Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.08.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8386 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №376636 от 02.04.2018г., постановено по гр.д.№61739/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД срещу К.Г.Д. искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че К.Г.Д. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №15701/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, както следва: сумата от 445.65 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за период 01.12.2007г. - 30.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 20.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 120.09 лв., лихва за забава върху главницата от 445.65 лв. за периода 31.01.2008г. - 09.07.2012г.. С решението е осъдена К.Г.Д. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 125.00 лв., разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 925.00 лв., разноски, направени в първоинстанционното съдебно производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - К.Г.Д., чрез особен представител адв.А.М., с която се обжалва решение №376636 от 02.04.2018г., постановено по
гр.д.№61739/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, с което са уважени
изцяло предявените искове
с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка
с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в хода на съдебното производство
не е доказано, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между
страните, съответно, че ответницата притежава качеството потребител на топлинна
енергия за процесния имот за исковия период от време.
Твърди се, че по делото не е доказано
количеството на доставената топлинна енергия за процесния имот. Оспорват се
изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на
претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Излага се, че
извлечението от сметки на ФДР, данъчните фактури и отбелязванията в
счетоводството на дружеството-ищец не могат да послужат като доказателство за
претендираните суми, тъй като документите не са подписани от жалбоподателката и
чрез тях не се удостоверява ликвидно и изискуемо вземане. Поддържа се, че
първостепенният съд не е приложил института на погасителната давност досежно
част от претендираните вземания на ищеца. Твърди се, че е релевирано възражение
за давност с подадения писмен отговор, но съдът не се е произнесъл, същото се
явява основателно за част от претендираните вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 20.07.2009г. /три години, преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред съда - 20.07.2012г./, с който факт не се е
съобразил първоинстанционният съд при уважаване на предявения иск. Предвид на
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение
на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД не депозира
писмен отговор, представена е молба от 22.05.2019г., в която се изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач - „Т.С.” ЕООД не изразява становище по
подадената въззивна
жалба.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу К.Г.Д. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №15701/2012г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2012г. и е постановена на 02.08.2012г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.Г.Д. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - К.Г.Д. възражение, поради
което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното
съдържание/ и допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/, но
по същество е частично неправилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което
са уважени изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че
вземанията, предмет на установителните искове, са дължими поради проведено
доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата
топлоенергия, както и че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за
заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. Обоснованият краен извод на СРС за основателност на
предявените искове за целия процесен период - 01.12.2007г. до 30.04.2011г. не
кореспондира на доказателствата по делото, същият е направен, без
съда да се произнесе по своевременно релевирано възражение за давност. Изложените
в жалбата доводите в този смисъл за основателни.
В
процесната хипотеза от приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №150, том I, рег.№960, дело №129/2005г. се установява по несъмнен начин факта, че ответницата - К.Г.Д. е собственик на
процесния топлоснабден имот - апартамент №6, находящ се в гр.София, ж.к.”**********ет.2; за исковия период от време. Според действалата през периода разпоредба на
чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. В случая след като по делото е установено, че ответницата
е собственик на имота през процесния период /факт, които не се оспорва от нея/,
т.е. без съмнение през процесния период същата е имала качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното
отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. В случая не се изисква задължително
договорът да е в писмена форма, касае се за неформален договор за продажба на
топлинна енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги
е приела изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. По тези съображения неоснователни се явяват
доводите на ответницата, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. След като по делото е установено принципното съществуване на облигационно договорно
правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то
този факт е достатъчен за доказване на иска по основание.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата
и конкретно в жилището на ответницата е от значение единствено към доказването
на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК.
В
случая въз основа на констатациите на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза съдът приема, че по делото е
доказан и размерът на реално потребеното количество топлоенергия за процесния
период. Съдът кредитира приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, което е изготвено не само на базата на изходящите от ищеца фактури,
но експертът е извършил и проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата, както и на дяловите разпределения от фирмата за топлинно
счетоводство. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, в случая дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през процесния период е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата през
периода нормативна уредба, като дела на ответницата за ползвана топлинна
енергия е изчислен точно. Ответницата не е установила да се е възползвала от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 32 ал.3 от
Общите условия, които имат силата на закон за страните – в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването,
поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и
по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по
описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
По
изложените съображения съдът приема, че за целия исков период ищцовото
дружество е доставяло топлинна
енергия в
недвижимия имот на ответницата /в каквато насока са констатациите и на приетото
по делото заключението на съдебно-счетоводната експертиза и заключение на
съдебно-техническа експертиза/. Въззивницата до
приключване на устните състезания не е ангажирала доказателства, че е заплатила
стойността на доставената в имота й топлинна енергия.
На следващо
място въззивният съд след като приема, че вземането на ищеца е доказано по
основание, следва да разгледа своевременно заявеното от ответницата възражение за давност, което
първоинстанционният съд не е сторил. Разгледано по същество релевираното
възражение за изтекла погасителна давност досежно част от претендираните от
ищеца вземания за главница и лихва е основателно. Вземането
на „Т.С.” ЕАД спрямо ответницата представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и
договорите, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница и лихва/, давността тече от деня на падежа. Следователно задълженията на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни – според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая не се оспорва
обстоятелството, че искът
е предявен в срока по чл.415 от ГПК и съобразно изричната разпоредба на чл.422
ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 20.07.2012г..
