Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Димитрова, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9853 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от малолетната М.Г.В., представлявана от законни представители – нейните родители Н. А.М.
и Г. В.Г., против „З. “ Б.и.“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Ищцата
твърди, че пострадала на 28.05.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило
по вина на водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № ******– А.Ю.И., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”. Поддържа, че при катасатрофата получила счупване на
лявата подбедрица, от което претърпяла неимуществени вреди. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от
26 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 28.05.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на ИМ. С
писмена молба, подадена след изтичане на
срока за отговор оспорва механизма на настъпване на катастрофата, описан от
ищцата; твърди, че катастрофата настъпила изцяло в резултат на поведението на
пострадалата, която се намирала на пътното платно и го пресичала на
необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и
преди да навлезе на пътното платно не съобразила разстоянието до приближаващите
моторни превозни средства и тяхната скорост на движение; оспорва да са
осъществени факти от състава на чл.45 от ЗЗД, а именно – оспорва твърденията,
че ищцата е претърпяла описаните в ИМ вреди, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и посочените от пострадалата вреди;
оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера
на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че към датата на
пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, което се установява и от служебно извършена справка от съда на
официалния сайт на Гаранционния фонд.
За
установяване на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие по
делото са събрани гласни доказателствени
средства и е изслушана автотехническа експертиза. Видно
от заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема,
катастрофата е настъпила на прав участък от улица с двупосочно движение, с по
една лента за движение в едно направление, с ширина от 6 м. По време на
произшествието пътното платно е било сухо, от двете стрни на улицата е имало тревни
площи и банкети с бордюри. Пред дом № 25 не е имало тротоар, оградата на къщата
е била до самия бордюр. Пред оградата плътно е бил паркиран автомобил. На място
не е имало вертикална сигнализаия. Вещото лице е възприело следният механизъм
на настъпване на катастрофата: На прав участък от пътя ищцата е излязла от дом № 25, като е
заобиколила плътно паркирания до оградата на къщата автомобил, при което е
ударена от движещия се срещу нея л.а „Фолксваген Голф“. Водачът на автомобила
не се е съобразил с габаритите на превозното средство и я е ударил с лявото
външно огледало. След удара детето е паднало на пътното платно. Катастрофата е
настъпила по дължината на пътя – срещу дом номер № 25, а по ширина – на около
2.1 м. от левия бордюр. Пешеходката се е движила по пътното платно със скорост
при бърз ход от 4.5 км/час. Скоростта на автомобила преди удара и по време на удара
е била 25 км/час. Опасната зона за
спиране е била – 13.60 метра. Според вещото лице, ударът е бил предотратим за
водача. Експертът е посочил, че причина за настъпване на катастрофата е както поведението
на водача на „Фолксваген Голф“, така и поведението на пешеходката. Водачът на л.а
„Фолксваген Голф“ не е осигурил странична дистанция с паркирания на улицата
автомобил и движещата се срещу него пешеходка, макар да е имал техническа възможност,
с оглед габаритите на превозното средство и ширината на пътното платно, да подсигури
дистанция от минимум от 1 м. Пешеходката с поведението си също е допринесла за
настъпване на катастрофата, тъй като се е движела по пътното платно. Експертът
е посочил, че тя се е движела по улицата, тъй като е липсвал тротоар и на място
е имало паркиран автомобил. В
своите показания св. Захариев заявява, че е очевидец на катстрофата. Твърди, че
произшествието настъпило пред къщата на родителите на малолетната ищца на ул. “514“
в кв. „Христо Ботев“. Детето заобикаляло кола, която била спряла плътно до
оградата на съседната къща. Водачът на л.а „Фолксваген голф“ минал много близо
до паркиралия автомобил и ударил детето със страничното огледало. Там, където
бил спрял паркирания автомобил, нямало тротоар. Детето се движело плътно до спрелия
автомобил, искало да го заобиколи, не да пресича. При удара движещото се МПС не
намалило скоростта си. Водачът можел да избегне удара, тъй като имало достатъчно
разстояние и можел да мине встрани. Свидетелят се намирал на около 100 метра преди
мястото на удара, в посоката, от която
идвал автомобилът. Пред къщата имало малка тревна площ, заградена от ограда. На
място се намирала една паркирана кола, разположена плътно до самата ограда на
къщата, и това налагало заобикалянето й. В
своите показания св. И. – водач на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, заявява,
че в деня на катастрофата карал по улицата, когато от двора на една от къщите
излязло дете и се ударило отстрани на колата му - от лявата страна на огледалото. Спрял и
поискал да види детето и да го откара до болница, но родителите били ядосани и
му казали да се маха. Улицата имала две ленти за движение, но в едната лента
били паркирани автомобил от лявата страна и не се виждал двора и портата на
къщата от същата страна. Свидетелят видял детето, когато вече се ударило в
неговата кола. То било отляво по време на удара. Движело се в посоката на
неговия автомобил, не срещу него, излизало от двора. Същевременно свидетелят заявява,
че детето било с лице към неговия автомобил, изтичало от двора. На място имало
някалко паркирани автомобила, не сочи точен брой. Портата на къщата била отворена и затова свидетелят
счита, че детето е излязло оттам. Пострадалата изскочила от задната страна на
паркиран автомобил. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че ищцата и
процесния автомобил са се движели в една и съща посока. Св. Захариев сам
заявява, че се е намирал твърде далеч от произшествието – на около 100 метра, а
