МОТИВИ
към присъда от 31.10.2012г. по НОХД № 2361/2012г. по описа на Варненския
Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Ц.В.М. – ЕГН **********
, от гр.София , за престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1от НК за
това, че на 12.12.2010 г. в гр.
Варна, направил опит да отнеме
чужди движими вещи - 1 бр. диск
HDD марка "LG" 500GB и 1 бр. диск HDD марка
"Samsung" 500GB, всичко на
обща стойност 278.00 лева от владението
на И.К.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от
него причини.
Производството по
делото се проведе при условията
на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, тъй като видно от приложените по делото справки
подс. М. не е намерен на посочения от него адрес и очевидно го е променил, без
да уведоми за това. Няма данни същият да
е напуснал страната или да се задържа в арестите и затворите на правно
основание.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
предявеното против М. обвинение , като
счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със
събраните в хода на предварителното и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства за авторството
на деянието. Прокурорът пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание от 6
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Назначеният служебен процесуален представител – адв.Хр.Д.
в пледоарията си изтъква, че авторството на деянието не е установено по безспорен
начин.Въпреки това пледира на подс.М. да бъде наложено минимално наказание с
приложението на чл.66 ал.1 от НК.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 12.12.2010г. около 17.00ч. подс. Ц. М. посетил магазин „Техномаркет",
намиращ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров" №
2, в сградата на „Гранд МОЛ - Варна". Докато се разхождал в магазина минал
покрай стелажите, на които били поставени различни видове външни харддискове и решил да открадне два от тях. За целта подс. М.
се приближил до стелажите, взел един външен харддиск
„Samsung" 500GB с № SN: E27PJ10ZA38415 и един
външен харддиск „LG" 500GB с № S/N:
008NMGDHT9687, сложил ги под якето си и отишъл към вътрешната част на магазина.
Като стигнал до стелажа, на който били поставени различни видове тапети, подс. М.
скъсал опаковките на двата харддиска и ги хвърлил на
земята. След това сложил единия от харддисковете под
якето си, а другия поставил в задния джоб на панталоните си и се отправил към
изхода на магазина. Като преминал покрай монтираните на изхода сензори за
засичане на маркирани и неплатени стоки обаче те се задействали и издали силен
звук. Подс. М. не реагирал и излязъл от магазина.
По същото време в близост до
изхода на магазина се намирали св. Д. П.
- началник смяна на охраната, и св. М.П. - офис мениджър в магазина. Двете
видели, че единствено подс. М. преминава покрай сензорите при задействането на
алармата и св. П. го настигнала.Обяснила му, че трябва да се върне, т.к.
сензорите са се задействали и го попитала дали има в себе си закупена стока от
магазина. Подс. М. отговорил отрицателно и последвал св. П. отново в магазина.Свидетелката го помолила да
съблече якето си. Той се съгласил и св. П. видяла, че докато подсъдимият го
събличал , се опитал да увие някаква вещ в него. Вещта обаче паднала на земята
и свидетелката видяла, че това е външен харддиск, черен на цвят без опаковка. Тогава св. П.
помолила подс. М. да отиде с нея в офиса на магазина. Подсъдимият първоначално отказал, но в
последствие се съгласил. С тях отишла и св. П., която възприела всички действия
на подс. М. и св. П.. Докато били в офиса и изчаквали да дойде някой от мъжете
охранители, св. П. забелязала, че подс. М. вади от задния джоб на панталоните
си още един харддиск и го поставя в плик, намиращ се
на един от столовете в офиса. Св. П. го попитала какво прави и той отговорил
„Нищо". Тогава тя отишла до стола, на който бил поставен плика и видяла
поставения вътре външен харддиск.Подс. М. й казал, че
не знае какво е това. След това св. П. поискала личната карта на подсъдимият, но той отказал да я даде.
Междувременно св. П. уведомила управителя на магазина - св. И.К. за случая. Той й казал, че се намира в
близост и ще дойде след няколко минути, а тя трябва да се обади в полицията.
Св. П. се обадила в полицията и след това изпратила един от служителите в
магазина да потърси опаковките на гореописаните харддискове.
Междувременно св. К. отишъл в офиса на магаз и видял подс. М.. Малко след
това един от служителите на магазина донесъл двете скъсани картонени опаковки
на взетите от подсъдимият външни харддискове.
Пристигналите на място служители от Трето РУП - ОД - МВР - Варна отвели подс. М.
в сградата на Трето РУП - ОД - МВР -Варна за изясняване на случая.
С протокол за доброволно предаване от 12.12.20Юг. подс.
М. предал на служител от Трето РУП - ОД - МВР – Варна един външен харддиск "LG" 500GB с № S/N: 008NMGDHT9687 и един външен харддиск „Samsung"
500GB с № SN: E27PJ10ZA38415.Отново с
протокол за доброволно предаване от същата дата св. К. предал на
служител от Трето РУП - ОД - МВР - Варна картонена опаковка, в зелен и син цвят
с лого "Samsung" и бяла лепенка в предната
лява част „500 GB", с лепенка си идентификационен
номер SN: E27PJ10ZA38415 и картонена опаковка в червен
и бял цвят, с лого „LG" и бяла лепенка в предната част
„500 GB", с лепенка с идентификационен номер S/N: 008NMGDHT9687, които били намерени в близост до стелажа с тапетите
в магазина.
С разписка от 08.04.2011г. харддисковете заедно
с двете картонени опаковки били върнати на св. К..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, чието заключение неоспорено от страните,
съдът кредитира изцяло.От него се установява, че стойността на отнетите вещи е 278 лв.
Била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение вещото лице поддържа в съдебно заседание.От него се установява, че
поради ракурса на камерата и отдалечеността на
заснемане, не може да се извлекат достатъчно на брой устойчиво различими
идентификационни признаци.Съдът кредита заключението на експертизата.
Подс.Ц.М. е роден на ***г. в гр.София, български гражданин, женен, със
средно образование.Той е бил осъждан с присъда по НОХД № 560/1980г. на Софийски
Военен съд за деяние по чл.261 ал.1 от НК , чл.262 вр. чл.210 т.1 и т.2 от НК и
чл.250 ал.2 вр. чл.199 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание от 9 години и 6 месеца, и „ глоба” в размер на 50лв.С оглед изтеклия
период от време, подс.М. е реабилитиран на основание чл.88 „а” ал.2 от НК.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между
страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- показанията на св. М.П. и св.Д.П., дезирани в хода на съдебното
следствие, показанията на св.И.К. от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК,
които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се
и кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените
доказателства по ДП № 1954 /2010г. на ІІІ РУП-ОД-МВР-Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладна записка за извършено
престъпление, протоколи за доброволно предаване, разписка, протокол за
предаване на задържано лице, справка за
съдимост, заключенията на
съдебно-оценителната и съдебно- техническата
експертизи , които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани
и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Ц.В.М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2010 г. в гр. Варна, направил
опит да отнеме
чужди движими вещи - 1 бр. диск
HDD марка "LG" 500GB и 1 бр. диск HDD марка
"Samsung" 500GB, всичко на
обща стойност 278.00 лева от владението
на И.К.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от
него причини.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на
собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението кражба - отнемането, е извършено от подсъдимият М. чрез поредица
от действия - отиването му в сградата
на магазина, респективно до щанда с изложените харддискове, вземането на два от
тях, скриването им в дрехите му, отдалечаването му от мястото, разопаковането
на вещите, оставянето на опаковките до стелажа с тапети и опита му да напусне
магазина. С това е прекъснато
упражняваното от владелеца на движимите вещи фактическа власт върху тях, като
безспорно е отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането им. Доколкото подс.М. е бил задържан непосредствено след излизането си от
магазина поради задействалата се аларма, съдът намира че деянието е останало
във фазата на опита.Той не е успял да установи трайна фактическа власт върху
отнетите вещи, тъй като е бил задържан от служители на магазина.Поради това и
съдът намира за доказан квалифициращият елемент по смисъла на чл.18 ал.1 от НК.
Съобразно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира че авторството на деянието е доказано по
безспорен и категоричен начин.От показанията на св.П. и св.П. , които са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от приложените по делото
протоколи за доброволно предаване и които съдът кредитира, се установява че
опаковките на харддисковете са били намерени от служители в магазина в близост
до стелажа за тапети.Същите, видно от тяхното описание , са с макрировка на
магазина и с отбелязани на тях логота на производител и идентификационен номер
на стоката.Същите напълно съвпадат с тези данни,отразени на двата
харддиска.Поради това съдът намира за безспорно установено, че подс.М. е направил опит да отнеме тези вещи от именно от
търговския обект, а не ги е закупил от друго място.
От субективна
страна съдът намира, че подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на инкриминираните
вещи, като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, съзнавал
е неговия общественоопасен характер и е целел пряко настъпването на престъпния
резултат. На подс. М. му е било безусловно ясно, че прави опит да отнеме чужди движими
вещи , без съгласие на техния владелец,
и пряко е целял този резултат. Присвоителното му намерение се установява и от
обективно извършените от него действия по скриване на предметите в дрехите му ,
както и от опита му да ги остави незабелязано от охраната, което не е успял да
реализира.
При горните констатации и тъй като прецени, че обвинението против
подсъдимия М. е доказано по несъмнен
начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със
събраните в производството доказателства, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия съдът приема данните за
неговата съдимост.Независимо от изтеклия период от време и настъпилата
реабилитация, той очевидно не е преодолял напълно престъпните си навици.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимият обстоятелства
съдът съобрази минималната стойност на
инкриминираните вещи и тяхното възстановяване.
Съдът не установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Поради това, при отчитане на степента на обществената опасност на
деянието, и данните за личността на
подс . М. , настоящият състав на съда не
намери основание при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55
от НК, но наличието на смекчаващи обстоятелства
мотивираха съдът да приеме, че
следва да се наложи наказание към минималния размер, предвиден в закона.Поради
това, доколкото в приложимата законова норма на чл.194 т.1 от НК , е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” до 8 години, и с оглед приложението на чл.54 от НК, съдът наложи на подс. М. наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка
на начина на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" -
условно или ефективно, съдът намира
че по отношение на подс. М. не са налице
законови пречки за отлагане на изтърпяване на наказанието.Поради това и с оглед данните за личността на подсъдимия
намира , че следва да приложи институтът на условното осъждане, поради което и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието
"лишаване от свобода" за срок от три години от влизане на присъдата в
сила, тъй като намери, че този срок е необходимият и достатъчен за
осъществяването на целите на наказанието.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и чуждата
собственост.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК съдът възложи на
подсъдимият
направените по делото разноски в размер на 78 лв. в полза на Държавата и 20 лв. в полза на ВРС.
В хипотезата на чл.111 от НПК съдът
постанови приложеният по делото диск със запис от охранителни камери да бъде
върнат на св.И.К..
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :