Р Е Ш Е Н И Е
№ 809
гр. Пловдив, 10 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и шести март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №658 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Г.И.Б., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “БЕКИ- Г.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №218, ап.6, ЕИК *********, представляван от адвокат Н.Ш.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001618001812-091-001 от 06.12.2018г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Е.К.С.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №99 от 18.02.2019г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е начислен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 61 437,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 10 799,68 лв.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт П.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001618001812-020-001 от 27.03.2018г. (листи 954-955) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.06.2015г. – 31.10.2017г. За ревизиращи органи са определени- Е.К.С.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Т.И.Б.- главен инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 10.04.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 950). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001618001812-020-002 от 09.07.2018г. (листи 947-948) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 10.08.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 08.02.2018г., според нарочно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 945). Със ЗИЗВР с №Р-16001618001812-020-003 от 09.08.2018г. (листи 942-943) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 10.09.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 09.08.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 940). Със Заповед с №Р-16001618001812-023-001 от 13.09.2018г. (листи 938-939) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е спряно. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 13.09.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 936). Със Заповед с №Р-16001618001812-143-001 от 01.10.2018г. (листи 934-935) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е възобновено. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 02.10.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 932).
Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001618001812-092-001 (листи 67-98) е изготвен на 11.10.2018г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 11.10.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 62), като по делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против РД.
Ревизионният акт (листи 46-55), предмет на настоящето производство, е издаден на 06.12.2018г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 06.12.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 45).
По делото са приети разпечатки (листи 10-12, 30-31) от програмен продукт, както и файлове от програмен продукт, записани върху оптичен носител (CD, лист 965), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от Т.В.П., Е.К.С. и Таня Илиева (Илева) Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, като доказателства по делото са приети заверени копия на: Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 22-26); Заповед №РД-09-21 от 10.01.2017г. (лист 27); Заповед №РД-09-1230 от 11.07.2017г. (листи 28-29); Заповед №РД-09-363 от 01.03.2018г. (листи 13-15); Заповед №РД-09-1215 от 29.06.2018г. (листи 16-18); Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г. (листи 19-21) на директора и на изпълняващия длъжността (и.д.) директор на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди на Т.В.П. и на заместващия я при отсъствие Г.Н.Ч.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии, а Е.К.С. е определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип”. Посоченото делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган и определяне на “ръководител на екип” настоящият състав на съда съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд (ВАС) на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
На първо място, предмет на спора е частта от РА, с която на жалбоподателя е начислен ДДС в размер от 61 341,67 лв. за данъчния период месец 02.2017г. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 10 769,73 лв.
Спрямо жалбоподателя е извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическо лице (ПСИДФЛ) за периода 01.01.2012г. -31.12.2016г., приключила със съставянето на Протокол с №ПФ-16001617000519-073-001 от 17.08.2018г. (листи 108-166), надлежно присъединен към ревизионна преписка с нарочен Протокол с №1469937 от 17.08.2018г. (листи 103-104).
В рамките на ревизията е установено, че ЕТ “БЕКИ- Г.Б.” е с регистрация по смисъла на ЗДДС, считано от 23.03.2004г. и в регистрацията няма промени. Г.И.Б. е регистриран като земеделски производител с ЕИК *****. Г.И.Б. е едноличен собственик на капитала на “Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, както и на капитала на “Пловдив 1” ЕООД, ЕИК *********.
Установено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.02.2017г., с №94, том ІІ, рег.№1267, Н.дело №285/2017г. (лист 865), Г.И.Б., в качеството си на купувач, закупува от П.Т.Т., ЕГН **********, и П.И.Т., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.517.235 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, с площ от 233,00 кв.м., с адрес на имота: гр. Пловдив, ул. ****, трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана, начин на трайно ползване (НТП)- средно застрояване (височина от 10 до 15 м), ведно с построената в имота сграда с идентификатор №56784.517.235.1, със застроена площ от 110,00 кв.м., брой етажи 3, предназначение- еднофамилна жилищна сграда. Данъчната оценка на имотите, предмет на сделката, е в общ размер от 368 045,70 лв. Продажната цена на ПИ и сградата е в общ размер от 368 050,00 лв., от които 3 050,00 лв. платими в деня на сделката по банкова сметка ***, а останалите 365 000,00 лв. продавачите ще получат разсрочено на вноски до 2027г. по банков път.
Според отчет (извлечение) от банкова сметка №******в “Инвестбанк” АД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. (лист 873), на 21.02.2017г. е нареден банков превод в полза на П.И.Т. от посочената сметка към банкова сметка №********, в размер от 3 050,00 лв. и основание за превода- “покупка имот”.
В отговор на Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с №ПФ-16001617000519-041-003 от 03.01.2018г. (листи 717-718) по преписката постъпва писмо с Вх.№17-00-8 от 25.01.2018г. (лист 716) от “Инвестбанк” АД, според което писмо Г.И.Б., ЕГН **********, има открити банкови сметки в банката, както следва:
IBAN ***- спестовен влог в лева, открита на 14.07.2014г. и активна към днешна дата (25.01.2018г.);
IBAN ***- разплащателна сметка в лева, открита на 09.06.2015г. и активна към днешна дата (25.01.2018г.).
“БЕКИ- Г.Б.”, с ЕИК ********* не е клиент на банката.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.02.2017г., с №95, том ІІ, рег.№1267, Н.дело №286/2017г. (лист 866), Г.И.Б., в качеството му на продавач, продава на Х.И.Ш., ЕГН **********, в качеството и на купувач, ПИ с идентификатор №56784.517.235 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ от 233,00 кв.м., с адрес на имота: гр. Пловдив, ул. ****, ТТП- урбанизирана, НТП- средно застрояване (височина от 10 до 15 м), ведно с построената в имота сграда с идентификатор №56784.517.235.1, със застроена площ от 110,00 кв.м., брой етажи 3, предназначение- еднофамилна жилищна сграда. Данъчната оценка на имотите, предмет на сделката, е в общ размер от 368 045,70 лв. Продажната цена на ПИ и сградата е в общ размер от 368 100,00 лв., от които 3 100,00 лв. платими в деня на сделката по банкова сметка ***, а останалите 365 000,00 лв. продавачът ще получи разсрочено на вноски до 2027г. по банков път.
Отново според отчет (извлечение) от банкова сметка №******в “Инвестбанк” АД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., на 21.02.2017г. по посочената банкова сметка ***,00 лв., представляваща получен превод от Х.И.Ш. от сметка №BG23 IORT 8048 1087 9180 00 в “Инвестбанк” АД, с основание за превода- “покупка на имот”.
За продажбата на недвижимите имоти не е издадена фактура от жалбоподателя.
До Х.Ш.е изпратено чрез пощенски оператор ИПДСПОТЛ с №Р-16001618001812-041-005 от 11.05.2018г. (листи 823-825), но пощенската пратка, съдържаща посоченото искане, не е получена от адресата Ш., според приетото по делото заверено копие на нарочна бележка (лист 822).
В отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО) с №Р-16001618001812-032-002 от 09.08.2018г. (листи 771-772), като приложение към писмо с Вх.№06-00-535 от 30.08.2018г. (лист 35а, 766) от Община Пловдив - Район “Централен” по преписката постъпва заверено копие на Удостоверение №7 от 14.03.2014г. (лист 35, 767) за въвеждане в експлоатация на строеж “Еднофамилна жилищна сграда с етапи в проектирането и строителството- първи етап: до кота +10,50м.”, издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, на основание чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предмет на посоченото удостоверение е строеж ІV-та категория, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ-427, кв.24 по плана на кв. “Младежки хълм”, с административен адрес: ул. ****, гр. Пловдив.
Според чл.45, ал.3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Според легалното определение на §1, т.5 от ДР на ЗДДС, “нови сгради” са сградите: а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж”, или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ.
Предвид установеното от фактическа страна и посочените норми на ЗДДС, ревизорите приемат за установено, че сделката по нотариален акт с №95 от 21.02.2017г. не е освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС, тъй като сградата не е стара, доколкото същата е въведена в експлоатация на 14.03.2014г. и към 21.02.2017г. не са изтекли 60 месеца (5 години) от въвеждането и в експлоатация (разрешено е ползването и), и за жалбоподателя възниква задължение да начисли ДДС на датата на възникване на данъчното събитие или на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена (21.02.2017г.), което обаче не е направено. Според чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Съответно, ревизорите приемат за установено, че продажната цена на ПИ с идентификатор №517.235 (УПИ ІІ-427) и продажната цена на построената в имота сграда с идентификатор №517.235.1 от общо 368 050,00 лв. (всъщност 368 100,00 лв.) представлява данъчна основа (ДО) в размер от общо 306 708,33 лв. (всъщност 306 750,00 лв.) и ДДС в размер от общо 61 341,67 лв. (всъщност 61 350,00 лв.). На основание чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС на Г.Б. се начислява ДДС в размер от 61 341,67 лв. за данъчния период месец 02.2017г., върху която сума са начислени законни лихви за периода 15.03.2017г. - 06.12.2018г. в размер от 10 769,73 лв.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството дали извършената продажба по нотариален акт с №95 от 21.02.2017г. може да се квалифицира като независима икономическа дейност. Според легалното определени на чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус; независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Не е спорно между страните, че процесната продажба на недвижими имоти не е осъществена по занятие, тъй като жалбоподателят не е брокер на недвижими имоти, доколкото като предмет на дейност на едноличния търговец в нарочна справка, достъпна на страницата на Търговския регистър в интернет, за такъв е посочено “Търговия на едро и дребно, обществено хранене, както и всички други дейности, които не са забранени от действащото законодателство на Република България”.
Не е спорно и че процесната продажба на недвижими имоти е възмездна, предвид направеното плащане по същата от страна на купувача Х. Ш..
Основният въпрос е, доколко дейността е осъществявана редовно.
Предвид липсата на легални определения в ЗДДС за понятията “редовно” и “инцидентна доставка”, следва да бъде съобразено разрешението, дадено в Решение №5935 от 26.04.2013г. на ВАС по дело №7552 по описа на съда за 2012г., Първо отделение, докладчик съдията Искра Александрова.
При тълкуване на понятието “редовно” в контекста, в който е употребено, ВАС приема, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. В тази връзка, ВАС изхожда от критериите на ЗДДС, израз на който е разпоредбата на чл.96, ал.1 от закона, според която норма, за задължителната регистрация по ЗДДС е нужно реализирането на облагаем оборот през период от 12 последователни месеца.
Съответно, за да се приеме за установено, че жалбоподателят редовно осъществява дейност следва в периода от 01.03.2016г. – 28.02.2017г. да е осъществявал сделки с недвижими имоти.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.06.2015г., с №59, том ІV, рег.№3561, Н.дело №598/2015г. (листи 247-253), по силата на който Г.Б. закупува от “Фламинго Инвест” ЕООД, ЕИК *********, общо 20 броя самостоятелни обекти от “Жилищен комплекс”, сгради/секции: А,Б,В,Г,Д,Е,Ж, построени в ПИ с идентификатор №56784.535.93, по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес на ПИ- гр. Пловдив, ул. ****, срещу заплащане на сумата от общо 264 700,00 лв., която купувачът (Г.Б.) ще заплати на дружеството продавач по банков път в деня на подписване на нотариалния акт.
Прието е заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот- самостоятелни обекти от сграда и идеални части от поземлен имот от 11.06.2015г., с №187, том ІІІ, рег.№2981, Н.дело №542/2015г. (листи 254-256), по силата на който Г.Б. закупува от “Фламинго Инвест” ЕООД общо 3 броя самостоятелни обекти от построената в ПИ с идентификатор №56784.506.1401 по КК и КР на гр. Пловдив, сграда, с адрес на ПИ- гр. Пловдив, ул. ****, срещу заплащане на сумата от общо 13 500,00 лв., с ДДС, която купувачът (Г.Б.) е заплатил на дружеството продавач напълно по банков път към момента на подписване на нотариалния акт.
Прието е заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 18.08.2015г., с №96, том V, рег.№4282, Н.дело №327 от 18.08.2015г. (листи 257-258), по силата на който Г.Б. закупува от “Фламинго Инвест” ЕООД 0,127% идеални части от ПИ с идентификатор №56784.535.93 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес на ПИ- гр. Пловдив, ул. ****, които идеални части ще ползват реално паркомясто №44, с площ от 10,45 кв.м.; както и 0,127% идеални части от същия ПИ, които идеални части ще ползват реално като паркомясто №45, с площ от 15,70 кв.м. (съгласно нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.09.2015г., с №28, том VІ, рег.№4816, Н.дело №954 от 10.09.2015г. (лист 259, 738)). Описаните в акта идеални части се продават за сумата от общо 400,00 лв., която е получена напълно от продавача към момента на подписване на нотариалния акт.
Прието е заверено копие на Обратно писмо от 24.08.2015г. (лист 735, 917), подписано от И.Г.Б.и П.Т.Т.- управител на “Фламинго Инвест” ЕООД, с което двамата заявяват и се съгласяват с обратното писмо с пълното съзнание за правните последици за това, че при покупко-продажбата на изброените по-долу недвижими имоти, обективирани в съответните нотариални актове (трите посочени по-горе нотариални акта), от ”Фламинго Инвест“ ЕООД на Г.И.Б., имуществото е останало в собственост на “Фламинго Инвест“ ЕООД, Г.И.Б. е само привиден техен собственик за всички други лица извън обратното писмо, а средствата по прехвърлянето им са предоставени изцяло от “Фламинго Инвест“ ЕООД, останали са негова собственост и не са собственост на Г.Б..
Същите заявяват и се съгласяват с обратното писмо с пълното съзнание за правните последици за това, че при продажбата на изброените по-долу недвижими имоти, обективирани в съответните нотариални актове, от Г.И.Б. на трети лица, Г.И.Б. е само привиден техен собственик и покупната цена е изцяло собственост на “Фламинго Инвест“ ЕООД и в цялост тя ще се предаде на “Фламинго Инвест“ ЕООД, след като разпореждането с недвижимите имоти ще се извърши само по нареждане на “Фламинго Инвест“ ЕООД, на когото последният посочи като купувач и по цена, каквато той определи и съобщи на Г.И.Б..
В обратното писмо са посочени недвижимите имоти, предмет на покупко-продажбите по посочените по-горе 3 нотариални акта.
Според разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори; основанието се предполага до доказване на противното.
Предвид съдържанието на обратното писмо от 24.08.2015г. и нормата на ЗЗД, от страна на ревизорите е прието за установено, че привидните покупки и продажби от Г.Б. са нищожни и не пораждат правни последици за жалбоподателя.
От своя страна, по делото са приети заверени копия на нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, по които жалбоподателят е продавач, съставени в периода 01.03.2016г. – 28.02.2017г., както следва: нотариален акт от 05.05.2016г. (листи 278-279, 546-548) за продажбата на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №56784.506.140.1.106, закупен с нотариален акт с №187 от 11.06.2015г.; нотариален акт от 20.05.2016г. (листи 280-281, 385-387, 534-536) за продажбата на СОС с идентификатор №56784.535.93.6.77, закупен с нотариален акт с №59 от 05.06.2015г.; нотариален акт от 08.06.2016г. (листи 282-283) за продажбата на СОС с идентификатор №56784.506.1401.1.107, закупен с нотариален акт №187 от 11.06.2015г.; нотариален акт от 17.06.2016г. (листи 284-285, 742-743) за продажба на СОС с идентификатор №56784.535.93.7.72, закупен с нотариален акт с №59 от 05.06.2015г.; нотариален акт от 13.07.2016г. (листи 286-288) за продажбата на СОС с идентификатор №56784.535.93.5.55, закупен с нотариален акт с №59 от 05.06.2015г.; нотариален акт от 17.06.2016г. (листи 350-352) за продажбата на СОС с идентификатор №56784.535.93.7.72, закупен с нотариален акт с №59 от 05.06.2015г.; нотариален акт от 23.01.2017г. (листи 863-864) за продажбата на СОС с идентификатор №56784.535.93.7.79, закупен с нотариален акт с №59 от 05.06.2015г.
Посочените сделки са отразени и в приетата по делото Справка по лице от 01.11.2017г. (листи 201-211), издадена от Служба по вписванията- Пловдив.
При това положение, както правилно и прието от страна на ревизорите, привидните покупки и продажби, извършени от жалбоподателя Б., са нищожни и не пораждат правни последици за него.
Съответно, следва да се приеме за установено, че в периода от дванадесет последователни месеца или от 01.03.2016г. до 28.02.2017г. жалбоподателят не е осъществявал “редовно” (системно) сделки с недвижими имоти. Следователно, процесната продажба по нотариален акт с №95 от 21.02.2017г. не представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и неправилно за тази продажба на жалбоподателя е начислен ДДС в размер от 61 341,67 лв.
Ето защо, настоящият състав на съда намира разгледаната част от оспорения РА за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
На второ място, предмет на спора е допълнително начислен ДДС в общ размер от 95,80 лв. и начислените върху тази сума законни лихви в общ размер от 29,95 лв.
В рамките на ревизията е установено, че между Г.И.Б., като наемодател, и “ОС – СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, като наемател, е сключен предварителен договор за наем на недвижим имот от 15.06.2015г. (листи 893-895), с предмет- Офис 1, находящ се на етаж едно (партер), в сграда с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, вх.”А”. Наемната цена е 100,00 лв./месечно и се заплаща ежемесечно от сключване на окончателния договор; а срокът на договора е 6 месеца. С Анекс №1 от 19.06.2015г. (листи 896-898), считано от датата на подписване на анекса, наемната цена се променя на 50,00 лв./месечно.
Между Г.И.Б., като наемодател, и “ОАЗИС – СТРОЙ 2017” ЕООД, ЕИК *********, като наемател, е сключен предварителен договор за наем на недвижим имот от 03.09.2015г. (листи 899-901), с предмет- Офис 1, находящ се на етаж едно (партер), в сграда с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, вх.”А”. Наемната цена е 100,00 лв./месечно и се заплаща ежемесечно от сключване на окончателния договор; а срокът на договора е 6 месеца. С Анекс №1 от 15.09.2015г. (листи 902-904), считано от датата на подписване на анекса, наемната цена се променя на 50,00 лв./месечно.
Между Г.И.Б., като наемодател, и “ВЕЛ СТРОЙ” ЕООД (всъщност “ВЕЛ СТРОЙ 2016” ЕООД), ЕИК *********, като наемател, е сключен предварителен договор за наем на недвижим имот от 03.09.2015г. (листи 905-907), с предмет- Офис 1, находящ се на етаж едно (партер), в сграда с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, вх.”А”. Наемната цена е 50,00 лв./месечно и се заплаща ежемесечно от сключване на окончателния договор; а срокът на договора е 6 месеца.
Според Приложение №4 доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (лист 234) към годишната данъчна декларация (ГДД) на жалбоподателя по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Б. декларира получен доход от наем в общ размер от 550,00 лв., от които 350,00 лв., платени му от “ОС – СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, и 200,00 лв., платени му от “ОАЗИС – СТРОЙ 2017” ЕООД, ЕИК *********.
Според Приложение №4 (лист 231) към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2016г., Б. декларира получен доход в размер от 25,00 лв., платен му от “ВЕЛ СТРОЙ 2016” ЕООД, ЕИК *********.
Според справка по чл.73 от ЗДДФЛ (листи 235-236) на Г.Б. през 2015г. са изплатени 200,00 лв. от “ОАЗИС – СТРОЙ 2017” ЕООД и 350,00 лв. от “ОС – СТРОЙ” ЕООД; а през 2016г. са изплатени 25,00 лв. от “ВЕЛ СТРОЙ 2016” ЕООД.
Прието е за установено, че сумата от 350,00 лв., платена на жалбоподателя от “ОС – СТРОЙ” ЕООД, представлява 7 месечни наема от по 50,00 лв. за периода 01.06.2015г. – 31.12.2015г.; сумата от 200,00 лв., платена на жалбоподателя от “ОАЗИС – СТРОЙ 2017” ЕООД, представлява 4 месечни наема от по 50,00 лв. за периода 01.09.2015г. – 31.12.2015г.; а сумата от 25,00 лв., платена на жалбоподателя от “ВЕЛ СТРОЙ 2016” ЕООД, представлява 1/2 част от наема за месец 03.2016г. Съответно, сумата от 50,00 лв. представлява ДО в размер от 41,67 лв. и ДДС в размер от 8,33 лв., а сумата от 25,00 лв. представлява ДО в размер от 20,83 лв. и ДДС в размер от 4,17 лв.
Прието е за установено, че трите предварителни договора за наем имат за предмет облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС, поради което на жалбоподателя е начислен ДДС в общ размер от 95,80 лв., върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 29,95 лв.
От една страна в жалбата няма изрично посочени възражения за незаконосъобразността на тази част от РА, а от друга страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността на РА в разглежданата част, настоящият състав на съда не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на акта.
Дейността по отдаването под наем на недвижими имоти, с цел получаване на регулярен доход под формата на наем, е независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, като качеството на лицето, което упражнява такава дейност, е без значение.
Освен това, отдаването под наем на част от сграда (в случая офис) на търговец не е освободена доставка по аргумент от нормата на чл.45, ал.4 от ЗДДС, поради което начисляването на ДДС върху получените от жалбоподателя наеми е направено при правилно прилагане на закона. Следователно, жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени, съразмерно на уважената част от жалбата (72 111,40 лв.). Такива по делото се констатираха в общ размер от 880,00 лв., от които 50,00 лв., внесена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 959) и 830,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019г. (лист 963). В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (125,75 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001618001812-091-001 от 06.12.2018г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Е.К.С.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №99 от 18.02.2019г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Г.И.Б., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “БЕКИ- Г.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №218, ап.6, ЕИК *********, допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 61 437,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 10 799,68 лв., както следва:
- в частта му, с която на жалбоподателя е начислен ДДС в размер от 61 341,67 лв. за данъчния период 02.2017г. и са начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 10 769,73 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на Г.И.Б., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “БЕКИ- Г.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №218, ап.6, ЕИК *********, сумата от 878,47 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “БЕКИ- Г.Б.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №218, ап.6, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 300,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/