св. И. - водач на процесния автомобил дава противоречиви показания относно
посоката на движение на пострадалата, като едновременно заявява, че тя се
движела в неговата посока /това означава ищцата да е била с гръб към автомобила
или тялото й да е било успоредно разположено на превозното средство по време на
удара/, а същевременно твърди, че била с лице към неговия автомобил по време на
удара, който настъпил с лявото огледало на превозното средство. Самата ищца в
писмена претенция до застрахователя от 24.03.2017 г. признава, че в деня на
катастрофата излязла на улица „514“ и
възнамерявала да завие надясно, за да достигне входа на своя дом, като за
целта стъпила на пътното платно и заобиколила паркираното МПС. С
оглед показанията на св. И. и писмените изявления на самата ищца в
застрахователна претенция от 24.03.2017 г./л.19/, дадени чрез законните й представители, пред
застрахователя, съдът приема, че пострадалата по време на удара се е движела
срещу процесния автомобил, какъвто механизъм е установило и вещото лице от автотехническата експертиза. Съдът
изцяло кредитира заключението на автотехническата експертиза относно механизма
на настъпване на катастрофата, като приема, че причина за настъпване на
произшествието е както поведението на водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № ******,
така и поведението на самата пострадала. Водачът на л.а „Фолксваген Голф“ не е
осигурил странична дистанция с паркирания на улицата автомобил и движещата се
срещу него пешеходка, макар да е имал
техническа възможност, с оглед габаритите на автомобила и ширината на пътното
платно, да подсигури дистанция от минимум от 1 м. Пострадалата с поведението си
също е допринесла за настъпване на катастрофата, тъй като се е движела по
пътното платно. Пред дом № 25 е липсвал тротоар и на място е имало паркиран
автомобил, който детето е заобиколило. От заключението на медицинската
експертиза, която съдът приема, се установява, че при катастрофата ищцата е
получила счупване на големия пищял на лява подбедрица в средната част. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване при такъв такъв вид счупвания е около 3-4 месеца, като първите
30 дни болките са с по-голям интензитет. Предвид липсата на усложнения, констатирана
при преглед на 13.02.2017 г., и с оглед възрастта на ищцата, вещото лице
заявява, че няма да останат трайни последици за нейното здраве. При така събраните доказателства по делото се установи настъпването на
всеки един от фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера
на иска съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата към датата на ПТП – 5 г.; вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се
в счупване на големия пищял на лява подбедрица
в средната част; вида на проведеното лечение - поставена гипсова
имобилизация за 45 дни; продължителността на възстановителния период – 3-4
месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет; обстоятелството,
че ищцата е била зависима от грижите на близките си в хигиенното и битовото й обслужване.
Съдът отчете и типичните за механизма на катастрофата стрес и негативни
емоционални преживявания. От друга страна съобрази обстоятелството, че ищцата е
напълно възстановена. При извършен преглед на 13.02.2017 г. лекуващият лекар е установил пълен обем на движение на лява
колянна и лява глезенна стави. Според заключението на медицинската експертиза
не се очакват трайни последици за здравето на пострадалата.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба,
възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата са преклудирани и не
са предмет на делото, поради което съдът не ги обсъжда.
По претенцията за
законна лихва:
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 28.05.2016г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника на 24.03.2017
г./л.19/, като тримесечният срок за отговор изтича на 24.06.2017 г., поради
което законна лихва се дължи, считано от 25.06.2017 г. до окончателното
изплащане, не и за периода преди това.
По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 430,76 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер общо на 367.38 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При определяне размера на разноските съдът
уважи възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и намали неговия
размер до минимума по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 1310 лв., което с ДДС
е 1572 лв., и при този размер определи общия размер на разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Д.Й.Н. ***, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1007.69 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер на 800 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Г.В.,
ЕГН **********, представлявана от своите законни представители Н. А.М., ЕГН **********,
и Г. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 101- за адв.Н.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 20 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следната
телесна повреда: счупване на големия
пищял на лява подбедрица в средната част, причинена
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.05.2016 г., по вина на
водача на л.а „Фолксваген Голф“ с рег. № ******– А.Ю.И., по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 25.06.2017 г.до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 26 000 лв. и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода 28.05.2016 г. – 24.06.2017г., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на малолетната М.Г.В.,
представлявана от законни представители – нейните родители Н. А.М. и Г. В.Г., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 430,76
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА малолетната М.Г.В., ЕГН **********, представлявана от
законни представители – нейните родители Н. А.М. и Г. В.Г., да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 367.38
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати
на адвокат Д.Й.Н. от АК-Софи, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1007.69 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК
******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 800 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :