Решение по дело №351/2014 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 359
Дата: 27 октомври 2015 г. (в сила от 17 юни 2016 г.)
Съдия: Добринка Ангелова Зафирова
Дело: 20141510200351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

27.10.2015

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                          Година                                        Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                              състав

27 октомври

 

2015

 
 


на                                                                                                          Година

Добринка Зафирова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

Светлана стефанова

 

 

 
         2.

АНЕТА СТОЕВА

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

    Като    разгледа     докладваното    от

351

 

2014

 
 


                Наказателно  АХ  дело №                           по описа за                              година и въз основа на доказателствата, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Б.А.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ***, ЕГН: **********,

  за виновЕН в това, че на 19.09.2013 година, около 19:40 часа на ПП-І, Е-79 /км. 345+600 - изход на с. Мурсалево, област Кюстендил/, при управление на МПС- лек автомобил марка „***”, модел: „***”, с ДК № *****, негова собственост, в посока гр. Дупница, като участник в движението по пътищата е нарушил правилата за движение по: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - с поведението си /не е предприел действия за ефективно спиране или намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил, при наличие на техническа възможност за това/, е създал опасност и пречки за движението, като се е ударил в МПС лек автомобил марка: „***”, модел: „***”, с ДК № ***, собственост на В.Н.Б. ***, управляван от К.И. ***, движещ се посока гр. Дупница и е поставил в опасност за живота и здравето на Н.Н.Д., Д.Х.С., И.Б.А., А.А.Б. и К.И. *** /пътници в л.а. „*** ***” с ДК № ***/; чл.20, ал.1 от ЗДвП –въпреки че е бил длъжен, не е контролирал непрекъснато  пътното превозно средство, което управлява; чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на МПС обвиняемият е  бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с  атмосферните условия, с релефа на местността, с характера  и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за  безопасността на движението и да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато  възникне опасност за движението – не е предприел действия за ефективно спиране или намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил, при наличие на техническа възможност за това; чл.21, ал.1 от ЗДвП - въпреки че е било забранено, той е превишил допустимата максимална скорост – 90 км/ч., като се е движил със скорост 142,5 км/ч; чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – като водач, който ще предприеме изпреварване е бил длъжен да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава  да намалява  скоростта или да изменя посоката на движение, не го е изпълнил и не е предотвратил ПТП чрез спиране; чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП – след като по време на изпреварването е бил длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство не го е осигурил и се е ударил в движещото се пред него МПС и по непредпазливост е причинил телесни повреди на  две лица: на Д.Х.С., на 15 години - средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура на лъчевата кост на лява предмишница - на главичката и в областта на лакетна става – трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и фрактура  на таза – трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок от  5-6 месеца и на Н.Н.Д. на 14 години – средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма – фрактура на кости на черепната основа - нараняване, което прониква в черепната кухина, пневмоцефалия и възможен субарахноидален кръвоизлив, мозъчно сътресение  с пълна загуба на съзнание – разстройство на  здравето, временно опасно за живота за срок от около 3-4 месеца - престъпление по чл. 343, ал.3 /пр.ІІІ/, б.”а” /пр.ІІ/, във връзка с чл. 342, ал.1 /пр.ІІІ/  от НК /ред. ДВ, бр.60 2012 г./, за което и при  условията на чл. 78А НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА обвиняемия Б.А.Д. с ЕГН: ********** от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Отнема в полза на държавата веществените доказателства по делото – 1 брой преден фар от МПС, л.а. „*** ***” с рег. № ***, парченца от стоп на МПС; парченца от стоп на МПС; поставени в найлонови пликове, запечатани със слепки, подписани от поемни лица, които да бъдат унищожени след влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА обвиняемия Б.А.Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати сумата от 560.00 лв. (петстотин и шестдесет лева) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил за възнаграждение на вещи лица от ДП и 1223,60 лв. (хиляда двеста двадесет и три лева и 60 стотинки) по сметка на Районен съд гр. Дупница, представляващи възнаграждение на вещи лица на съдебното следствие.

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред КОС, считано от днес.

 

                                                                          Районен съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НАХД № 351/14г. по описа на ДРС

.                  

