РЕШЕНИЕ
№ 21304
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В. С. М. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащането на следните суми:
- 8000.00 лева, ведно със законната лихва от 18.01.2024г. /датата на сезиране на
ответника/ до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на удар,
причинен от ПТП, случило се на 24.12.2023г. около 15:30 часа в гр. София, по бул. „В.“,
където л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ...., управляван от В. Л. Х., се движил по бул. „В.“ с
посока от ул. „Д.“ към бул. „Г. С.“ и в района на № ... удря правомерно паркираните на
обозначените за това места в дясно по булеварда л.а., сред които л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. №
..., в който се намирала ищцата.
Ищецът твърди, че на 24.12.2023г. около 15:30 часа в гр. София, по бул. „В.“ се е
случило пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в следното: л.а. „Грейт Уол 10“ с
рег. № ..., управляван от В. Л. Х., се движил по бул. „В.“ с посока от ул. „Д.“ към бул. „Г. С.“
и в района на № ... ударил правомерно паркираните на обозначените за това места в дясно по
булеварда л.а., сред които л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № .... Твърди, че с поведението си водачът
на л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ..., нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както
и че произшествието било посетено от дежурен ПТП при ОПП-СДВР, който съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който били описани причините и
1
обстоятелствата около настъпване на инцидента, участниците в него и било образувано
следствено дело № 563. Заявява, че в уведения л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № .... се намирала
ищцата, която след инцидента била прегледана във „Военномедицинска академия“ – гр.
София, постъпвайки с оплаквания от силна болка в областта на главата и шията. След
преглед и консултация била поставена диагноза „контузия на шията“ и била освободена за
продължаващо домашно лечение с дадени препоръки за режим на покой и прием на
обезболяващи медикаменти при нужда. Обяснява, че поради нестихващите болки в областта
на главата и врата и влошаване на общото здравословно състояние, изразяващо се в
изтръпване на ръцете, световъртеж и отпадналост, повторно потърсила медицинска помощ,
в резултат на която била установена допълнителна травма – „увреждане на шийните
коренчета“, след което отново била изписана за продължаващо домашно лечение и била
назначена медикаментозна терапия по предписана от лекарите схема. Твърди, че в резултат
на получената от произшествието травма, изпитвала болки и страдания със значителен
интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период, изпитвала силно и
непрестанно главоболие, неповлияващо се от болкоуспокояващи, придружено със замайване
и световъртеж, загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, тревожност, страх и
уплаха от случилото се, невъзможност да забрави инцидента, била принудена да спазва
покой, като движенията били ограничени и придружени със силна болка и дискомфорт,
което от своя страна се отразило негативно на обичайния ритъм на живот и ежедневие.
Сочи, че в първите дни от възстановителния период разчитала на помощ от близките за
посрещане на обикновените си битови потребности, което засилило чувство на
безпомощност и уязвеност в нея. Обяснява, че инцидентът се служил на Бъдни вечер и
вместо да прекара време с близките си, прекарала по-голяма част от него в болницата.
Обосновава правен интерес от предявяване на иска с довод, че ответникът е застраховател
по договор за застраховка "Гражданска отговорност“ на виновното МПС, поради което
намира, че дължи обезвреда на вредите, което не сторил след получаване на покана с вх. №
268/18.01.2024г. При тези доводи моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за увреждащото
МПС по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието и факта на настъпване на ПТП на 24.12.2023 г. Оспорва иска
обаче предявения иск по основание с довод, че не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността му и по-конкретно вина на водача на л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ..., В. Л.
Х., а вина за него има ищеца, тъй като е нарушила правилото на чл. 98 ЗДвП, паркирайки
л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № ... на място, което е затруднило движението на другия водач. При
условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване при същите условия и
моли обезщетението да се намали. Оспорва механизма на произшествието, с довод, че той
не се доказва от представения констативен протокол и доказателствената му сила, както и
причинната връзка между него и вредите, като твърди, че не са представени доказателства за
последващи интервенции и усложнения, настъпили в следствие на процесното ПТП.
Оспорва, че от произшествието на ищцата са причинени вреди в този вид и характер.
2
Твърди, че медицинската документация не установява ищцата да е губила съзнание, а че е
била адекватна; че няма доказателства за прием на медикаменти, последващи усложнения, и
фрактури, а само има данни за болки в главата и шията.Оспорва иска и по размер с довод, че
е завишен с оглед характера и степента на получените телесни увреждания. Поради
неоснователостта на главния иск, оспорва като неоснователен и акцесорната претенция за
законна лихва. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски. Поставя
въпроси към СМЕ и САТЕ. Моли за разпит на свидетел.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъждайки доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи от фактическа страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника и
осъществяването на фактическия състав на процесното непозволено увреждане:
противоправно деяние - настъпване на ПТП при нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № .... по описаните в исковата молба време,
място и начин, извършено виновно /вината се предполага при установяването на
противоправно деяние/, претърпени имуществени вреди в посочения вид, обем и стойност, и
причинно - следствена връзка между противоправното деяние и размер на вредите.
Ответникът носи тежестта да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача,
застрахован при него, както и да докаже обстоятелствата, от които произтичат наведените му
правоизключващи възражения, вкл. възражението за съпричиняване - че пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредите в този вид и обем, което се твърди /че е паркирал
неправилно и с това е създал пречка за движението/, и че това поведение е в причинна
връзка с произшествието.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и липса на
произнасяне по образуваната преписка в тримесечен срок от представяне на необходимите
документи от правоимащия, респ. произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази
предпоставка е изпълнена - обстоятелството е обявено за безспорно между страните и се
доказва от представената покана на л. 11 от делото, поради което исковата претенция се
явява допустима.
Обявено е за безспорно между страните, че за л.а. л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ...., е бил
валиден към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, като обстоятелството се доказва и от представената по делото справка л. 14.
Обявено е за безспорно между страните, че на 24.12.2023г. около 15:30 часа в гр.
София, по бул. „В.“, района на № ..., е настъпило ПТП между л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ...,
управляван от В. Л. Х., който се движил по бул. „В.“ с посока от ул. „Д.“ към бул. „Г. С.“ и
паркирания в дясно по булеварда л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № ..., в който се намирал ищецът.
3
Страните не спорят и е обявено за безспорно, че ответникът е поканен да плати,
получавайки поканата на 18.01.2024г., в отговор на която покана ответникът е отказал
плащане. Обстоятелствата се доказват и от приложеното по делото на л. 11-13
доказателство.
Доказва се по делото от представения протокол констативен за ПТП с пострадали лица,
съставен от мл. инспектор дежурен отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и не е спорно между
страните, че на 24.12.2023г. около 15:30 часа в гр. София, по бул. „В.“, в района на № ..., е
настъпило ПТП между л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ..., управляван от В. Л. Х., който се
движил по бул. „В.“ с посока от ул. „Д.“ към бул. „Г. С.“ и паркирания в дясно по булеварда
л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № ..., в който се намирал ищецът, и в който протокол е отразено, че е
пострадала е получила контузия на шията и е откарана във ВМА. Като обстоятелства и
причини за произшествието в протокола е отразено следното: МПС 1 /л.а. „Грейт Уол 10“ с
рег. № ../ се движи по бул. „В.“ от ул. „Д.“ към бул. „С.“ и на № .. на бул. „В.“, НДК –
пилоните, при неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП в паркираните МПС 2
/л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № .../ и МПС 3, като от МПС 2 се намира пострадалата № 3 – В. М..
Разпитан като свидетел за установяване механизма на произшествието е водача на л.а.
„Грейт Уол 10“ с рег. № ... – В. Л. Х.. От показанията му се установява, че е управлявал
посочения л.а. в посока от бул. България към бул. „Патриарх Евтимий“ и в района на НДК
реализирал ПТП, за което няма спомен как е станало. Сочи, че е имало една лента за
движение, а от дясно - в зоната за паркиране, имало паркирани автомобили. След
пропускане на пешеходците на пешеходната пътека, намираща се на 20-30 метра преди
инцидента, свидетелят няма спомен за случилото се. Заявява, че се е движил с около 20-30
км/ч. Било оживено, настилката била суха. Автомобилът, с който настъпил удара, се намирал
от дясната му страна, а ударът бил в задната му част. Свидетелят заявява, че е загубил
съзнание, не знае кой се е обадил на линейка и полиция, както и че няма памет около 15
мин. Има спомен от момента, когато му сложили обезопасителната яка и го качили в
линейката.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие, тъй като с показанията се изнасят
лични възприятия, няма пряка или косвена заинтересованост от делото и казаното се
подкрепя от писмените доказателства, което дава яснота за обективността на свидетеля.
Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което се кредитира от съда като дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в
областта, дало в пълнота и обосновано отговор на всички поставени въпроси, което
заключение не е оспорено от страните. От заключението се установява, че процесното
произшествие е настъпило в гр. София, на 24.12.2023г., около 15:30 часа, на бул. „В.“ в
района на № ..., срещу пилоните на НДК, в дясно на пътното платно, се намирал паркиран
л.а. „Тойота СХR” с рег. № ..., в който се намирала В. М.. По същото време л.а. „Грейд Уолд“
с рег. № ...., управляван от В. Л. Х., се движил по бул. „Витоша“ с посока от ул. „Доспат“
към бул. „Скобелев“ в лява лента и със скорост не по-ниска от 40 км/ч, когато в района на №
..., по неизвестни за водача причини, той се отклонява в дясно и с предна дясна част достига
4
и удря паркирания в дясно л.а. „Тойота СХR” с рег. № ... в задна лява част. След удара
автомобила приплъзва по лявата си част на л.а. „Тойота СХR” с рег. № ...., продължава
движението си и с предна дясна част достига и удря МПС 3. Участъкът от пътното платно е
с две пътни ленти, двупосочна организация на движението, разделени с трамвайно трасе,
покрит с асфалт, без наклон. Пътното платно по посока на движение на л.а. „Грейд Уолд“ с
рег. № ... е с две ленти, обща широчина около 7 метра. Дясната лента е обозначена за
паркиране на пътни превозни средства. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието. Според вещото лице опасната зона за спиране на водача при движение с тази
скорост е 24.51 метра, както и че от момента на отклонение на автомобила в дясно от водача
на л.а. „Грейд Уолд“ с рег. № ...., до мястото на първия удар, автомобилът е изминал
разстояние около 7-8 метра за 0,63-0,90 секунди, което време е във времето на реакция на
водача. Според вещото лице, водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране. Отговорено е, че няма
технически причини за произшествието, а причините са от субективен характер – действия
на водача на л.а. „Грейд Уолд“ с рег. № .... с органите за управление, като водачът е имал
техническа възможност да контролира траекторията на движение на автомобила в лявата
лента за движение. Обяснено е, че л.а. „Тойота СХR” с рег. № .... е бил паркиран на
обозначените за това места и не е създал пречки за паркирането.
Видно от приложените медицински документи, в деня на инцидента, към 19:37 часа
ищцата е била прегледана във ВМА с обективно състояние без наранявания по главата,
напрегната шийна мускулатура, леко ограничена подвижност в шийната област. Поставена е
диагноза „контузия на шията“ и е изписана още същия ден с терапия „лед локално“. Преглед
е осъществен и на 10.01.2024г., където е констатирано следното обективно състояние – шиен
вертебрален радикулерен синдроми, леко нестабилна при ромберг със 30, залита в
неопределена посока, дребен хориз нистагъм двустранно, изчерпващ се, симетрично оживен
CHР за горни крайници. Направен е ЯМР на главата и шията. Поставена е диагноза
„увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. Предписана е терапия с
афламил, при болка милгамма, тебокан.
За установяване на причинената травма и връзката и с произшествието по делото е
допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-медицинската експертиза, което се
ползва от съдебния състав като обективно и компетентно дадено, от лице, притежаващо
нужните познания и опит в областта и което не е оспорено от страните. От заключението се
извежда, че при процесното ПТП и в причинна връзка с него ищцата е получила контузия на
шията и увреждане на нервните коренчета в шиен отдел на гръбначен стълб, които по своя
медикобиологичен характер представляват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Непосредствено след инцидента ищцата е била на преглед в СПО-ВМА гр. София,
където след преглед е назначена обезболяваща и криотерапия. Според вещото лице,
получените увреждания са причинили болки с лек до среден интензитет за период от около
20 дни, като с оглед тежестта на травмите, проведеното лечение и липсата на усложнения,
вещото лице заключва, че не се очакват трайни последици. Отговорено е, че няма
5
приложени по делото документи за наличието на трайни последици от увреждането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият-делинквент е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В чл. 429, ал. 2 КЗ е
предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата. Вложеният от законодателя в нормата на чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на самото общество. /В този
смисъл решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/.
Следователно при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно
поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По делото не е спорно, че към 24.12.2023 г., е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ на посочения по-горе лек автомобил „Грейт Уол 10“ с рег. № ..., по която
застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ....
– В. Л. Х., и настъпването на процесното ПТП на 24.12.2023 г. в гр. София.
Установен по делото е и механизмът на произшествието, а от там и противоправното
поведение на делинквента – водача на застрахования л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № . ..., се е
движил по бул. „Витоша“ с посока от ул. „Доспат“ към бул. „Г. С.“, когато в района на № ...,
по неизвестни за водача причини, губи контрола върху траекторията на автомобила,
отклонява се в дясно и с предна дясна част достига удря паркирания в дясно от него на
обозначените за това места л.а. „Тойота СХR” с рег. № ... в задна лява част. При движението
си, водачът на л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ... е могъл да възприеме паркираните от дясно на
движението му автомобили, както и да поддържа траекторията на своя л.а.
Съдебният състав намира, че поведението на водача на автомобила е в нарушение на
нормата на чл. 20, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, изискваща водачите да контролират непрекъснато
6
пътните превозни средства, които управляват. Противоправността на поведението се
изразява в неспазване на правилата за движение по пътищата – разпоредбата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, водачът на лекия автомобил не е успял да изпълни докрай задължението си да
контролира автомобила по време на движението. Водачът е имал техническа възможност да
контролира лекия автомобил. Установява се по делото, че в резултат от произшествието
ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Деянието е извършено виновно, като
презумпцията по чл. 45 ЗЗД не е оборена, противно на въведеното възражение. Неправилно
паркиране или паркиране на забранено за това място, или паркиране, пречещо на
движението, не се установява по делото. Нито едно доказателство не свидетелства за
подобен факт. Нещо повече, доказателствата са еднопосочни, че л.а. „Тойота CHR“ е бил
паркиран на обозначените за това места и без да пречи на движението. Ето защо,
възражението за изключителна вина на ищеца и за съпричиняване на инцидента остават
несподелени.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.
При съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото бе установено, че ищецът е получил
травматични увреждания. При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото, а именно,
че ищецът е получил следните увреждания: контузия на шията и увреждане на нервните
коренчета в шиен отдел на гръбначен стълб, които изпълват медикобиологичения признак на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените увреждания от ищеца и
тяхното лечение, са причинили болки и страдания на ищеца за около 20 дни /видно и от
датата на втория преглед – след месец/, както и че едва тогава е предписана медикаментозна
терапия – обезболяващи, но при нужда. Първоначално изписаната терапия е лед локално.
Житейски логично участието в пътнотранспортното произшествие е от естество да
предизвика и страхови изживявания при всеки индивид, в това число страх и нежелание да
се вози в лек автомобил, главоболие, продължителен престой в лечебно заведение в деня на
инцидента /в случая прегледа е след 19:00 часа на Бъдни вечер/, което несъмнено е довело до
негативно изживяване. Същевременно, по делото останаха недоказани въведените
твърдения за влошаване на общото здравословно състояние, изразяващо се в изтръпване на
ръцете, световъртеж и отпадналост, замайване и световъртеж, загуба на сън, неспокойство,
невъзможност да забрави инцидента, спазване на покой, като движенията били
ограничени и придружени със силна болка и дискомфорт, което от своя страна се отразило
негативно на обичайния ритъм на живот и ежедневие на ищцата, оказана помощ от
близките за посрещане на обикновените си битови потребности, което засилило чувство на
безпомощност и уязвеност в нея.
При определяне на размера на обезщетението е от значение, че инцидентът се е случил
следобед на Бъдни вечер, което логично е довело до негативни емоции, че лечението на
претърпените болки и страдания е проведено в домашни условия, като по лекарско
7
предписание е била назначена първо терапия с поставяне на лед, а после при нужда
болкоуспокояващи. Както се посочи, не се установява ищцата да е имала затруднения в
ежедневните дейности, както и е била подпомагана. Периодът на възстановяване според
вещото лице е 20 дни, т.е. касае се за сравнително кратък период, довел до пълно
възстановяване. Възстановяването е било изцяло, видно от заключението. Освен това, към
датата на инцидента ищцата е била на 43 години – възраст, която позволява своевременно
възстановяване. Същевременно, по делото не се установиха твърдените усложнения.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД,
съдът приема, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да
се определи сумата 3 500 лева, което в пълнота би овъзмездило пострадалия. По делото не
са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и
интензитет над приетите по-горе от съда и съобразно фактическите твърдения, поради което
присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.
Поради изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 3500 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 8000 лева, искът следва да се отхвърли.
По претенцията за законна лихва
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 18.01.2024 г.- датата на сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане.
Отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо увреденото лице
включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на застрахования - лихвите
за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия
застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и
изплатено в срок. Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане
на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ); 2 правилото, че за
собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за собствената си
забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
8
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
си забава. / В този смисъл решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I
т. о., ТК/
Не е налице спор, а и се установява от представените по делото доказателства, че
ищецът е отправил застрахователна претенция до застрахователя на 18.01.2024 г. Съдът
приема, че законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи, считано
от 18.01.2024 г., поради което от тази дата искът се явява основателен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 720.00 лева, от които
320.00 лева държавна такса и 400.00 лева депозити за вещо лице. Претендирани са и
разноски за адвокатско възнаграждение, но няма доказателства да са сторени. Съобразно
размера на уважената част от иска, дължат се разноски в размер на 315.00 лева.
Ответникът своевременно е претендирал разноски, възлизащи в общ размер на 550.00
лева, от които 50.00 лева депозит за свидетел, 400.00 лева депозит за вещи лица и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален рамзер съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, дължи са разноски в общ размер на
185.62 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ...., да заплати
на В. С. М., ЕГН **********, с адрес на управление гр. София, ул. „И. Б. О.“ № .., вх. .., ет.
.., ап. ..., сумата от 3500.00 лева, ведно със законната лихва от 18.01.2024г. /датата на
сезиране на ответника/ до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на удар, причинен от ПТП, случило се на 24.12.2023г. около 15:30 часа в гр. София,
по бул. „Витоша“, където л.а. „Грейт Уол 10“ с рег. № ...., управляван от В. Л. Х., се движил
по бул. „Витоша“ с посока от ул. „Доспат“ към бул. „Генерал Скобелев“ и в района на № ...
удря правомерно паркираните на обозначените за това места в дясно по булеварда л.а., сред
9
които л.а. „Тойота ЦХР“ с рег. № ..., в който се намирала ищцата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до пълния искан размер от 8000.00 лева като неоснователен и
недоказан.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
банкова сметка, посочена в исковата молба с титуляр адв. Я. Д., а именно IBAN: ....при
„Алианц България“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ..., да заплати
на В. С. М., ЕГН **********, сумата от 315.00 лева – разноски в настоящото производство
съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. С. М., ЕГН **********, да заплати на
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ...., сумата от 185.62 лева - разноски по делото съобразно
размера на отхвърлената част от исковете сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10