При това положение, погасени са по давност всички вземания от началото на процесния период - 01.12.2007г. до 31.05.2009г. вкл. доколкото
падежът на вземането за м.05.2009г.
е изискуемо на 01.07.2009г.. Следователно дължими са всички
претендирани от ищеца вземания за стойността на доставена топлинна енергия за имота на ответницата за периода от 01.06.2009г. до 30.04.2011г..
По отношение на размера на предявените искове, съдът при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК и с оглед приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза изчислява, че за периода 01.06.2009г. до
30.04.2011г. общата стойност на доставената топлинна енергия възлиза на 211.97 лв..
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ се явява
основателен и доказан за сумата от 211.97 лв., стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2009г. до
30.04.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2012г. /дата на депозиране на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до окончателното изплащане на сумите и в тази част съдебният акт следва да бъде потвърден. Обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК в частта,
в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.150 от ЗЕ за разликата над сумата от 211.97 лв. до пълния
уважен размер от 445.65 лв., стойност
на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2007г.
до 31.05.2009г. и да се постанови друго
решение, с което в тази част искът се отхвърли
като погасен по давност.
По предявената претенция
за лихви, съдът намира следното:
В чл.32,
ал.1 от Общите условия от 2005г., е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят,
а в ал.6 на същата разпоредба
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Следователно претенцията за заплащане
на мораторна лихва върху
размера на дължимите главници
се явява основателна за
периода от 31.07.2009г. /дата, на която вземането за лихва по първата процесна фактура за месец юни 2009г. е станало изискуемо/ до 09.07.2012г. /крайна
дата на заявената претенция
за заплащане на мораторна
лихва/. Общата стойност на претендираното
обезщетение за забава върху непогасените по давност главни вземания /за които с настоящото
решение се уважава иска/ възлиза в размер на 65.45 лв. /изчислена при прилагане на
разпоредбата на чл.162 от ГПК и с оглед приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза/. Предявеният установителен
иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан общо за сумата от 65.45 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.07.2009г. до 09.07.2012г. и в тази
част съдебният акт следва
да бъде потвърден. Обжалваното
съдебно решение следва
да бъде отменено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК в частта,
в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата
над сумата от 65.45 лв. до пълния уважен размер от
120.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите главници за периода от
31.01.2008г. до 30.07.2009г. и да
се постанови друго решение, с което
в тази част искът се отхвърли като погасен по давност.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на
присъдените в полза на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на 453.59 лв. и в
заповедното производство в размер на 61.30 лв., които са изчислени съобразно
уважената част на предявените искове. Съдебното решение следва да се отмени в
частта на присъдените в полза на топлофикационното дружество разноски над
сумата от 453.59 лв. до уважения размер от 925.00 лв., разноски, направени в
исковото производство, както и над сумата от 61.30 лв. до уважения размер от
125.00 лв., разноски, направени в заповедното производство. В полза на
ответника не следва да се присъждат разноски, поради липса на заявена
претенция, както и доказателства за реално направени такива.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право право на разноски
има въззивника - ответник, но поради липса на заявена претенция, както и
доказателства за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в
тази насока. В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски
доколкото няма подаден писмен
отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение в полза на въззиваемата
страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №376636
от 02.04.2018г., постановено по гр.д.№61739/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
163-ти състав, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено, че К.Г.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД за разликата над сумата от 211.97 лв. до пълния
уважен размер от 445.65 лв., стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.12.2007г.
до 31.05.2009г.; както и за разликата над сумата от 65.45 лв.
до пълния уважен размер от 120.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите главници за периода от
31.01.2008г. до 30.07.2009г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 02.08.2012г. по ч.гр.дело №15701/2012г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав, както и В ЧАСТТА, в която е осъдена К.Г.Д. да заплати на „Т.С.” ЕАД на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК над
сумата от 453.59 лв. до уважения размер от 925.00 лв., разноски, направени
в исковото производство, както и над сумата от 61.30 лв. до уважения
размер от 125.00 лв., разноски, направени в заповедното производство.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***23Б, срещу
К.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К.Г.Д., с ЕГН **********,
дължи на „Т.С.”ЕАД, с ЕИК *******, сумата над 211.97 лв. до пълния претендиран размер от
445.65 лв., стойност на
доставена топлинна енергия за топлонабден имот - апартамент №6, находящ се
в гр.София, ж.к.”**********ет.2, за периода 01.12.2007г. до 31.05.2009г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 20.07.2012г., до окончателното
й изплащане; както и сумата над
65.45 лв. до пълния претендиран
размер от 120.09 лв., представляваща
обезщетение за забава върху
дължимите главници за
периода от 31.01.2008г. до 30.07.2009г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 02.08.2012г. по ч.гр.дело №15701/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №376636
от 02.04.2018г., постановено по гр.д.№61739/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
163-ти състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./