№ 159 от
17.07.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И.С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 100 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА)
към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение № 57/06.02.2020 г., постановено
по административнонаказателно дело № 1014/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, в частта, с която е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000911/19.07.2019 г., издадено от началника на група
КПДГПА, в частта на постановлението, с която на И.В.М., с ЕГН ********** и
адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 24 месеца. В
останалата част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло
в сила. В
жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението в
обжалваната част и потвърждаване на наказателното постановление в отменената
част.
Група
КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Ответникът
по касационната жалба – И.В.М., чрез процесуалния
си представител
по пълномощие – адвокат И.А., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на направените разноски в касационното
производство.
Прокурорът
дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-5310-000911/19.07.2019
г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил, с което на И.В.М. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1, т. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер
на 10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Районният съд е
установил от фактическата страна на спора, че на 09.07.2019
г. около 17:30
часа в гр. Дупница, по ул. „А.М.” в
посока към ул. „Ж. в.”, при бл. № .*, М.
управлявал лек автомобил марка и модел „А.”,
с рег. № *****, собственост на Е. М.. Бил спрян за
проверка от полицейския служител И. Й. П.,
като непосредствено след това на мястото на проверката пристигнали и полицейските
служители В. К. И. и С. Г. П. М. отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510” за употреба на алкохол и с тест 5000 с № ARHJ-0059 за употреба
на наркотични вещества. Същият бил във видимо възбудено състояние и агресивен. Не представил контролния талон към издаденото му свидетелство за управление
на МПС. Издаден
му е талон за медицинско изследване №0017060, който той подписал. В талона е вписано, че М. не желае да бъде изследван за употреба на
алкохол с
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, но срещу това отбелязване липсва негов подпис. Екземпляр от талона му е връчен на 09.07.2019 г. в 18:20 часа. Срещу М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №911/09.07.2019 г. за нарушения по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта е
вписано, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване № *********. Актът е предявен на М., но той
отказал да го подпише (в съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът му е
удостоверен с подписа на един свидетел – А. И. В.). Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството
пред въззивния съд са разпитани И. Й. П.
(актосъставител), В. К. И. и С. Г. П. (свидетели по
акта), които потвърждават изложените в акта фактически
обстоятелства, и А. Б. В.. Към административнонаказателната
преписка е приложен талон за медицинско изследване № *********,
издаден на 09.07.2019
г. По делото липсват доказателства М. да се е явил в указания в талона за медицинско изследване срок във Филиал за спешна медицинска помощ – Дупница
за изследване.
Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие
на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление по отношение на нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доказано противоправно поведение на М. по
отношение на това нарушение и законосъобразно наложено
административно наказание за същото, както и нарушаване на изискванията за издаване на талона за изследване, определени
с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя по отношение
на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление в частта по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и го е отменил в частта по отношение на нарушението по чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
Същото обаче следва да бъде отменено в обжалваната част, а
делото
– върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав
на Районен съд – Дупница, по следните съображения:
Изводът
на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават производството и да водят до отмяна на наказателното постановление в
частта по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е
неправилен. Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН по отношение на това нарушение. Описанието на нарушението и обстоятелствата във
връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита
на М.. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (редакция
към датата на деянието – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000,00 лева. Посочената разпоредба регламентира
състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде
извършена проверка за употреба на алкохол. В тази разпоредба не са уредени две
или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение.
Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши
посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна
проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за
установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на
алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това
означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за
наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено
наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма да е извършило
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол,
напротив – такава е извършена посредством кръвен анализ. Същият извод следва да
се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде
извършен тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна
проба. Въпреки отбелязването в обстоятелствената част на
наказателното постановление, че М. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест 7510” за употреба на алкохол и с тест 5000 с № ARHJ-0059 за
употреба на наркотични вещества, административнонаказващият
орган ясно
е посочил за какво нарушение се налагат
наказанията и неговата правна квалификация, а именно – за отказа на водача да
бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като в
разпоредителната част на постановлението нарушението е вписано с посочване на
правната норма – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Следователно нарушителят е наясно за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и не е нарушено правото му на
защита. Допуснатите технически пропуски при издаването на талона за медицинско
изследване не са ограничили правото на защита на М. и
нямат отношение към наличието на основание за носене на
административнонаказателна отговорност на посоченото в наказателното постановление
правно основание.
В
случая е налице визираното в чл. 348, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.
3, т. 2, пр. 1 от НПК касационно основание за отмяна на въззивното
решение в обжалваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд – Дупница, тъй като в решението липсват на мотиви
по съществото на спора по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Процесното НП е отменено в частта по отношение на това нарушение само за
допуснати съществени процесуални нарушения, каквито, както бе посочено по-горе,
настоящият касационен състав приема, че не са налице, и при липса на мотиви по
съществото на спора делото не може да бъде решено по същество от касационната
инстанция. При новото
разглеждане на делото въззивната инстанция следва да формира изводи
по съществото на спора по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По
искането на И.М. за присъждане на разноски в настоящото производство следва
да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във
вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 57/06.02.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 1014/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с
която е отменено Наказателно постановление № 19-5310-000911/19.07.2019 г.,
издадено от началника на група КПДГПА към
сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в частта
на постановлението, с която на И.В.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница относно жалбата от И.В.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Наказателно постановление №
19-5310-000911/19.07.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП
при ОД на МВР – Кюстендил, в частта на постановлението, с която на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.