          Дупнишка районна прокуратура е внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Б.А.Д. *** за престъпление по престъпление по чл. 343, ал.3 ,пр.ІІІ, б.”а”,пр.ІІ, във връзка с чл. 342, ал.1,пр.ІІІ от НК /ред. ДВ, бр.60 2012 г./, за това, че:

          На 19.09.2013 г. около 19.40часа на ПП-1-Е-79, км. 345+600 (изход на село Мурсалево, посока гр.Дупница), при управление на МПС л.а. марка „***”, модел„Е500 с рег. № Е 50 80 КК, негова собственост,  нарушил правилата за движение по пътищата съгласно ЗДП, както следва:   чл.5,ал.1,т.1; чл.20,ал.1и ал.2; чл.21,ал.1; чл.42,ал.1,т.2 и чл.42 ал.2,т.1, е причинил ПТП между движещите се в посока гр. Дупница лек автомобил марка „***”, модел„Е500 с рег. № Е 50 80 КК, управляван от Б.А.Д., ЕГН-********** ***2 и лек автомобил , марка „***”, модел „***” с рег. № КН 47 46ВА, управляван от К.И.К., ЕГН-********** ***, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на ляв крак, лява ръка и таз на Д.Х.С., ЕГН-********** *** и средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на черепа на Н.Н.Д., ЕГН-********** ***

          В съдебно заседание прокурора поддържа повдигнатото обвинение с фактическа обстановка идентична с тази описана в постановлението и квалификация на деянието. Счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен  начин от събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства. В пледоарията си предлага съдът да признае обвиняемия за виновен за престъплението , за което е предаден на съд,като на основание чл.78 а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание”Глоба” в справедлив размер , съответно на тежестта на извършеното от него престъпление, предвид настъпилия  тежък съставомерен резултат.Счита, че на обвиняемия следва  да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание, визирано в чл.343г от НК.

         Защитникът на обвиняемия,адв.Р.,счита,че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага съдът да приеме, че на съдебното следствие е установена фактическа обстановка,която не съответства на описаната в постановлението на ДРП, което се явява основание  за връщане делото на прокурора или алтернативно съдът да се произнесе с оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.

        Обвиняемият заявява, че разбира обвинението, не признава вината си и дава обяснения.Моли да бъде оправдан.

        Съдът след като се съобрази със събраните доказателства в досъдебната фаза и тези, събрани в съдебното заседание и след като ги обсъди, съобразно изискванията на НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

        Обвиняемия Б.А.Д. е роден на *** ***2, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ***, ЕГН: **********,

 

       На 19.09.2013 година, около 19:40 часа на ПП-1, Е-79, след с. Мурсалево, посока гр.Дупница се движел лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № КН ***, управляван от св. К.К.. В управлявания от него автомобил пътували още три момичета и едно момче на възраст от 14 до 17 години-св.В.Б.,св.Д. , св.С. и св.А.-учещи в гр.Благоевград. Пътното платно било сухо, имало видимост, като през тази част на денонощието все още било светло. Към изхода на с. Мурсалево водачът К. изпреварил движещия се в същата посока със скорост от около 80 км./ч. л.а.СУЗУКИ-СУИФТ, управляван от св. М.. При движението си напред л.а.*** застигнал движещият пред него л.а.ФИАТ-ПАНДА,който се движел със скорост от около 70 - 80 км./ч., управляван от св.З..Тъй като се движел с по -висока скорост- около 100 км./ч.,св.К. решил да изпревари и л.а.ФИАТ-ПАНДА, след като се уверил,че маневрата е безопасна.Св.К. предприел маневрата изпреварване на л.а.ФИАТ-ПАНДА,като първоначално отклонил управлявания от него л.а.*** към насрещната лента, а след това се изравнил с движещия се пред него л.а.ФИАТ.След този момент л.а.*** продължил движението си успоредно на л.а.ФИАТ, но вече в насрещната лента на движение,като се движел със скорост от около 100 км/час,или с 10 км/час над разрешената скорост от 90 км/час за този участък от пътя.

        По същото време на ПП-1, Е-79, след с. Мурсалево, посока гр.Дупница се движел и лек автомобил „***” модел„Е500 с рег. № Е 50 80 КК,управляван от обвиняемия Д..При движението си в този участък от пътя той е изпреварил лек автомобил „Сузуки” ,друг таксиметров автомобил, като не се е прибрал в неговата лента за движение,а е продължил движението си в насрещната лента на пътя,с намерение да изпревари и другите движещи се пред него автомобили.Движейки се със скорост около 140км.ч.обв. Д. видял пред него в насрещната лента, на около 56-57м. /121,90/ метра лекия автомобил „***.Преценил,че не може да спре и за да избегне сблъсъка между двата автомобила,решил да го изпревари отляво,навлизайки в страничния банкет на пътя.След като преценил,че с оглед скоростта с която се движи,няма да може да изпревари ***та  през страничния банкет на пътя,Д. се върнал обратно на пътното платно,при което ударил отзад лекия автомобил „***”.Ударът настъпил в момента на изравняване на предните части на лекия автомобил „***” и л.а.ФИАТ-ПАНДА,като ***та е ударена  в зоната на заден ляв габарит с обхват в широчина под стопа.Удара от л.а.*** е нанесен с предната му дясна част с обхват в зоната на десен фар, преден десен калник и преден капак. Удара между МПС настъпва в лявата част на насрещнаталента за движение.в следствие на по-високата и по-голямата маса на л.а.*** в задната лява част на             л.а.*** постепенно започнала деформация на задна броня, ляв панел, притискане на задна лява гума деформация на задно окачване в ляво. В дълбочина напред деформацията достига до задна лява врата, а напречно към надлъжната ос до около 300 м.м.Появилите се остри ръбове на разкъсаният преден десен калник на л.а. *** странично разрязват въртящата се задната лява гума на л.а ***. Това разхерметизиране на гумата довело до загуба на стабилност в задната част на  л.а ***. При този първоначален контакт между автомобилите,Д. взел решение да отклони наляво л.а.*** , а едновременно с това и предприел аварийно му спиране.

         В следствие на отклоняването наляво на л.а.***,нецентралния удар в заден ляв габарит, спуканата задна лява гума и предварителното направление надясно на л.а.***, довело до завъртане и странично плъзгане на МПС към десният банкет. При това въртеливо и постъпателно движение, л.а.*** достигнал до крайпътна канавка и се ударил в задната и стена. Разликата от нивото на банкета и поднивото на канавката предизвикват силни амплитуди на трептене в окачването с различни фази, което от своя страна довело до загубата на странична устойчивост с последвало странично преобръщане на купето. След като купето се преобърнало се плъзнало по преден капак, предни калници и таван върху банкета и асфалта.,движението на л.а.*** се преустановява и автомобила се установява неподвижно,с предната си част насочена в посока гр.Дупница.

          След разделянето на двете МПС при първоначалния удар, обвиняемият отклонил принудително л.а.*** наляво и е задействал и спирачките му. Въпреки, че започва да спира, от голямата скорост л.а.*** напуска асфалтовото покритие на платното и продължава спирайки да се движи по банкета в ляво от пътя. След като изминава около 93 метра, обв. Д. променя посоката на автомобила,като го насочил надясно към асфалтовото покритие на платното.След като изминава около 19м.по асфалтовото покритие на платното,поради високата скорост и различното сцепление на гумите,настъпва завъртане съчетано със странично плъзгане на л.а.***,в следствие на което автомобила преминава през банкета към лентата на пътя в посока гр.Дупница и достига до канавка Последвалия удар в задната стена на канавката последователно с предна лява гума,а след това и със задна лява гума,същите се разхерметизират.Автомобила се завърта,като се установява в състояние на покой.

        От назначените и изготвени по делото химически експертизи е било установено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето К.И.К. и Б.А.Д. не се доказва наличие на етилов алкохол.

         При произшествието  са пострадали Н.Н.Д. и Диана Х.С.,които са пътували в л.а.*** ***, на които била оказаната своевременна медицинска помощ от пристигналите незабавно след произшествието медицински и следствен екип.

         От заключението на назначените съдебна медицинска експертиза по писмени данни се установява, че в следствие на претърпяното ПТП на пострадалите:

         На Н.Н.Д. на 14години е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - нараняване, проникнало в черепната кухина, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание- разстройство на здравето, временно опасно за живота за срок от около 3 - 4 месеца.

         На Диана Х.С. на 15 години, е била причинена средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на лъчева кост на лява предмишница, което е затруднило движението на ляв горен крайник и фрактура на таза, което трайно затруднило движението на долен крайник за срок от 5 - 6 месеца

        Останалите увреждания на Диана С.-фрактура на първо ляво ребро, рана и контузия на главата са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128, 129 от НК(временно разстройство на здравето, неопасно за живота).На останалите пътници в л.а.”***”- И.А.,А. Б. и К.К. са причинени увреждания представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота,които не влияят на квалификацията на деянието.

        От заключенията на авто-техническите експертизи се установява че: мястото на удара между управлявания от обв.Д. лек автомобил„***” модел„Е500 с рег. № Е 50 80 КК и управлявания от св.К. лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № КН *** е в лявата част на насрещната лента за движение и за двете МПС на главен път Е-79,след с.Мурсалево в посока от гр.Благоевград към гр.Дупница,в непосредствена близост до външната ограничителна линия на платното за движение.Скоростта на движение непосредствено преди удара на л.а.„*** ***”е била около 100км.ч.,а на л.а. „***” –около 140км.,при разрешена скорост 90.км.ч.Водачът на л.а.„*** ***”при предприемане на маневра изпреварване е имал техническа възможност да забележи в насрещната лента на движение л.а. „***”,ако той е бил там. Във всички заключения на ATE е посочено категорично и че обвиняемият, за разлика от св.К., е можел да избегне настъпването на ПТП и получените се в следствие на него телесни повреди на пострадалите, чрез намаляване на скоростта или спиране на управляваното от него МПС чрез своевременно задействане на спирачната уредба на автомобила.

         Изслушаните и приети заключения по авто -техническите експертизи са изготвени на база събраните писмени доказателства и свидетелските показания от досъдебнот производство и тези на съдибното следствие.Поради настъпилата макар и несъществена промяна в част от тези показания са настъпилите промени в изчисленията на тройната  автотехническа експертиза относно скоростта на автомобилите в момента на удара,разстоянието между тях в момента на предприетата маневра изпреварване от ***.Въпреки промяната на тези данни,която е по-благоприятана за обвиняемия, експертите са категорични, че водачът на л.а. „***” е имал техническа възможност да предотврати удара като намали скоростта до тази или по-ниска на „***”-а, докато при л.а. „***” не е имало техническа възможност да ускори движението си, за да избегне удара преди да се прибере в неговата лента за движение.              

         От друга страна дали водачът на л.а. „***” ,предприемайки маневра изпреварване  е могъл да види в огледалото за задно виждане и страничното огледало движещия се след него л.а. „***”, не може да се отговори категорично, тъй като не можа да се установи със сигурност къде по ширината на пътното платно в този момент се е намирал ***ът. Едно от показанията, а именно на водача на лекия автомобил „Сузуки” - таксиметров шофьор,св.Й.М., който и на досъдебното, и на съдебното следствие е дал едни и същи показания,не е заинтересовн от изхода на делото, твърди, че когато е управлявал „сузуки”-то, „***”-ът е навлизал и от дясната страна на колите, и от лявата. Твърдение, което той поддържа категорично, като очевидец на поведението на обв.Д. като водач на л.а.”***”.

        Обв.Д. твърди,че водачът на л.а.„***”при предприемане на маневра „изпреварване”му е отнел предимство,тъй като излязъл изненадващо пред него. В същото време неоспорен факт е, че св.К. (водачът на „***” -та) преди да предприеме изпреварване на л.а. „Панда”, вече е изпреварил л.а. „Сузуки”. Следователно, когато л.а. „***”  е бил в насрещната лента, за да изпреварва всички тези коли, обв. Д.,който се е движил зад него и също е изпреварвал движещите се пред него автомобили е могъл да види движещият се пред него л.а. „***”, който също навлиза в насрещното движение,за да изпреварва, да съобрази собственото си поведение в тази ситуация. Въпреки това обв.Д. твърди, че водачът на лекия автомобил „*** ***” е имал изненадващо за него поведение, като е навлязъл в лентата за насрещно движение преди него,за да предприеме маневра изпреварване.

Както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие св.К., както и св.В.А.- пътничката, която е седяла в лекия автомобил „Сузуки”- твърдят, че ударът между л.а.***” и л.а.”***” е станал, когато л.а.***”  е завършвал маневрата „изпреварване”, т.е. когато л.а.***”  вече се отклонявал надясно, за да влезе в неговата лента за движение. Експертите заявиха, че не могат да се отрекат тези показания, но не могат и да ги потвърдят поради факта, че ъгълът на наклона на движение на автомобилите е твърде малък и по деформациите на автомобилите от пътнотранспортното произшествие не може да се каже категорично дали л.а.*** и л.а.”***” са се движили успоредно един на друг, или л.а.*** е бил вече леко отклонен на дясно. По тази причина са променени и показателите,установени от тройната АТЕ относно разстоянието между л.а. *** и л.а. „***” в момента, когато л.а.*** е предприел маневра „изпреварване”. Във всички случаи експертите са на едно мнение, че когато л.а.*** вече е предприел маневрата „изпреварване”,и преди да я приключи, което е по-благоприятният вариант за обвиняемия, тъй като приемат, че в този момент разстоянието между тях е около 60 метра, л.а. *** е предприел маневра „изпреварване”. Въпреки това  и при тези данни експертите не са променили становището си, че водачът на л.а. „***” е имал техническа възможност да предотврати удара като намали скоростта до тази или по-ниска на л.а.***-та, докато последния не е имало техническа възможност да ускори движението си, за да избегне удара преди да се прибере в неговата лента за движение.              

