания и предоставена възможност, от страна на В. С. е депозирано
възражение с вх. рег. № 264031/09.12.2021 г., с което отново е заявено
възражение за нищожност на решенията, като изрично е посочено, че не се
предявява отделен иск за това. В проведеното съдебно заседание на 14.12.2021
г. В. С. е представляван от упълномощен от него адвокат, който е заявил, че
депозираното възражение за нищожност не съставлява самостоятелен иск, а е
възражение в рамките на процеса. В протоколно определение от същото
съдебно заседание, съдът е посочил, че не следва да се произнася по
приемането на възраженията, като е посочил, че едва след връщане на делото,
ще направи преценка относно приемането на възражението и евентуалното му
отделяне в самостоятелно производство. Със същото протоколно определение
преписи от възраженията са връчени на страните по делото за становище.
Установено е, че по гр.д. № 2173/2018 г. по описа на ЛРС е депозирано
възражение за нищожност с вх. рег. № 264031/15.12.2022 г., като в
проведеното съдебно заседание на 29.03.2022 г., съдът отново е указал на В.
С., че по приемането на депозираните възражения ще се произнесе след
връщане на делото в Районен съд – Ловеч. Установено е, че на 03.06.2022 г. В.
С. е депозирал искане за разделяне на производството и образуване на
самостоятелно такова по исканията по чл.270 ал.2 от ГПК, като с протоколно
определение от 03.06.2022 г. съдът е отложил произнасянето по исканията и е
постановил, че спира насрочването на открити съдебни заседания до
12
връщането на делото в Районен съд - Ловеч. Установено е, че делото е върнато
в Районен съд – Ловеч на 06.12.2022 г., видно от определение от 23.12.2022 г.
и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2023 г., в което не е даден ход на делото.
Установено е, че в проведеното открито съдебно заседание на 10.03.2023
г. Възражението за отмяна на съдебни решения с вх. рег. № 263322/28.05.2021
г. и допълнителните възражения и молба за отмяна по чл.270 ал.2 от ГПК с вх.
рег. № 263035/09.07.2021 г. са разделени в отделни производства, като с
протоколно определение от същата дата, производството по делбата е спряно
до приключване на новообразуваното дело. От мотивите към определението е
видно, че съдът не се е произнесъл по приемане на възраженията, тъй като за
периода от 21.05.2021 г. до 06.12.2022 г. делото физически не се е намирало в
Районен съд - Ловеч. Установено е, че по отделеното Възражение рег. №
263322/28.05.2021 г. е образувано гр.д. №352/2023 г. по описа на Районен съд –
Ловеч, като с Определение №528/09.06.2023 г. производството по делото е
спряно по искане на ищеца В. С..
Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитана М. Л. С.а –
съпруга на В. Г. С.. В показанията си същата описва С. като усмихнат,
добронамерен, ведър човек, с добро чувство към близки и приятели. Твърди,
че знае за подаденото възражение за отмяна на нищожни решения по делба в
Районен съд – Ловеч, преди повече от две години и половина, като
невземането на отношение по това възражение е променило изключително
много съпруга й, който от добър и ведър човек е започнал да изживява
негативни състояния, като безсъние, стрес, депресия, болки и страдания.
Твърди, че колкото повече време минава, толкова по-негативно му се отразява
това, като отначало е бил гневен, а след това се е затворил в себе си, станал е
отчаян и тих и не е общувал с никой. Твърди, че според В. С. държавата го
подвежда и не се грижи за това негово искане да бъде разгледано в срок и
същият смята, че занапред също може да се случват такива забавяния във
всеки един такъв спор. Свидетелката посочва, че съпругът й е започнал да не
преценява и да осмисля нормално обикновени житейски и лични проблеми и
постоянно мисли за тази ситуация. Твърди, че по отношение на това тревожно
състояние са се консултирали с медицинско лице, като лекарят е обяснил
същото като стрес и нервност, която граничи с депресия, но е преценено, че
при С. няма смисъл от медикаменти, тъй като с тях не се лекува източника, а
13
само видимо ще го успокоят, като му е препоръчал да отстрани източника на
стреса. Свидетелката твърди, че това тревожно състояние продължава и
понастоящем, тъй като все още няма произнасяне по въпроса.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани със спорния по делото
въпрос, налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на
държавата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи.
Предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е допустим, както
правилно е приел ПлРС, доколкото в случая е неприложима разпоредбата на
чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, касаеща приключили производства, каквото, обаче, не е
производството по гр. дело № 324/2023 г. по описа на ЛРС. Този извод следва
и от разпоредбата на чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, според който предявяването на иск
за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване
на иск и след приключване на производството.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и
по-конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.2 на същия
текст, съдът взема предвид общата продължителност и предметът на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В
производството по предявения иск следва да бъде установена
продължителността на релевантния период и съответна преценка, дали този
период е разумен. При преценката си относно разумността на релевантния
период, съдът следва да приложи три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи, като при
преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат
отчетени усилията им за ускоряване на производството.
Правилно, първоинстанционният съд е приел, че в настоящото
14
производство се установява в пълнота фактическият състав на деликта по чл.
2б, ал.1, вр. ал.2 от ЗОДОВ, който да ангажира отговорността на ответника за
вреди. В случая, е налице забавяне в произнасянето по иска с правно
основание чл.270 ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила
решение по първа фаза на делбата, което забавяне е предпоставено от
необразуването му в отделно производство. Налице е влязло в сила съдебно
решение по първа фаза - по допускане на делбата, чиято нищожност се иска да
бъде прогласена, което искане подлежи на разглеждане в самостоятелно
производство, за което е образувано гр.д. № 352/2023 г. на ЛРС, след
отделянето на предявения иск в самостоятелно производство с протоколно
определение от 10.03.2023 г. приел е, че фактът, че основното дело физически
не се е намирал в ЛРС, не съставлява пречка искът по чл.270 ал.2 от ГПК да
бъде отделен в самостоятелно производство, въпреки, че би могло да се
приеме, че от депозирането на възражението за нищожност на 28.05.2021 г. до
03.06.2022 г., когато е депозирано ясно и нарочно искане от ищеца С. за
отделяне на иска по чл.270 ал.2 от ГПК в самостоятелно производство е била
налице неяснота относно вида и характера на искането, тъй като същото е
заявено като възражение в рамките на процеса. След депозиране на искането
за разделяне на производството на 03.06.2022 г. съдът се е произнесъл и е
разделил производството на 10.03.2023 г., т.е. след 9 месеца. Датата на
депозиране на исковата молба по настоящото дело – 06.03.2023 г., предхожда
датата на образуване на отделеното гр.д. № 352/2023 г. на ЛРС, а именно
10.03.2023 г. Приел е, че последващите действия по новообразуваното дело не
подлежат на преценка по настоящото дело, тъй като не се явяват предмет на
същото. Не е налице разделяне на производството и към датата на връщане на
делото в ЛРС - 06.12.2023 г.
Тези изводи се споделят и от настоящия въззивен състав. На
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди,
причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като
ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на вредите,
както и пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което не е необходимо ищецът да твърди изрично и
да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
15
търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му към правораздаването, поради забавяне на
делото.
По въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД вр. чл.2б от ЗОДОВ и
досежно размера на обезщетението за понесени неимуществени вреди от
накърненото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
критериите за определянето му, вида на вредите, подлежащи на обезщетяване
е формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и
т. 3 и т. 1 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според която размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на
причинна връзка. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, а именно: обща
продължителност на производството, предмет, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и техните процесуални представители –
ангажираността на страната в съдебното производство, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока.
Значение има и обстоятелството повлияло ли е и как воденото производство
върху начина на живот на страната, значението на делото за страната, вкл.
вида и размера на спорния интерес, предмет на забавеното производство;
добросъвестността на увредения. За да се приложи правилно обществения
критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е
необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете
отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в
мотивите резултата от направената преценка.
Въз основа на посочените по-горе критерии, следва да бъдат подложени
на обсъждане кои обстоятелства съдът счита за установени и значими, като
следва да бъде извършена цялостната преценка на всички правнорелевантни
обстоятелства, приети за установени по делото, при приложение на
законовите критерии по чл.2б от ЗОДОВ и стандартите, които ЕСПЧ е
16
установил за правно значими при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
В конкретния случай, въззивният съд счита, че изводът за
продължителността на съдебното производство над разумната може да се
направи въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства
и след съвкупната им преценка, от която се установява, че от датата на
подаване на възражение вх. № 262322/28.05.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба по настоящото производство е изминал период от 21 месеца, в
който съдът не се е произнесъл. Понятието разумен срок не е изрично
дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на
обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има
правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Очевидно е, че
този период надхвърля рамките на разумния срок. Налице нарушение на
правото на ищеца за разглеждането на иска му в разумен срок, изразяващо се в
необразуване на производство по същия, чрез неговото отделяне. Действията
по отделяне на предявеният преюдициален иск за нищожност на влязъл в сила
съдебен акт - решение по допускане на делбата са действия на съда и не
зависят от действията на страната. Съдът в период от 21 месеца и при
проведени повече от шест открити съдебни заседания не се е произнесъл за
отделяне на искането в самостоятелно производство нито за разглеждането му
в рамките на висящото такова.
Същевременно, настоящата съдебна инстанция съобрази и показанията
на свидетелката М. С.а – съпруга на ищеца, която установява, че колкото
повече време минава, толкова по-негативно му се отразява това, като отначало
е бил гневен, а след това се е затворил в себе си, станал е отчаян и тих и не е
общувал с никой. Според посоченото от свидетелката, това е породило мисли
у В. С., свързани с вероятността и занапред също да се случват такива
17
забавяния във всеки един такъв спор.
На следващо място, съдът приема, че въпреки характера на делото –
делба, първа фаза, може да се направи извод, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, тъй като в случая се касае за депозирано
възражение за отмяна на съдебни решения по реда на чл.270 ал.2 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението може да
се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Съобразно приетото
в съдебната практика, искът за нищожност на решение може да се предяви
само след като е изчерпан инстанционния ред за контрол. Искът е
установителен и неоценяем и при липсата на специална разпоредба, която да
изключва общите правила за подсъдността, важат общите искът е родово
подсъден на районния съд, независимо дали се иска прогласяване нищожност
на решение на районен, въззивен или касационен съд. В случая решението по
допускане на делбата в първа фаза е влязло в сила, т.е. инстанционния контрол
е изчерпан. Независимо, че нищожността се претендира чрез възражение, а не
чрез иск, същото се разглежда в отделно производство. Образуването и
разделянето на делата е дейност на съда и не се влияе от становищата на
страните. Не се установяват данни по делото, които да обосновават наличието
на недопустимо процесуално поведение от страна на ищеца В. С., което да е
довело до отлагане и забавяне на делото. Освен това, ищецът не разполага с
вътрешноправни средства за ускоряване хода на производството. Фактът, че
основното дело не се намира физически в Районен съд – Ловеч не може да
обоснове обективна причина за непроизнасяне на съда, с оглед възможността
искът по чл.270 ал.2 от ГПК да бъде отделен в самостоятелно производство.
Независимо от това, че процесното възражение е свързано с иск за
собственост, т.е. засяга благо с висока житейска значимост и имуществена
стойност, както и изнесените данни от свидетелските показания на съпругата
на ищеца за притеснения и негативни изживявания, като стрес и безсъние,
настоящата съдебна инстанция счита, че по делото не се доказва наличието на
неимуществени вреди, над обичайните и типичните, които винаги се търпят от
лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, както и накърняване на чувството му за справедливост
и които са в пряка причинно-следствена връзка с продължителността на
съдебното производство над разумния срок. Не се установява
18
продължителността на съдебното производство по депозираното възражение
пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца В. С. или да му е
причинило други неудобства, вън от обичайните в подобни случаи.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че в случая,
справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД е в размер на 1000,00
лв.
По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди,
правилно Плевенски районен съд е приел, че същата е изцяло неоснователна,
тъй като представените от ищеца писмени доказателства за заплатени от него
разноски касаят делбеното производство по гр. д. № 2173/2018 г. на Районен
съд - Ловеч, в т.ч. обжалване на актове по него и нямат отношение към иска
по чл.270 ал.2 от ГПК, респективно към новообразуваното гр. д. № 352/2023 г.
по описа на ЛРС. По разноските, направени в производството по делба се
произнася съответния съд, който разглежда делото с решението по втора фаза
на делбата. Правилно, Плевенски районен съд е отхвърлил, като
неоснователен предявеният иск за заплащане на сумата от общо 5439,28 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на забавяне на основното дело, съставляващи заплатени от ищеца такси в
размер на 897,23 лв., експертизи в размер на 320,00 лв. и юридически услуги в
размер на 4222,05 лв.
Правилно, Плевенски районен съд е приел за неоснователно искането на
ищеца за налагане на глоба на представителя на Районна прокуратура -
Плевен по реда на чл.92а от ГПК, с оглед представените доказателства за
наличие на уважителна причина за неявяването му в съдебно заседание на
30.01.2024 г., поради служебна ангажираност. Отлагането на разглеждането на
делото е с минимален срок от една седмица, а освен това, както правилно е
посочил съда, глобите се налагат по преценка на съда, а не по искания на
страните.
С оглед констатацията на съда, че по делото не е внесена дължимата
държавна такса в размер на 10,00 лв., правилно Районен съд - Ловеч е осъден
на основание чл.77 от ГПК да заплати тази сумата.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено Решение №
258/07.03.2024 г., постановено по гр. дело № 4247/2023 г. по описа на
Плевенски районен съд в частта му, в която е отхвърлен иска на В. Г. С. с
19
основание чл.2б ал.2 вр. ал.1 от ЗОДОВ против Районен съд - гр. Ловеч, за
разликата от 300лв. между присъдените 700лв. до дължимите 1000лв.,
съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
нарушено право на решаване и произнасяне в разумен срок на възражение с
вх. № 262322/28.05.2021 г. за прогласяване нищожност на съдебно решение по
допускане на делба, депозирано по гр.д. № 2173/2018 г. на РС - Ловеч и
неотделянето му в самостоятелно производство, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ - 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като
вместо него се постанови нова по същество на спора, с което обезщетението
да се определи на 1000лв.
В останалата му обжалвана част, Решение № 258/07.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 4247/2023 г. по описа на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК Решение № 258/07.03.2024г.,
постановено по гр. дело № 4247/2023 г. по описа на Плевенски районен съд в
частта му, в която е отхвърлен иска на В. Г. С. с основание чл.2б ал.2 вр. ал.1
от ЗОДОВ против Районен съд - гр. Ловеч, за разликата от 300лв. между
присъдените 700лв. до дължимите 1000лв., съставляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушено право на решаване
и произнасяне в разумен срок на възражение с вх. № 262322/28.05.2021 г. за
прогласяване нищожност на съдебно решение по допускане на делба,
депозирано по гр.д. № 2173/2018 г. на РС - Ловеч и неотделянето му в
самостоятелно производство, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ - 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.2б ал.2 вр. ал.1 от ЗОДОВ Районен съд - гр.
Ловеч, представляван от М.Ш. - Адм. ръководител - Председател ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. С., ЕГН **********, от с. **************, разликата от
300лв. между присъдените 700лв. до дължимите 1000лв., съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушено
право на решаване и произнасяне в разумен срок на възражение с вх. №
20
262322/28.05.2021 г. за прогласяване нищожност на съдебно решение по
допускане на делба, депозирано по гр.д. № 2173/2018 г. на РС - Ловеч и
неотделянето му в самостоятелно производство, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ - 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/07.03.2024 г., постановено по гр. дело
№ 4247/2023 г. по описа на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана
част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21