 

По доказателствата

 

           Описаната по делото фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия,показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, приобщени по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК,

           Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, посочените доказателства са непротиворечиви и категорични, поради което не се налага подробният им анализ на всяко едно от тях по отделно.

           На основание на така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           При така събраните и приобщени към делото доказателства, установената по един несъмнен начин  фактическа обстановка аргументира извода, че обвиняемият Д.  с деянието си е осъществил  от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 343, ал.3 ,пр.ІІІ, б.”а”,пр.ІІ, във връзка с чл. 342, ал.1,пр.ІІІ от НК /ред. ДВ, бр.60 2012 г./,

           Престъплението по чл. 343 от НК е в Раздел II "Престъпления по транспорта и съобщенията" от Глава единадесета "Общо опасни престъпления" от НК и конкретно – престъпления против безопасността на транспорта.

          Обект на тези престъпления са обществените отношения, с които се поставя в опасност животът и здравето и имуществото на неограничен кръг лица. Предметът на престъплението са правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343, ал.3,пр.3, б."а",пр.2, вр. чл. 342, ал.1,пр.3 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение.

         От обективна страна обв. Д. е извършил деянието като на19.09.2013 г., около 19.40 часа, на ПП-1, Е-79 (км. 345+600 - изход на с.Мурсалево, обл. Кюстендил), при управляване на МПС - лек автомобил,марка „***”, модел „Е-500”, с per. № Е 50 80 КК, негова собственост, в посока гр. Дупница, като участник в движението по пътищата е нарушил правилата за движение.

         Обв. Д. е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП,като с поведението си (не е предприел действия за ефективно спиране или намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил, при наличие на техническа възможност за това), е създал опасност и пречки за движението.Като е забелязал маневрата на св. К. вместо да намали скоростта си, той решава да изпревари и л.а. „***.Когато разбира,че няма да успее, навлиза в банкета, без да прецени, че може отново да не успее,навлиза обратно в пътното платно,като отново не е предвидил, че с тази скорост при навлизането си в платното, ще удари „***”-та. Като се е ударил в MIIC,лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с per. № КН 47 46 В А,собственост на В.Н.Б.,***, управляван от К.К.,***, движещ се в посока гр. Дупница, е поставил в опасност живота и здравето на Н.Д.,Д.С., И.А.,А. Б. и К.К.,***-пътници в л.а. „*** ***” с per. № ***;

          Нарушил е и чл.20,ал.1 от ЗДП, тъй като е бил длъжен, а не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство , което управлява.

          Нарушил е чл.20,ал.2 от ЗДП.Като водач на МПС,обвиняемият е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да сесъобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, и да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи,когато възникне опасност за движението - не е предприел действия за ефективно спиране или намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил, при наличие на техническа възможност за това.Бил е длъжен при избиране на скоростта си да предвиди, че това е изключително натоварен тесен път с много голямо движение. Освен това, имайки предвид, че л.а. „***”непосредстмвено преди него е изпреварил л.а.„Сузуки, не е било възможно да не го забележи и съответно  да съобрази скоростта си.

          Нарушил е чл.21, ал.1 от ЗДП - въпреки че е било забранено, той е превишил допустимата максимална скорост - 90 км./ч., като се е движил със скорост около140 км./ч.;           

          Нарушил е чл.42, ал.1, т.2 ЗДП - като водач, който ще предприеме маневра „изпреварване” е бил длъжен да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.Обв.Д. твърди, че е мислил да изпревари л.а.„сузуки” и да се влезе между него и л.а.„***”,не е успял,защото впоследствие „сузуки”-то е увеличило скоростта си и междинното разстояние се е скъсило. В същото време „***”-та е тръгнала да изпреварва,като е оставила място между л.а.„сузуки и л.а.„панда”на обв.Д. да се прибере.Вместо да съобрази тези обстоятелства ,той е пренебрегнал тази възможност,в желанието си да изпревари всички автомобили пред себе си.

         Нарушил е чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДП - след като по време на изпреварването е бил длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварването пътно превозно средство, не го е осигурил и се е ударил в движещото се пред него МПС.

        Престъплението е резултатно – резултатът /конкретно по това производство/ се изразява в причиняване на средна телесна повреда на две лица:

          - на Д.Х.С., на 15 години - средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура на лъчевата кост на лява предмишница - на главичката и в областта на лакетната става - трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и фрактура на таза - трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок от около 5-6 месеца, и

         - на Н. НиколаеваДюлгерова, на 14 години - средни телесни повреди, изразяващи се във черепно-мозъчна травма - фрактура на кости на черепната основа -нараняване, което прониква в черепната кухина, пневмоцефалия и възможен субарахноидален кръвоизлив, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота за срок от около 3-4 месеца.

         По делото безспорно се установи, че Д. не се е съобразил със законовите изисквания и именно това е било причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие.

         Налице е и другият елемент от фактическият състав на престъплението, доколкото видно от приетата СМЕ на св. Д.Х.С. и св.Н.Н.Д. са причинени горните травматични увреждания, които са обусловили трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок от около 5-6 месеца за С. и разстройство на здравето, временно опасно за живота за срок от около 3-4 месеца за Д., които представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.

         От субективна страна е налице деяние, извършено от обвиняемия.  Извършено е виновно, като по отношение на вредоносния резултат – причинените телесни повреди на св. Д.С. и св.Н.Д., обвиняемият е действал при условията на несъзнавана (несъзнателна) непредпазливост - небрежност. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК, деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост- небрежност, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

        Причините и условията за извършване на престъпното деяние са незачитане от негова страна на установения в страната правов ред.

 

 По вида и размера на наказанието:

 

        След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемия, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода”от една до пет години . Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК,видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. В този смисъл, съдът счита, че на обвиняемия Д. следва да бъде наложено административно наказание глоба.

        Степента на обществена опасност на деянието е завишена,с оглед на това,че се касае за общоопасно престъпление.От друга страна степента на обществената опасност на деянието,извършено от обвиняемия с оглед вида на засегнатите обществени отношения не е висока-определената санкция за престъпление от този вид касае престъпление,което не е тежко по см.на чл.93,т.7 от НК –наказание „лишаване от свобода от една до пет години.

       Предвид изложеното по-горе,както и ниската степен на обществена опасност на дееца-същият не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.осма от НК.

       Съдът счете,че целите на наказанието,визирани в чл.36 ал.1 НК ще се постигнат,както по отношение на Д. ,така и по отношение на останалите членове на обществото,като му се наложи административно наказание определено при условията на чл.78а от НК –„ Глоба”  в размер на 3000лв.

        Досежно размера на глобата,съдът я определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,като прецени личността на обвиняемия , тежестта на деянието и младата му възраст,както и това,че обвиняемият не осъзнава тежестта на извършеното от него деяние и не признава вината си.

         В разпоредбата на чл.343г от НК е предвидено и наказание “лишаване от право да се управлява МПС” за срок определен в закона при извършено престъпление по чл.343 от НК.Съгласно разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК се налага и административно наказание”лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност до три години,ако това е предвидено за съответното престъпление.Предвид на изложеното съдът счете,че на обвиняемия Д. следва да се наложи и административно наказание “лишаване от право да управлява  МПС” за срок от три години,считано от влизане в сила на решението.Размерът на наказанието съдът определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства,изброени по-горе.

         На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в размер на 223.00лв. (двеста двадесет и три лева) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил

Съдът приема че са налице Доколкото обвиняемият не осъзнава тежестта на извършеното от него деяние,не признава вината си ,като ,прави самопризнания и се разкайва за стореното,съдът счита,че целите на наказанието,визирани в чл.36 ал.1 НК ще се постигнат,както по отношение на Станчев,така и по отношение на останалите членове на обществото,като му се наложи административно наказание при условията на чл.78а,ал.1 от НК –глоба от 1000лв.Размерът на глобата съдът определи при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства.

        Съдът осъди обвиняемия Д. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Кюстендил направените по делото разноски за възнаграждения за вещи лица от досъдебното производство, в общ размер на 560.00 лв и 1223,60 лв. по сметка на Районен съд гр. Дупница, представляващи възнаграждение на вещи лица на съдебното следствие.

         Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото – 1 брой преден фар от МПС, л.а. „*** ***” с рег. № ***, парченца от стоп на МПС; парченца от стоп на МПС; поставени в найлонови пликове, запечатани със слепки, подписани от поемни лица, които да бъдат унищожени след влизане на решението в сила.

         По така изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :